Решение по дело №10820/2016 на Районен съд - Варна

 

    Р Е Ш Е Н И Е

 

           №   2192 / 26.5.2017г.,  гр.Варна

 

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

           ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  ХХХІІІ-ти състав, в  открито съдебно заседание, проведено на 28.04.2017г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

 

           при участието на секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10820 /2016г. по описа на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по молба на  „ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в бл.№ ***, ж.к.„ *** ”, гр.Варна, представлявана от Председателя Р.П.Х. ЕГН **********, с правно основание чл.422 ГПК, за приемане установено, че ответника ЕТ„*** ”, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И***, дължи на ищеца  сумите, както следва:  сумата от 780,20лв.(седемстотин и осемдесет лева и двадесет стотинки), представляваща дължими на основание чл. 38 от ЗУЕС, вр. чл.6, вр. чл.48 от ЗУЕС, за ремонт на покрива на сградата в режим на етажна собственост, съгласно решение, взето на проведено на 04.04.2016г. заседание на Управителния съвет на Етажната собственост на бл.***, в кв „***”, гр.Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск. 

Вземането според изнесеното произтича от следните обстоятелства: дължими на основание чл. 38 от ЗУЕС, вр. чл. 6, вр. чл. 48 от ЗУЕС суми за ремонт на покрива на сградата в режим на етажна собственост съгласно решение, взето на проведено на 04.04.2016 г. заседание на Управителния съвет на Етажната собственост на бл. ***, в кв. „***”, гр. Варна. Претендира за уважаване на исковата претенция и за заплащане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се настоява за отхвърляне на предявения иск, като се сочи от ответника че не е уведомяван за решение на Упр.съвет от 15.12.2015г. Не е бил и известен за взети решения за ремонт на покрива, както и за решение за определянето на индивидуални вноски.

В с.з. страните чрез процесуалните си представители поддържат изразените от тях становища с исковата молба и с отговора, като по същество на спора представят и писмени бележки.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за установяване вземането на ищеца по отношение на ответника за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК. Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК от заявителя срещу длъжника, в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.           

Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ 7436/2016г. по описа на ВРС, LХІІ-ри състав, по същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3584/28.6.2016г., по реда на чл. 410 от ГПК, в полза на заявителя  „ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ В БЛ. ***, Ж.К. „***”, ГР. ВАРНА, представлявана от Председателя Р.П.Х. ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат В***, със съдебен адрес:***,  срещу ЕТ „***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И***,  за сумите, както следва:  сумата от 780,20 лв. (седемстотин и осемдесет лева и двадесет стотинки), представляваща дължими на основание чл. 38 от ЗУЕС, вр. чл. 6, вр. чл. 48 от ЗУЕС суми за ремонт на покрива на сградата в режим на етажна собственост съгласно решение, взето на проведено на 04.04.2016 г. заседание на Управителния съвет на Етажната собственост на бл. ***, в кв. „***”, гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, както и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева), за заплатена държавна такса и 300,00 лв. (триста лева), за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

За доказване основателността на предявената претенция относно установяване дължимостта на горепосочените парични суми, присъдени с издадена заповед за   изпълнение по чл.410 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване факта, от който произтича вземането и неговия размер. Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения, правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, като при условие, че ищецът докаже посочените по-горе обстоятелства, носи тежестта да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си.

Съгласно  чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС , собствениците в етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части.

Т.е. всеки етажен собственик е длъжен да поеме своята част от необходимите разноски, свързани с поддръжката и ремонта на общите части на сградата или да заплаща разходите за основния, текущия или неотложния ремонт, съразмерно  с притежаваните идеални части в тях. 

Видно от представен по делото Протокол за проведено на  26.08.2015г. общо събрание на собствениците и ползвателите на етажна собственост в блок № ***, находящ се в гр. Варна, ж.к.„***", е че Р.П.Х. е избран за член и Председател на УС на ЕС.

От представен Протокол от заседание на УС на етажната собственост от 08.10.2015г., е видно, че е прието решение, с което са определени индивидуалните вноски на собствениците на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост във входа на блока, във връзка с извършване на неотложен основен ремонт на покрива на сградата, за което решение Председателя на УС на етажната собственост информира собствениците в етажната собственост, чрез залепване на съответните списъци и протоколни решения на информационното табло във входа, както и при поискване от етажните собственици на адрес: гр.Варна, ж.к.„ *** " блок***, ет. 9, ап. 36 - адрес известен на всички живущи във входа.

Приложени с исковата молба са две покани, отправени от УС на ЕС до длъжникът ЕТ М.Е. за доброволно изпълнение да заплати в определен от Управителния съвет на блока срок, дължима сума за ремонт на покрива, определена с решение на Управителния съвет на етажната собственост от 08.10.2015г. Във втората от тези покани е отразено, че след изтичане на определения срок за заплащане задължението от страна на длъжника ЕТ М.Е.   УС отправя предупреждение за събиране дължимото по съдебен ред.

Видно от приложен също с исковата молба Протокол от заседание на УС на ЕС на 15.12.2015г., е взето решение да се приложи Правилника за вътрешния ред на етажната собственост, съгласно който се налага наказателна санкция на длъжника в размер на 500 лева, на основание чл. 36 от Правилника.

По делото в заверен вид е представен и посочения Правилник.

След налагане на парична санкция УС на етажната собственост поканва повторно длъжника на 22.03.2016 г. да заплати задълженията си към етажната собственост, като в поканата за доброволно изпълнение са обективирани определените с решение на УС дължими суми от длъжника, за ремонт на покрива на сградата в режим на етажна собственост, в общ размер на 780,20 лв. Поради неплащане в срок и към датата на подаване на заявление по реда на чл. 410 от ГПК - 27.06.2016 г., за етажната собственост на бл. *** на ж.к. ***, възниква правно основание за завеждане на настоящото производство.

Проведена по делото по искане на ищцовата страна ССчЕ, заключението по която съдът кредитира като компетентно и обосновано дадено, установява по безспорен начин, че задължението на ответника възлиза общо на сумата от 780,85лева. Същевременно ответникът, в чиято тежест е било, не е ангажирал доказателства за изпълнение на това си задължение. Той единствено възразява срещу законосъобразността на взетите решения от ОС на ЕС или на УС на ЕС.

Предмет на делото обаче,  не е оспорване на самите решения. За тяхното оспорване съществува друг процесуален ред от заинтересованите лица. Предмет на доказване в случая е това дали съществува обективираното в издадената заповед вземане в полза на заявителя (ищец в настоящия процес), каквото доказване съдът приема, че ищецът проведе успешно, с оглед ангажираните писмени доказателства и специалните познания на вещо лице по ССчЕ. Съдът в производството по чл. 422 от ГПК не проверява законосъбразността на решението на ОС на ЕС, защото има изрично предвиден самостоятелен ред за отмяна на това решение по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, в която хипотеза съдът е задължен да извърши контрол по отношение на законосъобразността на решението. В тежест на ответника е да представи доказателства за това, че е поискал отмяна по съдебен ред на взетото решение и след като липсват данни за това той да е упражнил тези си права (нещо повече, дори не се твърди да е инициирано до момента такова производство), решението на ЕС следва да се счита за стабилизирано.Контролът за спазване на правилата на процедурата по провеждане на ОС и вземане на решения е само за законосъобразност. Отделно от това, законодателят е предвидил едномесечен срок за оспорване на тези решения, който е преклузивен и след изтичането му не може да се иска тяхната отмяна, нито пък съдът в рамките на друго производство следва да се произнася инцидентно относно валидността или правилността на взетите решения, защото противното би означавало във всеки един момент да се поставя под съмнение стабилитета на едно вече влязло в сила решение.

Аргументите на ответника за незаконосъобразност на решенията на ЕС, на които ищецът основава претенцията си представляват възражения за противоречие с императивни норми при свикване, провеждане и оповестяване на ОС и протоколните решения на ЕС т.е. представляват именно оспорване на законосъобразността на взетите решения на ОС като такива, приети в нарушение на конкретни норми от ЗУЕС, но както вече се посочи, съдът няма правомощия да се произнася инцидентно по тези въпроси, за които има предвиден самостоятелен ред за защита правата на етажен собственик. Съображенията на ответника в тази посока евентуално биха били относими в едно друго съдебно производство, различно от настоящото. В случая ответницата със сигурност е узнала за взетите решения относно извършване на ремонта на покрива през 2009 г., въпреки неточно спазената от страна на ищеца процедурата по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС за съобщаване/оповестяване/ на изготвения протокол от проведените ОС, за обжалване на които  е имала четиринадесет дневен срок съгл. чл.40 ЗУЕС. С оглед на изложеното съдът съд счита, че ответницата е обвързана от приетите на процесните ОС решения за извършване на ремонта.

При доказаността на предявените искове, обсъдена по-горе в настоящото изложение и прилипсата на представени доказателства от ответника за извършено плащане на дължимото, следва уважаване на исковата претенция.

С оглед изхода от спора и предвид направеното с исковата молба искане, съобразно представения списък на разноските по реда на чл.80 ГПК, в полза на ищецът следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1 от ГПК сторените по делото съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство по чл.422 ГПК, както следва: за заплатена д.такса 26,50лв., за депозит за ССчЕ 150,00лв., за заплатен адв.хонорар в исковото и обезпечителното производство 500,00лв., за д.т. към АВп 15,00лв.,  за д.т. за заплатена гаранция 83лв., или общо 774,50лв.

Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, а именно: в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева), за заплатена държавна такса и  300,00 лв. (триста лева), за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от „ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в бл.№***, ж.к.„***”, гр.Варна, представлявана от Председателя Р.П.Х. ЕГН **********,   иск с правно основание чл.422 от ГПК, за приемане установено, че ответника ЕТ„***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И***, дължи на ищеца  сумите, както следва:  сумата от 780,20лв.(седемстотин и осемдесет лева и двадесет стотинки), представляваща дължими на основание чл. 38 от ЗУЕС, вр. чл.6, вр. чл.48 от ЗУЕС, за ремонт на покрива на сградата в режим на етажна собственост, съгласно решение, взето на проведено на 04.04.2016г. заседание на Управителния съвет на Етажната собственост на бл.***, в кв „***”, гр.Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК,  ЕТ„***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И***,                                  ДА ЗАПЛАТИ на  „ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в бл.№***, ж.к.„***”, гр.Варна, представлявана от Председателя Р.П.Х. ЕГН **********,   сумата от 774,50лв., представляваща сбор от сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство по чл.422 от ГПК, както следва: за заплатена д.такса 26,50лв., за депозит за ССчЕ 150,00лв., за заплатен адв.хонорар в исковото и обезпечителното производство 500,00лв., за д.т. към АВп 15,00лв.,  за д.т. за заплатена гаранция 83лв.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК,  ЕТ„***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И***,                                  ДА ЗАПЛАТИ на  „ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в бл.№***, ж.к.„***”, гр.Варна, представлявана от Председателя Р.П.Х. ЕГН **********,   сумата от 325,00лв., представляваща сбор от сторените разноски в заповедното производство, както следва: в размер на 25,00лв. за заплатена държавна такса и в размер на 300,00лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

Препис от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :