Р
Е Ш Е Н И Е
№ 59/16.4.2020 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На петнадесети
април
2020 год.
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
Ст. Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 40 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на И.Г.Г., ЕГН ********** и съдебен
адрес *** против Акт за установяване на публично държавно вземане №
22/15.01.2020 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фон“Земеделие“
гр.Ямбол, с който по отношение на И.Г.Г. с УРН ******
на основание чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК е
отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24 447,50 лв.,
представляваща второ плащане по Договор №28/06/1/0/00978 от 18.04.2016 г. и му
е определено задължение в размер на 24
447,50 лв., представляващо първо плащане по Договор №28/06/1/0/00978 от 18.04.2016
г.
Твърди се, че акта е незаконосъобразен, като издаден при неспазване на
установената форма, съществено нарушение на административно производствените
правила, в противоречие с материално правни разпоредби и в несъответствие с
целта на закона. Прави се искане за отмяна на административния акт с присъждане на направените в производството
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален
представител. От редовно упълномощения такъв адв. П. П. от *** е
постъпила молба с вх. № 581802.03.2020г., с която се поддържа жалбата както и
направеното искане. Към молбата е приложен списък на направените разноски в
размер на 410 лева.
Ответната страна, изпраща
процесуален представител - ст. юрисконсулт Д. Б., която оспорва изцяло жалбата
като неоснователна и сочи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в
рамките на неговите правомощия и е законосъобразен от процесуална и материалноправна страна. Сочи актуална съдебна практика на
ВАС по дела с идентичен предмет на оспорване. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по
делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Земеделският
производител И.Г.Г. с УРН ****** е подал Заявление за
подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с ИД № на проекта 28/06/1/0/00978, който е
одобрен за финансиране със Заповед № 03-280-РД/262 от 14.04.2016 г. на
Директора на ОД на ДФ „Земеделие“-Ямбол. В представения бизнес план кандидатът
е посочил постигане на специфични цели, а именно увеличаване на броя на
животните в животновъдното стопанство и преминаване към биологично
производство, поради което е получил приоритет по критериите за подбор и
заявлението му за финансово подпомагане получило общ брой точки 37,08 е класирано и одобрено.
В съответствие с това Държавен фонд “Земеделие“ и И.Г.Г. са сключили Договор № 28/06/1/0/00978 от 18.04.2016
г. за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на земеделските райони. Съгласно
клаузите на договора одобрената помощ е в размер на 48 895 лева и се предоставя
на две етапа - първо плащане от 24 447,50 лв. в срок до два месеца от датата на
сключване на договора, освен при настъпване на посочените в същия условия и
второ плащане в размер на 24 447,50 лв. и срок до три месеца след издаване на
уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи
съгласно Приложение № 7 от Наредба 14/28.05.2015 г. заявка за второ плащане
подадена от ползвателя до 01.02.2018 г., в случай на одобрение на помощта след
извършени проверки, включително на място, относно изпълнението на бизнес плана,
и извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото
състояние и одобрения бизнес план.
В
чл.6, ал.1 от Договор № 28/06/1/0/00978 от 18.04.2016 г. е предвидено, че ползвателят се задължава да
изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на
договора до 20.08.2018г., като в чл.9, ал.1, т.1 от същия е записано, че фондът
изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане по договора и
ползвателят няма право да получи второто плащане по договора, когато не е подал
заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми документи съгласно
Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“.
С Писмо изх.№ 01-283-6500/916 от 02.11.2018 г., получено лично от жалбоподателя на 15.01.2019г., ДФ „Земеделие“
е уведомил последния на основание чл 26 ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 3 от АПК, че открива производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, т.к. в процеса на
извършване на административни проверки и
проверка на място на 03.09.2018г. след подадена заявка за второ плащане № 28/06/1/0/00978/3/01
от 17.08.2018 г. във връзка с договор № 28/06/1/0/00978 от 18.04.2016 г.,
сключен по подмярка 6.1„Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР
2014-2020 г. са установени нередности. В
писмото се сочи, че съгласно сключения договор и одобрения към него бизнес план
Г. се е задължил до датата на подаване на заявката за второ плащане да увеличи
броя на животните в стопанството и да премине към отглеждането им по биологичен
начин, като неразделна част от договора е
Приложение
№ 1 – списък на критериите за подбор, по които ползвателят е получил приоритет.
Посочено е, че към момента на сключване на договора жалбоподателя е посочил
като налични в стопанството му 4 бр. говеда и 92 бр. зайкини – майки, като се е
ангажирал да осъществи планираното
нарастване с увеличаване броя на зайците до 119 бр. При посещението на място е
установено отглеждането на 120 бр. зайци
общо, в т.ч. 119 бр. зайкини – майки и 10 бр. говеда. Отразено е също, че към
заявката за второ плащане е представено
изискуемото съгласно Приложение № 7 – специфични документи към биологично
производство, към чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. копие от договор
за контрол по чл.18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на
земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице, със съответните
приложения към него, които доказват
преминаването към биологично отглеждане
само на говедата, но липсва представен документ, че зайците се отглеждат по
правилата на био животновъдството, който да доказва
изпълнение на задължението за преминаване на цялото стопанство към биологично
отглеждане на включени в бизнес плана животни.
С оглед на направените констатации от
административния орган в писмото е изведен извод, че е налице неточно
изпълнение на бизнес плана, в частта за заложените специфични цели и резултати съгласно
Приложение № 3, както и неспазване на критериите за подбор по които проектът е
бил оценен, съгласно Приложение № 1 към договора, което представлява
неизпълнение на договорно и нормативно задължение. Административният орган се
позовавал на чл. 9, ал.1, т.2, предл.1 и т.9, респ.
чл.38, ал.1, т.2 и т.9 от Наредба № 14/28.05.2015 г. и извел извод, че ползвателят
на помощта няма право да получи второто плащане и дължи връщане на полученото
първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ.
В отговор на горецитираното
писмо, с което е открито производство по чл. 26 ал. 1 от АПК, И.Г. е депозирал
възражение с вх. № 01-283-6500/916#1 от 29.01.2018г., в което сочи, че непредставянето на
документ към заявката за второ плащане, сочещ на отглеждане на зайците по
правилата на био производството не е по негова вина.
Твърди, че няма сертифициращи фирми с лиценз за
контролиращо лице за осъществяване на
контролна дейност върху биологично отглеждане на зайци, както и няма разписани критерии за отглеждането им.
При съобразяване с направеното
възражение административният орган е изготвил Уведомително писмо № 23/30.07.2019г.,
получено от Г. на 12.08.2019г., с което е предложил на Г. да се откаже от целта
на предвиденото увеличение с майки зайкини и да ги замени с необходимия брой
говеда отглеждани по биологичен начин, с което ще се запази получения брой
точки при оценяване на проекта.
С Уведомително писмо от 22.08.2019г.
жалбоподателят е уведомил адм. орган, че
животновъдния му обект е пригоден за отглеждане на майки зайкини и отглеждането
на допълнителен брой говеда е практически невъзможно.
С Акт за
установяване на публично държавно вземане №22/15.01.2020 г. издаден от
Директора на Областна дирекция на Държавен фонд “Земеделие“ гр.Ямбол по
отношение на И.Г.Г. с УРН ****** на основание чл.27,
ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК е отказано пълно
изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24 447,50 лв., представляваща
второ плащане по Договор №28/06/1/0/00978 от 18.04.2016 г. и му е определено
задължение в размер на 24 447,50 лв.,
представляващо първо плащане по Договор №28/06/1/0/00978 от 18.04.2016 г.
Така издадения адм. акт е получен от Г. лично
с известие за доставяне на 21.01.2020г., а жалбата му е подадена до ЯАС, чрез адм. орган с вх. № 02-280-6500/21 от 03.02.2020г.
По делото е приета цялата административна преписка по издаване на
оспорения адм. акт. Изискано е и съответно е прието
писмо на Министерство на земеделието, храните и горите с изх.№ 11-78/25.03.2020г., от
което е видно, че по смисъла на чл. 18 от Закона за прилагане на общата
организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз на
територията на Република България няма контролиращо лице получило разрешение от
министъра на земеделието, храните и горите за осъществяване на контролна
дейност върху биологично отглеждане на зайци, както и че в Република България
няма
одобрени национални технически стандарти
или частни такива за биологично отглеждане на зайци съгласно общите стандарти и
принципи, определени в Регламент № 834/2007 г. и регламентите за неговото
прилагане.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Проверката за законосъобразност
на оспорения в настоящото производство административен акт съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК следва да бъде извършена на всички
основания по чл. 146 от АПК, а не само на тези посочени от оспорващия в жалбата
му.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност, а
съгласно ал.4 от същия текст може да делегира със заповеди част от
предоставените му правомощия на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност, включително и правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане.
Така, с цитираната в процесния административен акт и
представена по делото заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния
директор на ДФЗ, на директорите на ОД на ДФЗ са делегирани изрично посочените в
нея правомощия, сред които и да издават решения за финансова корекция и актове
за установяване на публично държавно вземане по чл. 166, ал.2 от ДОПК по
отношение както на ползватели по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., така и на
ползватели на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на
млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013г, във връзка с установени неспазвания
на нормативни и договорни задължения от ползвателите. Следователно
оспореният адм. акт е издаден от оправомощен
и териториално компетентен директор на ОД на ДФЗ гр.Ямбол.
Акт за установяване на публично държавно вземане № 22/15.01.2020 г. на Директора на ОД на ДФ“Земеделие“-
Ямбол е
издаден в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по смисъла на чл. 59,
ал.2 от АПК, включително и мотиви, с
посочване на фактическото и правното основание за издаването му-
чл. 166 ДОПК, чл. 20а, ал. 1 и ал.4 от ЗПЗП и чл. 38, ал.1, т.3 от Наредба № 14
от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1 “Стартова помощ за млади земеделски стопани“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020г.
Съдът не констатира оспорения акт
да е издаден при съществено нарушение на
процесуалните правила или в нарушение на материалния закон и в несъответствие с
неговата цел, които биха били достатъчно основание за отмяна на същия като
незаконосъобразен адм. акт. В тази връзка следва да
се посочи, че изцяло неоснователен е довода в жалбата, че в случая е следвало
да се проведе производство по ЗУСЕСИФ, което да приключи с налагане на
финансова корекция, а не директно да се издава акт за установяване на публично
държавно вземане, във връзка със ЗПЗП. Този довод не е съобразен с
обстоятелството, че настоящия казус изцяло попада в приложното поле на
изключенията по § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн.
ДВ, бр. 2 от 2018 г. и чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, т.е. ЗУСЕСИФ, към който той препраща,
не намира приложение. От значение за прилагането на този параграф е не датата
на започване на производството по издаването на АУПДВ, както се твърди в
жалбата, а датата на издаването на Наредбата, по реда на която се провежда
кандидатстването и отпускането на помощта. В случая Наредба № 14/28.05.2015 г.
за прилагане на подмярка 6.1 “Стартова помощ за млади земеделски стопани“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020г. е
издадена преди влизането в сила на ЗИД на ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г./,
производството по тази Наредба относно договора на И.Г. е започнало по нея на 18.04.2016
г. и не е приключило поради изтичане
периода на мониторинг, т.е. изтичането на срока, в който съответният
бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ. В този смисъл е Решение
№ 10325 от 03.07.2019 г. по адм.д. № 3263/2019 г. по
описа на ВАС.
Като фактическо основание за издаване на
оспорения акт, административния орган е посочил непредставянето от оспорващия
със заявката за второ плащане на копие от договор за контрол по чл. 18 от
Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на
Европейския съюз с контролиращо лице сочещ, че зайците се отглеждат по
правилата на био животновъдството /такъв е представен
само за отглежданите говеда/. Представянето на този документ е задължение на
ползвателя на помощта, установено с чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14 във вр. с Приложение № 7 от нея /частта „Специфични документи“
от приложението/. По бизнес плана на бенефициера
отглеждането на зайкини-майки през стопанската 2017г. е следвало да започне да
се извършва по биологичен начин. В таблица 8 от бизнес-плана към Договор № 28/06/1/0/00978 от 18.04.2016 г. е
включена цел „Преминаване към биологично отглеждане на животните“ и ползвателят
е получил приоритет по критериите във връзка с планирано увеличение на
стандартния производствен обем на стопанството изцяло с култури и/или животни отглеждани
по биологичен начин. Непредставянето на съпътстващ заявката за второ плащане
документ е установен с разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 правоизключващ юридически факт за правото на второ плащане
и правопораждащ за задължението на ползвателя да
върне полученото първо плащане заедно със законната лихва. Причините за
неизпълнението на задължението на ползвателя на помощта са ирелевантни,
освен ако не сочат на непреодолима сила или на извънредни обстоятелства. В случая по делото не се твърди и не се установява съществуването на такива
обстоятелства /липсва уведомление по чл.38, ал.5 от Наредба № 14/28.05.2015
г./, а и наличието им не преодолява ограничението за
второ плащане /вж. чл. 38, ал. 4 от
Наредба № 14/, освен ако неизпълнението при тези обстоятелства не следва
извършването на второто плащане /чл. 38, ал. 6 от
Наредбата.
Грешката в правото на търсещия финансова
помощ заради ограничения обхват на сертифицирането на биологичното производство
при заявеното с бизнес плана намерение да отглежда зайкини-майки по биологичен
начин не е извинителна и не е от категорията на „неочевидните“ грешки
по чл. 7, § 3 от Регламент/ЕС/ № 809/2014 на Комисията, чието наличие да
изключи задължението за възстановяване на полученото от бенефициера
неправомерно плащане по чл. 7, § 1 от Регламента. Проектът на кандидата е
оценяван и е получил предимство по критерия за подбор по чл. 13, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 14 при заявено намерение за преход към биологично производство. Щом
видът на дейността на кандидата изключва сертифицирането на произведените от
него продукти като биологични по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007, а
оценяването на проекта е сторено по критериите за подбор на чл. 13, ал. 1, т. 3
от Наредбата, то липсва предмет на договора по чл. 28, ал. 5 от Наредбата /чл.
26, ал. 2 ЗЗД, доколкото договорът не е административен/, който е непреодолим
по реда на чл. 26, ал. 4 ЗЗД - сделката не би била сключена без частта за прехода
към биологично производство. Имущественото разместване по нищожния договор е
лишено от основание и се дължи връщането на полученото /чл. 34 ЗЗД и чл. 7, § 1
от цитирания Регламент /ЕС/ № 809/2014 /. Дори да се приеме обратното, т.е. че
договорът с ДФЗ е валиден, то намерението на кандидата за преход към биологично
производство представлява условие, чието изпълнение не може да се удостовери в
съответствие с чл. 13, ал. 4 от Наредба № 14 и може да се възприеме като
създаване на изкуствени условия за получаване на предимство при получаване на
помощта, което изключва правото на второ плащане и обуславя връщането на
полученото първо такова с лихвите, съгласно чл. 38, ал.1, т.7 от Наредба № 14.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че Акт за
установяване на публично държавно вземане № 22/15.01.2020 г. на Директора на ОД
на ДФЗ- Ямбол е законосъобразен административен акт – издаден от компетентен
орган, в изискваната от закона форма, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби
при издаването му и съобразяване с целта
на закона, поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на делото, с
оглед правилото на чл. 143, ал.4 от АПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС,
трети административен състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И.Г.Г. против Акт за установяване на
публично държавно вземане № 22/15.01.2020 г. на Директора на Областна дирекция
на Държавен фон“Земеделие“ гр.Ямбол,
като неоснователна.
ОСЪЖДА И.Г.Г. с ЕГН **********
и адрес *** да заплати на Държавен фонд”Земеделие” – Разплащателна агенция,
гр.София сумата от 100/сто/ лева,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете