Р
Е
Ш
Е Н И
Е № 214
18.02.2020г,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен
съд, въззивно гражданско
отделение, девети граждански
състав, в закрито заседание
на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Светослав Узунов
като разгледа
докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 300/
2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437,
ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по
жалба вх.№ 38237/20.12.2019г. по описа на ПОС и с вх.№ 80074/ 28.10.2019г. по
описа на ЧСИ К.Павлов от Н.Д.К. ***, с посочен съдебен адрес:***, Легис център, ет.** , с която жалба се иска от съда
постановяване спиране на изпълнителното производство по изп.д.
№ 1919/2019г. по описа на ЧСИ К.Павлов,с рег.№824 на КЧСИ, район на действие
ОС-Пловдив до приключване на производството пред компетентния съд, пред който
предстои предявяване на отрицателен установителен иск
по чл.439 ГПК за недължимост на вземането по
изпълнителен лист от 20.10.2008г., издаден по ч.гр.д.№ 283/2008г. по описа на
Чирпански районен съд, в което производство жалбоподателката
ще претендира установяване погасяване по давност на тези вземания и обезсилване на изпълнителния лист. Видно от комплектованото
изпълнително дело с Разпореждане с изх.№ 95398/ 30.10.2019г. ЧСИ е оставил без
движение жалбата като нередовна за уточняване кои изпълнителни действия на
съдебния изпълнител са незаконосъобразни и се обжалват, както и за довнасяне на
дължимата държавна такса в полза на ОС-Пловдив, мотивирайки указанието си
изрично с посочване на вида на действията и актовете на СИ, които длъжникът има
право да обжалва, сред които обжалваното действие не попада. С уточнителна молба вх.№
84493/18.11.2019г. по описа на ЧСИ жалбоподателката
е посочила, че на основание чл.446, ал.1 и ал.2 ГПК във вр.с
чл.446а ГПК се обжалват действията на ЧСИ относно насоченото изпълнение върху
трудовото й възнаграждение с
възражението, че доходът, върху който СИ е насочил принудителното изпълнение за
събиране на парични суми е несеквестеруем, които
действия се считат за незаконосъобразни, с което се обосновава правният интерес
от депозираната жалба. Конкретизирано е възражението за несеквестеруемост
да се отнася до банкови преводи по запорирана банкова
сметка *** „ОББ“, за които се сочи, че нетните месечни трудови възнаграждения
са в размер на минимално установеното ТВ за страната, което видно от приложени
банкови извлечения от „ОББ“АД. Въз основа на това се иска вдигане на наложен
запор на банковата сметка в „ОББ“ АД на жалбоподателката поради несеквестеруемост
на трудовия й доход като длъжник, както и да се възстановят незаконосъобразно
удържаните парични суми по наложения запор.
Взискателят
по изп.дело „ЮБЦ“ЕООД в качеството си на частен
правоприемник на „А1България“ ЕАД-София, редовно уведомено не взема становище.
Такова е постъпило от адв.В.Г., САК, в качеството си
на пълномощник на „А1България“ ЕАД, в
което становище се прави възражение за
недопустимост на жалбата във връзка с
искането на жалбоподателката за спиране на
изпълнителното дело поради предявяване на иск по чл.439 ГПК, а при условията на
евентуалност по същество се мотивира неоснователност на жалбата, въз основа на
което се иска оставянето й без уважение. По уточнителната жалба взискателят
ЮБЦ, ЕООД – гр.София, редовно уведомен, не взема становище.
Постъпили са мотиви по
реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ, в които е мотивирано становище за
неоснователност на жалбата както по отношение на искането за спиране на
изпълнителните действия, така и по отношение на допълнението на жалбата с
аргументи за незаконосъобразност на наложените запори на вземания и съответно
вдигане на запора върху вземания по банковите сметки на длъжника в ОББ АД.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид доказателствата по комплектованото
изпълнително дело, констатира следното:
Жалбата е подадена от
длъжник в изпълнителното производство, легитимиран да обжалва действията на
съдебен изпълнител в хипотезата на чл.435, ал.2, т.2 ГПК след извършеното
уточнение на депозирането й чрез ЧСИ на 28.10.2019г. жалба с молба вх.№
84493/18.11.2019г. по описа на ЧСИ, поради което се явява в срока по чл.436,
ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Изпълнителното
производство е образувано от „ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от Ю. Б.Ц., в
качеството на частен правоприемник на „А1 България“ ЕАД против Н.Д.К. *** за събиране на вземания по изп.лист от 20.10.2008г., издаден по ч.гр.д.№ 283/ 2008г.
по описа на РС-Чирпан. Изпълнителното производство е било инициирано
първоначално и образувано по изп.д. № 20197650402931
по описа на ЧСИ Г.Илчева, с рег.№ 765, с район на действие ОС-Стара Загора,
след което изпратено за продължаване на ЧСИ К.Павлов, с рег.№824 на КЧСИ, район
на действие ОС-Пловдив. С молбата за
образуване на изпълнителното производство е посочен способ за удовлетворяване
вземането на взискателя, вкл. като е поискано
налагане на запор върху вземания по сметки на длъжника, като видно от делото е
изпратено запорно съобщение изх.№ 92404/ 21.10.2019г.
и до „ОББ“АД , получено от банката на 23.10.2019г.
С депозираната
първоначална жалба чрез ЧСИ от длъжника с вх.№ 80074/ 28.10.2019г. относно
вземанията по изпълнителния лист, предмет на изпълнителното производство –
382,58 лева, представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги по договор,
ведно със законната лихва от 18.08.2008г. до изплащане на вземането и 65 лв - сторени разноски по ч.гр.д.№ 283/ 2008г. на РС-Чирпан,
са наведени доводи за неполучени уведомления за прехвърляне на вземанията от
една страна, а от друга страна вземанията се оспорват като погасени по давност,
въз основа на което възражение за погасителна давност е формулирано искане за
спиране на настоящото изпълнително производство с оглед намерението на жалбоподателката за упражняване правото й за предявяване на
иск по чл.439 ГПК. След постановяване на разпореждане изх.№ 95398/30.10.2019г.
за уточняване предмета на обжалване по изпълнителното дело, вкл. съобразно
чл.435, ал.2 ГПК чрез прецизиране и обосноваване кои точно действия се обжалват
на ЧСИ К.Павлов в предмета на жалбата с уточнителна молба вх.№ 84493/18.11.2019г. по описа на ЧСИ жалбоподателката е уточнила предмета на обжалване с
формулирано възражение за несеквестеруемост на
основание чл.435, ал.2, т.2 във връзка с чл.446, ал.1 и ал.2 ГПК, вр. с чл.446а ГПК относно трудови възнаграждения,
превеждани по банкова сметка *** „ОББ“ АД.
Така формулираното възражение за несеквестеруемост
пред съда жалбоподателката основава на представени
към уточнителната молба банкови извлечения по сметката
й, въз основа на които сочи, че се касае за запор на трудови възнаграждения,
които получава чрез „ОББ“ АД, който запор се явява незаконосъобразен поради несеквестеруемост
по смисъла на чл.446 ГПК. Жалбата
в двете й части на формулирани доводи се намира за неоснователна. С
първоначално депозираната жалба се въвеждат доводи, които пряко не касаят
изпълнителното производство, поради това, че съставляват материално правни
изявления и възражения, по които съдебният изпълнител не е компетентен да се произнася
или основава процесуалните си действия в изпълнителното производство. Така
както са направени изявленията в първоначалния вид на жалбата, правото на
защита на жалбоподателката е по съдебен ред чрез
предстоящия за предявяване по надлежен ред иск в общ исков процес пред
съда. С оглед на това и формулирането на
искане за спиране на изпълнителното производство в настоящото производство по
чл.435, ал.2 ГПК се явява неоснователно.
В уточнителната
част на жалбата са въведени доводи за несеквестеруемост
на доход по смисъла на чл.446 ГПК, като се твърди по представените 10 бр.
извлечения по сметка на длъжницата в „ОББ“ за периода м.февруари – м.октомври
2019г. да удостоверяват размер на несеквестеруем
доход от трудово възнаграждение. Действително видно от така представените
извлечения от сметка на длъжника в посочената банка се установява ежемесечно
постъпление на суми в размер на порядъка от 413.74 лв
до 437,16 лева, посочени като основна заплата за съответния месец. Съгласно
чл.446, ал.1 ГПК ако изпълнението е насочено върху трудово възнаграждение или
върху друго, каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито
размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само в
съответните размери посочени в конкретните хипотези по т.1, т.2 и т.3 по
чл.446, ал.1 в зависимост от размера на възнаграждението и броя на членовете на
семейството на длъжника, след приспадане на дължимите данъци и задължителни
осигурителни вноски, съобразно чл.446, ал.2 ГПК. Със специалната разпоредба на
чл.446а ГПК „Несеквестеруем доход, получаван по
банкова сметка“ *** и задълженията на
банката след получаване на запорното съобщение. Така
именно с разпоредбата на чл.446а, ал.3 ГПК изрично се предвижда запорното съобщение да не бъде изпълнявано от банката, когато
от основанието за постъпленията по банковата сметка е видно, че те
представляват възнаграждения за работа, до размера на минималната работна
заплата, освен ако се касае за задължения за издръжка. Във връзка с това е
предвидено в разпоредбата на чл.446а, ал.4 ГПК задължение за банката да
превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите суми, като съобщава на
съдебния изпълнител в срока и по реда на чл.508, ал.1 причините за неизпълнението, съответно че по запорираната
сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждение за работа. В
конкретния случай към момента на депозиране на първоначалната жалба от
24.10.2019г. чрез ЧСИ предвид полученото на предишния преди подаване на жалбата
на 23.10.2019г. от банката запорно съобщение, няма
данни да е постъпило уведомление в изпълнение на задължението на банката по
чл.446а, ал.4 ГПК, вкл. относно основанието на постъпленията по банковата
сметка, както и съответно наличието на причина, поради която не следва да се
превежда по сметка на съдебния изпълнител месечна сума, равна на размера на
минималната работна заплата за страната, която съгласно Постановление №320 на
МС от 20.12.2018г. е в размер на 560 лева, считано от 01.01.2019г.
В този смисъл е указано в запорното съобщение изх.№
92404/21.10.2019г. на ЧСИ до банката спазване на действащите норми относно несеквестеруеми вземания, вкл. по чл.446а ГПК. Конкретно
указание относно размера на основание чл.446а, ал.5 ГПК се следва от съдебния
изпълнител след получаване на уведомлението по ал.4 от банката, съответно от
възражението на длъжника за наличието на несеквестеруем
доход, а именно задължение за уведомяване на
банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл.446. При така
развилите се обстоятелства към настоящия момент не са налице данни по
изпълнителното дело от една страна да са налице извършени преводи по сметката
на съдебния изпълнител на суми в изпълнение на запорното
съобщение, съответно банката да изпълнява запора в нарушение на забраната по
чл.446а, ал.3 ГПК за изпълнение на запора до размера на минималната работна
заплата. От друга страна от приложените към уточнителната
молба по жалбата от 18.11.2019г. представените банкови извлечения не съдържат изискващата се информация, която
е предмет на уведомлението по чл.446а, ал.4 ГПК, вкл. и такава относно
обстоятелството, дали превежданата по банковите извлечения сума в посочените
размери съставлява част или в цялост заплатата на жалбоподателката
за съответния месец с оглед преценката размерът да е в несеквестеруемия
минимум, поради което принудителното изпълнение да се явява насочено към несеквестеруемо като цяло трудово възнаграждение,
обуславящо към настоящия момент извод за основателността на искането съдът да
разпореди вдигане на наложен запор по банкова сметка *** „ОББ“ АД.
По така изложените
съображения жалбата ведно с уточнителната й част по
нейния предмет ще се остави без уважение като неоснователна.
Водим от горното и на
основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба вх.№ 38237/20.12.2019г. по описа на ПОС и с вх.№ 80074/ 28.10.2019г.,
уточнена с молба вх.№ 84493/18.11.2019г. по описа на ЧСИ К.Павлов от Н.Д.К.
***, с посочен съдебен адрес:***, Легис център, ет.4,
оф.4-4Б за постановяване спиране на изпълнителното
производство по изп.д. № 1919/2019г. по описа на ЧСИ
К.Павлов, с рег.№824 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив до приключване на
производството пред компетентния съд, пред който предстои предявяване на
отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за недължимост на вземането по изпълнителен лист от
20.10.2008г., издаден по ч.гр.д.№ 283/2008г. по описа на Чирпански районен съд
, КАКТО И в частта относно насочване
изпълнението върху трудово възнаграждение на жалбоподателката
като несеквестеруемо на основание чл.446, ал.1 и ал.2 ГПК във вр. с чл.446а ГПК, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: