Решение по дело №2800/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Д.Г.Г., с ЕГН **********, депозирана чрез адвокат Р. С., против Решение № 1562 от 07.09.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №5327 по описа на същия съд за 2023г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 22.1030-005300/29.07.2022г. на Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Д.Г.Г. с ЕГН **********, на основание чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание-глоба в размер на 150лв. за нарушение на чл. 25, ал.2 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен и незаконосъобразен. Излага подробни съображения относно неустановена фактическа обстановка. Претендира отмяната на съдебния акт, респективно на НП № 22.1030-005300/29.07.2022г. на Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив и съдебни разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба не се явява, не се представлява.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:

Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд.

Районният съд е обсъдил подробно и в тяхната логическа последователност събраните писмени и гласни доказателства. Анализирани са детайлно показанията на свидетелите И.П. и на Й.И. и правилно са кредитирани, тъй като точно е установена и възприета от съда пътната обстановка, движението на МПС с рег. №***, управлявано от Д.Г., включително и траекторията на движение, като е отбелязано, че нарушението е извършено непосредствено пред погледа на полицейския служител Иван Петков.

Правилно не са възприети от първоинстанционния съд показанията на свидетеля А.З., тъй като същите явно са дадени с оглед защитната теза на Д.Г.. Съдът подробно е анализирал тези показания и е изградил верни изводи, които не следва да се приповтарят от настоящата съдебна инстанция.

При извършена проверка безспорно е установено, че от обективна и субективна страна е осъществен съставът на посоченото нарушение, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача. Този извод се подкрепя изцяло от събраните писмени доказателства и напълно съответства на установените факти. При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаване на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. В конкретния случай, както АУАН, така и НП съдържат датата, часа и мястото на нарушението; извършеното нарушение е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Описан е процесният автомобил чрез посочване на вида, марката и модела и регистрационния номер. Ясно и конкретно е посочено мястото на извършване на нарушението. Нарушението е описано достатъчно ясно и подробно в обстоятелствената част на НП, за да не остане у лицето съмнение за какво е санкционирано, при което не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита. В изложения смисъл правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.179, ал. 1, т. 5, пр.4 ЗДвП и е ангажирана отговорността на Г. като му е наложена глоба в размер на 150 лв.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че това решение е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Последният е постановил обжалваното решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, в хода на съдебното производство да установи с допустимите от закона доказателства дали е извършено твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. При това е формирал изводи, които настоящият състав споделя.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1562 от 07.09.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №5327 по описа на същия съд за 2023г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: