№ 189684
гр. София, 26.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110163955 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Подадено е заявление от заявителя „Неткредит“ ООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжницата М. С. М. за следните
суми: 3000 лева – главница, ведно със законната лихва от 28.10.2024 г. до
изплащане на вземането; 1440 лева – възнаградителна лихва за периода от
16.03.2020 г. до 16.02.2022 г.; 927,51 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 17.02.2022 г. до 18.10.2024 г. – задължения по
Договор за потребителски кредит № 202002151158360005/15.02.2020 г.,
сключен между страните от разстояние.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдилищата не издават заповеди за
изпълнение за вземания, които се основават на източници, противоречащи на
закона или добрите нрави.
При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен
състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния
процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с
въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно
свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към
ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за
потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло
определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
1
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
В чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, представен на лист 13 от делото, е
предвидено, че в деня след сключване на договора длъжницата се е задължила
да обезпечи кредита с учредяване на банкова гаранция или осигуряване на
поръчител – финансова институция. В чл. 6 от договора (на лист 14 от делото)
е предвидено, че ако не се осигури обезпечението в този срок длъжницата ще
дължи неустойка 5136 лева. Така се оказва, че всъщност неустойката се
превръща в търговско условие за отпускане на кредита при посочените в
договора условия (необезпечен кредит) и поради това на основание § 1, т. 1
ЗПКр тази неустойка следва да се включи в общия разход по кредита, от който
да се определи ГПР, тъй като представлява „търговско условие“, при което
кредитът се отпуска с тази лихва (иначе би била друга или не би бил
отпуснат).
В договора за кредит ГПР е определен като 49,49 % (на лист 16 от
делото), т.е. ако кредитът беше отпуснат за 1 година, разходите за връщането
му не могат да са повече от 49,49 % от 3000 лева, или 1484,70 лева. Кредитът
2
обаче е отпуснат за 2 години, т.е. общият разход не може да превишава два
пъти годишния, или 2969,40 лева. В случая обаче разходът по кредита
съгласно договора се явява равен на сбора от 1440 лева (лихва по погасителен
план) и неустойката за неосигуряване на поръчители в размер на 5136 лева,
или общо 6576 лева – т.е. дори при аритметично пресмятане без специални
знания се установява, че посоченият в договора за кредит ГПР е очевидно
рязко разминаващ се с аритметиката, т.е. неправилен. Поради това на
основание чл. 22 ЗПКр целият договора за кредит може да се приеме за
нищожен (ако не се установи друг начин на пресмятане на ГПР в исков
процес), като заявлението следва да се уважи само по претенцията за главница
на основание чл. 23 ЗПКр.
Претенцията за законна лихва за забава, както за времето от падежа на
задълженията, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор забавата
настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да последват
санкционните последици от нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по
търг. дело № 630/2023 г., I ТО.
Така заявлението се уважава само за претендираната главница.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 3000 лева от общо
5412,51 лева, или за 55,43 % от предявения си размер, като следователно
пропорционално на заплатената държавна такса от 108,25 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само 60 лева
държавна такса и 27,72 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 269582/22.08.2024 г. В ЧАСТТА, с която
„Неткредит“ ООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: София, ул.
„Лъчезар Станчев“, № 3 (сграда „Литекс тауър“), ет. 10, иска издаване на
заповед за изпълнение срещу М. С. М., с ЕГН: **********, с адрес: С., район
„С.“, ул. ***-ма № **, за суми в размер на 1440 лева (хиляда четиристотин и
четиридесет лева) – възнаградителна лихва за периода от 16.03.2020 г. до
16.02.2022г.; 927,51 лева (деветстотин двадесет и седем и 51 стотинки) –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.02.2022 г.
до 18.10.2024 г., и законната лихва след датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение – задължения по Договор за потребителски
кредит № 202002151158360005/15.02.2020 г., сключен между страните по
делото от разстояние.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Сити кеш“
ООД, че може да предяви гореописаните си претенции с осъдителен иск в
едномесечен срок от влизане на определението в сила, като ползва платената
3
държавна такса за вземанията, за които заявлението е отхвърлено в размер на
47,35 лева (да заплати 47,35 лева такса по иска за тези суми, а за главницата,
ако се стигне до иск – 60 лева).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „Сити
кеш“ ООД. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4