Решение по дело №16948/2013 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 16.08.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ б въззивен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА Д.

         АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретар Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Дончева в. гр. дело № 16948 по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
            Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./.

            По повод искова молба на В.Ц.В., подадена срещу Л.Й.П. и М.Г.М. е било образувано гр. дело № 3975/2002 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 37-ми състав.

С исковата молба ищецът е предявил срещу М.М. иск по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25 от ЗН за прогласяване нищожност на завещателно разпореждане на А. П.Я., обективирано в саморъчно завещание, съставено на 23.12.2000 г., а при условия на евентуалност – в случай, че първият иск бъде отхвърлен е предявен иск по чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН за унищожаване на завещателното разпореждане, поради неспособност на завещателя и наследодател на ищеца да действа разумно. Предявен е и отрицателен установителен иск за признаване спрямо ищеца, че ответникът М. не е собственик на апартамент № 4, находящ се в гр. София, бул. „*******(с предишно наименование бул. ********, състоящ се от две стаи, вестибюл, хол, кухня, баня, клозет, килер, със застроена площ 90 /деветдесет/ кв. м, при граници: отгоре - С.А., отдолу – магазин, изток – бул. „Васил Левски“, запад – двор; юг – двор, заедно с избено помещение с кубатура 17.01 куб. м, при граници: изток – бул. „Васил Левски“, запад – двор, юг – Г.Е., заедно с 7.40 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, обозначено по скица като УПИ – парцел ІІ, квартал 449 на гр. София, местността „Центъра“.

Направено е искане и за отмяна на нотариален акт № 74 от 16.10.2001 г. по дело № 727/2001 г. на нотариус с рег. № 310.

            По отношение на ответника Л.П. е предявен иск по чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожност на обективираната в нотариален акт № 111 от 23.10.2001 г. по дело № 764/2001 г. на нотариус с рег. № 310 сделка за покупко-продажба на недвижим имот; както и иск за признаване за установено по отношение на ответника П., че ищецът В. е собственик на апартамент № 4, находящ се в гр. София, бул. „********както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху този имот.

С молба от 04.11.2002 г. ищецът е направил искане редом с първоначалните ответници като такива по делото да бъдат конституирани и И.Л. и Н.Л., които закупили процесния недвижим имот от Л.П. след депозиране на исковата молба в съда. Ищецът е предявил срещу тези двама ответници и допълнителни искови претенции за прогласяване нищожност на обективирана в нотариален акт № 67 от 29.03.2002 г. по дело № 62/2002 г. на нотариус с рег. № 041 сделка за покупко-продажба на недвижим имот и за признаване спрямо всеки един от ответниците, че ищецът е собственик на апартамент № 4, находящ се в гр. София, бул. „*******(с предишно наименование бул. ********, както и за осъждането им да предадат владението върху имота на ищеца В.. Последните искови претенции са приети за съвместно разглеждане с определение на районния съд от 04.11.2002 г.

Първоинстанционното производство е приключило с решение от 08.11.2004 г., с което съдът е отхвърлил предявения на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25 от ЗН иск за прогласяване нищожност на завещателно разпореждане на А. П.Я., обективирано в саморъчно завещание, съставено на 23.12.2000 г., както и иска по чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН за унищожаване на завещателното разпореждане, поради неспособност на завещателя и наследодател на ищеца да действа разумно. С решението съдът е признал спрямо ищеца В.В., че ответникът М.М. е собственик на апартамент № 4, находящ се в гр. София, бул. „*******(с предишно наименование бул. ********.

С решението на районния съд е отхвърлен предявеният на основание чл. 26 от ЗЗД, срещу Л.П. иск за прогласяване нищожността на обективираната в нотариален акт № 111 от 23.10.2001 г. по дело № 764/2001 г. на нотариус с рег. № 310 сделка за покупко-продажба на недвижим имот, като са отхвърлени и предявените срещу И.Л. и Н.Л. искове за прогласяване нищожността на обективирана в нотариален акт № 67 от 29.03.2002 г. по дело № 62/2002 г. на нотариус с рег. № 041 сделка за покупко-продажба на недвижим имот, както и предявените ревандикационни искове за признаване спрямо всеки един от ответниците, че ищецът е собственик на апартамент № 4, находящ се в гр. София, бул. „*******(с предишно наименование бул. ******** и за осъждането им да предадат владението върху имота на ищеца В..

По повод подадена от ищеца В.В. въззивна жалба срещу горепосоченото съдебно решение е образувано в. гр. дело № 713/2005 г. на Софийски градски съд, производството по което е приключило с решение № 99 от 07.06.2005 г., с което първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25 от ЗН, по чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, по чл. 26 от ЗЗД и по чл. 108 от ЗС, предявени срещу И.Л. и Н.Л., като производството срещу тези двама ответници е прекратено. Решението на районния съд е обезсилено и в частта, с която е признато за установено по отношение на ищеца В.В., че ответникът М.М. е собственик на процесния имот, находящ се в гр.София, бул. „*******(с предишно наименование бул. ********, като е постановено връщане на делото на районния съд за разглеждане и произнасяне по предявения от В.В., срещу М.М. отрицателен установителен иск за собственост. С въззивното решение, жалбата на В.В. е оставена без уважение в частта, с която е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която предявените срещу М.М. и Л.П. искове са отхвърлени като неоснователни.

Горепосоченото въззивно решение е обжалвано с касационна жалба на В.В., по повод на което е образувано гр. дело № 1311/2005 г. на Върховен касационен съд, производството по което е завършило с решение № 210 от 16.03.2007 г.

С решение № 210 от 16.03.2007 г. по гр. дело № 1311/2005, ІІ г. о., ВКС е оставено в сила въззивното решение по в. гр. дело № 723/2005 г. на Софийски градски съд в следните части: в частта, с която решението на районния съд е обезсилено относно отхвърлянето на исковете по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25 от ЗН, вр. чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, предявени от В.В., срещу И.Л. и Н.Л.; в частта, с която е обезсилено решението, с което е признато за установено по отношение на В.В., че М.М. е собственик на процесния имот въз основа на завещателно разпореждане и е постановено връщане на делото на районния съд за произнасяне по предявения отрицателен установителен иск по чл. 97, пр. посл. от ГПК /отм./ от В.В., срещу М.М.; в частта, с която е оставена без уважение въззивна жалба на В.В., срещу решението на районния съд, в частта, с която искът му срещу М.М. по чл. 42, б. "б",„вр. чл. 25 от ЗН е отхвърлен; както и в частта, с която въззивната жалба на В. Велчев, срещу решението, с което искът му по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД за прогласяване нищожност на сделката сключена между М.М. и Л.П. в оставена без уважение.

С решението на касационния съд, въззивното решение е отменено в следните части: в частта, с която решението на районния съд по отношение на ответниците И.Л. и Н.Л. е обезсилено и производството спрямо тях е прекратено; в частта, с която въззивният съд е оставил без уважение жалбата на В.В. срещу решението на районния съд, с което искът по чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН срещу М.М. е отхвърлен, като вместо това с касационното решение този иск е уважен и на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, завещателното разпореждане от 23.12.2000 г., направено със саморъчно завещание на А. П.Я. в полза на М.М. е унищожено, а нотариален акт № 74 от 16.10.2001 г. по дело № 727/2001 г. на нотариус с рег. № 310 е отменен на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./; както и в частта, с която е отхвърлена като неоснователна въззивната жалба на В.В. срещу решението на районния съд, с което предявеният на основание чл. 108 от ЗС иск срещу Л.П. е отхвърлен като неоснователен.

            С решението на касационния съд делото е върнато за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийски градски съд. В тази връзка е образувано в. гр. дело № 877/2007 г., по което е постановено решение № 432 от 23.01.2009 г.

            С последното въззивно решение е отменено решение от 08.11.2004 г. по гр. дело № 3975/2002 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 37-ми състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от В.В., срещу Л.П., срещу И.Л. и срещу Н.Л. ревандикационни искове, като вместо това тези искови претенции са уважени и спрямо тези ответници е признато, че ищецът В. е собственик на апартамент № 4 в гр. София, бул. „********и същите са осъдени да му предадат владението върху имота. Посочено, че в останалата част решението на районния съд е влязло в сила.

            Постановеното във второ по ред въззивно производство решение е обжалвано с касационна жалба на Н.Л., по повод на която е образувано к. гр. дело № 1345/2009 г. на Върховен касационен съд, по което е постановено определение № 633 от 18.06.2010 г., с което не е допуснато касационно обжалване.

            По повод подадена от И.Л. по реда на чл. 307, вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК молба за отмяна на постановеното по гр. дело № 1311/2005 г. на Върховен касационен съд решение № 210 от 16.03.2007 г. в частта, с която на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН е унищожено завещателно разпореждане от 23.12.2000 г., направено със саморъчно завещание на А. Я., по описа на Върховен касационен съд е образувано гр. дело № 75 от 2011 г., производството по което е приключило с решение № 157 от 21.03.2011 г., с което молбата за отмяна е оставена без уважение.

            На 08.04.2013 г. от И.Л. отново е подадена молба за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на решение № 210 от 16.03.2007 г. в частта, с която на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН е унищожено завещателно разпореждане от 23.12.2000 г., направено със саморъчно завещание на А. Я., към която са приложени нови писмени доказателства. Инициираното по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК производство е приключило с решение №  319 от 06.12.2013 г., с което влязлото в сила решение № 210 от 16.03.2007 г. по гр. дело № 1311/2005 г. на Върховен касационен съд е отменено в частите, с които на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН по иск на В.В. срещу М.М. е унищожено направеното със саморъчно завещание от 23.12.2000 г. завещателно разпореждане на А. Я. и на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./ е отменен нотариален акт № 74 от 16.10.2001 г. по дело № 727/2001 г. на нотариус с рег. № 310. Поради обусловеност между отменената част на касационното решение и решение № 432 от 23.01.2009 г. по в. гр. дело № 877/2007 г. на Софийски градски съд, последното е отменено изцяло, а делото е върнато за ново разглеждане на Софийски градски съд с указания за приемане на новооткритите писмени доказателства, представени от И.Л., за изслушване на нова съдебно-психиатрична експертиза, която да е съобразена с тези писмени доказателства и да отговори на въпроса дали А. Я. е могла да действа разумно към датата на завещателното разпореждане, както и за произнасяне по иска по чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН за унищожаване на завещателното разпореждане и по предявените от В.В. ревандикационни искове по чл. 108 от ЗС срещу Л.П., И.Л. и Н.Л..

            След постановяване на отменителното решение на върховната съдебна инстанция е образувано настоящото производство по в. гр. дело № 16948/2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ б въззивен състав.

            С оглед очертания от горепосоченото решение на върховната съдебна инстанция предметен обхват на настоящата въззивна проверка, подадената от В.В. въззивна жалба, следва да бъде разгледана в частта относно основателността на предявения на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН иск срещу М.М. за унищожаване на саморъчно завещание от 23.12.2000 г. поради липса на завещателна способност на А. Я.; ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС на В.В., срещу Л.П. и ревандикационни искове по чл. 108 от ЗС на В.В., срещу    И.Л. и срещу Н.Л..  

Във въззивната жалба на В.В. са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение, в подкрепа на което е посочено, че изводът на районния съд за това, че към 23.12.2000 г. А. Я. е разполагала със завещателна способност, като разбирала свойството и значението на постъпките си е формиран въз основа на неправилен анализ на събраните по делото доказателства и е необоснован.

С оглед на това е направено искане за отмяна на решението и постановяване на въззивно решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира се присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него разноски в производството.

От страна на ответника М.М. е направено възражение, с което се оспорва основателността на доводите на жалбоподателя.

Въззивният съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, събраните по делото доказателства, включително в настоящото въззивно производство доказателства, сред които и новите писмени доказателства на И.Л., въз основа на закона, приема за установено следното:

Към настоящия момент, спорен между страните и неизяснен по делото е въпросът за това, разполагала ли е към 23.12.2000 г. със завещателна дееспособност А. П.Я., съответно следва ли да бъде унищожено поради липсата на такава дееспособност обективираното в саморъчно завещание от 23.12.2000 г. завещателно разпореждане, с което А. П.Я. се е разпоредила за след смъртта си с имот - апартамент № 4, находящ се в гр. София, бул. „*******(с предишно наименование бул. ********, като го е завещала на М.Г.М.. Този въпрос е от първостепенно значение, тъй като е обуславящ и за правилното решаване на съществуващия между ищеца В.В., от една страна, и Л.П., от друга страна, спор за собствеността на горепосочения имот, както и за съществуващия спор за собствеността на имота между В.В., от една страна, и И.Л. и Н.Л., от друга страна.

По силата на чл. 127 от ГПК /отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, което в конкретния случай означава, че в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че към датата на извършеното завещателно разпореждане А. П.Я. не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

За да се отговори на така поставения въпрос е необходимо да се изясни дали към 23.12.2000 г. завещателката А. П.Я. е била способна да действа разумно. В практиката на върховната съдебна инстанция[1] е възприето разбирането, че неспособни да действат разумно са тези лица, които дори да не са поставени под пълно запрещение, поради слабоумие, душевна болест или поради други причини не са в състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да ръководят и разбират постъпките си.

От събраните по делото доказателства и безспорно по делото е, че към датата 23.12.2000 г. А. П.Я. е страдала от хронично душевно заболяване, а именно от параноидна форма на шизофрения, датираща от 1954 г. С оглед на това, отговорът на въпроса разполагала ли е Я. със завещателна дееспособност към 23.12.2000 г. е предпоставен от изясняване на способността й, въпреки хроничното психиатрично заболяване, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

За тази цел в производството по делото до момента са назначени две единични съдебно-психиатрични експертизи и четири тройни съдебно-психиатрични експертизи, приети са множество писмени доказателства, включително новите писмени доказателства, представени в развилото се по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК производство и са разпитани трима свидетели.

Четири от експертните изследвания, сред които две единични и две тройни съдебно-психиатрични експертизи са формирали заключение, че към датата на процесното завещателно разпореждане, а именно 23.12.2000 г., завещателката А. П.Я. не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, а две от тройните експертните изследвания са заключили, че към датата на завещанието Я. е била способна да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

Количественото съотношение между експертните заключения застъпващи становището, че А. Я. не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и тези, които са на обратното становище, не може самостоятелно да обуслови извод за това, че следва да бъдат ценени с доверие заключенията, според които към 23.12.2000 г. Я. не е разполагала със завещателна дееспособност.

Изготвените и приети по делото заключения на експертите следва да бъдат обсъдени заедно с другите събрани по делото доказателства, сред които събраните писмени и гласни доказателства.

След обстоен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, въззивният съд намира, че следва да бъдат кредитирани заключенията на вещите лица, според които към датата на завещателното разпореждане, а именно към 23.12.2000 г. А. П.Я. не е разполагала със способност да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

Тези експертни заключения съдът възприема с доверие, тъй като кореспондират с изводимата от останалите доказателствени източници фактическа обстановка, както и поради това, че представляват резултат на научно издържан, обоснован, подробен и задълбочен анализ на събраните по делото данни за заболяването, от което е страдала А. Я., неговото трайно и хронично протичане в годините и отражението, което същото е дало върху личността на Я. в насока нейното съществено изменение не само в емоционално-волеви аспект, но и в интелектуален такъв.

Не може да се сподели становището на експертите, според които към 23.12.2000 г. А. Я. е могла да разбира свойството и значението на постъпките си.

Съдът формира този извод като съобрази следните обстоятелства:

На първо място, следва да се посочи, че назначената пред районния съд и приета по делото тройна съдебно-психиатрична експертиза (СПЕ), според която Я. е била способна да действа разумно е необоснована. Това е така, тъй като експертите са изградили становището си въз основа на това, че в представената медицинска документация относно психичното състояние на Я. назад в годините липсва изрично отбелязване за тежко увреждане когнитивните функции (мислене, памет и интелект) на Я., а е посочено единствено, че е наблюдавана психопатоподобна промяна на личността възникнала на база ендогенна психоза. Освен това, вещите лица са се позовали на съдържащата се в показанията на свидетеля В.Д.информация за това, че Я. била средно общителна и със желание да общува със съседите си, която информация съдът не намира за достоверна, доколкото самият свидетел сочи, че Я. е била нервна и напрегната, в „особено състояние“, както и че се карала със съседите си. Показанията на този свидетел в частта, в която твърди, че Я. е била „абсолютно адекватна“ са в противоречие с първоначално дадените от свидетелката Т.С.показания, съгласно които Я. не била добре с нервите и имала лабилна нервна система, поради което около 10-15 години преди смъртта си й било провеждано лечение в психиатрична клиника, както и че била затворена в себе си и не поддържала приятелски отношения с никого. При първоначалния разпит на Т.С., които нейни показания съдът кредитира, същата е свидетелства за това, че приживе Я. й звъняла всяка сутрин по телефона, за да я пита колко е часа, до които разговори общуването помежду им се ограничавало. Същевременно, показанията на свидетеля Д. не кореспондират и със заявеното от свидетелката Е. Н. – втора братовчедка на Я., която потвърждава, че Я. била раздразнителна, живеела самотно - „единствено с вещите и жилището си“, не общувала с никого, не се хранила с дни и редовно при получаване на неплатени сметки, сигнализирала полицията за това. Ето защо, не може да се приеме, че медицинският извод относно психичното състояние на Я. към 23.12.2000 г. следва да бъде формиран въз основа показанията на свидетеля Д., които в съществената си част са изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по делото, включително от медицинската писмена документация.

Вещите лица, извършили разглежданото експертно изследване са се позовали на това, че след смъртта на майка си, А. Я. се грижила сама за себе си, както и за домакинството си, без да търси помощ от околните, независимо че такава й била предложена от страна на ответника М. и и братовчед й В.. Тази логическа конструкция е неприемлива, тъй като липсата на търсено съдействие и помощ от други лица, само по себе си, не може да обоснове извод за това, че психичното  състояние на Я. е било добро. Още повече, че от показанията на свидетелката Н., които съдът възприема с доверие, се установява, че приживе Я. не се е справяла с грижата за себе си, тъй като не се хранила с дни, не искала да чува за лекари, което от своя страна представлява индиция за липса на критичност към собственото й състояние. Тези съображения навеждат към извод, че вещите лица са се позовали на недоказано по делото твърдение на ответника М., че същият проявил желание да помогне на Я., но същата категорично отказала.

Вещите лица са се позовали на съдържащата се в обясненията на ответника М. информация относно срещата му с А. Я., включително на пресъздадените от него детайли, свързано с нейното поведение, облекло, въз основа на която са дали морална оценка на твърдяната от М. постъпка на Я. и въз основа на това са заключили, че това им дава основание да приемат, че към 23.12.2000 г. Я. е била със запазена психична годност да взима решения, както и да разбира своите действия, тъй като описаният от М. отказ на Я. да получи подарък от него представлявал израз на способност за „себеотстояване“. Без да се навлиза в дълбочина на тази логическа конструкция, следва да се отбележи единствено, че тя е изградена изцяло върху въведена в процеса от ответника М. информация, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства, т. е. не е доказано, че в обективната действителност се е осъществило именно това. Ето защо, позоваването на експертите – медици на заявеното от ответника М. е в разрез с основани правила на формалната логика, при която от съществуването на един факт може да се изведе съществуването на друг, доколкото в случая първият факт не е доказан.

Освен горното, следва да се посочи и това, че липсата на изрични данни в периода около 23.12.2000 г. за наличие на психопатологично изменение на личността на Я., също не може да изключи наличието на подобно личностно изменение, тъй като подобен извод може да бъде формиран единствено при наличие на положителен факт относно психиатричното състояние на Я.. Още повече, че както свидетелката Н. разяснява на съда, Я. не искала да чуе за лекар и отказала предложението й да я заведе на преглед, т. е. в последните години преди смъртта на Я. не е имало посещение при лекар за диагностициране актуалното състояние на Я..

Не се споделя и обосновката на експертното заключение, свързана с начина, по който е написано саморъчното завещание, доколкото това обстоятелство в случая не може да обуслови извод за наличие на способност за разумни действия от страна на А. Я..

На последно място, въззивният съд не възприема становището, че болестно обусловената промяна на личността на А. Я. е била свързана единствено с емоционалната сфера на личността, а не и с волевата и интелектуалната, тъй като по делото липсват доказателства за това, а в представената писмена медицинска документация се съдържа информация тъкмо в обратен смисъл, а именно, че още през 1957 г. е констатирано психично състояние на Я., характеризиращо се с страхова напрегнатост, емоционална лабилност, както и с маниерност  и с неподдаващи се на корекция налудности за отношение и въздействие, във връзка с които Я. е получавала афектни пристъпи. Още повече, че от писмените доказателства по делото става ясно, че протичането на заболяването в годините и отражението му върху личността на Я. се характеризира с хроничност и с трайност.

Освен тази експертиза, в настоящото въззивно производство по делото е депозирана още една тройна СПЕ, заключението на която сочи, че към 23.12.2000 г. А. Я. е могла да действа разумно. Това експертно изследване не се възприема от съда с доверие, тъй като в голяма си част същото възпроизвежда горепосочените мотиви на СПЕ, която съдът намира за необоснована и изградена върху недоказани факти по делото. В допълнение следва да се посочи, че не може да се сподели заключението на експертите, според което след 1988 година при Я. е настъпила ремисия, т. е. стабилизиране на психичното състояние, без данни за психотични изживявания и прояви и без данни за съществени когнитивни нарушения, тъй като изводът за това е изграден върху липсата на категорични доказателства в обратна насока, а не върху конкретни доказателства за това. Още повече, че от събраната по делото медицинска документация, включително представените от И.Л. новооткрити писмени доказателства е видно, че заболяването на Я. се е проявявало в годините по начин, който е индиция за съществена промяна в личността, включително в интелектуален аспект, а не до промяна, отнасяща се единствено до емоционалната сфера на личността или до промяна на емоционално-волевата сфера в ниска степен. Необходимо да се посочи е и това, че в експертното изследване е налице противоречие, доколкото вещите лица възприемат заявеното от М., че е бил в приятелски отношения с Я., а същевременно с това се позовават на свидетелски показания, от които се установява, че Я. не е поддържала приятелски отношения с никого и никой не я е посещавал през последните години от живота й.

В обобщение, заключението на експертите, че не се установява към 23.12.2000 г. в личността на Я. да е била налице промяна в интелектуален план не е подкрепено от убедителни доводи, а единствено от недоказани твърдения с хипотетичен характер.

В отлика от горепосочените експертизи са останалите експертни изследвания, а именно единичната СПЕ и тройната СПЕ, назначени в производството пред районния съд, както и единичната СПЕ и тройната СПЕ, назначени в настоящото въззивно производство, според заключенията на които към 23.12.2000 г. А. Я. не е могла да действа разумно, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

На първо място, следва да се посочи тройната СПЕ назначена и приета в първоинстанционното производство, която представлява изключително обстойно, задълбочено и обективно изследване на събраните по делото доказателства относно психичното състояние на Я.. За да дадат отговор на поставения и съществен по делото въпрос, вещите лица са проследили детайлно наличните по делото данни за развитието на заболяването при Я., въз основа на което са приели, че към 23.12.2000 г. диагнозата е била шизофрения, параноидна форма, пристъпно проградиентно протичане, промяна на личността, трайна инвалидност от изразена степен. Вещите лица са подложили на обстоен анализ, както данните в подкрепа на хипотезата за налични годности Я. да разбира свойството и значението на постъпките си, така и на данните, които подкрепят противната теза. Разгледани са медицинските документи, подкрепящи хипотезата за непрекъснато протичане на заболяването, както и диагностичните оценки в хронологична последователност, датиращи от 1956 г. до 1988 г. Въз основа на съвкупната преценка на всички доказателства по делото, вещите лица са приели, че се касае за характерни за шизофренната личностова промяна на личността признаци. Акцентирано е върху изводимото от медицинската документация обстоятелство, че в случая на А. Я. става въпрос за промяна на личността, която не е съпроводена единствено с емоционална хладност, а и с нееднократно наличие на паратимия и мисловни нарушения от формален характер (паралогия), които от своя страна водят до ново качество на личностовата промяна, която макар и психоподобна е изпълнена с качествено нееднакви личностни параметри, които предопределят качествено неадекватни мотиви на поведението с парабулия. Посочено е и това, че личностовата промяна неведнъж е била посочвана в медицинската документация като изразена.

Акцентирано е върху това, че се касае за хронично протичащ болестен процес, в контекста на който и при липса на данни за оказана от страна на ответника М. съществена помощ спрямо Я., направеното завещателно разпореждане може да се разглежда като качествено неадекватно. С оглед на всичко това, вещите лица са приели, че в случая става въпрос за хронично душевно заболяване, при което са налице трайни личностови промени и качествена деформация на основаните психични процеси, както и че въпреки наглед дискретно засегнатите когнитивни възможности, няма основание да се приеме, че базисните годности на Я. за адекватни мотиви и действия са били запазени към 23.12.2000 г. Това заключение е в подкрепа на първоначалното заключение по единичната СПЕ, което макар и доста по-лаконично от гледище анализа на доказателствата по делото е дало категорично заключение, че при А. Я. е налице промяна на личността, довела до трайна семейна, социална и трудова дезадаптация, поради което същата не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си към 23.12.2000 г.

Разгледаните до тук експертни изследвания се подкрепят и от заключенията на експертите по назначените в настоящото производство единична СПЕ и тройна СПЕ, които са взели предвид и новооткритите и приети по делото писмени доказателства и са дали заключение, че при заболяването на А. Я. се касае за непрекъснато протичащ шизофренен процес, при който личностовата промяна е устойчива и необратима и е свързана с качествена промяна в мисловния процес – паралогичен, резоньорски мисловен процес, съчетан с емоционално-волеви нарушения.

Според заключението на тройната СПЕ, назначена във въззивното производство, заболяването на А. Я. е параноидна шизофрения с изразена промяна на личността. Вещите лица са посочили, че заболяването е с давност от 1954 г., като още от самото начало то е придобило пристъпно прогредиентен ход с бързо хронифициране и оформяне промяна на личността в шизофренен стил. Поставен е акцент върху това, че още през 1961 г. този ход на заболяването и изразената личностова промяна са отразени в медицинската документация, както и че през 1978 г. е отразено, че промяната на личността е изразена и тежка. Според вещите лица, въпреки липсата на медицинска документация относима към периода 1988 г. – 2001 г., когато Я. е починала, при нея е била налице изразена промяна на личността в шизофренен стил, който извод е основан на особеностите в протичане на заболяването и в липсата на каквото и да е лечение в този период, при което заболяването се задълбочава. Според експертите, въпреки че не са налице сериозни когнитивни нарушения, поради нарушенията в емоционално-волевата сфера и мисленето, се разстройват сериозно оценъчната способност и мотивацията на действията и поведението, които са болестни. В обобщение на задълбочено и обективно извършеното експертно изследване е заключено, че към 23.12.2000 г. А. Я. не е могла да разбира и да ръководи действията си.

Именно в този смисъл е изводът на настоящия съдебен състав, който намира тази група експертизи по делото за обективни и обосновани и възприема изцяло формираните изводи. Тези изводи се подкрепят от наличната по делото медицинска документация относно здравословното състояние на Я. към 23.12.2000 г., както и от показанията на свидетелите Е. Н. и Т.С.(първоначално дадените пред районния съд показания). Съвкупният анализ на доказателствата обосновава извод за това, че А. Я. не е била способна да действа разумно, да разбира своите действия и постъпките си, както и да ги ръководи, което състояние не само, че е било трайно, но е било налице и към датата на извършеното завещателно разпореждане, а именно към 23.12.2000 г.

Предвид този извод, в случая се касае до извършено завещателно разпореждане от лице, което не е разполагало със завещателна дееспособност по смисъла на чл. 13 от ЗН, което от своя страна е достатъчно, за да се приеме, че спорното потестативно право на ищеца В.В. следва да бъде защитено, като  предявеният на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН конститутивен иск бъде уважен и бъде постановена търсената въз основа на него правна промяна с унищожаване на завещателното разпореждане, обективирано в саморъчно завещание на А. Я. от 23.12.2000 г., по силата на което същата се е разпоредила за след смъртта си в полза на М.М. със собствения си апартамент, находящ се в гр.София, бул. „*******(с предишно наименование бул. ********.

Предвид извода за основателност на иска по чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, то на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./ следва да бъде отменен нотариален акт № 74 от 16.10.2001 г. по дело № 727/2001 г. на нотариус с рег. № 310, по силата на който М.М. се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на извършеното от А. Я. на 23.12.2000 г. завещателно разпореждане.

По предявените ревандикационни искове по чл. 108 от ЗС срещу Л.П., срещу И.Л. и срещу Н.Л..

От представените по делото писмени доказателства, се установява, че преди смъртта си, А. П.Я. е притежавала правото на собственост на процесния недвижим имот, по силата на договор за покупко-продажба от 30.12.1968 г. на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд и въз основа на наследствено правоприемство, тъй като същата е единствен наследник на починалите си родители и брат, които са били съсобственици на процесния имот заедно с нея.

    В настоящето производство се установи, че процесното нотариалното завещание следва да бъде унищожено, което обуславя невъзможност същото да породи правно действие спрямо ответника М.М., който не е придобил правото на собственост върху апартамент № 4, находящ се в гр. София, бул. „*******в качеството си на наследник по завещание на А. П.Я., а от това следва, че същият не е могъл да прехвърли другиму правото на собственост върху същия този имот. Това ще рече, че ответникът Л.П. също на свой ред не е придобил собствеността върху имота, поради което не е могъл да я прехвърли другиму – в случая на ответниците И.Л. и Н.Л.. От представено по делото удостоверение за наследници е видно, че В.Ц.В. е единствен наследник на починалата А. П.Я.. С оглед на това и при липса на годно основание за придобиване собствеността върху имота от който и да е от ответниците по делото, следва, че са налице предпоставките за уважаване на ревандикационните искове по чл. 108 от ЗС, предявени от наследника на Я., като по отношение на ответника Л.П. ревандикационният иск следва да бъде уважен единствено в частта, с която се иска признаване за установено спрямо него, че ищецът В. е собственик на процесния имот.

Това е така, тъй като ответникът Л.П. е прехвърлил с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 67 от 29.03.2002 г. по дело № 62/2002 г. на нотариус с рег. № 041  имота на И.Л. и Н.Л., които понастоящем са съсобственици на имота и го владеят. По въпроса за това кой владее процесния имот не се спори между страните, а и от показанията н свидетелите се установява по несъмнен начин, че имотът не се владее от Л.П., а се владее от И.Л., с оглед на което ревандикационните искове следва да бъдат уважени в цялост спрямо И.Л. и Н.Л., които следва да бъдат осъдени да предадат владението върху имота на ищеца и частично спрямо Л.П., по отношение на който единствено следва да бъде признато правото на собственост на ищеца. С оглед на това, по отношение ответника Л.П. решението на районния съд следва да бъде отменено единствено в частта, с която искът на В.В. за признаване за установено, че е собственик е отхвърлен като неоснователен. В останалата част, решението по отношение ответника Л.П. следва да се потвърди.

При извод за основателност на въззивната жалба, право на разноски във връзка с настоящото въззивно производство има въззивникът В.В., от процесуалния представител на който е направено съответно за присъждането на разноски искане.

Същевременно, В.В. има право на направените не само във въззивното производство разноски, но и на тези, свързано с приключилото касационно производство, поради което те следва да му бъдат присъдени. Направените разноски възлизат в размер от по 419.76 лева – държавна такса за въззивното производство и 419.76 лева – държавна такса за касационното производство, както и общо 1000 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение. Това ще рече, че всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от по 613.17 лева, представляваща направени по делото разноски. Всеки от ответниците по делото следва да бъде осъден да заплати на В.В. съответна част от горепосочените суми.

По изложените мотиви, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение от 08.11.2004 г. по гр. дело № 3975/2002 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 37-ми състав в частта, с която е отхвърлен искът на В.Ц.В., ЕГН: **********, срещу М.Г.М., ЕГН: ********** по чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН за унищожаване на завещателно разпореждане на А. П.Я., ЕГН: **********, направено в полза на М.М. със саморъчно завещание то 23.12.2000 г., като вместо това постановява:

 

УНИЩОЖАВА на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, завещателно разпореждане на А. П.Я., ЕГН: **********, направено в полза на М.М., ЕГН: ********** със саморъчно завещание то 23.12.2000 г., по силата на което същата се е разпоредила за след смъртта си със собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. „*******(с предишно наименование бул. ********.

 

ОТМЕНЯ на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./ нотариален акт № 74 от 16.10.2001 г. по дело № 727/2001 г. на нотариус с рег. № 310, по силата на който М.М. се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на извършеното от А. Я. на 23.12.2000 г. завещателно разпореждане.

 

ОТМЕНЯ решение от 08.11.2004 г. по гр. дело № 3975/2002 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 37-ми състав в частта, с която е отхвърлен като неоснователен, предявеният от В.Ц.В., ЕГН: **********, срещу Л.Й.П., ЕГН: ********** иск по чл. 108 от ЗС в частта, с която е направено искане за признаване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. „*******(с предишно наименование бул. ********, състоящ се от две стаи, вестибюл, хол, кухня, баня, клозет, килер, със застроена площ 90 /деветдесет/ кв. м, при граници: отгоре - С.А., отдолу – магазин, изток – бул. „Васил Левски“, запад – двор; юг – двор, заедно с избено помещение с кубатура 17.01 куб. м, при граници: изток – бул. „Васил Левски“, запад – двор, юг – Г.Е., заедно с 7.40 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, обозначено по скица като УПИ – парцел ІІ, квартал 449 на гр. София, местността „Центъра“, като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС по отношение на Л.Й.П., ЕГН: **********, че В.Ц.В., ЕГН: ********** е собственик на апартамент № 4, находящ се в гр. София, бул. „*******(с предишно наименование бул. ********, състоящ се от две стаи, вестибюл, хол, кухня, баня, клозет, килер, със застроена площ 90 /деветдесет/ кв. м, при граници: отгоре - С.А., отдолу – магазин, изток – бул. „Васил Левски“, запад – двор; юг – двор, заедно с избено помещение с кубатура 17.01 куб. м, при граници: изток – бул. „Васил Левски“, запад – двор, юг – Г.Е., заедно с 7.40 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, обозначено по скица като УПИ – парцел ІІ, квартал 449 на гр. София, местността „Центъра“, придобит въз основа на наследствено правоприемство от А. П.Я., ЕГН: **********.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.11.2004 г. по гр. дело № 3975/2002 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 37-ми състав в частта, с която е отхвърлен като неоснователен, предявеният от В.Ц.В., ЕГН: **********, срещу Л.Й.П., ЕГН: ********** иск по чл. 108 от ЗС в частта, с която е направено искане за осъждане на ответника да предаде владението върху гореописания имот на ищеца.

 

ОТМЕНЯ решение от 08.11.2004 г. по гр. дело № 3975/2002 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 37-ми състав в частта, с която предявените на основание чл. 108 от ЗС искове на В.Ц.В., срещу И.М.Л., ЕГН: ********** и Н.Г.Л., ЕГН: **********, са отхвърлени като неоснователни, като вместо това, постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС по отношение на И.М.Л., ЕГН: ********** и по отношение на Н.Г.Л., ЕГН: **********, че В.Ц.В., ЕГН: ********** е собственик на апартамент № 4, находящ се в гр. София, бул. „*******(с предишно наименование бул. ********, състоящ се от две стаи, вестибюл, хол, кухня, баня, клозет, килер, със застроена площ 90 /деветдесет/ кв. м, при граници: отгоре - С.А., отдолу – магазин, изток – бул. „Васил Левски“, запад – двор; юг – двор, заедно с избено помещение с кубатура 17.01 куб. м, при граници: изток – бул. „Васил Левски“, запад – двор, юг – Г.Е., заедно с 7.40 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, обозначено по скица като УПИ – парцел ІІ, квартал 449 на гр. София, местността „Центъра“, придобит въз основа на наследствено правоприемство от А. П.Я., ЕГН: **********, като:

ОСЪЖДА И.М.Л., ЕГН: ********** и Н.Г.Л., ЕГН: ********** да предадат владението върху апартамент № 4, находящ се в гр. София, бул. „*******(с предишно наименование бул. ********, състоящ се от две стаи, вестибюл, хол, кухня, баня, клозет, килер, със застроена площ 90 /деветдесет/ кв. м, при граници: отгоре - С.А., отдолу – магазин, изток – бул. „Васил Левски“, запад – двор; юг – двор, заедно с избено помещение с кубатура 17.01 куб. м, при граници: изток – бул. „Васил Левски“, запад – двор, юг – Г.Е., заедно с 7.40 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, обозначено по скица като УПИ – парцел ІІ, квартал 449 на гр. София, местността „Центъра“ на В.Ц.В., ЕГН: **********.

ОСЪЖДА Л.Й.П., ЕГН: ********** на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ да заплати на В.Ц.В., ЕГН: **********, сумата от 613.17 /шестотин и тринадесет лева и седемнадесет стотинки/ лева, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА И.М.Л., ЕГН: ********** на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ да заплати на В.Ц.В., ЕГН: **********, сумата от 613.17 /шестотин и тринадесет лева и седемнадесет стотинки/ лева, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Н.Г.Л., ЕГН: ********** на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ да заплати на В.Ц.В., ЕГН: **********, сумата от 613.17 /шестотин и тринадесет лева и седемнадесет стотинки/ лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

            2.