№ 13374
гр. С., 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110111070 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК:
******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу Д. В. Н., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ж.к. „О. К.-1“, бл. 405, вх. Е, ет. 4, ап. 154, с което са
предявени искове по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се в адрес: гр.
С., ж.к. „О. К.-1“, бл. 405, вх. Е, ет. 4, ап. 154:
сумата от 606,65 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.08.2022 г.
до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 104,91 лв. за периода 15.09.2019 г. - 15.08.2022 г.;
сумата от 21,16 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.11.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.08.2022г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 4,05 лв. за периода 31.12.2019 г. - 15.08.2022 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №46298/2022 г. на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния имот
е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което
дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение (ТЕ и ДР).
В срока по чл. 131 ГПК Д. Н. оспорва иска. Не оспорва, че е собственик на
процесния имот и съответно клиент на топлинна енергия за процесния период, но
същевременно твърди, че доказването на доставката на топлинна енергия следвало да
бъде доказана не чрез поисканите от ищеца експертизи, а въз основа на изготвени от
ФДР изравнителни сметки, които поради това изисква от същото лице, както и фактури
за дялово разпределение и изравнителни фактури за сочен от него период, тъй като не
ги получил с исковата молба. Прави възражение за погасителна давност. Оспорва
основанието за дължимост на суми за дялово разпределение по подробно изложени
1
съображения, като акцентира на това, че липсва сключен между ответника,
включително и от етажната собственост договор на основание чл. 140, ал. 5 ЗЕ относно
условията и начина на плащане на услугата „дялово разпределение“. Твърди
нищожност на общите условия на ищеца.
Третото лице-помагач „Нелбо“ АД (констатирана промяната на
наименованието и правно-организационната форма считано от 2019 г. с протоколно
определение от 12.06.2023 г.) взема становище за основателност на предявените
искове.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „Топлофикация С.“ ЕАД по реда и в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, след издаване по негово заявление в
качеството му на кредитор срещу ответника Д. В. Н. в качеството му на длъжник, на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.09.2022 г. по
ч.гр.д. № 46298/2022 г. на СРС, и след направено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
възражение от длъжника. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни
на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав,
приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: по исковете за
главници: възникнало облигационно отношение между страните, по силата на което е
доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение в процесния имот в
претендираното количество и стойност, както и че ответникът е собственик/вещен
ползвател на имота или го обитава на валидно договорно основание с открита на
негово име партида, факти, спиращи и/или прекъсващи давността; по исковете за
мораторни лихви: съществуване на главен дълг в съответен размер, изпадане на
ответника в забава и размер на лихвите.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докажат
погасяване на дълга.
По иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че страните по неформалното правоотношение са императивно уредени
– собственикът или титулярът на правото на собственост или на вещното право на
2
ползване. В настоящия случай между страните не се спори и съдът с доклада по чл. 146
ГПК е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване, че през исковия период
ответникът е бил собственик на процесния имот и съответно е клиент на топлинна
енергия за битови нужди. Същевременно обстоятелството, че през исковия период
ищецът е бил собственик на процесния имот – апаратмент № 154, находящ се в гр. С.,
ж.к. О. К., бл. 405, вх. Е, ет. 4, се установява и от приетия по делото договор от
29.05.1997 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти, като същият е подал завление до ищцовото дружество с искане
партидата за процесния топлоснабден имот да бъде променена на негово име, видно от
приложеното по делото заявление-декларация с рег. № Г-****/15.04.16 г.
Доколкото между страните е безспорно, че ответникът през процесния период е
бил потребител на топлинна енергия в процесния имот, то той дължи на
„Топлофикация С.” ЕАД стойността на доставяната в имота топлинна енергия. Видно
от заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), което не е оспорено от
страните и настоящият състав кредитира като обективно и компетентно дадено, в
рамките на периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. ищецът е начислил по прогнозни
данни за имота на ответника топлинна енергия на стойност 1172,43 лв., включваща
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. След извършеното за периода
изравняване е било налице сума за получаване от потребителя в размер на 159,53 лв.
Следователно стойността на реално доставената топлинна енергия в имота на
ответника през исковия период възлиза на 1012,90 лв.
С оглед гореизложеното, от събраните по делото доказателства се установява, че
в тежест на ответника е възникнало задължение да заплати в полза на ищеца
стойността на доставената в имота му топлинна енергия.
Предвид обстоятелството, че се установява, че „Топлофикация С.” ЕАД има
непогасено вземане срещу Д. В. Н. за стойността на доставената в имота топлинна
енергия, следва да бъде разгледано направеното от последния възражение, че част от
вземането е погасено по давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на
ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в
този смисъл е ТР № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно чл. 116, б „б” ЗЗД
давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането,а според чл. 422,
ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Според чл. 33, ал. 1 от
приложимите в случая общи условия (влезли в сила през м.08.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
(приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е депозирано на 26.08.2022 г.,
когато е прекъснат давностният срок, поради което вземанията за периода от м.05.2018
г. до м.06.2019 г. включително, са погасени по давност към 26.08.2022г., тъй като
задължението за м.06.2019 г. е следвало да бъде изпълнено до 14.08.2019 г.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност за
задълженията за топлинна енергия за периода м. 05-06.2019 г. Видно от Приложение №
1 към заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), което съдът цени като
3
компетентно и обективно изготвено, ответникът изрично е посочил, че заплаща
прогнозно начислени суми за топлинна енергия за горния период, с което е признал
тези задължения, от който момент е започнала да тече нова 3-годишна давност
съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД, чието течене е прекъснато с подаването на процесното
заявление на 26.08.2022 г. Въпреки това сумите за горния период не са дължими
поради погасяването им чрез заплащане, както е отразено в заключението на ССЕ.
Непогасени се явяват вземанията за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021г., които
по прогнозни данни съгласно издадените от ищеца фактури възлизат на 629,03 лв.
съгласно заключението на СТЕ. Към тази сума следва да се прибави сума за
получаване съгласно изравнителните сметки за доплащане за непогасения по давност
период, която съгласно същото заключение е в размер на 32,49 лв., и да се извади тази
за възстановяване, която възлиза на 104,56 лв.
Дължимата сума за потребена топлинна енергия за непогасения по давност
период е в размер на 556,96 лв. Според Приложение № 1 към ССЕ в периода, непогасен
по давност, има извършени плащания от ответника за 33,23 лв., които също следва да
бъдат приспаднати. Общият размер на задължението за топлинна енергия за
непогасения по давност период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 523,73 лв.
По иска по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите
на кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в
размер на законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което
същото се присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД
предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му, а според ал. 2 когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Разпоредбата на чл. 119 ЗЗД предвижда, че с погасяването на главното вземане
се погасяват и произтичащите от това акцесорни вземания, каквото е това за лихва,
макар давността за тях да не е изтекла (чл. 118 ЗЗД). Погасени по давност са
вземанията за мораторна лихва върху погасените по давност суми за топлинна енергия,
поради което в тази си част искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
неоснователен.
Съгласно приложимите в настоящия случай общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.” ЕАД на клиенти за битови
нужди в гр. С. от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят (чл. 33, ал .1). В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на
топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната
месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
4
на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите
дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане
на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на
топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на „Топлофикация С.“ ЕАД
изравнителните суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие
по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно стойността им,
издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. В противен случай
потребителите са поставени в невъзможност да разберат размера на дължимата от тях
сума и ако е изтекъл посоченият в чл. 33, ал. 2 от общите условия срок, то следва да се
приеме, че те се освобождават от последиците на забавата си и не дължат на
дружеството обезщетение за забава. С оглед на тези съображения, ако фактурата за
реално дължимата стойност на топлинната енергия за съответния отчетен период е
издадена след изтичането му, то обезщетението за забава се дължи от момента на
изтичане на 45-дневния срок, считано от издаването на фактурата, а не от изтичането
на отоплителния период.
В настоящия случай за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. е издадена
фактура на 31.07.2020 г., а за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. е издадена
фактура на 30.06.2021 г.
Срокът за плащане на задълженията по общата фактура от 31.07.2020 г. за
периода м.05.2019 г. - м.04.2020 г. е 14.09.2020 г., поради което считано от следващия
ден - 15.09.2020 г. ответникът е изпаднал в забава за задълженията по тази фактура, а за
задълженията по фактурата от 30.06.2021 г. – на 15.08.2021 г.
Доколкото ответникът е заплатил дължимите суми за топлинна енергия за
периода м. 05-07.2019 г. и за годишно изравняване за м. 06.2021 г., касаещо периода м.
05.2020-04.2021 г., мораторна лихва върху остатъка от сумата за топлинна енергия
извън горепосочения период 301,89 лв. и за периода 15.09.2020-15.08.2022 г. е
дължима в размер на 58,71 лв., а върху остатъчната главница от 294,02 лв. за периода
15.08.2021 г. до 15.08.2022 г. е дължима в размер на 29,89 лв. , като сумите са
изчислени с помощта на електронен калкулатор, или сума в общ размер на 88,60 лв.
По исковете с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение и мораторна
лихва
Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ, отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като
те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез
възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на
определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е
определен в ЗЕ - съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват
писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б, с който се урежда цената за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия.
По силата на чл. 22 от ОУ на ищеца дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
5
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един
уред за дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и
се обявява по подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона
възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и
предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С
договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество
и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата
дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца,
извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на услугата.
Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на
сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е реално извършена.
В случая ищецът е сключил договор при ОУ с „Нелбо“ АД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, като с
допълнително споразумение към него страните по него са приели нов ценоразпис –
Приложение 2А, който влиза в сила от началото на изравнителен сезон 2018-2019 г.,
считано от м.05.2018 г., като допълнителното споразумение и приложение 2А са
приложени по делото.
Между страните не се спори, че услугата дялово разпределение е била реално
извършена, в какъвто смисъл са и констатациите на вещото лице по приетата без
възражения на страните съдебно-техническа експертиза.
Предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът се легитимира като
носител на правото да получи стойността на извършваната услуга за дялово
разпределение и предявените искове за установяване на нейната дължимост са
установени по своето основание. Вземането за дялово разпределение за заявения исков
период от 01.11.2019г. до 30.04.2021 г. е в размер на 21,16 лв., съгласно експертното
заключение по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Съгласно разпоредбата
на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
В настоящия случай по делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването
6
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна. Неоснователно е и възражението за
изтекла погасителна давност, тъй като задължението за м. 11.2019 г. е възникнало на
01.12.2019 г. и към 26.08.2022 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК)
давността за него не е изтекла.
Предвид изложеното, следва, че ищецът има непогасени вземания срещу
ответника за сумата от 523,73 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 26.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 88,60 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
15.08.2022 г., както и за сумата от 21,16 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до изплащане на вземането.
По делото е приложена разписка за плащане от ответника на 09.06.2023 г. на
сумата от 177,10 лв. с посочено основание „ТЕ за периода 01.05.20-30.04.2021 г. по
гр.д. 11070/23 г., 31 с-в“. Плащането е заявено от ответника в открито съдебно
заседание на 12.06.2023 г. и е признато от ищеца с молба от 19.06.2023г.
Съгласно задължителните разяснения на т. 1 към ТР № 3/27.03.2019 г. по т.д. №
3/2017 г., ОСГТК на ВКС, когато извършеното плащане не е достатъчно,
погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично
задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В мотивите
към тълкувателното решение е прието, че при предложено от длъжника изпълнение
със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие
лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но
този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така
предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от
частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76, ал. 2 ЗЗД.
В случая ответникът е заплатил сумата от 177,10 лв. с намерение да погаси
главницата за топлинна енергия, но тази сума не покрива цялото главнично
задължение за топлинна енергия от 523,73 лв., ведно с дължимата мораторна и законна
лихва върху главницата, поради което този избор на ответника не обвързва ищеца и
същата сума следва да бъде съотнесена към разноските за държавна такса за исковото
производство от 175 лв. и за 2,10 лв. – държавна такса за заповедното производство,
както изрично сочи ищецът в открито съдебно заседание на 26.06.2023 г.
По разноските
Предвид изхода на делото право на разноски имат и двете страни, които
своевременно са направили искане за присъждане на такива, като бъде отчетено
горепосоченото плащане на част от дължимите разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените от него разноски в исковото производство от 558,88 лв. за депозити за
експертизи и за юрисконсултско възнаграждение, и разноски в заповедното
производство от 41,19 лв. – за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение,
чийто размер съдът определи на 50лв., съответно на 25 лв. в двете горепосочени
производства с оглед липсата на фактическата и правна сложност на делото.
Ответникът претендира заплащането на оказана от адвоката безплатна правна
помощ в заповедното производство и в исковото производство. В практиката на ВКС
7
се приема (решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г., ІІ ТО, решение №
97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. ІІ ТО, решение № 220/07.01.2013 г. по т. д. №
1106/2011 г., II ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г. II ТО и др.), че в
случаите, когато се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА, достатъчно е в представения договор за правна защита и съдействие да
е посочено конкретното основание от кръга на посочените в т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА,
само при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита по делата,
без да е необходимо страната да представя доказателства за наличието на някоя от тези
хипотези. В случая е представен договор за правна защита и съдействие в заповедното
производство, като в договора е посочено, че защитата на ответника е поета от адв. К.
Г. безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
По отношение на размера на дължимото на процесуалния представител на
ответника възнаграждение следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 2
ЗАдв., която препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. За заповедното производство дължимото адвокатско
възнаграждение възлиза на 400 лв. съгласно чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 от Наредбата.
Ответникът не е представил договор за правна защита и съдействие в исковото
производство, в което да е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ от
страна на адв. Г. на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА, поради което на
процесуалния представител не се дължи възнаграждение за исковото производство.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. К. Г.
дължимото за заповедното производство адвокатско възнаграждение в размер на 56,07
лв. съразмерно на отхвърлената част от исковете.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД,
ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу Д. В. Н.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „О. К.-1“, бл. 405, вх. Е, ет. 4, ап. 154, че Д. В. Н.
дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните суми:
523,73 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.07.2019 г. - 30.04.2021 г. в апартамент № 154, находящ се в гр. С., ж.к. „О. К.-
1“, бл. 405, вх. Е, ет. 4, ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до изплащане
на вземането;
88,60 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.08.2022 г.;
21,16 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.11.2019 г. - 30.04.2021 г. в апартамент № 154, находящ се в гр. С., ж.к. „О. К.-
1“, бл. 405, вх. Е, ет. 4, ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до изплащане
на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.09.2022 г.
по ч.гр.д. № 46298/2022 г. на СРС, 31-ви с-в, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по:
8
чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ - за разликата над уважения размер от 523,73 лв. до
пълния предявен размер от 606,65 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2019
г., поради погасяване по давност и чрез плащане в хода на процеса;
чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за сумата над уважения размер от 88,60 лв. до пълния предявен
размер от 104,91 лв. – мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия
и за периода 15.09.2019 г. - 14.09.2020 г. поради погасяване по давност;
чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за сумата от 4,05 лв. – мораторна лихва върху цената на
извършената услуга за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. - 15.08.2022
г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.09.2022 г.
по ч.гр.д. № 46298/2022 г. на СРС, 31-ви с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. В. Н., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ж.к. „О. К.-1“, бл. 405, вх. Е, ет. 4, ап. 154, да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД,
ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, следните суми:
558,88 лв. - разноски в исковото производство;
41,19 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „Топлофикация
С.“ ЕАД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б да
заплати на адв. К. П. Г. от САК, служебен адрес: гр. С., бул. „В.“ № 1А, вх. Б, ет. 3,
кантора 313, сумата от 56,07 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 46298/2022 г. безплатна правна защита на длъжника Д. В. Н..
Решението е постановено при участието на „НЕЛБО“ АД, ЕИК: ******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. Г.“ № 58, като трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9