№ 458
гр. Бургас , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К.В.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120201846 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Ф. В. СТ. с ЕГН: **********, с посочен
съдебен адрес: гр. П*, срещу Наказателно постановление № 17-0769-007055/15.02.2018 г. ,
издадено от Началник група към Сектор „ПП“ на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не се
оспорва, че на посочената дата жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, но се
заявява, че той не е бил наясно, че регистрацията му е служебно прекратена. Поради това се
заявява позиция за невиновно поведение, което допълнително се обвързва с това, че към
момента на проверката не е имало дори индиция, че МПС не е регистрирано по надлежния
ред, доколкото е било с поставени регистрационни табели. Счита се, че липсата на вина
изключва извършването на нарушение по ЗДвП, като в тази връзка се цитира съдебна
практика. Заявява се също, че НП е издадено на 15.02.2018 г., а е връчено на 12.03.2021 г.,
поради което си се счита, че е изтекла давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 ЗДвП. Под
евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагането
на чл. 28 ЗАНН.
1
В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото,
жалбоподателят не се яви и не изпрати представител. Видно от приложената на л. 72
призовка – жалбоподателят не е бил установен на посочения от него адрес, а на наличния по
делото телефонен номер се е включвала гласова поща. При това положение и на основание
чл. 61, ал. 2 ЗАНН делото е разгледано в отсъствие на жалбоподателя. По делото са налични
няколко становища от жалбоподателя, в които той заявява, че поддържа жалбата и моли за
отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр. Бургас, Сектор „ПП“, надлежно
призован не изпраща представител. В съпроводително писмо, с което преписката е
изпратена в съда се прави искане за оставяне на жалбата без последствия. По делото е
налично писмено становище от упълномощен юрисконсулт, което обаче касае друга жалба и
не е относимо към процесния случай.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира, че процесната жалба се
явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по
нея следва да се прекрати, поради следните причини:
На 06.09.2017 г., около 17.10 часа жалбоподателят С. управлявал лек автомобил „*” с
номер на рамата VF3ZARMFA17032505 с поставени транзитни табели с рег. номер *, чийто
срок за ползване е изтекъл на 29.06.2017 г. Въпросните транзитни табели били поставени на
автомобила на 30.05.2017 г., за което било издадено разрешение за временно движение (л.
55), в което било посочено, че валидността им е до 29.06.2017 г., както и че собственик на
автомобила е „*“ ЕООД с управител е * (видно от справка в ТР). При движението си по бул.
„Захари С.“ автомобилът бил спрян за проверка от полицейски патрул, който констатирал
горните факти и повикал за съдействие св. Й.И. – мл. автоконтрольор от Сектор „ПП“ –
Бургас, който преценил, че с поведението си С. е осъществил състава на нарушението по чл.
140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на място му съставил АУАН с бл. № 219671/06.09.2017 г.
Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражения и получил препис от него.
Изрично с подписа си * удостоверил, че е запознат със задължението си при промяна на
адреса си да посочи новия.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
За случая била образувана преписка, като резултатът бил докладван в РП-Бургас. С
постановление от 09.02.2018 г. (л. 29) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице
данни за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 НК, поради което и отказал да образува
досъдебно производство.
Въз основа на АУАН и на постановлението на БРП на 15.02.2018 г. било издадено и
атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена и в акта.
Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от проверката по
случая, и решил, че с действията си С. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал.1
2
ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
След издаване на НП АНО пристъпил към неговото връчване. За целта 07.03.2018 г.
препис от НП бил изпратен за връчване чрез ОДМВР-Велико Търново на посочения от
жалбоподателя адрес в гр. Полски Тръмбеш, ул. „Търговска“ № 111. Видно от приложената
на л. 20 докладна записка – адресът бил посетен на 10.09.2019 г. в 16.10 часа и на
02.10.2019 г. в 11.20 часа, като лицето не било установено и не постъпили данни за
актуален адрес или телефонен номер за връзка с Ф.С..
Информацията била върната в Сектор „ПП“ – Бургас с писмо от 15.10.2019 г. (л. 19).
След получаване на писмото АНО извършил справка в базата данни на МВР (л. 21) и
констатирал, че адресът в гр. Полски Тръмбеш е постоянният адрес на жалбоподателя, но
през 1998 г. той е заявил настоящ адрес в гр. * Поради това на 25.11.2019 г. АНО изпратил
писмо до ОДМВР-София, с молба за връчване на НП по настоящия адрес (л. 22). Видно от
приложената на л. 26 докладна записка – адресът в гр. Нови Искър е бил посетен трикратно
в периода от 14.07.2020 г. до 20.07.2020 г., в различно часово време, но на адреса не бил
открит никой. Били оставени две покани за явяване на лицето в приемната на мл. ПИ, но
никой не се отзовал. Не били открити съседи или други лица, които да могат дадат
информация за местонахождението на лицето.
При това положение и с оглед липсата на информация относно друг настоящ или
постоянен адрес АНО приел, че са налице условията на фингираното връчване по чл. 58, ал.
2 ЗАНН и направил отбелязване на НП, че е влязло в сила на 14.10.2020 г.
След това наказващият орган пристъпил към връчване на влязлото в сила НП на
жалбоподателя, като за целта отново го изпратил с писмо от 05.11.2020 г. на вниманието на
ОДМВР-Велико Търново (л. 13).
Междувременно, видно от приложената справка от масивите на МВР (л. 14) на
02.12.2020 г. жалбоподателят С. променил постоянният и настоящият си адрес на гр. П*.
Поради това АНО изпратил НП за връчване чрез Сектор „ПП“-Пловдив (л. 15), от където
било препратено до 01 РУ-Пловдив. Видно от докладната записка на л. 18 адресът в гр.
Пловдив бил посетен многократно, но лицето не било установено.
Най-накрая на 12.03.2021 г. жалбоподателят бил издирен от органите на МВР и препис
от НП му бил надлежно връчен, като на 18.03.2021 г. жалбоподателят депозирал процесната
жалба.
На база на горните фактически положения, неоспорени по никакъв начин от
жалбоподателя, съдът счита, че подадената жалба е процесуално недопустима, като
преценката на АНО за наличие на предпоставките по чл. 58, ал. 2 ЗАНН е правилна.
3
Приложението на цитираната норма изисква нарушителят да не е намерен на
посочения от него адрес, а новият му адрес да е неизвестен. От цитираните докладни
записки се установява, че жалбоподателят не е намерен на посочения от него адрес, както и
че не е установен нов адрес. В случая АНО е действал максимално добросъвестно и макар
да е нямал такова задължение - след като е получил информация, че лицето не е намерено на
посочения от него адрес в гр. Полски Тръмбеш е предприел действия по обезпечаване на
правата му, като е направил справка за друг известен адрес (макар и недеклариран от
жалбоподателя в АУАН) и е направил опит за връчване на НП на този адрес. Видно от
цитираната по-горе докладна записка – лицето не е било установено и на този адрес.
Докладната записка е официален свидетелстващ документ, който материализира
удостоверителното изявление на своя издател – орган на държавна власт, направено в това
му качество и подписан от него, с който той свидетелства за съществуването или
несъществуването на определени факти. Този документ се ползва с материална
доказателствена сила, която не е оспорена от жалбоподателя по никакъв начин, каквато
процесуална възможност е имал. След като не са представени доказателства от С., оборващи
изложените в ДЗ факти, съдът няма причина да не се довери на изложеното в тях и приема,
че С. е бил многократно търсен на всички известни адреси, но не е бил намерен (в този
смисъл е и Решение № 8726 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7250/2019 г., III о.).
Тук следва да се отбележи, че в ЗАНН не е регламентирана процедура, установяваща
броя на посещенията, както задължение за търсене на новия адрес на жалбоподателя, за да
се счита връчването редовно. В случая, видно от отбелязването в първата докладна записка
– С. е бил търсен в гр. Полски Тръмбеш двукратно, по различно време - на 10.09.2019 г. в
16.10 часа и на 02.10.2019 г. в 11.20 часа, като нито веднъж не е бил намерен и не са били
открити други лица, които да знаят нещо за местонахождението му. По мнение на съда – в
случая това е напълно достатъчно, за да се приеме, че е изпълнена процедурата за връчване
на НП и правилно АНО е направил отбелязване на наказателното постановление, че е
връчено на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В този смисъл е и Определение № 579 от
19.03.2021 г. на АдмС - Бургас по к. ч. а. н. д. № 572/2021 г., Определение № 626 от
26.03.2021 г. на АдмС - Бургас по к. ч. а. д. № 660/2021 г.и много други.
Датата, посочена в отбелязването е 14.10.2020 г. Жалбата е постъпила на 18.03.2021 г.,
което е извън седемдневният срок за обжалване предвиден в чл. 59 от ЗАНН, поради което
съдът счита, че жалбата е подадена извън преклузивния срок, поради което се явява
нередовна и производството по нея следва да се прекрати, без да не е необходимо да се
разглежда по същество.
Доколкото основанията за прекратяване са констатирани от настоящия състав след
приключване на съдебното следствие (съдът е дал максимална възможност на
жалбоподателя да се яви в съдебното заседание и евентуално да обори изводите на АНО, но
той не го е сторил), то и актът, с който производството се прекратява следва да е решение,
макар да носи всички белези на определение. Съдът изрично подчертава, че наименованието
4
на съдебния акт по никакъв начин не се отразява на неговата правна същност и не
препятства възможността на страните за защита срещу него, поради което и срокът за
обжалване следва да е седемдневен, съгласно чл. 230 АПК.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 1846/2021 г. на РС-Бургас, поради
недопустимост на жалбата.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 230 АПК подлежи на обжалване с частна жалба в 7-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – гр. Бургас.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5