РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Радомир, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20221730200090 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР
– Перник е наложил на жалбоподателя Ц. Хр. К. административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и
чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2
ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание за извършено административно
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, жалбоподателят по изложените в жалбата и в с. з.
правни доводи моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление в тази му част,
като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното от
фактическа страна:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
1
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 01.07.2021 г. бил съставен акт № . за установяване на
административно нарушение от свидетеля Н. В. Н. в присъствието на свидетеля Р. СТ. ЕВТ.,
срещу Ц. Хр. К. за това, че на 01.07.2021 г., в 22,30 ч., в община Радомир, на общински път
PER2134, в с. Стефаново, с посока на движение към път III-627, жалбоподателят управлявал
собствения си товарен автомобил „Ф.С.“, с рег. № ., като при извършената проверка на
около 500 м от центъра на селото се установило, че автомобилът е технически неизправен
със значителна техническа неизправност съгласно Наредба Н-32/16.12.2011 г. за проверка на
техническата изправност на ППС – дефектни са и не светят предните светлинни източници,
предназначени за габаритни светлини. Наред с това водачът не е представил контролен
талон към СУМПС.
Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното
понастоящем НП, с което на жалбоподателя Ц. Хр. К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в
размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
По делото са разпитани актосъставителят Н.Н. и свидетелят по акта Р.Е., които
потвърждават фактическата обстановка така, както същата е изложена в АУАН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от
жалбоподателя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на
атакуваните НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални
нарушения, съдът следва да разгледа и разреши спора по същество, като изследва и реши
въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган
материалноправните норми и правилно ли е определен размерът и видът на наложеното
административно наказание.
В разглеждания случай на наказаното лице е вменено управление на МПС със
значителна техническа неизправност, състояща се в „несветещи предни габаритни
светлини“. Не се спори по делото, че неизправността е констатирана от контролни органи на
МВР при извършена проверка. От друга страна, по делото не са ангажирани доказателства
неизправността да е установена от водача по време на движение на управляваното от
последния МПС.
Съгласно приложената в процесното производство бланкетна и обща норма на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя ППС трябва да бъдат технически изправни.
2
Приложената с НП санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП предвижда
налагането на административно наказание „глоба“ на водач, който управлява технически
неизправно ППС, като размерът на глобата е поставен в зависимост от вида на
констатираната неизправност – 50 лева при незначителна, 200 лева при значителна и 500
лева при опасна неизправност.
Доколкото разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП е бланкетна, нито
актосъставителят, нито наказващият орган, са посочили конкретна материалноправна
разпоредба, относима както към техническата неизправност, така и конкретно към
възприетото ù класифициране като значителна.
Определения за незначителни, значителни и опасни неизправности се съдържат в ДР
на ЗДвП, § 6, съответно в т. 71, т. 72 и т. 73. Съгласно определението в т. 72 „значителни
неизправности“, вкл. укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат
въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други, по-значителни несъответствия.
Съдът взема предвид и разпоредбите на действащия Правилник за прилагане на
ЗДвП (ППЗДвП), в който е посочено какво е технически неизправно МПС по смисъла на
ЗДвП и във връзка с чието приложение в цялост е приет Правилникът. Съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ППЗДвП, МПС и тегленото от него ремарке е технически
неизправно, ако има някоя от повредите или неизправностите, изброени изчерпателно в т. 1
до т. 12. Съгласно т. 12, б. „в“ на цитираната норма технически неизправно МПС е това,
което има неизправност по осветителната уредба, състояща се в несветещи дълги, къси,
габаритни светлини или стоп-светлини. За точна класификация на всяка една неизправност
ЗДвП с нормата на чл. 101, ал. 4 препраща към наредбата по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, а именно
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 - 4 от процесната
Наредба категоризираните незначителни, значителни и опасни неизправности са
дефинирани по-детайлно и с повече конкретика спрямо уредбата в § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от
ДР на ЗДвП.
В случая, както в оспореното НП, така и в АУАН, не е посочена конкретна
материалноправна разпоредба, относима както към техническата неизправност, така и
конкретно към възприетото ù класифициране като значителна. Това е довело до липса в
наказателното постановление на всички елементи от обективна страна на състава на това
нарушение, което е довело и до нарушаване правото на защита на наказаното лице от една
страна, а от друга - лишава въззивната инстанция от възможността да извърши дължимата
проверка във връзка с правилното приложение на материалния закон. От изложеното следва,
че наказателното постановление страда от сериозен порок, състоящ се в липса на
задължителен реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Посочване само на бланкетна норма,
без попълването ù с конкретното приложимо съдържание на относима норма, води до
непълно описание на нарушените законови норми, респективно до липса на конкретност в
3
елементите на състава на нарушение, за извършване на което е ангажирана отговорността на
нарушителя.
Фактическите констатации, изложени в обстоятелствената част на АУАН, не
изпълват признаците на посочения административнонаказателен състав, поради което за
нарушителя е останало неясно въз основа на какви факти му е вменено нарушаването му. С
това правото му на защита съществено е ограничено, тъй като го е поставило в
невъзможност да разбере в какво точно е обвинен, така че адекватно да организира и
упражни правото си на защита.
Предвид горните съображения, районният съд намира, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., издадено от началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД МВР – Перник, в частта, с която на Ц. Хр. К., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. С., ЖК „М.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и
чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4