№ 4504
гр. София, 02.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110129967 по описа за 2022 година
На основание чл.140 ГПК след като прецени, че исковата молба е редовна и
исковете са допустими, съдът намира, че следва да се произнесе по
доказателствените искания на страните, да състави проект за доклад по
делото и да го насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Към исковата молба и отговора на исковата молба са представени
писмени доказателства, които съдът намира за допустими, относими и
необходими за правилното решаване на правния спор.
В исковата молба е направено доказателствено искане съдът да задължи
ответника да представи справка за извършени плащания от ищеца по
процесния договор за кредит, което съдът намира за основателно.
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание за 28.03.2023 г. от 14:00
ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА представените с исковата молба, отговора на исковата
молба и насрещния иск писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в срок до края на първото о.с.з. да представи
справка за извършени плащания от ищеца по процесния договор за кредит.
При неизпълнение на указанията в срок съдът ще приложи правните
последици на чл. 161 ГПК.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Предмет на делото са предявените от С. С. Х., ЕГН ********** срещу
(фирма) АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 19 и чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП относно
1
обявяване на чл. 5.6 от Договор за паричен заем № 463573 за нищожен
поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на материалноправни
разпоредба на чл. 19 ЗПК и нарушаване предпоставките на чл. 11 ЗПК.
Ищецът твърди, че на 27.02.2022 г. е сключил Договор за паричен заем с
ответника, по силата на който му е била отпусната сума в размер на 1500 лева.
Релевира доводи, че съгласно чл. 51-5.5 от договора за заем, ищецът се е
задължил до края на следващия работен ден да обезпечи кредита с гарант -
две физически лицранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като
съгласно чл. 5.6 за неизпълнение на тази гаранция е уговорена неустойка в
размер на 734,50 лв. Излага съображения, че уговорената неустойка
представлява добавка към договорната лихва. Заявява, че поради по-високия
лихвен процент нараства и стойността на годишния процент на разходите,
доколкото възнаградителната лихва е един от компонентните му. Обръща
внимание, че това довежда до допълнително обогатяване на кредитора и с
това се нарушават добрите нрави. Подробно изяснява кога една неустойка
противоречи на добрите нрави.
На следващо място заявява, че неустойка за неизпълнение на
задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова
гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция.
Релевира доводи, че заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си
по договора за кредит, тъй като обезщетение не служи за обезпечаване на
изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва
по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Твърди, че
неустойката е предвидено да се кумулира към погасителните вноски, като по
този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено
предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
потребителя. Заявява, като това противоречи на принципа за договаряне
съобразно добрите нрави. Аргументира, че към потребителя са поставени
неизпълними изисквания с цел получаване на допълнителна печалба. Заявява,
че кредиторът би следвало да престира след получаване на обезпечение, а не
да иска обезпечение след престиране. Излага твърдения, че кредитодателят не
е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал неизпълнимо
кратък срок за осигуряване на поръчители. Заявява, че клауза, която
предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчители е в
пряко противоречие с целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.
Излага съображения, че такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. Посочва, че
неустойката има санкционен характер. Заявява, че неустойката е добавка към
възнаградителната лихва, като това представлява печалба за заемодателя.
Заявява, че такава неустойка, макар и допълнителна печалба към
възнаградителната лихва, не е обявена за такава, като с това се нарушават чл.
5 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че заемодателят не е запознат с
действителния размер на ГПР, посочен в чл. 1 от договора. Заявява, че
2
неустойката е от една страна обезщетение за кредитора, като обаче е
предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнение.
Навежда твърдения, че неустойката е съизмерима с предоставената сума по
кредита. Излага аргументи, че неустойката в договора всъщност е
предварително отчетена в падежните вноски сума ,която не е била известна на
потребителя, съобразно изискванията на чл. 5 от ЗПК. Твърди, че неустойката
противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявените исковете
като неоснователни. Заявява, че има сключен Договор за паричен заем,
сключен на 27.02.2022 г между ищеца и ответника. Излага становище, че
ищеца е поел задължение да предостави банкова гаранция или двама
поръчители. Навежда твърдения, че съгласно чл. 5.6 от договора при
непредоставянето на гаранция, за ищеца е възниквало задължение за
неустойка. Твърди, че уговарянето на неустойка при неизпълнение на
съществено договорно задължение, поето доброволно от едната страна, не
нарушава добрите нрави. Твърди, че ищецът е получил информация за
условията по договора и размера на евентуално дължимата неустойка още
при сключването на договора. Посочва, че ищецът има срок до следващия ден
да посочи вида на обезпечението. Навежда твърдения, че неустойката не
противоречи на добрите нрави по смисъла на ТР 1/2009г. на ОСГТК н ВКС.
По делото е предявен насрещен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр.
чл. 99 ЗЗД за осъждане на С. С. Х., ЕГН ********** да заплати на (фирма)
АД, ЕИК ********* сумата в размер на 1500 лв., представляваща главница по
договор за паричен заем от 27.02.2022 г., сумата в размер на 155,40 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 28.02.2021 г. до
27.07.2022 г. и сумата в размер на 30 лв., представляваща такса за
преферициално обслужване на кредита. Обосновава, че между страните е
сключен договор за заем, по силата който е предоставен заем в размер на 1500
лв., който заемополучателят не е върнал. Аргументира, че страните са
договорили възнаградителна лихва в размер на 155,40 лв., която не е
погасена. Обръща внимание, че в договора са постигнали съгласие за
дължима от заемателя такса в размер на 30 лв. за преферициално обслужване
на кредита. Претендира разноски.
В законоустановения срок за отговор на насрещния иск такъв не е
депозиран.
С оглед становището на страните съдът отделя като БЕЗСПОРНИ И
НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните обстоятелства: 1) страните
са сключили на 27.02.2022 г. Договор за паричен заем, по силата на който на
ищеца е била предоставена от ответника сума в размер на 1500 лева. Съгласно
чл. 51-5.5 от договора за заем, ищецът се е задължил до края на следващия
работен ден да обезпечи кредита с две физически лица в качеството им на
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала
3
кредита, като съгласно чл. 5.6 за неизпълнение на тази гаранция е уговорена
неустойка в размер на 734,50 лв.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
по делото пълно и главно наличието на валиден договор за паричен заем, по
силата на който е предоставил на ищеца кредит в размер на 1500 лв. с валидна
клауза за неустойка, с валидна клауза за възнаградителна лихва, размерът на
лихвата и валидна клауза за такса за преферициално разглеждане на договора.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
е погасил главницата, възнаградителната лихва и таксата за преферициално
разглеждане на договора.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в едномесечен срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска /чл. 238, ал. 1 ГПК/.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждането
на делото в негово отсъствие /чл. 238, ал. 2 ГПК/.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като
им указва, че при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената
държавна такса, и че с постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно
още в производството пред първата инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор,
могат да използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват
време и непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение,
4
без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в отношенията им, като за целта
могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при Софийския районен съд,
която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена
всеки работен ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или
0889 515 423 и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр.
София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204 /Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5