№ 532
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110138946
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
В. В. Т. против НАП, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парично
задължение по изпълнителен лист от 05.11.2015 г., издаден по ч. гр. дело № 6464/2015
г. на РС- Русе, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 398/2016 г.
по описа на ЧСИ В.М., поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност.
Ищецът твърди, че на 05.11.2015 г. бил издаден изпълнителен лист по ч. гр.д.№
6464/2015 г. на РС- Русе, с който бил осъден да плати на ДФЗ сумата в размер на 24
446,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2015г., сумата от 1 679, 25
лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 26.02.2015 г. до
30.10.2015 г., както и 522,52 лева държавна такса в заповедното производство и 921,
89 лева юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист
било образувано изпълнително дело № 398/2016г. по описа на ЧСИ В.М.. Излага
доводи, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителните действия,
които да прекъсват давностните срокове, вземането се погасява по давност и
изпълнителното дело се е прекратило ex lege на 05.05.2018г., поради настъпила
перемция на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК. Моли съда да признае за установено,
че ищецът не дължи горепосочените суми, поради изтичането на предвидената в
закона погасителна давност. Претендира сторените по делото разноски.
В срока за отговор по чл. 131 е постъпил отговор от ответника. Със същия
оспорва предявения иск. Твърди, че не е налице правен интерес за ищеца да
1
установява недължимост на спорното право по вземане на НАП. Счита предявената
исковата молба за неоснователна. Сочи, че в случая била приложима нормата на чл.
118 от ЗЗД. Моли съда при условията на евентуалност, ако счете предявеният иск за
допустим да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ФАКТИЧЕСКА
и ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от
това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който
ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен
лист по ч. гр. дело № 6464/2015 г. на РС- Русе, не съществува, респективно не подлежи
на принудително изпълнение, тъй като същото е погасено поради изтичането на
петгодишна погасителна давност, който факт настъпил след влизане в сила на
решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1
от ГПК) ищецът следва е да докаже, че срещу него е бил издаден процесния
изпълнителен лист за посочените суми, че ответникът е легитимиран кредитор за
процесните вземания и спрямо него е образувал посоченото изпълнително дело, както
и да докаже твърдените от него положителни факти, в т. ч. правопогасителното си
възражение – че е изтекъл предвиденият в закона срок за извършване на изпълнителни
действия.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ.
спирането или прекъсването на предвидения в закона срок.
Страните не спорят, че е издаден процесния изпълнителен лист по ч. гр. дело
№ 6 464/2015 г. на РС- Русе за сумата от 24 446,00 лева, представляваща главница по
договор № 18/112/03515 от 12.10.2009 г., въз основа на който, на 05.05.2016 г. е
образувано изпълнително дело № 398/2016 г. на ЧСИ В.М..
Правният спор между страните в настоящото производство се концентрира във
въпроса настъпила ли е погасителна давност по отношение на вземанията на
ответника, за които е образувано процесното изпълнително производство, или не е.
Като писмено доказателство по делото е приобщен изпълнителен лист от
05.11.2015 г. /л. 39 между кориците на делото на РС- Русе/, с който ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата от 24 446 лв., представляваща главница по договор №
18/112/03515 от 12.10.2009, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.10.2015г. до окончателното изплащане, сумата от 1779, 75 лева лихва за забава за
периода от 26.02.2015г. – 30.10.2015г., както и направените по делото разноски в
2
размер на 522,52 лева – заплатена държавна такса и 921,89 лева юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е било образувано ч.гр. дело № 6464/2015г. по описа на
РС- Русе, ГК, ХІ състав.
Към настоящото производство е приобщено в препис изпълнително дело №
398/2016 г. на ЧСИ В.М., от което е видно, че по депозираната от Национална агенция
по приходите молба изх.№ 92-00-359/22.04.2016 г., с приложен изпълнителен лист по
ч. гр. дело № 6 464/2015 г. на РС- Русе, ГК, ХІ състав, на 05.05.2016 г. е образувано
изпълнителното производство. Взискателят е поискал от частния съдебен изпълнител
да извърши посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело действия,
сред които проучване на имущественото състояние на длъжника, налагане на запор на
банковите му сметки и изпращане на покана за доброволно изпълнение.
В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се
прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Исковото производство започва с предявяването на иска и завършва със
съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до
постановяването на решение, независимо от това извършва ли ищецът други
процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по
себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност
не тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност
да го стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни
способи/.
Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
3
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др,- т.10 от TP № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, Р
325- 2016- III г.о., Р 451- 2016- IV г.о., ГК на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на
определение, постановено по ч.гр.д. № 6464/2015 г. на РС- Русе, ХІ състав, ответникът
се снабдил по реда на чл. 417 от ГПК с изпълнителен лист за сумата от 24 446 лв.,
представляваща главница по договор № 18/112/03515 от 12.10.2009 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2015г. до окончателното изплащане,
сумата от 1779,75 лева лихва за забава за периода от 26.02.2015г. – 30.10.2015г., както
и направените по делото разноски в размер на 522,52 лева – заплатена държавна такса
и 921,89 лева юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на изпълнителния лист, на 05.05.2016 г. е образувано изпълнително
дело № 398/2016 г. по описа на ЧСИ В.М., изискано и прието по делото. С
предприемане на действия за принудително събиране на задължението на 05.05.2016 г.
по налагане запор върху банковите сметки на длъжника, давността е прекъсната и по
изложените по-горе съображения е спряла да тече. С молба от 01.02.2018 г. взискателят
е поискал извършване на ново изпълнително действие да бъде извършена справка в
регистъра на БНБ за налични банкови сметки на длъжника и в случай, че бъдат открити
такива на основание чл. 442 от ГПК да бъде наложен запор върху банковите сметки на
длъжника, но налагането на такива не е последвала.
В продължение на две години от образуването на изпълнителното дело и
предприемането на действия за принудително събиране на задължението, предмет на
цитираното изпълнително дело, взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия, от длъжника не са извършвани плащания, нито вземанията са събрани
принудително, поради което и по силата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона преди частният съдебен изпълнител да
прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване на изпълнителното
производство.
По молба на ответника от 19.01.2022 г., въз основа на същия изпълнителен лист
е образувано изпълнително дело № 39/2022 г. по описа на ЧСИ В.М., рег. № 833 на
КЧСИ, по което от ищеца се претендират исковите суми. Съдът приема, че от
предприемане на действия за принудително събиране на задължението на 05.05.2016 г.
е изтекъл петгодишният давностен срок и всички вземания на ответника по
4
изпълнителния лист са се погасили по давност, а второто изпълнително производство е
образувано след изтичане на този срок, на 19.01.2022 г. Поради това предприетото
изпълнително действие от кредитора – подаването на молба за образуване на второто
изпълнително дело, не е могло да прекъсне вече изтеклата в полза на ищеца
погасителна давност.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове с правно основание
чл. 439, ал. 1 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК са основателни и следва да бъдат
уважени.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
сторените в производството разноски.
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски в производството, съгласно
определение на РС- Русе, поради което и на основание чл.78, ал.6 от ГПК разноските
по делото за държавна такса в размер на 1360,45 лева следва да се заплатят от
ответника в полза на Софийски районен съд.
Съгласно представения по делото договор за правна помощ, сключен между
ищеца и адв. П. Й. Н. се установява, че е оказана безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 2, т. 3 ЗА. В тази хипотеза, съдът като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, процесуалните действия на представителя и определените размери
в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определя като справедливо и обосновано възнаграждение на адв. П.
Й. Н. сумата в размер на 3 370,00 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от В. В. Т., ЕГН **********, с адрес: /адрес/,
съдебен адрес: адв. П. Н., /адрес/ против НАП, ЕИК *********, представлявана от
Б.М., изпълнителен директор, с адрес: /адрес/, че В. В. Т., ЕГН **********, не дължи
на НАП, по изпълнителен лист от 05.05.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 6464/2015 г. на
РС- Русе, ХІ състав, сумата 24 446, 00 лв. ( двадесет и четири хиляди четиристотин
четиридесет и шест лева) – главница, по договор № 18/112/03515 от 12.10.2009 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2015г. до окончателното й
изплащане, 1679,75 лв. ( хиляда шестстотин седемдесет и девет лева и 75 ст.) лихва за
забава за периода 26.02.2015г.- 30.10.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.10.2015г. до подаване на исковата молба, поради погасяване
по давност на вземанията по изпълнителния лист.
ОСЪЖДА НАП, ЕИК *********, представлявана от Б.М., изпълнителен
5
директор, с адрес: /адрес/, да заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2, т.1
ЗА на адв. П. Й. Н., ЕГН **********, адрес: /адрес/ сумата от 3 370 лева (три хиляди
триста и седемдесет лева).
ОСЪЖДА НАП, ЕИК *********, представлявана от Б.М., изпълнителен
директор, с адрес: /адрес/, да заплати на основание чл. 78, ал.6 ГПК Софийски районен
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1360,45 лева (хиляда триста и шестдесет
лева и четиридесет и пет стотинки), представляващи дължима по делото държавна
такса.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6