Определение по дело №491/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на А. Г. Б. – защитник на подс. Д. Д. К. от с. А., оБ. Б. против Присъда № 3914 / 03.12.2010 год., постановена от Районен съд – Г. Г. Д. по н.о.х. дело № 106 / 2009 год.

С обжалваната присъда подсъдимият Д. Д. К. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 03.10.2002 година в района на село Т., област Б. като извършител, в съучастие с Х. Х. Ш. - извършител и подпомогнат от Е. Б. Х. и Б. И. Х. - двамата като помагачи, всички от село А., област Б. е превел през границата на страната в Република Гърция П. Й. Л. от село Б., област Б. без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.280, ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК, чл.55, ал.1, т.1 от НК, чл.57 ал. 2 от НК, чл.54 от НК, чл.61, т.3 от ЗИНЗС и чл.59, ал.1от ЗИНЗС го ОСЪЖДА да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и ГЛОБА в полза на държавата в размер на 500 лева, както и да заплати на РС - Г. Д. д. т. за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лева. На основание чл.68, ал.1 от НК ПРИВЕЖДА в изпълнение наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, наложено на подсъдимия Д. Д. К. с присъда по НОХД № 150/2001 година по описа на Военен съд – София, влязла в законна сила на 29.05.2001 година, което наказание подсъдимия Д. Д. К. да изтърпи при първоначален общ затворнически режим в затворническо общежитие от открит тип, съгласно чл.61, т.3 от ЗИНЗС във вр. с чл.59, ал.1 от ЗИНЗС.

Според подадената въззивна жалба, поддържана от подс. К. лично в съдебното заседание пред въззивния съд, присъдата на първоинстанциония съд е необоснована, незаконосъобразна и несправедлива. Застъпва се тезата, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, игнорирани са показанията на свидетели, явяващи се в подкрепа на защитата и са кредитирани негодни доказателства. Ето защо се иска подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл.280, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. Алтернативно се застъпва, че наложеното наказание е несправедливо, поради което иска да бъде намален размерът на същото.

Участващият във въззивното производство прокурор от ОП-Б. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства.

Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди изложените доводите, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна:

От първоинстанционния съд със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси. В резултат на анализа на доказателствения материал се установяват следните възприети районния съд фактически обстоятелства:

Видно от показанията на св. П.Л. /л.57-58 от Дознание № 216 / 2002 год. по описа на РГС – Г. Д. и л.53-54 от НОХ дело № 1057 / 2005 год. на РС – Г. Д., прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.3 и 4 от НПК/, през 2002 год. същата имала проблеми с приятеля си, поради което решила да напусне Г. Б.. Св. Л. познавала св. Е. Х. /при условията на чл.118, ал.1, т.1 от НПК, обвиняем по НОХ дело № 1057 / 2005 год. по описа на РС – Г. Д., по отношение на който производството е завършило с влязла в сила присъда – Определение № 753 / 20.12.2006 год., л.177/ и го помолила да я скрие за няколко дни. Х. се съгласил, като и казал че ще я заведе в с. А., където живеят майка му и баща му. На 02.10.2002 год. двамата отишли в с. А., до където се придвижили с таксиметров автомобил, управляван от св. Г.А. /л.59 от Дознание № 216 / 2002 год. по описа на РГС – Г. Д., прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.3 и 4 от НПК/. Междувременно Л. споделила с св. Х., че има приятел в Гърция, и свидетелят й предложил да премине незаконно границата и да отиде в Гърция. Е. Х. казал, че той не може да я преведе, тъй като трябва да се върне в Б. но че ще намери хора, които да я преведат през границата. Същият разговарял с баща си – Б. Х. /обвиняем по НОХ дело № 1057 / 2005 год. по описа на РС – Г. Д., по отношение на който производството е завършило с влязла в сила присъда – Определение № 423 / 03.10.2007 год., л.325/ да намери водачи, които да преведат Л. в Гърция. Св. Х. обяснил на Л., че трябва да се премине през балкана и че това трябва да стане през нощта, тъй като преминаването през деня е рисковано. Казал и също така, че за преминаването трябва да заплати сумата от 150 евро. Л. се съгласила, като казала, че тази сума ще заплати, след като премине на гръцка територия. След това Е. Х. си тръгнал за Г. Б. а Л. пренощувала при съпругата на Е. Х.. Междувременно Б.Х. намерил лицата, които да преведат Л. през границата, а именно подсъдимия К. и св. Ш. /при условията на чл.118, ал.1, т.1 от НПК, обвиняем по НОХ дело № 1057 / 2005 год. по описа на РС – Г. Д., по отношение на който производството е завършило с влязла в сила присъда – Определение № 587 / 19.12.2007 год., л.374/. На следващия ден – 03.10.2002 год. Б.Х. казал на Л., че ще тръгнат за границата същия ден около 17 часа и че трябва да се облече спортно. В уговорения час пред дома на Х. пристигнали подс. К. и св. Ш. с лек автомобил, син на цвят. След това Б.Х. и Л. се качили в лекия автомобил на Х., с червен цвят, а К. и Ш. потеглили след тях. Същите се придвижили до постройка близо до река М. където слезли от автомобилите. Тъй като Б.Х. казал, че ще се върне, при което Л. го помолила да предупреди двете момчета да не и създават проблеми. След като Х. ги предупредил, се върнал обратно. Отишли до реката и преминали я, като Л.била пренесена на гръб от подс. К.. Тримата продължили пеш по пътека през гората и след известно време стигнали до теленото заграждение, което преодолели през една дупка в съоръжението. Продължили да ходят, водени от К. и Ш., след което в района на село Теплен преминали границата и продължили на гръцка територия. Пристигнали в близост до Г. Катоневрокоп, където св. Л. заплатила на водачите сумата от 150 евро и те се върнали обратно, а тя останала в Гърция.

Подсъдимия Д. Д. К. е осъждан както следва: С присъда по НОХД № 150/2001 год. на Военен съд – София, влязла в законна сила на 29.05.2001 год. за престъпление по чл.381 пр. 1-во от НК на лишаване от свобода за срок от девет месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. Със споразумение № 168/07.07.2008 год. по НОХД № 21/2007 год. на ОС – Б. влязло в законна сила на 07.07.2008 година за престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.4, вр. с чл.18, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК на лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което, на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от четири години. На основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на 1000 лева. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонеине „Задържане под стража”, а именно от 23.05.2008 г. до 07.07.2008 г.

На подсъдимия са налагани и административни наказания: С Решение № 47/26.01.2006 год. по НАХД № 1137/2005 година на РС – Г. Д., влязло в законна сила на 15.02.2006 год. за престъпление по чл.343Б, ал.1 от НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание Глоба в полза на държавата в размер на 500 лева. С Решение № 112/21.02.2006 година по НАХД№ 37/2006 година на РС – Г. Д., влязло в законна сила на 04.03.2006 година за престъпление по чл.343В, ал.2 от НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание Глоба в полза на държавата в размер на 500 лева.

Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал на съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност. В тази връзка са неоснователни е възраженията за недоказаност на обвинението. Същите са били направени и пред първата инстанцията и са обсъдени от същата, като в тази насока са изложени убедителни съображения за причините, поради които съдът е кредитирал показанията на св. Л. и защо не следва да се дава на показанията на свидетелите Ч., М., Ш. и Х. и обясненията на подс. К., досежно тезата за липсата на съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние, тъй като очевидно същите касаят изграждането на защитна позиция за подсъдимия. Извършеният в тази връзка анализ на доказателствения материал, изложените съображения и направените изводи от районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не се налага повторно да бъдат излагани подробно същите съображения.

Районният съд обосновано и правилно е кредитирал показанията на св. Й.Л. Същата е разпитана както на досъдебното производство пред съдия, така и в съдебната фаза на процеса по НОХ дело № 1057 / 2005 год. по описа на РС – Г. Д., като показанията й са последователни, логични и непротиворечиви. При това, показанията на свидетелката изцяло кореспондират, потвърждават и взаимно се допълват както с показанията на св. А., така и с показанията на свидетелите Х. и Ш. и обясненията на подс. К. /игнорирайки твърденията им за липсата на съпричастност от страна на К./. Ето защо съдът приема, че показанията на св. Л. са надеждни, като по делото не се установяват обстоятелства, при които да се постави под съмнение достоверността на изложените от нея факти и обстоятелства. Наред с това в рамките на съдебното следствие пред първоинстанционния съд по реда на чл.279, ал.1, т.3 от НПК са прочетени обясненията на подс. К., дадени пред съдия на досъдебното производство /л.49-50 от Дознание № 216 / 2002 год. на РГС – Г. Д./, които също потвърждават достоверността на показанията на св. П.Л., като очертават една последователна и логическа фактология от извършени действия.

Предвид установените по делото фактически дадености въззивният съд намира, че по несъмнен начин се установява наличието от обективна страна на всички елементи на състава на престъплението на възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация: Подс. Д. Д. К. на 03.10.2002 година в района на село Т., област Б. като извършител, в съучастие с Х. Х. Ш. - извършител и подпомогнат от Е. Б. Х. и Б.И. Х. - двамата като помагачи, всички от село А., област Б. е превел през границата на страната в Република Гърция П. Й.Л. от село Б., област Б. без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.280, ал. І от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимия Д. К. обективира отношението му към деянието (неговата интелектуалната и волевата насоченост). Подс. К. е участвувал в осъществяване на изпълнителното деяние заедно с Х. Х. Ш. - извършител и подпомогнат от Е. Б. Х. и Б. И. Х. - двамата като помагачи /по отношение на които наказателното производство е приключило с влезли в сила присъди/. Всеки от тях при осъществяване на действията си е имал съзнанието, че участвува в изпълнението на престъплението заедно с другия извършител и е искал от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици. Подсъдимите са осъзнавали противообществения характер на деянието, разбирали са обществено-опасните му последици и са искали тяхното настъпване, при което са реализирали намерението си. Ето защо, анализирайки престъплението от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено с пряк умисъл за извършване на престъплението в съучастие.

За извършеното престъпление чл.280, ал. І от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, чл.57 ал. 2 от НК, чл.54 от НК, чл.61, т.3 от ЗИНЗС и чл.59, ал.1от ЗИНЗС съставът на районния съд е наложил на подс. Д. К. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и ГЛОБА в полза на държавата в размер на 500 лева. Въззивният съд намира за справедливи така определените наказания “Лишаване от свобода” и “Глоба” при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, касаещи смекчаващите вината обстоятелства, и счита, че същите съответствуват на степента на обществената опасност на деянието и извършителя, и са адекватни за постигането на визираните в чл.36, ал.1 от НК цели. В тази връзка следва да се отбележи, че изложените първоинстанционни съображения се споделят и от състава на въззивния съд.

Законосъобразно на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, наложено на подсъдимия Д. Д. К. с присъда по НОХД№ 150/2001 година по описа на Военен съд – София, влязла в законна сила на 29.05.2001 година, което наказание подсъдимият да изтърпи при първоначален общ затворнически режим в затворническо общежитие от открит тип, съгласно чл.61, т.3 от ЗИНЗС във вр. с чл.59, ал.1 от ЗИНЗС.

По изложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, ал.1, т.6 от НПК, Благоевградският окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 3914 / 03.12.2010 год., постановена от Районен съд – Г. Г. Д. по н.о.х. дело № 106 по описа за 2009 год.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1.

2.