Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Русе, 13.01.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                      Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Юлия Острева и в присъствието на  прокурора ……………..

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело №  2193/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 38-0001380/14.10.2019г., издадено от  Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против „***“ЕООД, ЕИК ****, за нарушение на чл.7а, ал.2, пр. последно от ЗАвП, във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 3000 лв., на осн. чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.

Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от „***“ЕООД, чрез адв.Х.А.-упълномощен, която е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок. С нея жалбоподателят атакува издаденото срещу него наказателно постановление, твърди, че то е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощения представител.

Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, не изпраща представител.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 25.04.2019г., в адм. сграда на ОО“АА“-Русе, била извършена комплексна проверка по документи от служители от ОО “АА”-гр.Русе на „***“ЕООД, ЕИК ****, притежаващо лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение. В хода на проверката проверяващите адм. служители установили, че транспортното предприятие за периода 15.09.2018г. до 07.11.2018г.,  е допуснало с МПС, с рег. Р 83 97 ВХ, оборудвано с тах устройство с инд.№02244730, да се управлява от водача Ю. Х. Б., с ЕГН - **********, който не отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, съставляващо нарушение по чл.7а, ал.2, пр. последно от ЗАвП, във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ. За посоченото  нарушение е съставен АУАН бл.№ 268161/04.09.2019г., а впоследствие  е издадено и обжалваното НП.

По настоящото съдебно производство, в качеството на свидетел е разпитан актос. К.Ц.. В показанията си пред съда, същата пресъздава констатациите отразени в АУАН.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

 При съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените по чл.42, т.4 и т.5 /относно АУАН/ и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 /относно НП/ от ЗАНН.

В НП е посочен чл.7а, ал.2, пр. последно от ЗАвП, който гласи: „Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.126, ал.1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.“.Цитираната разпоредба препращаща към две наредби от ЗАвП и една от ЗДвП. За да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя е необходимо да се посочи разпоредба, от закона или подзаконов нормативен акт, пряко нарушена от дружеството-жалбоподател. Разпоредбата на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, използвана от АНО в обстоятелствената част на НП, посочва само че : „Министърът на транспорта определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване.“, поради което не може да се установи текст, който сочи на противоправност с оглед твърдяното в НП нарушение.

Посочената в обжалваното НП норма, за която АНО твърди, че е нарушена от жалбоподателя е - чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006г. на МТ: „При всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност.“. С конкретната разпоредба са посочени няколко хипотези и задължени лица/таксиметрови шофьори, водачи на автомобили и председатели на изпитно комисии/ В цитираната разпоредба като задължени лица не попадат юридически лица, какъвто е жалбоподателят. С посочване на разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ за жалбоподателя се явява неяснота за какво точно е наказан, още повече, че в НП се посочва само, че водачът не отговаря на изискванията за психологическа годност, без да се сочи точно на кои изисквания не отговаря.

От текста на чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ може да се предположи, че АНО е имал предвид, че водачът не е представил удостоверение за психологическа годност по смисъла на Наредба №36/15.05.2006г. на МТ преди да започне съответния курс. Ако това е така /въпреки, че в НП никъде не е посочено/, тогава нарушението за което е трябвало да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя е член 57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен превоз на пътници и товари „Лицето по чл.2, ал.1 допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психически годни“. От цитирания член пряко произтича отговорност на превозвача. Наредба № 11 от 31.10.2002 г. е пряко приложима в случая, тъй като както АНО сам твърди в НП, жалбоподателят притежава лиценз за международни превози, а курсът за който се твърди, че е извършено нарушението е международен- без да се посочва точно какъв /следва да се разчете приложение по делото тах. лист, от който е видно маршрут на превоз Русе-Русе/. Този извод следва от определението за международен превоз, дадено в § 1, т.14 от Допълнителните разпоредби на ЗдвП: „Международен превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. В случая и АНО признава, че превозът е международен. Нарушенията, за които се твърди, че са извършени, следва да бъдат посочени точно и недвусмислено от АНО. В противен случай, се нарушава правото на защита на наказаното лице, какъвто е и този случай. В НП се твърди, че „***“ЕООД е допуснало до работа водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност /без да е посочено на кои точно не отговаря/, а от АНО изобщо не са изследвали обстоятелството дали при постъпване на работа това лице е притежавало такова валидно удостоверение / по делото не е приложен трудов договор на лицето/. Следва да се отбележи също, че в НП липсва конкретно посочване на кои изисквания за психологична годност не е отговарял водача, т.к. изискванията за психологическа годност са дефинирани и описани в чл.2 и чл.3 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ /същите са повече от 32/. В НП няма посочване на кои изисквания не е отговарял водачът, респ. да се търси адм. отговорност от ю.л.-жалбоподател. Това са съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл.42, т.4 и т.5 /относно АУАН/ и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 /относно НП/ от ЗАНН, водещи до накърняване процесуалните права на жалбоподателя да разбере на какво точно изискване според АНО не е отговарял водача Б.

Предвид изложените съображения съдът счита, че са налице основания за отмяна на издаденото наказателно постановление, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ЗАНН.

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001380/14.10.2019г., издадено от  Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против „***“ЕООД, ЕИК ****, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр. последно от ЗАвП, във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 3000 лв., на осн. чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

         Районен съдия :