РЕШЕНИЕ № 7
гр. Пловдив, 08.01.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с.,
в публично заседание на
28 ноември 2019 г. в
състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на секретаря БОРЯНА
КОЗОВА , като разгледа докладваното от съдията т.д.
№ 111/2019 г. по описа на ПОС, намира за
установено следното:
Делото е образувано след изпращане по подсъдност на гр.д. № 91/2019 по
описа на Софийски градски съд, образувано по искова молба вх. № 608/3.1.19 г.
по описа на СГС, предявена от „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, против Я.С.С. ЕГН **********
и И.П.С. ЕГН **********,***.
Иск по чл. 422 от ГПК.
Ищецът „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Московска“ № 19, моли да се постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответниците Я.С.С. ЕГН ********** и И.П.С.
ЕГН **********,***, съществуването на задължение, за което е издадена заповед
за изпълнение № 11792/11.12.2017 г. по ч.гр.д. № 18949/17 г. на Пловдивски
районен съд, а именно:
да се признае за установено, че Я.С.С.
ЕГН ********** и И.П.С. ЕГН **********,***, като кредитополучатели, дължат
солидарно на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумите:
- 96 620.76
лв. - - главница по Договор за
кредит от 25.06.2007 г.;
- 50 627.07 лв. – договорна лихва за периода
9.4.12 – 29.11.17,
- 832.06 лв. – наказателна лихва за периода 02.09.2016 до
29.11.2017, от които 671.02 лв. по т. 20.1 от ОУ към договора за кредит за
периода 9.4.12 -23.11.17, и 161.04 лв. за периода 24.11.17 – 29.11.17 г.
- 3380.30 лв. – заемни такси и
разноски
- ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.17 / датата на
подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на сумите.
Претендира присъждане на разноските, включително за заповедното
производство.
Ответниците оспорват изцяло предявения иск и молят да се постанови решение,
с което същият да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
На 25.06.2007 г. между страните е сключен договор за ипотечен кредит, по
силата на който банката предоставя на ответниците кредит в размер на 100 000
лв. със срок на издължаване от 300 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита.В чл. 7 от договора е уговорено заплащане на лихва, формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и
надбавка, като към датата на сключване на договора БЛП бил 3.69 %, а
стандартната надбавка за този вид кредит – 3.60 %, при което лихвеният процент
по кредита е 7.29 %. В чл. 5 от договора
е уговорено посяването на кредита да се извърши на равни месечни вноски съгласно
предоставен на ответниците погасителен план.
За падежна дата е определено вяско 2-ро число на месеца /чл. 6 от
договора/.
Няма спор между страните, че кредитът е усвоен на 2.7.07 г.
На 10.10.11 г. е подписано допълнително споразумение, с което страните са
констатирали, че към датата на сключването му остатъкът по дълга възлиза на 98 697.95 лв., от които главница –
94 816.30 лв. и лихва – 2 363.74 лв.
По отношение на остатъка от дълга в размер на 97 180 лв. се сключва
допълнителното споразумение, като е договорен 6-месечен гратисен период за
издължаване на главница и вноска по лихва по кредита в размер на 50%, без да се
променя крайния срок за издължаване, като в този 6-месечен срок
кредитополучателите са се задължили да
изплатят част от месечната лихва по погасителен план, предоставен от кредитора
в размер на 377.57 лв.; непогасената част от начислената лихва се капитализира
към остатъка от главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната
падежна дата от гратисния период; в случай, че след изтичане на гратисния
период кредитът стане предсрочно изискуем поради настъпване на някои от
обстоятелсвата, предвидени в Общите условия, отпада капитализацията по т. 1.3,
считано от датата на предсрочна изискуемост и капитализираните суми се считат
отново за дължима лихва.
Твърди се в исковата молба, че след преструктирарането на кредита внасяните
от кредотополучателите суми били достатъчни за погасяване на вноските до м.
април 2012 г. През м. май 2012 г. постъпила сума, която не била достатъчна за
покриване на вноската, като не били погасени и следващите се вноски, дължими за
м. юни, юли и август 2012 г., поради което кредиторът упражнил правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем на 24.11.17 г. на основание раздел VІІ
„Отговорност и санкции“, т. 20.2 от Договор за ипотечен кредит и т. 20.2 от
Общите условия към допълнително споразумение от 10.10.2011 г., поради допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни – към датата на
настъпване на предсрочната изискуемост - 24.11.17 г. не били погасени общо 63
бр. погасителни вноски, подробно описани в исковата молба за периода септември
2012 – ноември 2017 г.
На ответниците били връчени
нотариални покани за обявяване предрочната изискуемост на кредита. Банката подала заявление за издаване заповед
за изпълнение за дължимите суми за главница, договорна и наказателна лихва и
такси, като предвид подадено възражение от ответниците обосновава интереса си
от предявяване на настоящия установителен иск.
Уточнено е от банката, че е било
проведено предходно заповедно производство, по което е издаден изпълнителен
лист, но във връзка с подадено възражение е заведен установителен иск по чл.
422 от ГПК, който е отхвърлен с влязло в сила решение на ОС- Пловдив. След
отмяната на заповедта за изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист банката
извършила необходимите изчисления, като кредитът бил отново осчетоводен като
„редовен“, като всички начислени наказателни лихви, свързани с предсрочната
изискуемост на кредита били сторнирани, както били сторнирани и всички
начислени съдебни разноски за заповедното и исково производство, които сега не
са предмет на исковата претенция. След влизане в сила на решението по
установителния иск банката отново предприела действия по събирането на
вземанията си по съдебен ред, като е обявила предсрочна изискуемост, сведена до
знанието на длъжниците, и едва след това е поискала издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
Ответниците поддържат възражения за ненадлежно обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита и снабдяване с
втори изпълнителен лист, като твърдят, че решението по предходното исково
производство по чл. 422 от ГПК е влязло в сила на 4.7.18 г., а предсрочната
изискуемост е била обявена в по-ранен момент, към към датата на нотариалната
покана – 19.11.17 г. имало неприключило съдебно производство, касаещо същия
кредит, което е приключило с отхвърляне на предявения установителен иск.
Действително за същите задължения е била издадена предходна заповед за
изпълнение 5518/29.5.14 г. по ч.гр.д. № 8146/14 г., респективно във връзка с
подадено възражение от ответниците се е развило исково производство по чл. 422
от ГПК, по което е образувано т.д. №
716/2016 но ПОС /приложено към настоящето/.
По т.д. № 716/16 на ПОС е постановено решение от 10.07.2017 г., с което
предявеният иск е отхвърлен като неоснователен, като в мотивите си съдът е
приел, че липсва надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, тъй
като волеизявлението на банката не е стигнало до знанието на ответниците.
Против решението е подадена въззивна жалба от ответниците, която е върната
с определение № 7786/ 30.11.17 г., което също е било обжалвано от ответниците,
като е било потвърдено с определение № 118/14.3.18 г. по ч.т.д. № 126/18 г. на
ПАС; последното също е било обжалвано от ответниците с частна касационна жалба,
която е върната поради неотстраняване на констатирани нередовности в срок с
разпореждане, влязло в сила на 4.7.18 г.
Т.е. решението по т.д. № 716/16 г. е влязло окончателно в сила на 4.7.18
г., но следва да се отбележи, че срокът на банката за обжалването му е изтекъл
на 15.08.2017 г. /получено съобщение от банката на 1.8.17 г./ Доколкото с решението изцяло са били отхвърлени претенциите на банката, последната е била
единствената страна с правен интерес да подаде жалба. Въпреки липсата на
интерес от обжалване, ответниците са подали въззивна жалба, впоследствие жалба
срещу връщането на въззивната жалба, впоследствие частна касационна жалба срещу
определението на апелативната инстанция, като по този начин в периода след 15.8.17
г. до 4.7.18 г. е поддържана висящността на
процеса.
Заявлението за издаване на втората
заповед за изпълнение е подадено на 26.11.17 г., като банката се
позовава на предсрочна изискуемост, обявена с нотариални покани до двамата
ответници съответно с изх. № 01-20-06810
и 01-20-06811 от 26.10.17 г. , редовно връчени на 19.11.2017 г.
Към момента на обявяване на предсрочната изискуемост, респ. подаване на
заявление за издаване нова заповед изпълнение, действително решението по т.д. №
716/18 г. не е било окончателно стабилизирано предвид подаването от страна на
ответниците на поредицата жалби, описани по-горе при липса на правен интерес от
обжалване на решението по делото, което е било изцяло в тяхна полза. За
банката, която е била единствената страна с правен интерес от обжалване, срокът
за обжалване на решението е бил изтекъл.
Същевременно по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителния
лист, издаден по първата заповед за изпълнение – изп.д. № 201482660400244 на
ЧСИ А./приложено към настоящето дело/,
последното извършено изпълнително действие е публична продан на
ипотекирания в полза на банката имот, като същата е приключила с постановление
за нестанала публична продан от 26.03.2015 г. Взискателят е уведомен, че може
да поиска извършване на нова продан, като от страна на банката е подадена молба
на 30.03.2015 г. да се извършва нова продан на имота до подаване на изрична
молба за това. На 15.10.18 г. е подадена молба за прекратяване на делото
предвид влизането в сила на решението по т.д. № 716/16 г. на ПОС.
При така установената обстановка във връзка с развитието на изпълнителното
дело съдът намира, че към момента на обявяване на предсрочната изисукемост с
поканите от 26.10.17 г., същото следва да се счита прекратено на осн. чл. 433,ал.1,
т.8 от ГПК, т.нар. „перемпция“, тъй като взискателят не е поискал повече от две
години извършване на изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното
производство в тази хипотеза настъпва по силата на закона, като е следвало
съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване на това основание,
с което постановление да установи настъпването на правнорелевантните факти.
Актът за прекратяване в тази хипотеза има декларативен ефект, а не
конститутивен, респ. в случая е без правно значение обстоятелството, че
постановление за прекратяване на основание чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК не е
издадено, а е налице такова по чл. 433, ал.1,т.3 от ГПК.
С оглед горното съдът приема за неоснователни възраженията на ответниците
за ненадлежно обявяване на предсрочна изискуемост предвид развилите се предходни
заповедно и исково производство,
приключили с решение, с което искът на банката е бил отхвърлен изцяло. От една
страна, висящността на процеса по т.д. 716/16 г. на ПОС е била поддържана
изкуствено от ответниците чрез подаване на жалби, лишени от правен интерес, а
от друга, по образуваното изпълнително дело въз основа на първия издаден
изпълнителен лист е била налице хипотеза по чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК и по
същото към момента на обявяване на
предсрочна изискуемост е бил настъпил ефектът на перемпцията по силата на
закона.
Безспорно се установява по делото, че обективните предпоставки за обявяване
предсрочна изискуемост на кредита са били налице, като в тази връзка не се повдигат и конкретни
възражения от страна на ответниците.
Съгласно т.20.2 от ОУ на банката за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити предпоставките за обявяване
предсрочна изискуемост на целия кредит са наличие на забава в плащанията на
главница и/или лихви повече от 90 дни. Тази предпоставка безспорно е налице,
което се установява и от заключението на вещото лице по назначената
съдебносчетоводна експертиза. Вещото лице е констатирало, че последното
извършено плащане по кредита е в размер на 400 лв., извършено на 19.11.2013 г.,
с което е погасена дължима вноска с падеж 2.9.2012 г., като забавата е 443 дни.
След тази дата няма извършвани погасителни плащания.
Поддържа се възражение от ответниците за изтичане на погасителна давност по
отношение на претендираните вземания. Възражението
е общо и не е конкретизирано, като съдът намира, че е неоснователно по същество,
включително и предвид ефекта на прекъсване на давността с извършване на
изпълнителни действия по предходно образуваното изпълнително дело
201482660400244 на ЧСИ А.за събиране на същите вземания. Както се посочи
по-горе, съдът приема, че това изпълнително дело е прекратено по силата на
закона на осн. чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК, в която хипотеза нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие /т.10 от ТР № 2/2013 на
ОСГТК на ВКС/. По изпълнителното дело е обявена публична продан на недвижим
имот с обявление от 14.01.2015 г., а заявление за издаване на втората заповед
за изпълнение е подадено на 30.11.2017 г.,
при което не е изтекла 5-годишна
погасителна давност.
Предвид посоченото съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва
да се уважи. Заключението на вещото лице, прието по делото, потвърждава
претендираните размери на вземанията, при което искът следва да се уважи
изцяло.
Предвид този изход на делото в полза на ищовата банка следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 3 099.18 лв. / ДТ 2699.18 лв. и
депозит за вещо лице 400 лв./, както и разноските, направени в заповедното
производство в размер на 3029.20 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв.
Ето защо съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, и
Я.С.С. ЕГН ********** и И.П.С. ЕГН **********,***,
съществуването на задължение, за което е издадена заповед за изпълнение № 11792/11.12.2017
г. по ч.гр.д. № 18949/17 г. на Пловдивски районен съд, а именно че Я.С.С. ЕГН ********** и И.П.С. ЕГН **********,***,
като кредитополучатели, дължат солидарно на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумите:
- 96 620.76
лв. - - главница по Договор за
кредит от 25.06.2007 г.;
- 50 627.07 лв. – договорна лихва за периода
9.4.12 – 29.11.17,
- 832.06 лв. – наказателна лихва за периода 02.09.2016 до
29.11.2017, от които 671.02 лв. по т. 20.1 от ОУ към договора за кредит за
периода 9.4.12 -23.11.17, и 161.04 лв. за периода 24.11.17 – 29.11.17 г.
- 3380.30 лв. – заемни такси и
разноски
- ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.17 / датата на
подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Я.С.С. ЕГН ********** и И.П.С. ЕГН **********,*** да заплатят на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 направените по
делото разноски в размер на 3 099.18
лв.,
както и направени в заповедното
производство разноски в размер на
3029.20 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред
Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: