МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕТО ПО НОХД № 683/2020г. НА ВРС - 38 СЪСТАВ
Срещу подсъдимия А.Г.К., ЕГН ********** е
образувано и водено досъдебно производство впоследствие прокурор при ВРП е
внесъл в съда обвинителен акт за извършено
престъпление по чл.206 ал.5 вр. ал.1 от НК за
това, че на 21.04.2019 г. в гр.Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ
– мобилен
телефон марка „Нокия 2.1", с ИМЕИ № ***, на
стойност 175,00 лв. /сто седемдесет и пет лева/, собственост на Й. Н. С., която
владеел, като случаят е маловажен.
В разпоредително заседание, съдът, като е взел
предвид, че са налице предпоставките за насрочване на делото по реда на глава
ХХVІІІ от НПК е насрочил делото по този ред.
В с.з. подсъдимия К., редовно призован, се
явява лично. Заявява, че всичко, описано в съдържанието на обвинителния акт
отговаря на истината и няма какво да добави към написаното. В последната си
дума заявява, че съжалява за извършеното.
В пледоарията си
по съществото на делото защитника на обвиняемия моли съда да освободи
обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание
глоба.
Защитник на подс. К. моли съда да освободи обвиняемия от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание глоба не повече от 300
лева.
От събраните по
делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Св. С. притежавала мобилен телефон „Нокия
2.1", с ИМЕИ № ***. В началото на месец април 2019 г. тя предоставила
телефона на сина си - св. С., за да го ползва, тъй като неговият бил повреден.
На 21.04.2019 г. св. С. се разхождал заедно със свой познат – подс. К. ***. Когато били в района на Автогара - Варна, подс. К. помолил св. С. да му услужи за малко с ползвания
от него телефон, за да влезе във Фейсбук профила си. Св. С. се съгласил и му го
предоставил. Впоследствие двамата се разделили, като се уговорили да се срещнат
отново по-късно на същия ден на автобусната спирка на „МОЛ - Варна",
където подс. К. да върне телефона на св. С..
В уговорените час и място св. С. чакал подс.
К., но той така и не се появил. Тогава св. С. отишъл в дома му, находящ се в гр. Варна, ул. „***", бл. 7, ет. 4, ап.
17. Подс К. обяснил на св. С., че телефонът е в апартамента на негов познат в
ж.к. „Владислав Варненчик" и се зарежда, тъй
като батерията му била паднала. Св. С. настоявал подс.
К. да му върне телефона и затова двамата тръгнали пеша към ж.к. „Владислав Варненчик". Когато стигнали там, подс.
К. казал на св. С. да го изчака и, под претекст че отива да вземе телефона, се
отдалечил в неизвестна посока, след което така и не се върнал. Тогава св. С. се
прибрал в дома си и обяснил на майка си какво се е случило с телефона й.
Видно от заключението на изготвената по делото
съдебно-оценителна експертиза стойността на мобилен телефон марка „Нокия 2.1", с ИМЕИ № ***, възлиза на 175,00 лв. /сто
седемдесет и пет лева/.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по
делото доказателства, които като непротиворечиви и взаимно допълващи се , съдът
кредитира изцяло.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че с
деянието подсъдимия А.Г.К., е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.206 ал.5 вр. ал.1 от НК за това, че на 21.04.2019 г. в гр.Варна,
противозаконно присвоил чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Нокия
2.1", с ИМЕИ № ***, на стойност 175,00 лв. /сто седемдесет и пет лева/,
собственост на Й. Н. С., която владеел, като случаят е маловажен.
Обект на
престъплението: обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на
правото на собственост върху движими вещи.
От обективна
страна: изпълнителното деяние е осъществено чрез действие - противозаконно
разпореждане с чуждо имущество в свой интерес.
Субект на
престъплението: пълнолетно, вменяемо физическо лице.
От субективна
страна: деянието е извършено при пряк умисъл. Подс. К.
е съзнавал, че вещта, която владее е чужда собственост - на св. С., съзнавал е,
че владяната вещ – мобилен телефон не е негова /на подс.
К./ собственост, с която може да извършва действия на разпореждане, но въпреки
всичко е насочил действията си към разпореждане с вещта. Волята на подс. К. е била насочена към постигане на съставомерния резултат. Той е искал и целял настъпването
му.
Причини за
извършване- стремеж към материално облагодетелстване по престъпен начин. При
издирване на мотивите на подс. К. да извърши
деянието, съдът намери, че единствен мотив за извършване на престъплението е
била възможността подс. К. да си набави парични
средства, без за това да му се налага да полага обществено полезен труд, или да
извършва действия на разпореждане със свое имущество.
Съдът взе предвид, че за престъплението по
горепосочения член се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до една
година, или пробация, или глоба, подс.
К. е с чисто съдебно минало / реабилитиран/, причинените щети от деянието са
били възстановени и е задължително да намери приложение разпоредбата на чл.78А
от НК.
Едновременно с това, за да определи размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът отчете степента на
обществена опасност на конкретното деяние, която прецени към минималния размер,
както и степента на обществена опасност на дееца- с чисто съдебно минало
/реабилитиран/; направил е самопризнания на досъдебното производство. Признава
вината си и пред съда. Съдът отчете и проявената критичност от обвиняемия,
което дава основание да му бъде наложено административно наказание глоба в
минимално предвидения в чл.78а от НК размер.
Поради това и на осн.
чл.78А от НК съдът наложи административно наказание - ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1000
ЛЕВА.
Съдът възложи на подс.
К. направените разноски по делото на осн. чл.189 ал.3
от НПК.
Водим от горното , съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: