№ 222/18.4.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХI – административен състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. Г. ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Антоанета
Метанова |
и с участието |
|
на прокурора докладваното |
Станка
Димитрова |
изслуша |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 124 по
описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с
чл. 208 и следващите от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на Г.С.А.,
ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. У., срещу Решение №
500/19.12.2022 г., постановено по н.а.х дело № 1710/2022 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 22-1006-002992 от 13.10.2022 г. на началник група към
ОДМВР – Пазарджик, с-р „Пътна полиция“, с което на касатора, на основание
чл. 179, ал. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл. 23, ал. 1 от с.з. е наложена глоба в размер на 200 (двеста)
лева и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 от с.з. е наложена глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че
наложеното наказание е явно несправедливо. Моли се да бъде отменено решението
на районния съд в частта, с която се
потвърждава наказателното постановление по отношение на вмененото му нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател – редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – началник
група към ОДМВР – Пазарджик, с-р „Пътна полиция“, редовно призован – не се
явява и не се представлява в съдебно заседание.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на Районен съд –
Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято
преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд –
Пазарджик е потвърдил Наказателно постановление № 22-1006-002992 от
13.10.2022 г. на началник група към ОДМВР – Пазарджик, с-р „Пътна
полиция“, с което на касатора, на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от
ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал. 1 от с.з. е наложена глоба в размер на 200
(двеста) лева и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 от с.з. е наложена глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, районният съд е възприел следната
фактическата обстановка по делото:
На 16.08.2022 г.,
сутринта, Г.С.А. управлявал
лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № *** на територията на гр.
Пазарджик. Докато се движел около 10 ч. по ул. „Христо Ботев“ в гр. Пазарджик,
автомобилът пред него рязко спрял, за да избегне удар с появилия се на
пешеходна пътека велосипедист. Тъй като не бил осигурил достатъчно дистанция, А. не успял да спре и
настъпил сблъсък с предната част на управлявания от него автомобил и задната
част на движещия се отпред.
На място пристигнал екип на СПП
ОД МВР Пазарджик, в състава на който бил св. пол. С. и св. пол. Т.. На водача
бил съставен протокол за ПТП и били предприети действия по изпробване за
употреба на алкохол и забранени вещества.
Алкотест Дрегерът отчел 1.11
промила алкохол в издишания от жалбоподателя въздух, поради което му бил
съставен АУАН и издаден талон за изследване, които той подписал и получил в
препис. Според талона следвало да се яви в МБАЛ Пазарджик до 45 мин., считано
от 11.15 ч. или до 12 ч.
Впоследствие жалбоподателят се
явил в МБАЛ в 11.58ч. за даване на кръвна проба, но тъй като по невнимание бил
прибрал в откарания от Пътна помощ автомобил талона за изследване, не успял да
го представи на дежурния лекар св. А.. Последният, поради липсата на талона за
изследване и след разговори с дежурния полицай в ОД МВР Пазарджик, отказал да
вземе кръвна проба на жалбоподателя и дори отразил това в съставения от него
лист за преглед на пациент. Въз основа на акта било издадено НП за двете
нарушения – управление на МПС след употреба на недопустимо количество алкохол и
неспазване на дистанция, в резултат на което настъпило процесното ПТП.
При така установеното от фактическа страна, районният съд
правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от касатора
административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. При постановяване на
решението си първоинстанционният съд подробно е изследвал спорните въпроси,
като е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не
са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание. В проведеното съдебно
производство са разпитани всички свидетели, имащи отношение към случилото се.
Настоящият състав намира изводите на районния съд за
съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Безспорно се
установяват всички елементи на административното нарушение по чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП. Касационната инстанция споделя становището на първоинстанционния
съд, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения, които
да водят до неговата отмяна, и е спазена процедурата, предвидена в ЗАНН.
От събраните доказателства пред районния съд безспорно се
установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място Г.С.А. е управлявал
процесния лек автомобил с концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,11
промила, отчетена чрез техническо средство, в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП. Проверката от контролните органи е извършена с годно и изправно
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM 0194, преминало
успешно проверка в лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
възражението, изложено в касационната
жалба, за неправилно приложено разширително тълкуване от първоинстанционния съд
на реда за установяване на употреба на алкохол от водачи на МПС.
Редът за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
на водачите на моторни превозни средства е регламентиран с Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Кръвното изследване
е една възможност, която е предоставена на самия водач, а контролните органи са
длъжни единствено да му издадат талон и да съобразят времето, което е нужно на
водача да се придвижи до мястото за вземане на пробата. В случая предоставеното
от органите на МВР фактическо време за придвижване е напълно достатъчно и е
съобразено с изискванията на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че издаденият
талон за медицинско изследване трябва да бъде представен на служителите в медицинското
заведение, посочено като място за извършване на установяването. В противен
случай за служителите не би могло да възникне задължение да извършат
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Именно талонът за
изследване, както правилно посочва първоинстанционният съд, легитимира водача
пред медицинските специалисти за упражняване на правото му съобразно направения
от него (и отразен в талона) избор за алтернативно изследван – в случая да му
бъде взета кръвна проба.
Правилно от инстанцията по същество е прието, че при липса
на резултати от кръвни изследвания за наличие на алкохол в кръвта, които да
опровергават получения резултат от техническото средство, като меродавни следва
да бъдат приети показанията от алкотест дрегера.
С оглед показанията на техническото средство, налице са
обективните и субективните елементи от състава на административното нарушение
по 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за посоченото нарушение.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна – без уважение.
От ответната страна не е направено искане за заплащане на разноски, а и
такива реално не са направени, поради което съдът не дължи произнасяне в частта
за разноските.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 500 от 19.12.2022 г., постановено
по а.н.д. № 1710/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в обжалваната му
част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.