№ 319
гр. Варна , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ в публично заседание на трети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110201502 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от КР. КР. Ч. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 21-0819-000752/12.03.2021г. на началник група към
ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето било
наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение на
чл.186, ал.7 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за
незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Счита, че нормата на чл.186, ал.7 от ЗДвП не
установява състав на административно нарушение и не обуславя
реализирането на административнонаказателна отговорност. Твърди, че при
съставянето на акта не е бил информиран за възможността по чл.172, ал.1 от
ЗДвП и не му е била предоставена възможност да заплати глобата по фиша в
предвидения в цитираната норма срок. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява. Чрез процесуален представител депозира писмена молба
в подкрепа на жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
1
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в по-нисък размер.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: С Електронен фиш за налагане на глоба
серия GT, №424396, издаден от ОДМВР-Варна на жалбоподателя било
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за извършено
нарушение на ЗДвП. Фишът бил предявен на Ч. на 29.12.2020г., който не
оспорил допуснатото нарушение и положил подпис за нарушител. Въпреки
указанията във фиша, че глобата следва да бъде заплатена в 7-дневен срок,
той не заплатил наложената му санкция.
На 28.02.2021г. около 18,00ч. жалбоподателят управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег.№ В 4035 ВС, по ул.“Блян“ в
гр.Варна, в посока бул.“Република“. В близост до сграда №31 водачът бил
спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“-Варна, в хода на
която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези
констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на К.Ч. за това, че управлява МПС с наложено
наказание глоба с фиш серия GT, №424396, незаплатена в срока за
доброволно заплащане. Актът бил съставен в присъствието на лицето, бил
предявен и подписан без възражения. Писмени възражения не били
депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на
12.03.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 20 лева за извършено
нарушение на чл.186, ал.7 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва в
жалбата, съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: основно от разпита на свидетелите П. С. С. и Т. ИВ. Т., както
и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не извличат ползи от
твърденията си и не се намира в някакви особени отношения с
жалбоподателя, при което за съда не съществуват основания за съмнение в
достоверността на техните показания. Сред приложените писмени
доказателства с най-голямо значение за изясняването на делото е служебно
2
изисканото от съда копие от Електронен фиш за налагане на глоба серия GT,
№424396, издаден от ОДМВР-Варна.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Според разпоредбата на чл.186, ал.7 от ЗДвП издаден фиш, глобата по
който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се
смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране
на публичния изпълнител. Действително, жалбоподателят не е оспорил
констатираното нарушение и е подписал издадения фиш, като няма данни
наложената глоба да е била заплатена. Съдът намира обаче, че с това не е
осъществен състав на административно нарушение, тъй като цитираната
норма в действителност не установява конкретно задължение за водачите на
МПС, неизпълнението на което да се явява административно нарушение.
Според легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 6 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред
на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. За да се явява
едно деяние административно нарушение е необходимо същото да
представлява неизпълнение на нормативно установено задължение, което
изрично да е обявено за наказуемо с предвидените в ЗАНН наказания.
Нормата на чл.186, ал.7 от ЗДвП предоставя на санкционираните за
нарушения на този закон лица възможност да заплатят доброволно
наложените им глоби, но не предвижда наказание в случай на неспазване на
този срок. При бездействие след изтичане на седемдневния срок по чл.186,
ал.7 от ЗДП санкционираното лице е застрашено от възможността за
пристъпване към принудително събиране на глобата, но не и за налагане на
глоба по реда на ЗАНН. По отношение този законов текст е неприложима
общата разпоредба на чл.185 от ЗДвП, предвиждаща наказание за нарушения
на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което
не е предвидено друго наказание. Систематически чл.185 от ЗДвП се намира
преди сочената за нарушена разпоредба на чл.186, ал.7 от ЗДвП и
следователно може да намери приложение само по отношение
предшестващите я норми, но не и за следващите такива. При това положение
неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП в предвидения в
чл.186, ал.7 от с.з. срок не представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за
3
наказуемо, а бездействието на водачите обуславя настъпването на друг вид
последици. Становището, че подобно бездействие е несъставомерно, се
стоделя и в съдебната практика, като в тази насока изрично са Решение №
1005 от 22.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 914/2020 г.; Решение № 1310
от 16.09.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1630/2020 г.; Решение № 1836 от
7.12.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2458/2020 г. и др. По изложените
съображения аткуваното наказателно постановление следва да бъде отменено
поради липса на осъществен състав на административно нарушение.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски поради липса на съответно искане, а и на данни такива да
са бил направени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 21-0819-
000752/12.03.2021г. на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна
полиция“-Варна, с което на КР. КР. Ч. от гр.Варна, ЕГН:**********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение на
чл.186, ал.7 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4