Номер 36314.09.2020 г.Град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ШуменXVII-и състав
На 11.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно наказателно дело №
20203630201466 по описа за 2020 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 1729 – 0043 от 30.07.2020 г. на Директора
на ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Б. Д. И. , ЕГН ********** от ****** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 209а, ал.
4 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна
и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Със съпроводителното
писмо претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в
случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени
разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и
липса на фактическа и правна сложност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
1
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.04.2020 г. около 14.45 часа жалбоподателят Б. Д. И. се намирал на обществено
място - на кръстовището на ул. „Алеко Константинов“ и ул. „Цар Иван Александър“ в гр.
Шумен без поставена защитна маска, която да покрива носа и устата му. По същото време
свидетелите С. С. С. , Д. В. Д. и Г. П. Г. – и тримата служители към група „ООР“, сектор
„Охранителна полиция“ при РУ - Шумен се намирали в близост, като възприели
поведението на жалбоподателя и по-точно, че се намирал на открито обществено място, без
да е поставил предпазна маска по време на извънредно положение във връзка с СОVID 19,
съгласно Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, допълнена
със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването. В тази връзка на
жалбоподателя И. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 43, с
бланков № 650177 от 17.04.2020 г., серия АА, в който актосъставителят е посочил, че е
нарушена разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, във вр. чл. 63, ал. 1 от
ЗЗ, а именно, че се е намирал на обществено място без поставена защитна маска, която да
покрива носа и устата му, с което не е изпълнил противоепидемичната мярка по чл. 63, ал. 1
от Закона за здравето, въведена с т. 9, част I от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, изменена с негова Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.
Актът е бил подписан от нарушителя, като същият е посочил, че няма възражения. На
същата дата на лицето бил съставен Протокол за предупреждение, с който бил предупреден
на основание разпоредбата на чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР да не нарушава
противоепидемиологичните мерки, въведени с част I, т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020
г. на Министъра на здравеопазването. Впоследствие се е възползвал от законното си право и
в срока по в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени възражения
под формата на писмени сведения от 17.04.2020 г., в които посочил, че е бил без предпазна
маска, понеже имал хроничен бронхит и затова по принцип я слагал когато не се движи, тъй
като му било трудно да диша през нея в движение. След съставяне на акта
административно-наказателното производство е било прекратено на основание
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и преписката е била изпратена на Районна
прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2 от НК, във
вр. чл. 355, ал. 1 от НК. С Постановление за отказ да се образува наказателно производство
от 08.05.2020 г. било отказано образува на наказателно производство за престъпление от
общ характер по преписка вх. № 1779/2020 г. по описа на ШРП, като било прието, че
деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, а преписката
била върната на ОД на МВР – Шумен с оглед преценка относно реализиране на
административно-наказателната отговорност на лицето. След получаване на
постановлението и въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление №
1729 – 0043 от 30.07.2020 г. на Директора на ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Б. Д. И. ,
ЕГН ********** от ****** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300
2
/триста/ лева на основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение по чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
С. С. С. и на свидетелите Д. В. Д. и Г. П. Г. - свидетели при установяване на нарушението и
при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на обективната истина
по делото са показанията на свидетелите С.С, Д.Д. и Г.Г.. Същите следва да бъдат
кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на
проверката и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това
показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече,
доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с
нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не
кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
Също така съдът не кредитира възраженията, направени от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя, че жалбоподателят има здравословни проблеми /бронхит/,
тъй като са недоказани. Още повече, точно хората, страдащи от такива здравословни
проблеми са по-уязвими от заразяване. Жалбоподателят е знаел, че трябва да ползва защитна
маска, по начин който да покрива носа и устата, тъй като само така може да изпълни своето
предназначение. Той може и да е имал в себе си такава маска, но тя не е била поставена
докато се е движил на открито обществено място.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 1729 – 0043 от 30.07.2020 г. е издадено от
компетентен орган - от Директора на ОД на МВР – гр. Шумен по силата на разпоредбата на
чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето. В хода на административно наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във
вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също
така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита
на нарушителя.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
3
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето /в сила към
датата на извършване на деянието/, при възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион. В тази връзка със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изм. и
доп. със заповеди №№ РД-01-197 от 11.04.2020 г., РД-01-225 от 20.04.2020 г., РД-01-228 от
21.04.2020 г., РД-01-238 от 26.04.2020 г., РД-01-247/ 01.05.2020 г., РД-01-
249/03.05.2020 г., РД-01-256/11.05.2020 г. и РД-01-259/11.05.2020 г. на Министъра на
здравеопазването и по-конкретно в т. 9, част I на същата, действаща към датата на
нарушението, всички лица, които се намират на открити или закрити обществени места (в
това число транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви,
манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и други), са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата (в това число кърпа, шал и други).
Разпоредбата на §1„а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето
дефинира понятието „обществено място“ - всички места, които са обществено достъпни
и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на
достъп.
Посочената заповед представлява общ административен акт, издаден в неотложен
случай, съобразно разпоредбата на чл. 73 от АПК и доколкото целта му е била осигуряване
на живота и здравето на гражданите, посочената разпоредба позволява издаването му без да
бъдат спазени някои от разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Ноторно известен факт е, че в
хода на изпълнението на акта чрез средствата за масово осведомяване бяха оповестени
съображенията за неговото издаване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че
посочената заповед е била влязла в сила и е действала по време на извършване на деянието
/17.04.2020 г./, като същата е била отменена едва след това със Заповед № РД-01-
263/14.05.2020 г., считано от 14.05.2020 г.
От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.С, Д.Д. и Г.Г., се
установява по безспорен начин, че на 17.04.2020 г. по време на действие на въведената с
посочената по-горе заповед забрана за посещенията на открити и закрити обществени места
4
/в това число транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви,
манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и други/ без да имат поставена защитна
маска за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата
/в това число кърпа, шал и други/, жалбоподателят се е намира на кръстовището на ул.
„Алеко Константинов“ и ул. „Цар Иван Александър“ в гр. Шумен, което место представлява
„обществено место“ по смисъла, вложен в разпоредбата на §1а от ДР на ЗЗ без поставена
защитна маска, която да покрива носа и устата му. С оглед на изложеното се налага извода,
че И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ /в сила към 17.04.2020 г./, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ /в
сила към 17.04.2020 г./ и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
При преценка на деянието съдът съобрази обстоятелството, че след извършване на
деянието, но преди издаване на наказателното постановление е последвала промяна, както в
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, така също и на разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. В
този смисъл обаче първоначално въведеният в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ текст не е
отпаднал, а е бил видоизменен в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, който съдържа
идентична възможност за министъра на здравеопазването да въвежда временни
противоепидемиологични мерки. В същата насока е и изменението в разпоредбата на
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която първоначално е препращала към разпоредбата на чл. 63,
ал. 1 от ЗЗ, доколкото именно в текста на същата /в сила към датата на извършване на
деянието/ е била предвидена възможността на министъра на здравеопазването да издава
съответни заповеди, въвеждащи временни противоепидемиологични мерки. След
изменението такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ /изм. бр.
44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), поради което и разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от НК
/изм. ДВ, бр.34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./
препраща именно към текста на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.
За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ / в сила от от
09.04.2020 г./ предвижда наказание „глоба“ в размер от 300 до 1000 лева за лице, което
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или ал. 2, освен
ако деянието съставлява престъпление.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в предвидения за това деяние минимум от 300 лева,
излагайки конкретни мотиви относно решението си, които се споделят напълно от
настоящия съдебен състав.
Освен това, съдът не споделя твърденията на процесуалният представител на
жалбоподателя, че случаят следва да се третира като маловажен по смисъла на чл. 28 от
5
ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на
ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват
се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. А
тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание
чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за
определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при
определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението,
подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено
друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена
опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия род, което налага
извода, че същото представлява административно нарушение, а не престъпление по смисъла
на чл. 355 от НК. В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на обществените
отношения които охранява Закона за здравето и по-конкретно посочените разпоредби по
време на обявеното извънредно положение, имащо за цел неразпространение на заразата и
опазване живота и здравето на гражданите, процесното деяние не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът
напълно споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващия орган.
Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай
нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен
риск за останалите граждани, свързана с разпространение на вируса и обявената глобална
пандемия. Заради пандемията по повод СОVID 19 се въведе извънредно положение в
Република България, преустанови се свободното предвижване на хора, взеха се поредица от
мерки – здравни и социални, за да се защити в максимална степен живота и здравето на
гражданите на Република България. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от същия вид,
поради което и същото не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по
смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът не кредитира възраженията, направени от процесуалния представител на
жалбоподател за наличието на пряка колизия между мярката, описана в процесната
6
заповедта на министъра на здравеопазването и Закона за ограничаване носенето на облекло,
прикриващо или скриващо лицето. На първо място, съдът съобрази обстоятелството, че
целта на Закона за здравето е опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно
физическо, психическо и социално благополучие, което е национален приоритет и се
гарантира от държавата. Още повече, съгласно нормата на чл. 3, ал. 1, б. „а“ от Закона за
ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, разпоредбата на
чл. 2, ал. 1 от същия закон, регламентираща, че на публични места на територията на
Република България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо
напълно лицето, не се прилага ако носенето на облеклото се налага по здравословни
причини.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло
при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите
съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка
съдът установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като
позволява на жалбоподателят да разбере за какво е санкциониран.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,
бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на
МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен
конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание
не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР
– гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в
тежест на жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на ОД на
7
МВР – гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1729 – 0043 от 30.07.2020 г. на Директора
на ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Б. Д. И. , ЕГН ********** от ****** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 209а, ал.
4 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ,
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Б. Д. И. , ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр.
Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8