№ 408
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани З.а
Членове:Доротея Кехайова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Богданка Н. Гешева
в присъствието на прокурора Д. С. З.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100603771 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 06.12.2019 г., постановена по НОХД № 10647/2019г. по описа на СРС,
НО, 134-ти състав е признал подсъдимия К. Ю.Я. за невиновен в това, че на 31.10.2018г.
около 22:30 часа в гр. София, на бул. „Ботевградско шосе“ на спирка за МГТ, по линия на
трамвай № 20 и № 22, преди ул. „Александър Екзарх“ отнел чужди, движими вещи - 1
/един/ брой дамска чанта на стойност 30.00 лева, съдържаща лични документи: 1 /един/ бр.
лична карта – без стойност, 1 /един/ бр. карта за градски транспорт – без стойност, 1 /един/
брой дебитна карта – без стойност, 1 /един/ бр. бадж служебен – без стойност, 1 /един/ брой
червило на стойност 17.00 лв., както и парична сума с номинална стойност 40 /четиридесет/
лв. или всички вещи на стойност 87.00 /осемдесет и седем/ лева, от владението на Р.П.Х., с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила – издърпал от
рамото й дамската чанта, като скъсал дръжката на същата, поради което и на основание чл.
304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
198, ал. 1 от НК.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото
разноски са оставени в тежест на държавата.
Против присъдата, в законоустановения срок е депозиран протест от прокурор при
СРП и допълнение към него. В същите се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като е бил
извършен неправилен анализ на доказателствата. Критикува се подхода на съда да
кредитира с доверие показанията на група свидетели, които се намират в близки отношения
с подс. Я. при пренебрегване на показанията на пострадалата Х.. Излагат се съображения и
за неправилна оценка на показанията на св. Т., дадени пред орган на досъдебното
производство и дадени пред съдия по реда на чл. 223 НПК. Иска се да бъде постановена
1
нова присъда, с която подс. Я. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му
обвинение.
Въз основа на постъпилия протест и допълнение към протест е било образувано
ВНОХД № 2341/2019г. по описа на СГС, НО, VІІ въззивен състав.
С решение от 23.09.2020 г. постановено по ВНОХД № 2341/2020 г., СГС, VІІ въззивен
състав е потвърдил присъда от 06.12.2019 г. постановена по НОХД № 10647/2019 г. по
описа на СРС, НО, 134 състав.
По искане на Главния прокурор на РБългария с Решение № 289 от 16.09.2021 г.,
постановено по НД № 456/2021г., САС, НО, І състав е възобновил производството по
ВНОХД № 2341/2020 г., по описа на СГС, НО, отменил е въззивно решение от 23.09.2020 г.
постановено по ВНОХД № 2341/2020 г. и е върнал делото за ново разглеждане на СГС, от
друг негов състав, от стадия на съдебно заседание.
В разпоредително заседание на 28.09.2021 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че за изясняване на делото от фактическа страна и
правилното му решаване, и с оглед задължителните указания на САС е необходимо да бъде
проведен повторен разпит на св. С.Т., поради което и съдът допусна провеждане на въззивно
съдебно следствие.
В рамките на проведеното въззивно съдебно следствие e проведен разпит на св. С.Т. и
са прочетени показанията му, депозирани на досъдебното производство, по реда на чл. 281,
ал. 1, т. 1 от НПК.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд, представителят на СГП поддържа
въззивния протест по съображенията изложени в него. Пледира за кредитиране като
правдиви показанията на св. Т., депозирани от него пред съдия по реда на чл. 223 НПК и
приобщени към доказателствената съвкупност на осн. чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, в хода на
въззивното съдебно следствие. Счита, че именно прочетените показания на свидетеля
съдържат подробно и обширно описание на инкриминираните обстоятелства. Застъпва
становището, че показанията депозирани пред съдия на досъдебното производство не са
плод на внушение или дадени под страх, а отразяват действително възприети от свидетеля
факти от инкриминираното събитие. Намира за нелогично разследващият полицай да е казал
на свидетеля какви показания да депозира, непосредствено преди разпита му пред съдия,
поради краткото време и присъствието на други хора. На тази основа се желае присъдата на
първостепенния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, за което е предаден на съд.
Процесуалният представител на подсъдимия Я., в лицето на адв. М. намира присъдата
на СРС за правилна и законосъобразна, поради което моли за нейното потвърждаване. Сочи,
че на св. Т. е било обяснено, че ако не потвърди показанията си дадени пред разследващия
полицай, същият ще бъде заключен. Изтъква, че това не се е случило в сградата на СРС,
нито непосредствено преди разпита пред съдия, така, както твърди прокурора. Пледира за
кредитиране показанията на свидетеля, депозирани в хода на въззивното съдебно следствие,
в които същият е посочил, че не е участвал в грабежа и не знае нищо за случилото се.
Твърди, че причината същият да депозира показания с противоположна насоченост в хода
на досъдебното производство е упражненото насилие върху свидетеля, който е бил
арестуван и съзнателно насочен да даде именно показанията, които е дал. Позовава се на
разпита на пострадалата пред СРС, при който същата е заявила, че не може да разпознае
категорично извършителя на деянието. Заявява, че доколкото по делото няма други
свидетели и при положение, че пострадалата не може да разпознае дееца, присъдата на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият К. Я. се присъединява към развитите от защитника му доводи, без да
излага своя самостоятелна аргументация.
2
В правото си на последна дума, подс. Я. заявява, че желае справедливост.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и
сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията
на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивният съд при самостоятелния си прочит на данните по делото прецени, че
фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена,
изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства,
коментирани в тяхната съвкупност. Въззивният съдебен състав не намира причини за
корекция на данните по фактическата обстановка, тъй като при прочита на доказателствата
си изгради същата представа за нея, която е следната:
На 31.10.2018 г., около 22:30 часа св. Р. Х. отишла на спирката на МГТ по линия на
трамвай № 22 на бул. „Ботевградско шосе“, преди ул. „Александър Екзарх“, посока Център.
На дясното си рамо св. Х. носела малка дамска чанта, с дръжки тип „синджир“, в която се
намирали личната й карта, карта за градски транспорт, дебитна карта, служебен бадж,
червило и парична сума от 40,00 лева. При пристигането на трамвая предприела действия да
се качи в мотрисата, като в момента, в който се намирала на стъпалата усетила, че някой зад
гърба й дърпа дамската й чанта и синджира се къса. Обръщайки се назад св. Х. видяла две
момчета, с поставени качулки на главите си, едното от които държало дамската й чанта в
ръка, които побягнали по посока на Аерогара София. св. Х. успяла да огледа за кратко
лицата, дрехите и телосложението им.
По същото време подс. Я. се намирал в кв. „Христо Ботев“, ул. „******* където се
изнасяло поклонение на починалата Л.М.. На мястото били и св. К.С., С.С. и Б.А..
Присъствието на подс. Я. на мястото било възприето и от св. Т.. Подс. Я. се прибрал в дома
си, а св. М. бил на работа в „Б. – Слатина“.
На 14.10.2018г. отнетата от св. Х. дамска чанта била предадена от неустановено по
делото лице на св. Д.С., която я предала на майката на пострадалата Х.. След като получила
дамската си чанта св. Х. установила, че от същата липсва единствено сумата от 40,00 лева.
На 27.11.2018 г. св. Х. отново се явила пред органите на разследването, като в
дадените от нея показания в протокол за разпит на свидетел от същата дата дала описание
на извършителите на деянието. При проведеното разпознаване на лица на живо извършено
непосредствено след проведения разпит на свидетел св. Х. посочила подс. Я. като лицето,
което отнело дамската й чанта на 31.10.2018г.
От експертното заключение на съдебно-оценителна експертиза се установява, че
общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на сумата от 87,00 лева.
При анализа на доказателствата районният съд е имал последователен и единен
подход, който се споделя и от въззивната инстанция.
Показанията на св. Р. Х. установяват обстоятелствата по време, място и начин на
извършване на грабежа. Въпреки отдалечеността от събитията до разпита пред съда,
свидетелката е категорична в твърдението си, че на местопроизшествието са се намирали
две лица, едното от които е отнело от нейна фактическа власт дамската й чанта, като за
преодоляване на връзката й с вещта, същата е била силно издърпана от рамото й, вследствие
на което дръжките й тип „синджир“ се скъсали. Без колебание, при разпита пред първата
инстанция, пострадалата е посочила обстоятелствата, при които е наблюдавала нападателя,
като е уточнила времето, мястото, естеството на употребената принуда, както и вида на
отнетите й вещи. Основавайки се на показанията на св. Х., във въззивната инстанция не
съществува колебание, че на процесната дата пострадалата е била обект на нападение и то се
е реализирало по съобщения от нея начин -чрез използване на сила, свързана с издърпване
на дамската чанта и късане на дръжките й тип „синджир“, и с отнемане на вещите, посочени
от обвинението.
3
С подобна безпротиворечивост, убедителност и неизменност не се характеризират,
обаче, показанията на св. Х. по такива съществени за доказване авторството на подс. Я. в
извършване на инкриминираното престъпление, въпроси като възприела ли е пострадалата
лицето на нападателя си и забелязала ли е у него някакви характерни признаци, по които би
могла да го разпознае.
Във връзка с авторството на деянието, е проведено разпознаване с участието на
пострадалата, обективирано в протокол от 27.11.2018г., при което последната е посочила
подс. Я. като лицето, извършител на инкриминираното посегателство. От външна страна,
протоколът за извършеното действие по разследването, отговаря на изискванията на чл. 171
НПК, тъй като е съставен в необходимата форма. В съдържателен план са налице данни за
участвалите лица /четирима съпоставени, две поемни лица и разпознаващото лице/. Всички
те, както и съставителят на протокола, са го подписали без възражения. По делото,
посредством показанията на св. Х., обаче е опровергана истинността на отразеното в
протокола, тъй като разказът й относно механизма на деянието, описанието на извършителя
и белезите, по които е разпознала като автор на посегателството подс. Я. не водят до
категорична и несъмнена убеденост за идентичност между дееца и подсъдимия. В
показанията си дадени пред първоинстанционния съд, пострадалата е заявила, че е била с
гръб към извършителя, събитията са се развили в тъмната част от денонощието, на слабо
осветен участък, и е видяла лицето на извършителя за 1-2 секунди, при оттеглянето му, през
които е могла да установи неговото облекло, приблизителна възраст и че приблизително е
висок колкото нея. Описаното от св. Х. възприемане на нападателя е било мимолетно и
бегло „..видях лицето му в полуанфас, като после той се обърна с гръб към мен и продължи
да тича…възприех го за 1-2 секунди..“, а посочените от нея белези са схематични и лишени
от конкретика „ ..роми, късо подстригани, ниски или горе-долу моя ръст, на 16-17 години,
поради ръста..“. Твърдението на свидетелката за това, че е възприела лицето на извършителя
на престъплението, съответно е запомнила неговите черти, въззивният съд намира за
изолирано и опровергано от последващите показания на пострадалата Х., която на въпрос на
държавния обвинител ясно е заявила, че е почти на 100% сигурна, че подсъдимият прилича
на нападателя по телосложение, но не може да каже нищо за неговото лице, защото е било
много тъмно. Последното е логично и предвид описания от свидетелката механизъм на
нападението и отнемането на чантата й, който ясно сочи, че тя не е имала обективна
възможност да види добре и запамети чертите на извършителя. Деянието е извършено
изненадващо в момент, когато св. Х. се е качвала в трамвая, като нападението се е свело до
издърпване на чантата й, при което пострадалата е била с гръб към нападателя, като е
видяла лицето на извършителя в полуанфас за около 1-2 секунди, при оттеглянето му. При
това положение, въззивният съд счита, че пострадалата е придобила обща представа за
ръста, възрастта и телосложението на дееца, доколкото същата не е в състояние да посочи
външните белези и особеностите на лицето на нападателя. Допълнително следва да се
отбележи, че според твърденията на пострадалата, извършителят на деянието е бил с
качулка на главата, която е паднала, но в момент, в който последният вече е бил с гръб и е
тичал, което също обективно допълнително възпрепятства възприемането на отличителните
белези на извършителя извън пол, възраст, за която свидетелката изхожда от ръста на лицето
и неговото облекло, каквито могат да имат неограничен кръг от хора. Затова тези описани от
пострадалата признаци на нападателя са без съществена идентификационна стойност и не
могат да служат за несъмнено и сигурно идентифициране на подсъдимия като автор на
престъплението, в чието извършване е обвинен. Освен това, пострадалата е заявила с
категоричност единствено и само това, че авторът на престъплението е нисък и набит и по
това подсъдимият много прилича на него. При липса на каквото и да било описание на
неговите лицево-идентификационни черти, по които пострадалата би могла да разпознае
извършителя, в хода на съдебното следствие пред СРС, същата е заявила, че не е сигурна в
идентификационния си извод. При това положение, настоящият състав прие, че
4
извършеното процесуално-следствено действие по разпознаване, не отразява онова, което е
възприела пострадалата, поради което и не може да се приеме, че това разпознаване е
достатъчно за определяне с категоричност на авторството на деянието. Че това е така личи
най-ясно от описанието, което пострадалата е дала на извършителя в предхождащия това
процесуално-следствено действие разпит, в който същата не сочи нито един частен признак
от лицето на подсъдимия, а е дала следното описание – „на видима възраст между 17-18
години, мургава кожа, тъмна, къса коса, тип футболна прическа, между 160 – 165 см,
атлетично телосложение, облечен със син суитчър..“ Прави впечатление, че особеностите на
извършителя, които св. Х. е заявила са твърде общи и обявеното, че ще разпознае дееца
изглежда декларативно без да се посочат специфични данни, по които ще бъде разпознат,
тъй като описанието, което дава и което е до известна степен по-конкретно е само за
облекло, ръст и приблизителна възраст. При това положение не става ясно, в контекста на
заявеното от св. Х. как последната е разпознала подс. Я. по скулите и специфичната му
физиономия, при положение, че същата не е дала описание на чертите на лицето на
извършителя на деянието, което е логично, предвид установеното в хода на разпита й пред
първоинстанционния съд, че пострадалата всъщност не ги е възприела, за да може след това
и да ги опише. С оглед на тези обстоятелства, съдът не основа изводите си на извършеното
от нея процесуално следствено действие разпознаване в рамките досъдебното производство.
Не е за пренебрегване и обстоятелството, че в показанията си пред районния съд,
пострадалата е заявила, че не може да потвърди, че лицето, за което свидетелства, че е
възприела като извършител на деянието и което на досъдебното производство е посочила, че
е именно подс. Я., в действителност е държало предмета на престъплението и се е
отдалечило с него, което е достатъчно по своя характер и същност за разколебаване на
обвинението.
За да бъде доказано авторството на подс. Я. е необходимо безусловно да бъде
изяснено, че именно той е използвал принудата и е отнел процесните вещи и пари от
владението на пострадалата, т.е. необходимо е да има категорични и недвусмислени
доказателства за идентифицирането му като извършител.
Преки доказателства, разкриващи подс. Я. като автор на грабежа, се съдържат
единствено в дадените пред съдия на фазата на досъдебното производство показания на св.
С.Т., които въззивният съд приобщи на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК. При разпита на
св. Т. в хода на въззивното съдебно следствие, същият оспорва съдържанието на дадените
на досъдебното производство пред съдия показания с твърдения за упражнено от
полицейски служители физическо насилие и заплахи за задържането му, ориентирани към
склоняването му да свидетелства по точно определен начин, различен от възпроизвеждане
на истината. Свидетелят е категоричен, че именно поради упражненото върху него
неправомерно физическо и психическо въздействие е дал показания, уличаващи подсъдимия
в осъществяване на престъплението. Същите категорични твърдения, за упражнено
полицейско насилие, предхождащо депозираните пред съдия показания, както и за
психическо въздействие на присъстващия по време на разпита разследващ орган, свидетелят
Т. е навел и в разпита му пред първоинстанционния съд. При разпита си в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, свидетелят Т. е съобщил и, че вследствие на
упражненото върху него физическо насилие е получил наранявания, поради които му се е
наложило да излезе в болничен. За проверка на достоверността на тези му твърдения,
районният съд е изискал и събрал писмени доказателства от НОИ за издадени на свидетеля
болнични листове в периода 2018 – 2019 г. Видно от представената официална справка от
НОИ е, че свидетелят Т. е бил в отпуск поради временна неработоспособност за времето от
29.11.2018 г. – 08.12.2018 г. или непосредствено след проведения разпит пред съдия от
28.11.2018 г., по отношение на който същият е категоричен, че е депозирал показания под
заплаха от задържане и осъществен полицейски натиск да свидетелства по определен начин,
различен от истината, и това е била причината при първа възможност свидетеля напълно да
5
се откаже от първоначалните си показания.
Именно поради факта, че пред първата и въззивната инстанция, свидетелят Т. не е
потвърдил верността на показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство,
както и поради обстоятелството, че от изложените от свидетеля данни, че спрямо него е
било упражнено психическо и физическо въздействие, насочено към мотивирането му да
даде показания с невярно съдържание, са неопровергани от доказателствени материал, а
напротив кореспондират със съдържанието на официалната справка от НОИ, същите не
могат да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда.
В обобщение, следва да се приеме, че след съвкупната оценка на информацията,
съдържаща се в показанията на свидетеля Т., дадени в множество проведени разпити, както
в хода на досъдебното производство, така и пред двете съдебни инстанции, тези показания
не могат да бъдат годна доказателствена основа за формиране на несъмнен извод относно
авторството на деянието, за което подс. Я. е предаден на съд.
След изключване от доказателствената съвкупност на показанията на св. Т. и след
обсъждане показанията на св. Х. следва да се приеме, че не са налице никакви други
доказателства по делото, които да свързват подсъдимия с извършения грабеж. Не се
установяват безспорно никакви действия на подсъдимия, свързани с престъплението. В
държане на подсъдимия не са намерени и никакви вещи, които да сочат, че именно той е
автор на деянието. По делото не е несъмнено доказано, че подсъдимият е отнел по
насилствен начин инкриминираните вещи, прекъсвайки владението на св. Х., с намерение
противозаконно да ги присвои.
С оглед на естеството и качеството на обвинителните доказателства е без съществено
правно значение дали и какви обяснения дава подсъдимият, защото съгласно чл. 103, ал. 2 и,
ал. 3 НПК обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен, нито е допустимо да се правят
изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или
не е доказал възраженията си. Същевременно за пълнота на доказателствения анализ
въззивният съд на свой ред след първостепенния обсъди критично обясненията на
подсъдимия, като отчете, че те освен важно доказателствено средство са и средство за
защита, необвързано със задължение за установяване на истината. При съблюдаване на
изтъкнатите правила за доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 -, ал. 3 НПК, за да бъдат
приети за достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа, а
да не се опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират на
собствено основание поради неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат
обективно невъзможна версия. В настоящия случай, въззивният съд също както СРС
намира, че няма основания да не даде вяра на обясненията на подсъдимия, че не е извършил
инкриминираното деяние, тъй като същият ден е бил на поклонение на починала негова
родственица. От едната страна обясненията на подсъдимия се подкрепят и потвърждават от
еднопосочните показания на свидетелите К.С., С.С., Б.А. и приложения по делото акт за
смърт. От друга страна, събраните доказателства не могат да установят обвинението по
категоричния начин, който се изисква за осъждане съгласно чл. 303, ал. 2 НПК.
При така установената фактическа обстановка районният съд законосъобразно и в
съответствие с изискванията на чл. 304 НПК е оправдал подсъдимия К.Я. по обвинението за
извършено престъпление по чл. 198, ал. 1от НК.
Доказателствата по делото не позволяват да се направи несъмнен и категоричен извод
за това, че подсъдимият Я. е упражнил принуда спрямо св. Х. за отнемане от владението й
на инкриминираните движими вещи. При липсата на доказателства, които по категоричен и
несъмнен начин да свържат личността на подсъдимия с инкриминираното престъпление,
обвинителната теза е напълно недоказана и логичния и законосъобразен изход от
наказателното производство е оправдаването на подсъдимия. С оглед всички изложени
съображения въззивният съд напълно споделя крайния правен извод на районния съд, че са
6
налице предпоставките на чл. 304 НПК за признаване на подсъдимия за невиновни по
повдигнатото му обвинение.
При извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не констатира допуснати
процесуални нарушения в наказателното производство, поради което като втора инстанция
по установяване на фактите прие, че са налице предпоставките за потвърждаване на
първоинстанционната присъда в нейната цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 06.12.2019 г. по НОХД № 10674/2019 г. по описа на
СРС, НО, 134 - ти състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7