№ 4665
гр. ***, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110153057 по описа за 2024 година
Предявени са от Б. С. А. срещу „И.С.К.“ООД искове с правно основание по чл. 26, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗПКр за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 1 от сключените между страните договори за потребителски
кредит с номера SО 3020/29.04.2022г., SО 3025/04.05.2022г., SО 3028/09.05.2022г., SО
3059/23.05.2022г., SO 3060/25.05.2022г., SO3065/27.05.2022г. и SO 3066/27.05.2022г., с които е
уговорено заплащането на такса за допълнителни услуги – експресно разглеждане на искане
за потребителски кредит и възможност за удължаване на договора, както и искове с правно
основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо
2247.65 лева, недължимо платена за посочените такси по описаните договори, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба /09.09.2024г./ до окончателното изплащане на
сумата. Ищецът твърди, че с ответника сключили описаните по-горе договори за кредит. По
тях той заплатил главницата и договорната лихва. В договорите било предвидено заплащане
на такси за експресно разглеждане на задължението, които също били заплатени от него.
Обосновава се, че клаузите, според които се дължало плащането им, противоречали на
потребителят не бил получил точна информация за размера на задълженията си. нормите на
ЗЗП и ЗПКр, били с неравноправен характер и в противоречие с изискването за
добросъвестност и спазване на добрите нрави. Неправилно бил посочен и ГПР, тъй като
таксите следвало да се включат в него. Оттук и потребителят не бил получил точна
информация за размера на задълженията си. Иска от съда да прогласи нищожността на
сключените договори за кредит, при условията на евентуалност на чл.1 от тях, както и да
осъди ответника да му заплати сума в общ размер от 2247,65лв., заплатени от ищеца на
отпаднало основание. Претендира разноски.
В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът не се явява и не
изпраща представител.
Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се поддържат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „И.С.К.“ ООД, е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че исковете за прогласяване
нищожност са недопустими, тъй като съединяването на установителен и осъдителен иск
1
било недопустимо поради идентичност на предмета на спора. Сочи се, че ищецът нямал
правен интерес от исковете, тъй като можел да предяви осъдителен иск. По същество
исковете се оспорват като неоснователни. Сключените между страните договори били
валидни, а оспорените техни клаузи – действителни. Ищецът бил запознат с тях при
сключването на договора, те нямали обуславящ и задължителен характер и той доброволно
и информирано се съгласил с тях и с получаването на кореспондиращата им услуга.
Уговорките били в съответствие с принципа на свободата на договаряне. Аргументира се
липса на нарушаване на нормативната регламентация в защита на потребителите. Нямало
основание таксите да бъдат включени при изчисляването на ГПР.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на
правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗПКр е
и за двете страни.
В тежест на ищеца е да установи, че такъв договор със съответни клаузи/анекси
съществува, че същият съдържа клауза за заплащане на посочената такса, както и наличието
на предпоставките, установяващи недействителността на тази клауза на посочените от него
основания.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора; клаузите на сключения между
страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил
наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение.
По предявения иск с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД:
Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на
описаното в исковата молба плащане, че същото е извършено на ответника, наличието на
предпоставките, изложени в исковата молба, обосноваващи липса на основание за
извършеното плащане, включително че същото е недействително.
Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената
сума.
Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят, че между тях са сключени описаните в исковата молба договори,
както и че са платени в полза на ответника описаните в исковата молба суми, включително
за процесните такси.
В чл. 1, ал. 2 от процесиите договори за кредит е посочен точния размер на дължимата
такса за експресно разглеждане на кредити. При договор за кредит Договор за потребителски
кредит SO 3020/29.04.2022г. стойността на кредита е 2500 лева, срокът на кредита е 25
месеца, а дължимата такса експресно разглеждане за всеки месец е в размер на е 202.25 лева.
Тъй като ищецът е погасил предсрочно така сключения договор, същият е заплатил такса
експресно разглеждане само за един месец. При договор SO 3025/04.05.2022г: стойността на
кредита е 1700 лева, срокът на кредита е 30 дни, а размера на такса експресно разглеждане е
340 лева. При договор за кредит SO 3028/09.05.2022г. стойността на кредита е 1500 лева,
срокът на договора е 30 дни, а размерът на такса експресно разглеждане е 300 лева. При
договор за кредит SO 3059/23.05.2022г. стойността на кредита е 3000 лева, срокът е 3 месеца,
а размера на такса експресно разглеждане е 242.70 лева месечно. Тъй като ищецът е погасил
2
предсрочно вземането по този договор за кредит е заплатил две такси за експресно
разглеждане. При договор за кредит SO 3060/25.05.2022г. стойността на кредита е 1300 лева,
срокът на кредита е 30 дни, а размера на такса експресно разглеждане е 260 лева. При
договор за кредит SO 3065/27.05.2022г. стойността на кредита е 1700 лева, срокът на кредита
е 30 дни, а размера на такса експресно разглеждане е 340 лева. При договор за кредит SO
3066/27.05.2022г. стойността на кредита е 1600 лева, срокът на кредита е 30 дни, а размера
на такса експресно разглеждане е 320 лева.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Разглеждането на документите преди предоставянето на заетата сума,
дори и експресно, безспорно е типично действие по усвояване на кредита и съставлява
присъщ за основния предмет на договора разход. Целта на таксите и комисионите по
смисъла на разпоредбата на чл. 10а. ал. 1 от ЗПК е да се покрият административните разходи
на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга за предоставяне на заемни средства.
Процесната такса, макар и представена като поискана от потребителя и с цел
ускоряване разглеждането на искането, продължава да бъде за такива действия, свързани с
управление на кредита и част от дейността на кредитодателя по предоставяне на кредита. Тя
реално пряк разход, свързан с усвояване на кредита, и нейното събиране е изрично
забранено с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което води до нищожност на тази клауза
поради противоречие със закона. Тя води до допълнително увеличаване на размера на
разходите по кредита и създава значително неравновесие между правата на
кредитополучателя и кредитодателя с оглед престациите, които си дължат страните.
Единствено от волята на заемодателя и добрата организация на дейността му зависи
времето, за което той ще вземе отношение по отправеното до него искане за отпускане на
кредит, като от потребителя не следва да се изисква да поема финансовата тежест за бързото
изпълнение на задълженията на търговеца-заемодател чрез генериране на допълнителни
плащания. Затова и съдът приема, че тази такса има за цел единствено да изиска
допълнителни суми от заемателя, като прикрие действителния размер на оскъпяването на
кредита и разходите по него. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр,
потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които
следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11
ЗПКр.
Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за
необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В случаите, когато в договора за
потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които обаче не включва
всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при изчислението му, то
договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг. Решение от
21.03.2024г. по дело № С-714/2022г. на СЕС/.
Създадената конструкция от договор за кредит и допълнителни „услуги“ към него на
практика съставлява опит за заобикаляне на законовите норми за защита на потребителите
натоварване на заемополучателя с допълнителни плащания, като тези плащания не бъдат
отчетени в ГПР и така формално той бъде фиксиран в привидно съответстващ на чл. 19, ал.
4 ЗПКр процент. Така биват нарушени и принципите на добросъвестността и
справедливостта, като се стига до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. Затова и чл. 8 от договорите са нищожни. При това положение,
доколкото сумите за такси за експресно разглеждане са заплатени въз основа на нищожни
договори включително при нищожна на собствено основание уговорка в него, предвиждаща
необходимост от заплащането им, като не съставлява част от чистата стойност на кредита, те
подлежат на връщане (ПП 1/1979г., т. 1). Предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени изцяло, като с оглед изложеното до момента, останалите доводи на ищеца за
нищожност на договорите не следва да бъдат обсъждани.
3
Релевираните от ответната страна възражения не могат да аргументират извод за
неоснователност на ищцовите претенци.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски, като своевременно е заявил претенции в тази насока, като е представил и списък
по чл.80 ГПК. Ищецът е доказал разноски в размер 832лв. лева държавна такса и 580 лева
адвокатски хонорар, които следва да бъдат присъдени в негова полза. Заплатеният от ищеца
адвокатски хонорар, преценен съобразно естеството на делото и неговата степен на
фактическа, правна и процесуална сложност, защитаван интерес и необходим интензитет на
професионално усилие, не може да бъде окачествен като прекомерен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22
ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗПКр, клаузите на чл. 1 на сключените между Б. С. А.,
ЕГН **********, и „И.С.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище в град ***, Индивидуален
договор за потребителски кредит SO 3020/29.04.2022г., Индивидуален договор за
потребителски кредит SO № 3025/04.05.2022г., Индивидуален договор за потребителски
кредит SO № 3028/09.05.2022г., Индивидуален договор за потребителски кредит SO №
3059/23.056.2022г., Индивидуален договор за потребителски кредит SO № 3060/25.05.2022г.,
Индивидуален договор за потребителски кредит SO № 3065/27.05.2022г. и Индивидуален
договор за потребителски кредит SO № 3066/27.05.2022г. предвиждащи заплащане на такса
за експресно разглеждане на отпуснатия кредит.
ОСЪЖДА „И.С.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище в град ***, да заплати на между Б.
С. А., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от общо 2247,65 лева,
недължимо платена на основание чл. 1 от Индивидуален договор за потребителски кредит
Индивидуален договор за потребителски кредит SO 3020/29.04.2022г., Индивидуален
договор за потребителски кредит SO № 3025/04.05.2022г., Индивидуален договор за
потребителски кредит SO № 3028/09.05.2022г., Индивидуален договор за потребителски
кредит SO № 3059/23.056.2022г., Индивидуален договор за потребителски кредит SO №
3060/25.05.2022г., Индивидуален договор за потребителски кредит SO № 3065/27.05.2022г. и
Индивидуален договор за потребителски кредит SO № 3066/27.05.2022г, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба- 09.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „И.С.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище в град ***, да заплати на Б. С. А.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1412,00 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4