№ 221
гр. Варна, 12.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110204427 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на „Сата Сървисиз“АД с Изпълнителен
директор Н.Т. чрез адв. С.Ц. при САК против НП № 596692-F621063/31.08.2021 г. на
Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Варна, с което на основание
чл. 179 а.1 от ЗДДС на юридическото лице е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение по чл. 125,
ал.5 от ЗДДС.
В депозираната жалба се излагат твърдения, че от 25.02.2020 г. дружеството не
извършва търговска дейност. Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство,
поради неспазване предписанията на нормите на чл. 40 от ЗАНН и чл. 42 ал.1 т.7 от
ЗАНН. Сочи се, че цитираните норми са дерогирани с издаването на АУАН без да се
посочва лицето, установило нарушението, нито на евентуално присъствали свидетели,
като не е посочена и датата на раждане на св. Е.Е.М.. Излага се становище, че при
отсъствие на очевидци е следвало актът да бъде съставен в присъствието на двама
други свидетели съгласно нормата на чл. 40 ал.3 от ЗАНН. Формира се извод за
маловажност на извършеното нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид
липсата на вредоносен резултат, доколкото в периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г.
дружеството не извършва дейност и очаква вписване на документите за ликвидация в
Търговския регистър, съотв. декларациите за цитирания период са с нулева стойност,
дружеството няма непогасени или дължими данъчно-осигурителни задължения и няма
служители в този период, което е спомогнало съществено за евентуален пропуск при
1
подаване на съответните декларации в НАП и извършеното нарушение е първо от този
вид за нарушителя.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юк Г., която в
съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага становище, че нарушението е
безспорно установено, правилно е квалифицирано и правилно е приложен материалния
закон. Твърди, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че не са налице обстоятелствата,
визирани в нормата на чл. 28 от ЗАНН, обосноваващи маловажност на извършеното
нарушение, тъй като деянието не се отличава по степен на опасност от други
нарушения от съответния вид като със същото са засегнати важни обществени
интереси по правилното функциониране на фискалната система и търговския оборот.
Формира се извод, че наложената административна санкция в минимален размер е
съобразена, както с направеното възражение от въззивника, така и с всички
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззиваемата страна.
В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото
материалите по АНП, както и копия на: акт за установяване на административно
нарушение № F621063 от 23.07.2021 г. и разписка за получаването му; наказателно
постановление № 596692 - F621063 от 31.08.2021 г. и разписка за получаването му;
справка за облагаемия оборот на дружеството за целия период на регистрация по
ЗДДС; протокол от НАП за извършена проверка във връзка с подадено уведомление по
чл. 77, ал. 1 (за ликвидация) от 11.06.2020 г. т.е. извършена пълна проверка на
дейността на дружеството; РАЗЯСНЕНИЕ № 20 – 00 – 116 от 14.06.2016 г., относно
основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН критерии за определяне на
маловажност на извършеното административно нарушение при неподадени в срок
декларации на НАП; Решение на Общото събрание на акционерите на „Сата
Сървисиз“ АД за прекратяване на дружеството и ликвидация, както и други документи
от търговския регистър във връзка с опитите за вписване на ликвидацията; преписи за
насрещната страна.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 15.07.2021 г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП – Варна, е
установено, че задълженото лице „Сата сървисиз“АД с ЕИК по БУЛСТАТ *********
не е изпълнило задължението си да подаде справка декларация по ЗДДС за отчетен
период 01.05.2021 г. - 31.05.2021 г. в законоустановения срок – до 14.06.2021 г.
2
Справка-декларация за посочения период не е била подадена и към момента на
извършената проверка. При така установените факти на 23.07.2021 г., св. Н.Г., на
длъжност“инспектор по приходите“ при ТД на НАП-Варна съставила на дружеството-
жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 125 ал.5 от ЗДДС. Въз основа на акта е
издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 179 ал.1 от ЗДДС му е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ ва размер на 500 /петстотин/ лева.
Гореизложената фактическа обстановка не се оспорва от въззивника.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а аказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 596692-F621063/31.08.2021 г. е издадено от
компетентен орган- Директорът на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.
Варна, за което, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г., същият е надлежно упълномощен от Изпълнителния
директор на НАП.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за опорочаване на
административно-наказателното производство. Съгласно трайната съдебна практика
нарушенията на правилата, свързани с броя на свидетелите, посочени в акта, респ.
пропускът за вписване на очевидци в качеството на такива, не влияе върху
процесуалната законосъобразност на производството, а би могло да рефлектира
единствено върху обосноваността на издаденото НП.
Не е допуснато съществено процесуално нарушение и при посочване на
данните, касаещи самоличността на свидетеля по акта, доколкото същата е
идентифицирана в необходимата степен с обективиране на трите имена, местоработата
и длъжността.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
3
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 125 ал.5 от ЗДДС регистрираните по ЗДДС лица
са длъжни да подават справки декларации до 14-то число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал.2
от ЗДДС данъчния период е едномесечен.
По делото е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател е
регистрирано по ЗДДС лице, съответно за същото не е подадена декларация за отчетен
период 01.05.2021 г. – 31.05.2021 г. в законоустановения срок, а именно – до 14.06.2021
г. Посочените факти не се оспорват и от въззивника.
С оглед на изложеното, по делото е безспорно установено, че въззивникът е
осъществил нарушение на чл. 125 ал.5 от ЗДДС.
Изложените доводи от процесуалния представител на въззивиника досежно
причините за пропускане на срока касаещи субективни фактори, свързани с отсъствие
на действащи служители в процесния период, са несъстоятелни, доколкото
отговорността на юридическите лица е обективна такава, съотв. същите са ангажирани
с организацията на дейността си по начин, който до обезпечи спазването на
действащото законодателство.
В случая не би могла да се приложи и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да се
приеме, че случаят е маловажен. Предмет на процесните нарушения е не подаването на
справка-декларация по ЗДДС и информация от отчетните регистри в срок, като за
съставомерността на деянията законът не поставя изискване от това бездействие да са
настъпили каквито и да е вредни последици за някой субект или за фиска като цяло.
Законодателят третира по еднакъв начин не подаването на справка-декларация и
отчетни регистри, както от субекти, които са извършвали стопанска дейност през
отчетната година, така и тези, които не са извършвали такава, респ. не са отчели
приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство. В
конкретния случай на административно нарушение, липсата на настъпили вредни
последици е отчетена от законодателя при очертаване на конкретния състав на
административно нарушение. Правната теория и съдебната практика е последователна
и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава, очертават в
тяхната съвкупност онова типично общественоопасно деяние, което нормата запретява
като нарушение от даден вид. Обусловената от тях обществена опасност на деянието е
съобразена от закона при фиксиране на общоустановената в него санкция. Поради
изложеното, тези обстоятелства не могат да се явят едновременно като такива, които
определят и индивидуалната тежест на конкретното нарушение от този вид, и
следващото се за него наказание. Визираните правила са обективирани в разпоредбата
на чл. 56 от НК, към която препраща нормата на чл. 84 от ЗАНН, според която не са
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при
4
определяне на съответното деяние. В конкретния случай, с оглед на факта, че
нарушението е формално, липсата на настъпили вредни последици, след като е
преценена от законодателя при формулиране на състава на конкретното деяние, не
може да се цени едновременно и като едно от основанията за квалификация на случая
като маловажен. Ето защо, при нарушенията на просто извършване, за да се определи
конкретното деяние като маловажен случай на административно нарушение, следва да
се изхожда от цялата съвкупност от други обстоятелства, които определят конкретната
обществена опасност на извършеното, като определящ е кръга на засегнатите интереси
и значимостта на конкретно увредените или застрашени обществени отношения.
Действително санкционираният субект е извършил нарушение от посочения вид
за първи път и последното би могло да се третира като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Декларацията не е била подадена към момента на извършване на
проверката, което сочи период на забава, надхвърлящ един месец, поради което срокът
на закъснението също не може да се третира като смекчаващо обстоятелство. В случая,
за съответния данъчен период до датата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС се
дължи подаването на справка-декларация и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. От
друга страна, засегнатият кръг обществени отношения, регулирани от ЗДДС,
обусловени от целта на закона, свързана с определянето размера на данъка, е изведен
като специален, под особена закрила, под особен режим. Един от приложимите
критерии за разграничаване на отношенията, поставени под особено засилен режим на
защита, е критерият за конституционната защита на съответните блага като косвен
признак в този смисъл е тежестта на предвидената санкция. Плащането на данъци,
установени със закон, е конституционно закрепено задължени, видно от нормата на чл.
60 от Конституцията на Република България. Фискалните правоотношения са особено
значими и нарушенията, които ги засягат са с относително по-висока степен на
обществена опасност от другите административни нарушения. Самото деяние
накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране, затруднява
дейността на органите по приходите и създава усложнения в отношенията на
данъчните субекти от една страна, и между тях и данъчните органи, от друга. В същото
време с оглед размера на минималната санкция, предвидена за конкретното нарушение,
сочи, че законодателят е предвидил по-засилен режим на санкциониране с оглед
особена защита на съответния кръг отношения. В случая не са представени
доказателства, нито се твърди, че неизпълнението на задължението се дължи на
обективни причини обуславящи невъзможността за реализиране на изпълнение на
конкретното задължение. Касае се субект на нарушението, който е търговец по
смисъла на ТЗ, за търговските и счетоводните работи на който представляващите го
лица следва да полагат по-голяма от обичайната грижа, а именно тази на добрия
търговец, така че винаги своевременно и съответно на нормативните изисквания да се
изпълняват всички задължения на юридическото лице, произтичащи от участието му в
5
търговския оборот. Липсата на доказателства за смекчаващи отговорността на
наказаното лице обстоятелства навежда на извода, че не са налице достатъчно
аргументи и доказателства за квалифициране на извършеното деяние като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Правилно е била определена и санкционната норма на чл. 179 от ЗДДС. При
определяне на размера на наложеното наказание административнонаказващият орган
се е съобразил с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и че не са
били реализирани приходи от стопанска дейност. Поради това правилно е наложил
санкции в минимално предвидените в закона размери.
Поради изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП следва да
бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на
въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, в което юрисконсулта е взел участие съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно за сумата от 100
/сто/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 596692-F621063/31.08.2021 г. на Директора на
Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл. 179 а.1 от
6
ЗДДС на „Сата Сървисиз“АД е наложено административно наказание "Имуществена
санкция" в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение по чл. 125, ал.5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Сата Сървисиз“АД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ТД на НАП -Варна
сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП,
вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7