№ 147
гр. Шумен, 09.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на девети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20233600500069 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.
София, ЕИК ...., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Р.И.И. срещу
разпореждане № 123/23.01.2023г. поправено с определение № 32/23.01.2023г.
по ч.гр.д. № 20233620100049 на РС – Нови пазар, в частта, с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. С. П. с ЕГН ********** за
сумата от 13.87 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода от
08.03.2017г. до 08.05.2017г.. Жалбоподателят счита разпореждането, в тази
му част за неправилно. Излага, че претендираната възнаградителна лихва,
съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума и така
уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави,
уговорено е в съответствие с принципа на добросъвестност и еквивалентност
между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в съответствие със
законовите ограничения и изисквания. Сочи, че в договора ясно е посочена
методиката на формирания ГПР, който е 49.86% и същия отговаря на
изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което моли въззивния съд да
отмени разпореждането в обжалваната част и постанови издаването на
заповед за изпълнение относно обжалваното вземане. Претендира и разноски
за настоящото производство в размер на 15лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
1
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът я намира за неоснователна поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 20233620100049 на РС – Нови пазар е образувано по
депозирано от „Профи Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от С.Н., Ц.С. и Я.Ч.,
действащи, чрез юрисконсулт Н.М.Л., заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу
длъжника С. С. П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: с. К...., за
заплащане на следните суми: 200.00лв. - главница; 13.87лв. - неплатено
договорно възнаграждение за периода 08.03.2017 г. – 08.05.2017 г.; 86.13лв. –
неплатено договорно възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги; 11.63лв. – лихва за забава от 11.05.2018г. – 10.08.2019г. ; 158.41 лв. -
законна лихва за периода от 08.05.2017г. – 24.11.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.11.2022 г. до окончателното плащане,
както и направените по заповедното производство разноски в размер на
25.00лв. - държавна такса и 180лв. - юрисконсулско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит №
********** от 13.01.2017 г.
С разпореждане № 123/23.01.2023г. по ч.гр.д. № 20233620100049
първоинстанционният съд е отхвърлил частично заявлението на
жалбоподателя за сумите: 13.87 лева – неплатено договорно възнаграждение
за периода 08.03.2017г. до 08.05.2017г., 86.13лв. – неплатено договорно
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и в частта за
разноските за държавна такса за разликата над 19.68 лева до 25.00 лева и за
юрисконсултското възнаграждение за разликата над 141.70 до
претендираните 180.00лева.
В останалата част заявлението е уважено, като в полза на заявителя е
издадена заповед № 21 от 23.01.2023г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, за сумите: 200,00лв. – главница, ведно със законната лихва
върху нея от 25.11.2022г. до окончателното й изплащане; законна лихва за
период 08.05.2017г. до 24.11.2022г., 11.63лева - мораторна лихва за периода
от 09.03.2017г. до 08.05.2017г., 19.68 лева – държавна такса и 141.70 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
2
От изложеното в жалбата, се установява, че жалбоподателят обжалва
разпореждането, с което частично е отхвърлено заявлението, само в частта за
сумата от 13.87 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода
08.03.2017г. до 08.05.2017г.. За да отхвърли заявлението относно претенцията
за договорна лихва съдът е приел, че клаузата е неравноправна съгласно
чл.143 от ЗЗП, тъй като с оглед признатата неравноправност на клаузата за
неплатено договорно възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 86.13лв., която сума е била включена в погасителния план,
но не й в ГПР, тъй като при включването й, същия би достигнал 1143.75%, се
нарушават правата на потребителя. Посочването в договора за кредит, на по
– нисък от действителния ГПР, представлявала измамна информация относно
общите разходи по кредита и било проява на нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по см. на чл. 6, §1 от Директива 2005/29/ЕО/ Директива за
нелоялните търговски практики/, което водело да неравноправност на
клаузата относно общия размер на сумата, която потребителя следвало да
плати.
Настоящата въззивна инстанция намира за правилно разпореждането в
обжалваната част. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът
не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./
заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни
клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор,
какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице
договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на
който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24
от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП,
като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези,
при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице
неравноправна клауза.
В случая, вноските по възнаграждението за закупения пакет от
допълнителни услуги, са били включени в месечните погасителни вноски по
договора за кредит, върху която сума се дължи и възнаградителна лихва от
3
41.17%, но този разход не е бил включен в ГПР, съгласно ЗПК. От договора
за кредит следва, че възнаграждението за допълнителните услуги е пряко
свързано с кредита и са едно цяло, тъй като задължението по допълнителните
услуги е неделимо от задължението по кредита и е известно на кредитора,
още при подписването на договора, т. е. възнаграждението по закупения
пакет за допълнителни услуги е "общ разход по кредита" по см. на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК и затова е следвало да се включи в общия размер на плащанията
по кредита, но в случая, този разход не е бил отразен като такъв в ГПР по
договора за кредит. След като разходът за допълнителното ежемесечно
възнаграждение за допълнителните услуги, е пряко и неотменно свързано с
договора за кредит, което обаче, не е включено в ГПР, то очевидно
кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на
кредита, което е сторено още с предоставянето му на преддоговорна
информация. Размерът на възнаграждението за допълнителни услуги е
необосновано висок, предвид предоставената в заем сума в размер на 200.00
лева, която уговорка излиза извън обичайните рамки на размер за
възнаграждение за допълнителни услуги. Всичко това сочи, че целта на
договореното допълнително възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги е плащане в полза на кредитора, което е разход пряко
свързан с кредита, който не е включен в ГПР, а представлява прикрито
допълнително възнаграждение по кредита, извън договорната лихва, което
води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на
потребителя и което ако се включи в ГПР, би се стигнало до надхвърляне на
максимума от 50 % по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ето защо разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, е отхвърлено в обжалваната част е правилно и
следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение, като за този си извод, на основание чл.
278, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 272 от ГПК, Окръжен съд – Шумен препраща
към мотивите на първоинстанционния съд, които са правилни и
съответстващи на закона и на добрите нрави.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 123/23.01.2023г. поправено с
определение № 32/23.01.2023г. по ч.гр.д. № 20233620100049 на РС – Нови
пазар, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит
България” ЕООД гр. София, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.
С..., представлявано от С.Н., Ц.С. и Я.Ч., действащи, чрез юрисконсулт
4
Н.М.Л. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу длъжника С. С. П. с ЕГН ********** за сумата от 13.87
лева – неплатено договорно възнаграждение за периода от 08.03.2017г. до
08.05.2017г..
В останалата необжалвана част, разпореждането е влязло в законна
сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5