Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

11.01.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

16.12

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

168

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Н.О.М. от ***, действащ чрез пълномощника си адв.С.М., против Решение № 260023/15.09.2020 г., постановено по АНД № 671/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 20-1300-000648/13.05.2020 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Н.О.М. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП, за това, че на 29.04.2020 г. в ***, ул.„***“, като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като участвал в нерегламентирано състезание с друг лек автомобил „БМВ 330“ с рег. № *** с водач А. П. П. С решението е осъден Н.О.М. да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали деловодни разноски в размер на 80 лв., произтичащи от юрисконсултско възнаграждение.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е необосновано, немотивирано, постановено в нарушение на материалния и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правил.

Излага съображения, че първоинстанционният съд не е извършил обоснован анализ на релевантните по делото доказателства, от които не се установявало Н.М. да е извършил вмененото му административно нарушение.

Излага съображения, че след като не е обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за случая, районният съд е формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, явяващо се основание за отмяна на обжалвания акт.

Моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 260023/15.09.2020 г., постановено по АНД № 671/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява. От пълномощника адв.С.М. е постъпила молба, с която поддържа депозираната жалба, по изложените в нея доводи.

Ответникът по касация – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 20-1300-000648/13.05.2020 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Н.О.М. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП, за това, че на 29.04.2020 г. в ***, ул.„***“, като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като участвал в нерегламентирано състезание с друг лек автомобил „БМВ 330“ с рег. № *** с водач А. П. П. С оглед изхода на спора съдът е осъдил жалбоподателя да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали разноски в размер на 80 лв., произтичащи от юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираното лице е осъществило състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 104б, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение  се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства. Посочил е, че не кредитира показанията на св.А. П., тъй като същите били изолирани, а  останалите гласни доказателства установявали, че именно свидетелят и жалбоподателят били участници в нерегламентираното състезание по път, отворен за обществено ползване. Предвид това е приел, че свидетелят е заинтересован от изхода на спора, което водело и до съмнения относно обективността на изложените от него фактически обстоятелства.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Н.О.М. от ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Въведените в жалбата твърдения, че доказателствата, събрани в производството пред районния съд, не установявали по несъмнен начин извършването на процесното административно нарушение, са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на МПС да oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.

Санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Касационният състав счита, че вмененото на Н.О.М. от *** административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, което се установява от показанията на разпитаните в производство пред районния съд свидетели Р. Д., Й. Х., Ю. Ф. и С. Р., които са логични, непротиворечиви и кореспондиращи, както по между си, така и със съдържанието на издадения АУАН серия ** № ***/*** г. В тази връзка следва да се отбележи, че в показанията си посочените свидетели категорично и последователно сочат, как са възприели два леки автомобила – „БМВ“ и „Фолксваген голф“, които се движели от кръстовището между ул.„***“ и ул.„***“ в ***, в посока към *** по ***, като потеглили рязко, с форсиране на двигателите и с голяма скорост, която поддържали, движейки се успоредно един на друг. Предвид високата скорост, при подаденият им сигнал за спиране от  органите на реда, автомобилите спрели със затруднения и чрез рязко задействане на спирачки. Св.Д. и св.Х. заявяват, че несъмнено водачите на двата автомобила се състезавали помежду си, което било видно от високата им скорост, форсиране на двигателите, движението им успоредно един до друг и внезапното им спиране на подадения сигнал. Двамата свидетели твърдят, че при проведения разговор с водачите – Н.М. и А. П., последните потвърдили, че се състезавали и изразили съжаление за действията си. Св.Р. Д. сочи, че ясно възприел, как двата автомобил потеглили, движейки се един до друг, след което спрели и отново рязко потеглили с форсиране на двигателите и въртене на гуми.

Всичко това обосновава извода, че в конкретния случай Н.О.М., целенасочено и съзнавайки действията си, в качеството си на водач на МПС - „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, е предприел действия по участие в нерегламентирано състезание по път отворен за обществено ползване, а именно на ул.„***“ в ***. Установените от първоинстанционния съд факти относно начина на разположение на двата леки автомобила на пътното платно при потеглянето им и движението им успоредно един на друг, движението им с висока скорост, съчетано с форсирането на двигателите преди потеглянето и превъртането на място на гумите, последователността на действията им по управление на превозните средство, обясненията им пред контролните органи, обосновават извода за участие на касатора в нерегламентирано състезание по смисъла на разпоредбата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП.

Следва да се отбележи, че по силата на въведената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумция, процесният АУАН серия ** № ***/*** г. се ползва с формална доказателствена сила в административнонаказателното производство до доказване на противното, като в конкретния случай констатациите в акта не само не са опровергани пред районния съд, но и са потвърдени изцяло в хода на съдебното производство. Следва да се отбележи, че актът за нарушение е бил съставен в присъствието на Н.М. и надлежно връчен на жалбоподателя, който не е въвел възражения по изложените в него фактически и правни основания.

Касационния състав изцяло споделя мотивите на районния съд, с които не са кредитирани показанията на свидетеля А. П. В тази връзка освен, че същите се явяват в противоречие с всички останали доказателства, събрани по делото, то изложеното от свидетеля се отличава с уклончивост, липса на конкретизация и пълнота относно релевантните факти и обстоятелства.

Липсват допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила. В АУАН е описано подробно нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, в съответствие с чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Наказателно постановление съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приложената към първоинстанционното дело Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., с която са определени длъжностните лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.

В заключение, правилно и в съответствие с нормата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, районният съд е присъдил в полза на ОДМВР - Кърджали разноски в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с изхода на делото и надлежно релевираното искане за това от юрисконсулт М. П. 

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на Н.О.М. от ***, за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260023/15.09.2020 г., постановено по АНД № 671/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

 

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

          

                                                                                       2.