Решение по дело №1493/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С.О.К., ЕГН **********, подадена чрез процесуалния му представител адв. Даниела Стоянова АК – Велико Търново, против Решение № 53/11.05.2023 г. постановено по АНД 113/2023 г. по описа Районен съд Провадия, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0001286/14.12.2022 г. на И.Д. Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна (РД „АА“ – Варна). С посоченото НП на С.О.К., за нарушение по чл. 12, § 5, б. „б“, предл. 1 от Приложение „Контролен уред“, във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на основание чл. 93в, ал. 15, т. 2, предл. 2 ЗАвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

Касаторът счита, че решението на въззивният съд е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Навежда доводи за липса на доводи относно превозът попадали в обхвата на AETR. Счита, че липсва посочена и нарушена материалноправна норма. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда, че Районният съд като е потвърдил НП е постановил оспореното решение при неправилно приложение на материалния закон. Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено като незаконосъобразно като се постанови ново, с което НП също като такова да бъде отменено.

В съдебно заседание касатора, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна – Директорът на РД „АА“-Варна, редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, с което се оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се подробни доводи, обосноваващи законосъобразност на НП. Моли се съдът да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционният съд. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Дава заключение, че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което приема жалбата за допустима.

Разгледана по същество на основанията посочения в нея и в пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав намира жалбата за неоснователна.

При извършване на преценка относно прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият съдебен състав приема за установено следното:

Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било НП № 23-0001286/14.12.2022 г. на Директора на РД „АА“-Варна, с което на С.О.К., за нарушение по чл. 12, § 5, б. „б“, предл. 1 от Приложение „Контролен уред“, във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАвП на основание чл. 93в, ал. 15, т. 2, предл. 2 ЗАвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

За да постанови този резултат, Районният съдът е приел следната фактическа обстановка:

На 21.11.2022г. около 07:30ч. К. извършвал обществен международен превоз на товари- земеделска техника, от Р Турция до Р.България с влекач „Скания“ с рег. № ***В, попадащ в обхвата на AETR , като се движел по автомагистрала „Хемус“. На този пътен участък , на 100м. преди пътен възел Провадия - Ветрино, в изпълнение на служебните си задължения се намирали служители на РД „АА“-Варна, един от които св. Б.И.. Те спрели К. за проверка. При нея се установило, че превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф „Siemens VDO“ , тип 1324.51001520300, № 01872718. К. представил използвани през предходните дни тахографски листи. При тяхната проверка Иванов установил, че в тахографския лист от 18.11.2022 г. касаторът не е посочил датата на приключване на неговото използване. Поради това Иванов съставил против К. акт за установяване на нарушение (АУАН) за това, че на 21.11.2022 г. като водач извършва обществен международен превоз на товари попадащ в обхвата на AETR , с т.а. „Скания“ с рег. № ***, оборудван с аналогов тахограф, като не е посочил датата на приключване на тахографския лист, поставен на 18.11.2022 г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 12, § 5, буква „б“, предл.1 от Приложение „Контролен уред“ от AETR във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАвП. При личното предявяването на акта, както и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН К. не направил и не депозирал възражения. Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката, наказващият орган издал атакуваното НП. С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението - по чл. 12, § 5, буква „б“, предл. 1 от Приложение „Контролен уред“ от AETR във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАвП. За него на касаторът , на основание чл.93 „в“ ал.15 т.2 пр.2 от ЗДвП, била наложена „Глоба” в размер на 500 лв.

При така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че в хода на производството по ангажиране отговорността на К. за извършеното от него административно нарушение, както при съставяне на АУАН, така и на атакуваното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прието е, че НП е издадено от компетентен орган и в кръга на правомощията му, като АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, а също че е налице и яснота относно елементите на установеното и отразено в тях административно нарушение. Въззивният съд е извел извод, че от така събраните по делото писмени и гласните доказателства – показанията на свидетеля Б.И., безспорно по делото се доказват всички елементи от състава на описаното в НП административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна. Съдът е приел, че правилно АНО е ангажирал административната отговорност на С.О.К. за нарушение по чл. 12, § 5, буква „б“, предл. 1 от Приложение „Контролен уред“ от AETR във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАвП, както и че законосъобразно е приложената санкционната разпоредба на чл. 93в, ал. 15, т. 2, предл. 2 ЗАвПр, тъй като К. не е попълнил датата на приключване на тахографския лист от 18.11.2022 г. Съдът е приел за правилна и преценката на наказващия орган за липса на основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН. По отношение размера на наложеното административно наказание „глоба“, съдът е приел, че същият е правилно определен, тъй като съответства на размера, фиксиран от законодателя.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл. 218 АПК намира следното:

По отношение на наведените в нея основание и доводи за необоснованост, съдът намира за необходимо да посочи, че необосноваността на въззивното решение не е касационно основание по чл. 348 НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Независимо от гореизложеното изводите на въззивния съд, че при така събраните по делото писмени и гласни доказателства, елементите от състава на описаното в НП административно нарушение се явяват доказани по несъмнен начин се споделят от настоящата инстанция като касационния съд намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК мотивите не следва да се преповтарят.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, въззивната инстанция e приела, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. Както АУАН, така и НП са издадени по предвиденият от закона ред и форма и съдържат всички необходими реквизити.

Касационният състав приема, че атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Безспорно касаторът е нарушил задължението си по чл. 12, § 5, буква „б“, предл. 1 от Приложение „Контролен уред“ от AETR и е осъществил състава на административно нарушение посочен в чл. 93в, ал. 15, т. 2, предл. 2 ЗАвП. Нарушението не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Размера на санкцията е фиксиран в закона и не подлежи на корекции. Правилно не е приложен института на чл. 28 ЗАНН.

Въззивната инстанция е обсъдила всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирала всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направила верни изводи, които се споделят от касационната. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК не се констатираха нарушения на материалния закон. Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.

От процесуалния представител на касатора Директора на РД „АА“-Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство същият е представляван от юрисконсулт, който е подготвил и депозирал отговор на касационна. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва на РД „АА“-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., което следва да се заплати от касаторът.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, АдмС-Варна, VII тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 53/11.05.2023 г., постановено по АНД № 113 по описа за 2021 г. на Районен съд - Провадия.

ОСЪЖДА С.О.К., ЕГН **********, да заплати в полза на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: