№ 236
гр. Ямбол, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20232300500110 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. К. М. от гр.******, подадена чрез
пълномощник- адв. Д. С. от АК- Ямбол, против Решение № 670/15.12.2022г. на Ямболски
районен съд, постановено по гр.д.№ 1244/2022г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен
предявеният от него иск за осъждане на Община Ямбол да му заплати сумата от 4785.00
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на
19.02.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.02.2022г. до
окончателното изплащане, като неоснователен и ищеца е осъден да заплати на ответника
Община Ямбол направените по делото разноски в размер на 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Оплакването на въззивника е за неправилност и необоснованост на решението на
първата инстанция, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Сочи се, че в хода на производството са били доказани всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, включително и причинно-
следствена връзка между противоправното бездействие на ответника и настъпилите вреди,
като това доказване не е отчетено от първоинстанционния съд при постановяване на
съдебното решение и е прието, че причината за настъпването на вредите не е попадането в
дупка на пътното платно на автомобила, а поведението на водача, който е извършил
завиване с волана надясно, позовавайки се на заключението на вещото лице. Въззивникът
1
сочи, че извода, обективиран от вещото лице в експертизата, че загубата на управление в
конкретния случай не се дължи на навлизането на автомобила в дупка, а на поведението на
водача- промяна на направлението на автомобила, не води до заключение, че липсва
причинна връзка между бездействието на ответника и вредите, като вещото лице допуска
възможността загубата на управление да се дължи на навлизане на автомобила в дупка.
Поради това, според въззивника, изводите на вещото лице не е следвало да бъдат приети от
решаващия съд като напълно категорични, а е следвало да се оценят по правилото на чл.202
от ГПК, като се обсъдят заедно с останалите събрани по делото доказателства. Въззивникът
счита, че по делото е било безспорно установено, че пътят е бил в изключително лошо
състояние /с неравности, засипан с пясък и без никакви обозначителни табели/, както и това,
че преди удара автомобилът е попаднал в дупка, като се е спукала предната му дясна гума,
като тази именно съвкупност от обстоятелства евентуално е причинила поведението на
водача, което е довело до загуба на управление. Сочи се от въззивникът, че по делото не са
налице данни, които да сочат други обстоятелства, освен лошото състояние на пътя,
причинило спукване гумата на автомобила, които да са довели до настъпване на
вредоносния резултат, който не би настъпил, ако неравностите и дупката на пътя не
съществуваха и ако именно наличната дупка на пътя не бе причинила спукването на гумата
на автомобила. Излага се, че по делото не са ангажирани доказателства, че вредите са
настъпили в резултат на поведението на ищеца- невнимателно, непредпазливо управление
на МПС, като доказването на такова поведение е в тежест на ответника. По тези
съображения се настоява за отмяна на решението на ЯРС и за постановяване на ново
решение от окръжния съд, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло с присъждане на
разноските по делото пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна Община Ямбол, чрез пълномощника
си юриск. М. Чолакова, е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба
по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на районния съд. Сочи се, че по
делото не е установена причинно- следствена връзка между бездействието на ответника и
настъпилите вреди, поради което правилно е прието от решаващия съд, че не е осъществен
фактическия състав на деликтната отговорност. В подкрепа на това свое становище
процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава на заключението на вещото
лице по назначената и приета по делото САТЕ и събраните по делото гласни и писмени
доказателства, вкл. и чрез разпита на св. П. М.- син на ищеца, управлявал автомобила към
момента на настъпване на ПТП, като се твърди, че последният е управлявал автомобила в
нарушение на правилата по чл.20, ал.1 от ЗДвП и със занижено внимание, въпреки
поставените в началото на улицата обозначения за ремонтни дейности, както и наличието на
строителна техника в режим на работа и работници. Настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, нестрадащо от посочените
във въззивната жалба пороци, алтернативно, в случай, че въззивният съд приеме, че
предявеният иск за имуществени вреди е основателен и доказан, счита, че същият следва да
бъде уважен в размер, съгласно заключението на вещото лице. Претендира се присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно разпоредбите
2
на ЗЗП и Наредбата за заплащане на правната помощ.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от П. К. М. от
гр.****** против община Ямбол осъдителен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 4785 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
ПТП, настъпило на 19.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2022г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът е поддържал, че на 19.02.2022 г. собственият му
автомобилът, марка „Ауди А3“, с рег.№ У5536ВА, е бил управляван от сина му К.П.М. в
гр.***** по общинска улица покрай Градската градина в посока ж.к. „Златен рог“. По време
на управлението, при преминаването му през необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, се е срязала предна дясна гума на автомобила, довело до загуба на
управлението над автомобила от водача, при което е настъпил удар в паркирано отдясно на
пътното платно МПС „Фолксваген“ с рег. № У6378АТ, собственост на Е.И.. В резултат на
удара са причинени вреди на двата автомобила. ПТП е било посетено от полицейски
служители, а за настъпването му е съставен двустранен констативен протокол от
участниците в него.
Ищецът е твърдял, че в резултат на ПТП на собственото му МПС са причинени
повреди по предна броня, спойлер, решетка на бронята, преден долен калник, преден капак,
долен фар, преден долен мигач, преден долен PVC подкалник, PVC рамка радиатори, основа
на бронята, преден долен рог, тръбопроводна климатична система, десен горен тампон на
двигателя, аербек на водача, аербек на пасажера, обезопасителни колани, централни аербеци
и др., като за възстановяването на щетите е необходим ремонт, включващ подмяната на
повредените части на автомобила, на стойност 4785 лв.
Ищецът сочи в исковата си молба, че по силата на Закона за пътищата и актовете
за неговото приложение, ответникът е задължен да стопанисва и поддържа общински
пътища, публична общинска собственост, да полага грижи по недопускане и отстраняване
на дупки по общински пътища, да осъществява дейности по поддържането им, да означава
съответната дупка с необходимите пътни знаци с цел предупреждение на участниците н
движението. Тези свои задължения община Ямбол като юридическо лице, осъществява чрез
своите служители и други лица, на които е възложила изпълнението им. Ищецът твърди, че
в процесния случай наличието на дупка на пътното платно на общински път е в резултат на
бездействието на съответните длъжностни лица при ответника по изпълнение на законовите
им задължения за осигуряване на условия за безопасно движение по общинските пътища.
При тези фактически твърдения, ищецът счита, че са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което ответникът дължи на
3
основание чл. 49, вр. чл.45, вр. чл.51 от ЗЗД репариране на причинените му вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
С подадения в срока по чл.131 отговор на исковата молба ответникът е оспорил
предявения иск като недопустим, с доводи, че към момента на настъпване на ПТП, твърдяно
от ищеца, за пътния участък, в който е настъпило ПТП е бил налице сключен между община
Ямбол като възложител и „Пътно строителство Ямбол“ ДЗЗД като изпълнител договор от
29.06.2020г. за ремонт и реконструкция на пътя, поради което и изпълнителят по този
договор се явява легитимирана страна по предявения иск.
С отговора на исковата молба се оспорва и основателността на предявения иск.
Оспорва се описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, като се твърди, че
вредите от попадане в дупка са различни от посочените от ищеца в исковата молба, които са
в резултат от движение с превишена скорост или от завъртане на волана на автомобила
надясно от водача при занижено внимание въпреки наличието на предупредителни знаци за
ремонт на пътя и строителна техника. Оспорен е представеният от ищеца двустранния
протокол за ПТП, съставен от участниците в него, като частен документ, който няма
материална доказателствена сила. Възразява, че вредите са съпричинени от водача на
автомобила, тъй като го е управлявал с несъобразена скорост и е нарушил разпоредбата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП. При условията на евентуалност, в случай, че предявения иск се прецени
за основателен, се настоява същият да бъде уважен в намален размер.
В първоинстанционното производство като трети лица- помагачи на ответника, са
конституирани „Пътно поддържане –Сливен“ ЕООД- гр.София, „Строителна компания Път
строй инвест“ ЕООД- гр.***** и „Престиж 2004“ ЕООД- гр.Сливен, които не изразяват
становище по предявения иск.
Фактическата обстановка по делото правилно е установена от районния съд и е
непроменена пред настоящата инстанция.
Установено е, че ищецът П. К. М. е собственик на лек автомобил марка и модел
„Ауди А3“ с рег. № У5536ВА, за което е представен документ за собственост- Свидетелство
за регистрация–Част І от 17.12.2021г. По делото не е налице спор и относно това, че на
19.02.2022г. автомобилът е бил управляван от К.П.М. /син на ищеца/.
В подкрепа на твърденията си, изложени в исковата молба ищецът е представил
двустранен констативен протокол за ПТП от 19.02.2022г., подписан от водачът на лек
автомобил „Ауди А3“, рег.№ У5536ВА- К.П.М. и собственикът на лек автомобил
„Фолксваген“ с рег. № У 6378АТ- Е.И., съгласно който на 19.02.2022г. в 15.00 ч. в гр.
Ямбол, Градска градина, е настъпило ПТП с участието на двете превозни средства. В
инкорпорираната в протокола скица, изготвена във връзка с настъпилото ПТП, е отразено,
че л.а. „Фолксваген“ към момента на ПТП е бил паркиран. След преминаване през дупка на
пътното платно, управляваният от К.М.ртинов автомобил Ауди А3“ се е отклонил в дясно от
посоката си на движение, в резултат на което е последвал удар между двата автомобила, по
които са настъпили щети, за лекият автомобил „Ауди А3“ в предните десни съставни части,
4
а за лекия автомобил „Фолксваген“ в лявата странична част.
По делото страните не спорят, че ПТП е настъпило в участък от пътя, който е
публична общинска собственост.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че към
момента на ПТП в участъка от пътя, в който е настъпило ПТП, са извършвани ремонтни
дейности по силата на Договор №15 за инженеринг от 29.06.2020г., сключен между
ответника община Ямбол и „Пътно строителство Ямбол“ ДЗЗД, със срок на изпълнение три
години, считано от датата на подписването му.
След подаден сигнал в МВР, ПТП е посетено от полицейски служител- св. Н.М.,
който в показанията си поддържа, че ПТП е настъпило през февруари 2022 г. в близост до
градския парк, до блок 41 в кв.„Златен рог“. При посещението си на място свидетелят
установил, че ПТП е настъпило в дясната страна на отбивката в посока градския парк- до
хотела, който се намира там. Единият автомобил е бил паркиран, а другият се е движил в
посока към парка. При проведената беседа с водача на лекия автомобил „Ауди А3“, същият
обяснил, че управлявания от него автомобил е поднесъл и се е забил в паркираното МПС.
На водача била извършена проверка за употреба на алкохол, която била отрицателна.
Свидетелят М. сочи, че няма спомен водачът на автомобила да е заявил, че причината за
ПТП е била дупка на пътя, но твърди, че ако е имало такова твърдение, е щял да изготви
снимков материал. Свидетелят няма спомен дали е имало ремонт на пътя и поставени
обозначителни табели, като твърди, че не е видял на мястото около ПТП машини и техника.
Уточнява, че ако е имало ремонт на пътя, е щял да направи снимки, а в случая единственият
снимков материал, който е изготвил, е на двата автомобила. Сочи, че водачите на
автомобилите са попълнили двустранен протокол, тъй като пробата за алкохол на този от
тях, управлявал движещия се автомобил, е била отрицателна. Свидетелят сочи, че пътната
настилка със сигурност е имала дупки. Не помни да е имало пясък.
Пред първата инстанция като свидетел по делото е разпитан К.М.- син на ищеца,
управлявал процесното МПС към момента на настъпване на ПТП. В показанията си св. М.
поддържа, че е на 19.02.2022г. е управлявал МПС-то на баща си в района на градския парк,
в посока от кв. „Златен рог“ към бензиностанция „Шел“. Сочи, че от една от улиците преди
Парк- хотел „Ямбол“ е излязъл автомобил и за да го изпревари свидетелят е завил наляво,
след което се е върнал в дясната лента. След като преминал през едно леко неравенство на
пътя-възвишение, е попаднал в дупка, която не е видял. Загубил е контрол и автомобилът е
поднесъл и се ударил в паркирано отстрани на пътя МПС. Свидетелят видял дупката, която
се намирала непосредствено след възвишението, след инцидента. Описва я като дълбока и
голяма. Сочи, че гумата на автомобила се е ударила в ръба на дупката и се е пръснала.
Според свидетеля скоростта му на движение е била около 40 км/h. Твърди, че знаци за
ремонт на пътя е имало, но са били поставени след дупката, която не била обозначена.
Свидетелят твърди, че се касае за дупка на пътното платно, която се е образувала по
естествен път. Сочи, че пътя е бил сух, но на пътя е имало много пясък, който не е бил
изчистен и е било хлъзгаво. Нямало е машини, които да извършват ремонт на пътя.
5
В подкрепа на твърденията си, ищецът е представил Проформа- опис на щета към
фактура, издаден от ЕТ „Аид- кар“- гр.*****, в който са посочени 22 части на автомобила,
стойност на нови части, труд, материали, всичко на стойност 4785.35 лв.
Пред първата инстанция са назначени и изслушани основна и допълнителна
съдебни автотехнически експертизи, които не са оспорени от страните и са възприети от
съда като обективни и компетентни. Във връзка с установяване механизма на ПТП и
причините за настъпването му, въз основа на доказателствата, представени от страните,
вещото лице е установило, че при преминаване на автомобила през неравност, както се
твърди от ищеца, основното ударно въздействие е върху предното му окачване, което от
техническа гледна точка означава, че следва да са налице данни за увреждане на предна
гума, предна джанта, преден носач, шенкел, каквито данни по делото не са налице,
включително и не са налице данни за увреждания по елементи върху предното окачване на
автомобила „Ауди“ в приложения от ищеца опис на щети. Според експертното заключение,
е технически невъзможно отклоняване на автомобила по причина на преминаване на гумата
през неравност. Промяната на направлението на автомобила със завиване надясно е
допусната при завъртане на волана на автомобила от водача, а не при създаден въртящ
момент от преминаване на гумата през неравност на платното за движение. Вещото лице е
установило, че увредените елементи от настъпилото събитие на автомобил „Ауди“ са в
областта на купето на автомобила, като не са установени увреждания на автомобила в
областта на предното и задното окачване, гуми и джанти. При тези данни вещото лице е
приело от техническа гледна точка, че имуществените вреди по лекия автомобил се
настъпили в резултат на удара между л.а. „Ауди“ и л.а. „Фолксваген“. Вещото лице
категорично е посочило, че технически правилно е при възникване на опасност водачът на
автомобила да предприеме спиране и да запази движението си в собствената си лента, без да
я напуска, докато в конкретния случай водачът на л.а. „Ауди“ при наличие на неравност, е
предприел промяна на направлението при завиване на дясно, което е технически
неправилно, в резултат на което е настъпил удара между двата автомобила.
От заключението на вещото лице се установява, че стойността на нанесените
щети на л.а. „Ауди“ в резултат на ПТП, включваща стойност на нови части, стойност на
материали за боядисване, стойност на труд за възстановяване на автомобила, е в размер на 3
988.68 лева, при която стойност не е отчетено амортизационното състояние на автомобила.
Към датата на събитието справедливата пазарна стойност на автомобила е 2921.57 лева.
Предвид на това вещото лице е установило, че в случая е налице тотална щета, т.к. сумата от
3 988.68 лева надхвърля 75 % от справедливата пазарна стойност на автомобила.
При извършения оглед на автомобила във връзка с поставената му допълнителна
задача, вещото лице е установило допълнителни увреждания по автомобил „Ауди“, които не
са били посочени в исковата молба и проформа- опис щета, представена от ищеца, при което
е дало заключение, че стойността за възстановяване на щетата на л.а. „Ауди“, включваща
нови части, стойност на материали за боядисване, стойност на труд за възстановяване на
автомобила, е в размер на 5513.99 лева, като и в този случай е налице тотална щета, предвид
6
справедливата пазарна стойност на автомобила.
При разпита на вещото лице в съдебно заседание, същото уточнява, че пясък на
пътя не би могъл да причини завиване, но би допринесъл за загуба на управление, тъй като
коефициентът на сцепление между гумата и пътната настилка е много-по нисък от
движение на гума по чиста пътна настилка. Пясъкът на пътното платно би допринесъл за
загубата на управление при рязката промяна на завъртане на волана. Вещото лице
потвърждава при разпита си, че причината за настъпилия удар в паркирания автомобил не се
дължи на преминаване на гумата и завиване при преминаване през неравност. Сочи, че
загубата на управление може да се постигне единствено от завъртане на волана и употребата
на спирачния педал. При управление на автомобила със скорост от 40 км/h, която е
разрешена за пътния участък, е възможно да се получи загуба на управление, но няма да е в
значителна степен. Ако водачът е управлявал автомобила с 20 км/h, според вещото лице е
почти невъзможно да изгуби управление. При изготвяне на допълнителното заключение от
вещото лице след извършения оглед на МПС не са променени изводите от първото
заключение. В с. в.л. заявява, че огледът в по- голяма степен ги е потвърдил- че има загуба
на управление и удар в неподвижен обект така, както е изяснено в първата експертиза. В.л.
отново сочи, че загубата на управление не се дължи на навлизането в дупката, а на промяна
на направлението на автомобила. Водачът е коригирал сам направлението на движение и е
настъпила загуба на управление. Крайният извод на в.л. е, че причината за ПТП е корекция
на поведението на водача със завиване на волана в такава степен, че предизвиква загуба на
управление от движение с определена скорост, като за да не се губи управлението е
необходимо завиването на волана да е съобразено с линейната скорост на автомобила.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е
отхвърлил предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД като неоснователен, като е
приел, че не е налице причинно- следствена връзка между наличието на неравност по
пътното платно и причинените вреди на автомобила, собственост на ищеца. Приел е, че е
налице увреждане на автомобила, собственост на ищеца, но причината за това не е
попадането в дупка на пътното платно, а поведението на водача, който е извършил завиване
с волана надясно, като този извод е извел от заключението на вещото лице, писмените и
гласни доказателства, събрани в хода на съдебното дирене, обсъдени поотделно и в тяхната
взаимна връзка.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Със същото правния спор между страните е разрешен правилно, като
съображенията на въззивния съд да достигне до този извод са следните:
7
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
репариране на претърпени имуществени вреди от противоправно поведение на ответника,
като правната квалификация на предявения иск е правилно определена от районния съд.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност
за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични
виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не
произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.
Отговорността в случая обхваща чуждо поведение, носи се заради направения избор-
възлагане на конкретно лице на дадена работа недостатъчно упражнен контрол върху него.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице– пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа– чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (така– ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване,
доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на
деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за
действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на община
Ямбол, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейности по
поддържане на пътното платно в гр. Ямбол. В конкретния случай това задължение е
нормативно установено. Според чл. 31 от Закона за пътищата /ЗП/, изграждането, ремонтът
и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Съгласно чл. 19, т.2
от ЗП, общинските пътища се управляват от кметовете не общините, а съгласно чл. 19, ал.2
от ЗП, управлението включва и поддържането на пътищата, организиране и контрол на
8
дейностите, свързани непосредствено с ремонта и поддържането на пътищата. Съгласно
легалното определение на понятието „поддържане на пътищата", дадено в т.14 от §1 на ДР
на ЗП, това е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно
и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя го
поддържат в изправно състояние, като сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Според §1, т.19 от ДР на ППЗДвП, „препятствие
на пътя“ е нарушаване целостта на пътното платно, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението“.
По делото е установено, че пътят, на който е реализирано процесното ПТП, е
общински път по смисъла на чл.3, ал.3 от ЗП, поради което и на основание чл. 19, т.2 от ЗП
ответникът е задължен да осъществява дейности по поддържането му, включително и да
означи съответните неравности/препятствия на пътното платно с необходимите пътни знаци
с оглед предупреждаване на участниците в движението и съобразно чл.13 от ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл.31 от ЗП и чл.13
от ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.
Наличието на сключен договор за възлагане на обществена поръчка не освобождава
ответника от отговорност, а има значение за вътрешните отношения между ответника и
изпълнителя по посочения договор във връзка с точното изпълнение и поетите договорни
задължения от изпълнителя.
В настоящия случай е установено, че автомобилът, собственост на ищеца,
управляван от неговия син, е преминал през несигнализирана дупка на пътното платно,
стопанисвано от ответника, като в подкрепа на този извод са представеният по делото
двустранен констативен протокол и гласните доказателства, събрани чрез показанията на
свидетелите Н.М. и К.М.. Съставеният двустранен констативен протокол е частен
свидетелстващ документ и като такъв не се ползва с материална доказателствена сила, а
само с формална такава. С оглед на това, следва да се изследва наличието на други
доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен протокол
обстоятелства относно пътната обстановка и механизма на ПТП. В подкрепа на отразеното
препятствие на пътното платно в констативния протокол са показанията на св. К.М., ценени
съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК предвид близките родствени отношения между
свидетеля и ищеца, както и показанията на св. М., посетил ПТП след настъпването му и
възприел пряко състоянието на пътното платно, описано като такова с неравности /дупки/ по
него. Т.е. налице е налице е неизпълнение на законово регламентирани задължения на
община Ямбол, чрез своите служители, на които е възложила тази дейност, да поддържа
пътното платно в тази част, като контролира състоянието на пътната настилка, сигнализира
за препятствия на пътя и ги отстранява.
По делото е безспорно установено и това, че по лекият автомобил, собственост на
ищеца, в резултат на ПТП са настъпили вреди, чиито размер е установен от заключението на
9
вещото лице по назначената съдебна автотехническа и оценителна експертиза.
Основния спор между страните е относно механизма на настъпване на ПТП, респ.
наличието на причинно- следствена връзка между виновното противоправно поведение на
служители на община Ямбол и причинените на ищеца имуществени вреди, които следва да
бъдат обезщетени.
Правилно първоинстанционния съд е приел въз основа на доказателствената
съвкупност, че по делото не е установена твърдяната от ищеца причинно- следствена връзка
между деянието, проявено под форма на бездействие и вредоносния резултат. Правилно при
внимателен прочит и анализ на гласните доказателства, решаващия съд е отчел и е взел
предвид данните, съдържащи се в показанията на св. М., който в качеството си на
полицейски служител е посетил ПТП след настъпването му. Видно от същите, водачът на
увредения автомобил не е заявил пред полицейския служител, че причината за ПТП е била
дупка на пътя, като в случай на такова твърдение свидетелят е щял да изготви задължително
снимков материал, което не е сторил поради липса на такива твърдения от страна на водача
на лекия автомобил „Ауди“. Свидетелят при разпита си е възпроизвел и дадените от водача
на увредения автомобил обяснения във връзка с настъпването на ПТП, а именно поднасяне
на автомобила, загуба на управлението над същия и последвал удар в паркирано в дясно на
пътното платно МПС. В тази насока са и дадените от самия водач на автомобила- св. М.
показания пред първоинстанционния съд, като същият сочи, че след като управляваният от
него автомобил е попаднал в дупка, която свидетелят не е видял, той е загубил контрол над
автомобила, последният е поднесъл и се е ударил в паркирано отстрани на пътя МПС.
Твърденията на свидетеля М., че след попадането на автомобила в дупка на пътното платно,
гумата на автомобила се е пръснала, не се подкрепят от гласните доказателства, както и от
писмените такива. В показанията на св. М. не се съдържат данни за описаното от св. М.
състояние на гумата на автомобила след преминавеното й през дупка на ПТП, като данни за
увреждане на гума на автомобила не се съдържат и в представените от ищеца писмени
доказателства- проформа опис- щета.
Изводът на районния съд за липсата на елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно причинно- следствена връзка между настъпилите вреди
и бездействието на ответника, правилно е изведена и от заключението на вещото лице по
неоспорените по делото експертизи, от които се установява, че технически не е възможно
отклоняване на автомобила по причина на преминаване на гумата през неравност, като е
установено, че промяната на направлението на автомобила със завиване надясно е
допусната при завъртане на волана на автомобила от водача, а не при създаден въртящ
момент от преминаване на гумата през неравност на платното за движение. Вещото лице
категорично сочи в заключението си, че причината за ПТП е корекция на поведението на
водача със завиване на волана в такава степен, че предизвиква загуба на управление от
движение с определена скорост, като за да не се губи управлението е необходимо завиването
на волана да е било съобразено с линейната скорост на автомобила. При изготвяне на
заключението вещото лице е съобразило, че при преминаване на автомобила през неравност,
10
както се твърди от ищеца, основното ударно въздействие е върху предното му окачване,
което от техническа гледна точка означава, че следва да са налице данни за увреждане на
предна гума, предна джанта, преден носач, шенкел, каквито данни по делото не са налице,
включително и не са налице данни за увреждания по елементи върху предното окачване на
автомобила „Ауди“ в приложения от ищеца опис на щети. Увредените в случая елементи на
автомобила са в областта на купето на автомобила, като е установено, че те са настъпили в
резултат на удара между л.а. „Ауди“ и л.а. „Фолксваген“.
От доказателствата по делото се установява, че причината за настъпването на
вредите на ищцовия автомобил, е поведението на неговия водач, който чрез завиване на
волана на автомобила надясно, несъобразено със линейната скорост на автомобила, сам се е
поставил в положение да изгуби управлението на автомобила, което е довело до
настъпването на ПТП и причиняването на вреди по същия.
Липсата на причинно- следствена връзка между настъпилите вреди на лекия
автомобил на ищеца и деянието, проявено като бездействие на служители на община Ямбол,
изключва възможността за ангажиране на гражданската отговорност на ответната община
по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД.
По горните съображения ЯОС счита, че решението на първата инстанция, като
правилно и законосъобразно, следва на основание чл.271, ал.1 ГПК да се потвърди изцяло,
включително в частта на присъдените на ответника разноски.
Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззиваемата страна община Ямбол има
право на разноските по делото пред въззивната инстанция и при надлежно направено искане
такива следва да бъдат присъдени в размер на 100.00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП, вр. с чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №670 от 15.12.2022г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. № 1244/2022г. по описа на този съд.
ОСЪЖДА П. К. М. от гр.***** ул.*******, ЕГН ********** да заплати на
Община Ямбол, ул. „Г. Раковски” № 7, ЕИК ********* направените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 100.00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието по делото на трети лица- помагачи на
ответника „Пътно поддържане –Сливен“ ЕООД- гр.София, ЕИК *********, „Строителна
компания Път строй инвест“ ЕООД- гр.*****, ЕИК ********* и „Престиж 2004“ ЕООД-
11
гр.Сливен, ЕИК *********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12