РЕШЕНИЕ
№451 06.10.2017 г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен състав на деветнадесети септември през две хиляди и
седемнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД№ 1059 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „С.И.Г.”
ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Д.,
против Наказателно постановление № 02-000192/22.12.2016 г. на Директор на Д. „И.п.т.”***,
с което за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, на жалбоподателят, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000 лева. Моли се
от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно се моли да бъде намалено
наложеното наказание до предвидения в закона минимален размер. В съдебно
заседание жалбата се поддържа, ангажират се доказателства.
Наказващият орган, чрез
процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и
правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията
на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена на 18.05.2016 г., в 11,00
ч., проверка от служители на Д. „И.п.т.”, в обект- склад за консумативи,
находящ се в гр. Несебър, складова база „Възраждане”, № 9, стопанисвана от
жалбоподателя, е констатирано, че дружеството, в качеството на работодател, не
е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна
сила, като не е сключил писмен трудов договор с лицето С.С.И., ЕГН **********. Лицето
било установено на место да извършва дейност като „Шофьор”- товари отпадъци на
товарен автомобил. Същото собственоръчно декларирало в справка по чл. 402,
ал.1, т.3, чл. 402, ал.2 от КТ, че работило в дружеството от 12.05.2016 г. на
длъжност „Шофьор”, като посочило работно време, размер на трудово
възнаграждение, почивни дни, както и че има сключен писмен трудов договор. За
това нарушение, на 30.08.2016 г., бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 02-000192, въз основа на който е издадено атакуваното
пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Съдът в контекста на правомощията
си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността
на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
намери, че е допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно нормата на
чл. 34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство,
ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца
от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. В случая, както бе отбелязано по- горе, по повод постъпилия
сигнал, е била извършена проверка в обекта на 18.05.2016 г. На место било
установено лицето Стоян Иванов да товари отпадъци. От показанията на
свидетелките Д. и Динева се установи, че според тях, по време на проверката в
обекта, лицето е престирало труд, и в този смисъл е следвало да се уредят
отношенията като трудови посредством сключване на писмен договор между
страните. Св. Д. заяви, че на 08.06.2016 г. управителят на дружеството не е
представил целия набор документи, но същата е видяла граждански договор с
Иванов, когато проверката е била прехвърлена на нея. Въпреки това обаче акт за
установяване на административно нарушение е бил съставен чак на 30.08.2016 г.
Предвид на това и съобразно цитираната по- горе норма следвало е в 3- месечен
срок да бъда съставен акт за установяване на административно нарушение, а
именно най- късно до 18.08.2016 г. Съдът счита, че още към датата на проверката
нарушителя е бил известен. Обстоятелството, че документалната проверка, по една
или друга причина, се е проточила във времето, е без значение в случая.
Установи се, че още към 08.06.2016 г.
вече е било известно на наказващият орган, че трудов договор с лицето не е
имало сключен към датата на установяване на същото на работа- 18.05.2016 г.
Предвид на това и съобразно нормата на чл.34, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
актът за установяване на административно нарушение, при известен още на датата
на проверката на място нарушител, е следвало да се състави в 3- месечния срок.
В случая актът е бил съставен на 30.08.2016 г. Касае се за законово определена
преклузия, като с изтичането на определения срок се погасява правото на
наказващият орган да образува административнонаказателно производство.
Съставянето на акт след този срок съставлява съществено процесуално нарушение,
което опорочава цялото производство и в този смисъл само на това основание
следва да бъда отменено атакуваното наказателно постановление. Законът поставя
две възможности за образуване на административно- наказателното производство
със съставяне на акт, като поставя различни срокове в зависимост от това дали е
известен извършителя или не, като при известен извършител срока е 3- месечен и
същия започва да тече от момента, в който е станало известно на наказващият
орган кой е извършил нарушението, а не от момента на установяване на
нарушението. За последното законът е въвел друг срок, а именно 1- годишен. Двете
хипотези са посочени алтернативно, а не кумулативно, поради което дори и акта
да е съставен в едногодишния срок от установяване на нарушението, ако не е
спазен 3- месечния срок от установяване на нарушителя, издаденото впоследствие
наказателно постановление се явява незаконосъобразно.
Независимо от посоченото по- горе,
атакувания акт е и материално незаконосъобразен. От показанията на св. Маринов
се установява, че управителят на дружеството- жалбоподател е повикал няколко
човека с цел изчистване на базата преди летния сезон. Същите са били ангажирани
само за това действие, като те по принцип не работели към дружеството.
Свидетелят заяви, че не си спомня да е имало шофьор в дружеството с имената С.С..
Показанията му няма основание да се считат за пристрастни и в тази връзка,
заедно с представения граждански договор, разколебават тезата на наказващият
орган, че на място същия е престирал труд за да се изисква наличието на писмен
трудов договор към тази дата. В тежест на наказващият орган е да докаже
фактите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и
впоследствие издаденото наказателно постановление, като от същите следва да се
следва единствения възможен извод, че санкционирания е извършил соченото
административно нарушение, което в случая не е сторено.
С оглед
на така изложеното съдът намира жалбата за основателна, поради което издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-000192/22.12.2016
г. на Директор на Д. „И.п.т.”***, с което за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1,
ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, на „С.И.Г.”
ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Д.,
е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000
лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд- гр. Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: