№ 1153
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502098 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 29.04.2021г , постановено по гр.д. № 101/2019г Окръжен съд-
Благоевград, е осъдил ЗД Армеец да заплати на М. В. Г. и Н. К. Г. – на всеки от тях –
по 150 000лв и на К. Н. Г.- сумата от 100 000лв , представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на К. Н. Г.- син и брат на ищците,
настъпила вследствие на ПТП на 13.06.2018г, причинено по вина на водач на МПС,
застраховал своята ГО при ответника, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ. Съдът е отхвърлил
предявения иск от третия ищец за сумата над 100 000лв до 150 000лв и частично
искането за присъждане на законна лихва. Съдът е приел, че не се установява
съпричиняване на уврежданията от страна на починалия. С решението си съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от
страните.
В осъдителната част за сумите от по 105 000лв, присъдени на М. и Н.Г.и и в
отхвърлителната част на иска на К.Г. за сумата над 100 000лв решението на Окръжен
съд- Благоевград е влязло в сила, като необжалвано.
Решението на БлОС е обжалвано с въззивна жалба от ответника- застраховател
1
ЗАД Армеец, частично за сумите над 105 000лв за първите двама ищци и изцяло в
осъдителната част относно К.Г.. Жалбоподателят поддържа, че не се установява
материалната легитимация на К.Г. да получи обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на нейния брат, както и че ако има такова право следва да бъде съобразена
разпоредбата на чл.493а от КЗ. Поддържа, че неправилно съдът е приложил
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и определените обезщетения по размер са завишени, а не
справедливи. Поддържа, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2
от ЗЗД и в противоречие със съдопроизводствените правила не е събрал доказателства,
относими и своевременно поискани от ответника. Моли решението на БлОС да бъде
отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат отхвърлени за
обжалваемите суми, а за К.Г.- изцяло.
Въззиваемите пред настоящата инстанция- ищци пред БлОС са депозирали
писмен отговор на въззивната жалба на застрахователя, с който оспорват жалбата.
В о.с.з. страните се представляват.
Въззивникът ЗАД”Армеец”АД се представлява по делото от юрк. М. , която
поддържа въззивната жалба на дружеството и моли същата да бъде съобразена.
Претендира разноски по делото, съобразно списък по чл. 80 от ГПК , който представя.
Прави възражение за недължимост на претендираните от ищците разноски по реда на
чл.38 от ЗА.
В определения от съда срок застрахователят депозира писмена защита по делото,
с която моли жалбата на застрахователя да бъде уважена. Поддържа, че К.Г. не е
материалноправно легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от смъртта на брат К., тъй като не се установява изключителност в
техните отношения и в изпитаните болки и страдания от смъртта на К.. Поддържа, че
дори и да се установи материалноправна легитимация на този ищец да получи
обезщетение за неимуществени вреди, то сумата следва да е съборазена с разпоредбата
на чл.493а, ал.4 от КЗ. Поддържа, че определените обезщетения от съда са завишени,
както и че по делото се установява съпричиняване на увреждането от страна на
пострадалия.
Въззиваемите М. В. Г. , Н. К. Г. и К. Н. Г. се представляват от адв. Ж. и адв. Б.,
които оспорват жалбата на застрахователя и молят решението на СГС да бъде
потвърдено в обжалваната част. Претендират разноски по чл.38 от ЗА. Правят
възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
2
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е неправилно по съображения изложени във въззивната жалба
на застрахователя и следва да бъде отменено по следните съображения:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищци, пострадали лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила
частично в осъдителната си част , с която е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди на първите двама ищци на процесното основание/ по делото се установяват със
сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността
на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е
установено по обвързващ начин, че ЗАД „Армеец” АД е материалноправно
легитимирано да отговаря пред претърпелите неимуществени вреди от ПТП
настъпило на 05.06.2018г, причинено от водач застрахован по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена
с ответника.
Спорни по делото, пред настоящата инстанция, са въпросите за размера на
дължимото се обезщетение на ищците Н. и М. Г.и- родители на починалия за
неимуществени вреди , определени по реда на чл.52 от ЗЗД , дали ищцата К.Г. е
легитимирана да получи обезщетение и в какъв размер и дали е налице съпричиняване
на увреждането от страна на починалия.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
3
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на К. Г. е бил на 20 години, Н.
и М. Г.и на 44 и 41 години, К.Г.- на 25 години.
В о.с.з. на 24.05.2021г са изслушани свидетелите И. Г., В. Д. и Я. П..
Свидетелят Г., установява, че познава ищците, в една махала живеят и познава Н.
от деца. Свидетелят установява, че е познавал починалия К., той бил хубаво дете –
винаги усмихнато, много амбициозен , много обичал да играе футбол, като играел в
селски отбор, даже съотборниците му викали М.. Свидетелят установява, след смъртта
на момчето всичко се обърнало . Семейството не са същите, свили са се хората.
Свидетелят установява, че след смъртта на К. близките му били в много лошо
психическо състояние, както и че в момента са в лошо състояние. Свидетелят
установява, че починалият е живеел в едно домакинство със сестра си , родителите си и
баба си и дядо си. Свидетелят установява още, че бащата посещава нощем гробищата и
се налага да го прибират оттам.
Свидетелят Д. установява, че с близките на починалия се познават не по-малко от
40 години. Свидетелят сочи, че това, което станало със семейството било най-лошото.
Споделя, че майката, бащата и сестрата много тежко преживяват станалото.
Свидетелят установява, че бащата посред нощ си взимал кафе и заминавал на
гробищата. Според свидетеля родителите нямат мира и спокойствие. Според
свидетеля майката я е ударило в зъбите, всичките зъби изкарала, остана без зъби и
прави ченета. Свидетелят установява, че сестрата К. и починалият не са се делили,
спяли глава до глава на ъглова спалня от 20 години, все са били заедно. Свидетелката
установява, че е присъствала когато К. влизал от вратата засмян, прегръщал баба си,
били много близки със сестра си- целувал я, прегръщал я, качвал я на гърба, носел я в
стаята при баба им. Свидетелката установява, че след инцидента, бащата и майката
били сломени. Установява още, че всички живеели в едно домакинство.
Свидетелят П. установява, че с майката са приятелки от години, и познава и
бащата. Установява, че детето /К./ било изключително добро и не трябвало да се
случва това нещо. Според свидетеля ищците са добри хора и не го заслужавали просто.
Установява, че починалият и сестра му били изключително близки, навсякъде били
заедно, били неразделни и спяли в една стая. Установява,че когато разбрали за смъртта
на К. на сестра му и на майка му им станало лошо. Свидетелят установява,че
семейството празнува всеки рождения ден на К. с торта на гроба му. Установява,че със
сестра си К. бил в толкова близки отношения, че просто все едно бяха един и същи
човек. Установява още, че майката, като вижда връстниците на К. се чувствала
съкрушена, тъй като той трябвало сега да е с връстниците, а не там, където е в момента.
Свидетелят установява, че К. бил изключително добро дете, нито пиел, нито пушел,
нито имал някаква друга зависимост, възпитано, културно, винаги готово да помогне.
4
Установява,че бащата ходил доста често през нощта на гробищата, което продължава и
понастощем. Според свидетеля майката била лъчезарен човек, сега се е свила, не
общува с хората, не се събира с приятели. Сочи, че с времето нещата стават все по-
сериозни и по-сериозни, защото тя осмисляла точно какво се е случило. Сестрата К. в
момента е затворена, не е това момиче, което се усмихвало и било лъчезарно.
Съдът счита, че следва да кредитира свидетелските показания, тъй като
свидетелите споделят факти, които са възприели като очевидци и техните показания,
макар и повърхностни , са взаимоподкрепящи се. Показанията на свидетелите са
житейски логични, не се опровергават от други доказателства по делото и липсва
основание да се пиреме,че са дадени при предубеждения или пристрастност.
В о.с.з. на 03.02.2021г е изслушана СПЕ, изготвена от в.л. Д. А.- психолог, от
която се установява, че при неочакваната загуба на К., психическото състояние на
ищците покрива критериите на обща стресова реакция. Установява се, че ищците
понастощем са в състояние на субективен дистрес, емоционално разстройство, което е
последица от стресогенно жизнено събитие, налице е разстройство в адаптацията,
протрахирана депресивна реакция, като преживените емоции са в пряка връзка и
следствие на злополуката. При К.Г., според вещото лице, е отключено разстройство в
адаптацията. Според вещото лице не е възможно пълно възстановяване психиката на
ищците, като възможно само възстановяване на социалното функциониране, връщане
към извършването на рутинната ежедневна дейност и планиране на житейски цели –
адаптиране към променената жизнена среда. Според вещото лице К.Г. изживява
драматично загубата на брат си, но е с благоприятна прогноза за пълно възстановяване,
благодарение на възрастта й и адаптивните й способности.
При така установеното съдът прави следните изводи по отношение на
справедливия размер на обезщетението на родителите Н. и М. Г.и
С оглед установеното– настъпилата внезапна , неочаквана смърт на млад мъж,
син на ищците, здраво момче, наскоро завършило училище , описано като усмихнато,
добро и възпитано , като съобрази обстоятелството, че ищците и починалия са имали
близки, ежедневни отношения, създали са навици в общ бит, че родителите са
разчитали на помощта на сина си както в ежедневието си, така и на старини, като
съобрази как смъртта на К. внезапно и безвъзвратно преустановява установени навици
в бита и ежедневието, което дава отражение във всички сфери на живота на ищците,
като съобрази още нормалния житейски шок от смъртта на починалите, все още
непреодоляната тъга и чувството на липса от отсъствието на починалия, установено от
разпитаните свидетели, които сочат,че бащата посещава нощем гроба на сина си и че
родителите празнуват рождените дни на К. на гроба му с торта, като съобрази също
така установената от СПЕ психологическа травма- разстройството в адаптацията ,
следи от изживения стрес от родителите и понастоящем, като съобрази и
5
невъзможността на ищците да се върнат към своя обичаен ритъм на живот съдът
приема , че по справедливост паричното обезщетение на тези двама ищци за
претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от по 150 000лв. При определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази момента на настъпване
на вредата и следва да се съобразят конкретните, индивидуални и субективни
изживявания на ищците и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При
определяне на дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на
живот в страната , конкретните икономически условия, намиращи израз в ежегодно
определяните нива на покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, доколкото обезщетението не следва да служи за
неоснователно обогатяване.
По отношение на ищцата К.Г.
С ТР № 1/2016г на ОСНГТК на ВКС се разшири кръгът на лицата , имащи право
на обезщетение при смърт на лице, настъпила при деликт, като ТР приема, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата , посочени в ППВС № 4/61 и №5/69 и по
изключение, всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия, което търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
Съобразно мотивите на цитираното ТР и съдебната практира, развита при
прилагането на това тълкуване на закона се приема, че правото на обезщетение в
изключителните хипотези се дължи само когато претендиращият докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат
обезщетени. При наличие на родствена връзка, макар и не сред посочените лица
съгласно ППВС № 4/61 , по изключение, при наличие на доказателства може да се
присъди обезщетение за неимуществените вреди за болки и страдания надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Прието е, че следва да се установи трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща
предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, когато
претендиращият докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска
връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с
продължителен проявление във времето. В този случай кръгът на лицата, които могат
да получат обезщетение, се определя по справедливост, с оглед действителните
отношения между починалия и лицето, което е в особено близки и трайни житейски
отношения с починалия, чиято смърт е причинена от непозволено увреждане.
В посочените изключителни случаи само формалната връзка на родство не е
6
достатъчна за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт при
деликт, а е необходимо вследствие смъртта на близкия човек претендиращият
обезщетение да докаже, че е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия. Както беше посочено по-горе, за
да се приеме наличие на изключението за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да се установи създадена особено близка връзка между
починалия и претендиращия обезщетението и действително претърпени
неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите,
нормално присъщи за съответната връзка.Според съдебната практика особено близка,
трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е
станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността
между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС № 4/1961 и ППВС № 5 /69г. При
преценката за наличието на такава особено силна връзка следва да се отчете
обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между роднини се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Поради това, за да се приеме, че между претендиращият обезщетението и починалия е
налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с
произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски
обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за
нормална за съответната родствена връзка. Така например, според съдебната
практика, която настоящият състав споделя относимо към изключителността на
връзка между баби/дядовци и внуци е отглеждането на внуците от бабата/дядото
поради различни причини /заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в
чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др/, а за връзката между братята и
сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина /така решение № 17/2021 г. по т. д. № 291/2020 г. на
ВКС, II ТО, решение № 372/2019 по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II ТО и решение №
92/2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ ТО/.
В случая е установено, че ищцата К. е сестра на починалия К.. Предвид
посоченото по-горе, освен тази родствена връзка обаче следва да бъде установена на
първо място по-силна от обичайната емоционална връзка и привързаност, а на
следващо място – претърпени вреди, чийто интензитет и продължителност са по-
големи от обичайните. Отношенията между ищцата и нейния починал брат са
установени по достоверен, макар и повърхностен, начин от събраните свидетелски
показания. От тях се установява, че ищцата и нейния брат са израсли заедно и до
7
смъртта на момчето са живели в едно домакинство и са споделяли обща стая, като се
установява, че цялото семейство на ищците- майката, бащата , починалият син,
дъщерята , баба и дядо са живели общо. Установяват се добри отношения между брата
и сестрата, без дрязги и напрежение , двете деца спокойно са израснали в своя дом,
споделяли са общ бит, общи закачки- братът е носил сестра си на гръб, общо
ежедневие. Описаното от свидетелите навежда на извод за едно нормално семейство,
като три поколения живеят в една къща, подкрепят се, радват се на присъствието си и
имат нормален бит.
Настоящият състав намира, че е обичайно за българския бит и душевност брат и
сестра да са в добри отношения , да се обичат, да контактуват помежду си и да се
подкрепят, да споделят общ дом на възрастта, на която са били ищцата К. и К. пред
ПТП. Няма доказателство по делото от което да се направи обоснован и категоричен
извод за връзка между двамата , която да има съдържание излизащо извън рамките на
обичайното и нормалното. Връзката между двамата, така както е установена по делото
, носи белезите на здрава, стабилна , братска връзка , пълна с обич, но няма
изключителност в отношенията между дватата, в смисъла които се търси за да бъде
легитимирана ищцата К.Г. да получи обезщетение за неимуществени вреди за
неимуществените вреди , които е претърпяла от неговата смърт.
Само за пълнота следва да се посочи, че и установените по делото претърпени
вреди от ищцата К.Г. от смъртта на нейния брат са в рамкките на обичайното. По
делото се установява преживян от ищцата стрес и отключено разстройство в
адаптацията, което вещото лице А. сочи като нормална последица от силен стресогенен
фактор , но и сочи, че ищцата К.Г. с оглед възрастта и адаптивността си, е с най-
благоприятна прогноза за възстановяване.
След като не са доказани изключителни по своя характер отношения на близост
между брата и сестрата, нито по-интензивни от обичайните болки и страдания, то
ищецът К.Г. няма право да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
брат си К..
По отношение на съпричиняването на увреждането от страна на ищеца
Ответникът навежда своевременно възражение за съпричиняване на деликта,
поради това, че починалият не е предприел мерки за избягване на ПТП, че е управлявал
със скорост, надвишаваща допустимата скорост за района, че е управлявал автомобила
си след употреба на алкохол и не е управлявал най-вдясно на пътната лена, че е
навлязъл в лентата за насрещно движение и че е бил без правилно поставен
обезопасителен колан.
БОС в своето решение е приел,че по делото не се установява съпричиняване на
увреждането от страна на пострадалия.
Във въззивната си жалба застрахователят поддържа, че неправилно
8
първоинстанционният съд не е приел ,че е налице съпричиняване поради неизползван
обезопасителен колан и поради управлението на автомобила със скорост, надвишаваща
максимално разрешената за участъка.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
По делото в о.с.з. на 11.09.2019г е изслушано заключение на СМЕ, изготвено от
в.л.д-р Г., от което се установява,че при ПТП ищецът е получил тежка закрита
черепно-мозъчна травма вдясно, лицева травма, закрита гръдна травма и травма на
опорно-двигателния апарат. На базата на получената множествена травма, с водеща
черепно-мозъчната травма К. Г. е починал. Според вещото лице от наличните данни се
налагал извода, че между причинените травматични увреждания и настъпването на
смъртта е налице пряка и непрекъсваща причинно-следствена връзка.
В о.с.з. вещото лице допълва,че при пострадалия в медицинската документация не
е описан синдром на предпазния колан.
В о.с.з. на 24.03.2021г е изслушан свид. С. А. , другият участник в ПТП,
вследствие което К. Г. е починал , който установява, че ПТП е настъпило на изхода на
гр. Разлог, когато влизал в града. Свидетелят е започнал изпреварване, не можал да
довърши изпреварването при насрещно идваща кола, опитал се да се прибере , но не
успял и настъпил страничен удар с насрещно движещата се кола. От удара насрещно
движещата се кола влязла в канавката и впоследствие вече се обърнала по таван.
Според свидетелят в насрещно идващата кола били двама, като единият-момче лежало
на земята. Свидетеля установява, че се е опитал да спре, да се прибере, но не могъл да
се прибере и станал страничен удар.
От назначената САТЕ, изготвена от в.л. инж. С. се установява, че произшествието
е станало в населено място, ударът е бил страничен кос, като л.а. Ауди с предна лява
част удря лява предна врата на л.а. Сеат Ибиза. Според вещото лице ударът е станал в
лентата на движение на Сеат Ибиза. Според вещото лице към момента на удара л.а.
Сеат Ибиза се е движил с 81км/ч, а л.а. Ауди – 113км/ч-преди задействането на
спирачната система. Според вещото лице водачът на л.а. Сеат Ибиза е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара, но произшествието е било
непредотвратимо. Вещото лице дава заключение, че пострадалият не е бил с поставен
предпазен колан, като действието на предпазните колани е да предпазва от
инерционните сили, като фиксират тялото към мястото, на което се намира в момента
на удара.
9
Пред настоящата инстанция е изслушана КСМАТЕ, изготвена от в.л. д-р М. и
инж. М., която дават заключение, че при ПТП К. Г. е получил тежка черепно-мозъчна
травма с охлузвания вдясно , с множество фрактури на кости, множество контузионни
огнища в лява хемисфера и в мозъчен ствол, размекване, кръвопопиване и
деструктуриране на мозъчно вещество, закрита гръдна травма, синдром на
дисеминирана интравазална коагулация, хеморагичен и травматичен шок, полиорганна
недостатъчност. Според вещите лица причина за смъртта на пострадалия е тежката
черепно-мозъчна травма и развилите се усложнения от нея. Тази травма се дължи на
удар с или върху твърд тъп предмет със значителна кинетинча енергия и направление
отляво надясно. Описаните повреди на л.а. Сеат Ибиза са предимно в лява предна
врата. Според вещите лица за получаване на травмите няма практическо значение дали
К. Г. е бил с предпазен колан. При изпадането си от автомобила Г. е претърпял травми
на главата вдясно. Вещите лица дават още заключение , че при механизма на ПТП е
нямало техническа възможност три ППС да се разминат безпрепятствено само на
асфалтовата част от пътя.
В о.с.з. на 21.10.2021г вещите лица допълват, че тежката черепномозъчна травма
на Г., причинила смъртта му е получена с направление отляво надясно при изправено
положение на главата. Травмата е получена при удара в предна лява врата, нанесен от
л.а. Ауди и в този случай коланът не би имал значение. Г. е бил без колан, тъй като е
изпаднал от автомобила, но тогава е получил други травми. Водещата причина за
смъртта, според вещите лица , категорично е черепно-мозъчната травма. Според в.л. д-
р М. много по-тежки са нараняванията на Г. от лявата страна на главата. От дясната
страна има разкъсно-контузна рана и охлузвания. Според вещите лица когато л.а. Сеат
е ударен отляво Г. е получил тежката черепно-мозъчна травма, като главата му се е
ударила отстрани в автомобила. По-леките травми вляво са получени при изпадането
на тялото. Според вещите лица най-силният удар при ПТП е бил във вратата на водача,
при този удар има леко придвижване на тялото на пострадалия напред и настрани,
наляво. При такъв удар коланът не презпазва, защото има странично придвижване на
тялото. Според вещите лица коланът предпазва при челен удар, а в случая ударът е
страничен и коланът не спира тялото , а още повече –главата от движение встрани.
Коланът може да предпази и тялото от издигане и нараняване от тавана, но в случая
травмите на Г. са от удари в интериора. Според вещите лица в областта на предна лява
врата са получени уврежданията вляво на главата на Г.. Коланът , според вещите лица ,
не би намалил и интензитета на удара.
Изслушаната КСМАТЕ е оспорена от застрахователя с твърдения ,че вещите лица
не са изследвали механизма на получаване на всяка травма поотделно, не са
съобразили ,че няма други пострадали при ПТП. Според застрахователя е налице
противоречие и с аутопсионния протокол, където е посочено, че пряка причина за
смъртта на Г. е полиорганна недостатъчност, сърдечна и дихателна недостатъчност в
10
резултат на тежкото увреждане на мозъка, което е прието и от наказателния съд и което
може да се получи при изпадането на тялото от автомобила.
Настоящият съдебен състав приема, че може да кредитира изготвената КСМАТЕ.
Вещите лица са отговорили на поставените въпроси към тях, заключението е
обосновано , пълно и категорично. Вещите лица са дали отговор на въпросите като са
съобразили доказателствата по делото, но и на база своите специални познания,
именно поради които са ползвани като екперти от съда. Заключението на вещиге лица
не са дадени под условие или при непълнота на доказателствата. Възприетите от тях
изводи са категорично защитени както в писменото заключение, така и в о.с.з.
Съдебният състав не намира противоречие между заключението на комплексната
експертиза и останалите изслушани по делото експертизи, като всички СМЕ
обосновават извод за това, че смъртта на Г. е настъпила в резултат на черепно-мозъчна
травма. Какви са последиците от другите травми на пострадалия , били ли са те
смъртоносни и биха ли се получили при правилно поставен обезопасителен колан няма
значение по делото, след като една от травмите на пострадалия е смъртоносна и би се
получила независимо от наличието на правилно поставен колан. На следващо място
следва да се посочи,че какво е приел в мотивите си към присъдата наказателния съд е
без значение по настоящото дело, това са правни изводи и тълкуване на доказателства,
които не обвързват гражданския съд. В рамките на наказателното производство
поведението на пострадалия не е било предмет на изследване. Само за пълнота следва
да се посочи, че по наказателното производство не е изследван въпроса за смъртта на
Г. и ползването на обезопасителен колан. Такъв въпрос е бил поставен в досъдебното
производство на вещите лица, но те не са отговорили.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че по делото се установява по
безспорен начин, че към момента на настъпване на ПТП К. Г. е бил без правилно
поставен предпазен колан и е управлявал своето МПС със скорост над разрешената по
закон. Изложеното съставлява противоправно поведение, но от изслушаната САТЕ и
КСМАТЕ се установява, че това противоправно поведение не е в причинна връзка с
уврежданията на пострадалия и настъпилата смърт. Според САТЕ К. Г. е имал
възможност да спре, независимо от скоростта , с която се е движил, но ПТП е
непредотврамимо. Съответно – според КСМАТЕ Г. е бил без колан, но при получения
страничен силен удар във вратата на водача и залитането на тялото встрани е било без
значение наличието или липсата на колан. Предизвикалата смъртта на Г. тежка
черепно-мозъчна травма би се получила и при наличие на колан, поставен от водача.
Не се установява още и че движението върху пътното платно на Г. е в причина връзка с
ПТП, доколкото при предприетото изпреварване от водача на л.а. Ауди автомобилите
не биха могли да се разминат на пътното платно безаварийно.
Поради липсата на причинна връзка между противоправното поведение на К. Г. и
настъпилите за него увреждания съдът приема, че по делото не се установява
11
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия. Определените по размер
обезщетения за неимуществени вреди следва да се заплатят изцяло от застрахователя,
застраховал гражданската отговорност на водача, причинил ПТП.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът на К.Г.
е уважен за сумата от 100 000лв и в така предявеният иск следва да бъде отхвърлен. В
останалата си обжалвана част решението на БлОС следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед различния резултат от спора решението на БлОС подлежи на изменение в
частта за разноските.
Възприетият размер на разноските по делото от БлОС не е предмет на оспорване
чрез производство по чл.248 от ГПК. Ето защо настоящата съдебна инстанция има
правомощие единствено да промени размер на разноските съобразно променения
размер на обезщетението, предмет на спора.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищците се дължи възнаграждение за
защита пред първата инстанция в размер на 2х4530.00лв. Над посочената сума за
сумата от 3530лв решението на БлОС следва да бъде отменено.
Ответникът дължи държавна такса по сметка на БлОС в размер на 12 000лв и
разноски от 1 138.50лв, над които суми решението на БлОС следва да бъде отменено.
Пред настоящата инстанция пълномощникът на ищците претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Представени са договори за правна защита и
съдействие от м.10.2021г. Застрахователят навежда възражение за недължимост на
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, поради плащане от страна на застрахователя.
Доказателства за такова плащане по делото липсват, поради което съдът пирема
възражението за неоснователно. На представителя на ищците се дължи възнаграждение
за защитата на Н. и М. Г.и в размер на 2х1880лв или сумата от 3760лв, която следва да
се възложи върху застрахователя.
Ответникът е претендирал разноски за държавна такса, за експертиза и юрк.
възнаграждение. С оглед изхода от спора на застрахователя се дължат разноски в
размер на 2 000лв заплатени за държавна такса и 500лв- съдебно деловодни разноски
от общо доказани 950лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 900611 от 29.04. 2021г по гр.д. № 101/2019г по описа на
12
Окръжен съд Благоевград, ГО, 12-ти състав в частта, с която е осъдено ЗД„Армеец”АД
да заплати на К. Н. Г. сумата от 100 000лв - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на К. Г., настъпила вследствие ПТП , реализирано на
05.06.2018г , както и в частта, с която е осъдено ЗД„Армеец”АД да заплати
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за сумата от 3530лв, както и да
заплати държавна такса по сметка на БлОС за сумата над 12 000лв и разноски над
1138.50лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К. Н. Г. с ЕГН ********** против
ЗД„Армеец”АД с ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от смъртта на К. Н. Г., настъпила вследствие ПТП, реализирано на
05.06.2018г, на осн. чл.432 от КЗ, за сумата от 100 000лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900611 от 29.04. 2021г по гр.д. № 101/2019г по
описа на Окръжен съд Благоевград, ГО, 12-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД„Армеец”АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат Ж. Ж. от САК
сумата от 3760лв- възнаграждение за защита пред въззивната инстанция, на осн. чл.38
от ЗА.
ОСЪЖДА М. В. Г. , Н. К. Г. и К. Н. Г. да заплатят на ЗД„Армеец”АД с ЕИК
********* сумата от 2500лв- съдебноделоводни разноски по делото, на осн. 81 вр.
чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13