Решение по дело №746/2023 на Районен съд - Русе

МОТИВИ ПО АНД № 746/2023 Г. НА РС – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК.

РП – Русе е внесла Постановление, с което предлага ПРИЗНАВА обв.
В. К. Я., ЕГН: **********, родена на *** г. в гр. ***, българска гражданка,
неосъждана, неомъжена, работи в *** като ***, с адрес ***, да бъде
освободена от наказателна отговорност и да бъде наложено
административно наказание по чл. 78а НК за извършено престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, изразяващо се в това, че на
13.03.2022 г., в землището на гр. Русе, в района на вилна зона „9-ти
километър“ при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Шаран“, с рег. № Р 2567 ВР, нарушила следните правила за движение
по пътищата:
Чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение,
когато платното за движение има две пътни ленти, на водача на пътно
превозно средство е забранено да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“;
Чл. 20, ал. 1 ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“ и
Чл. 44, ал. 1 ЗДвП – „При разминаване водачите на насрещно
движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно
странично разстояние между пътните превозни средства“
и като не сторила това причинила по непредпазливост средна телесна
повреда на Г. И. Г., изразяваща се в счупване на петна кост, което довело до
трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от
тридесет дни.
В проведеното съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа повдигнатото обвинение, като счита фактическата обстановка за
изяснена. При определяне на наказанието намира, че същото следва да се
индивидуализира при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
тъй като обвиняемата за период от 20 години е нямала извършени нарушения
по ЗДвП, а само едно административно наказание глоба и оказаното
съдействие при разследването. Единственото отегчаващо отговорността
обстоятелство било неоказването на помощ на другите участници в
пътнотранспортното произшествие, поради което наказанието „глоба“
следвало да бъде ориентирано към минимума, т.е. 1 000 лв., а лишаването от
право да управлява МПС – за срок от 8 месеца.
Обв. Я., редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява адв. Я. П.,
който оспорва фактическата обстановка в постановлението и моли
подзащитната му да бъде оправдана. Счита, че същата не е причинала
процесното пътнотранспортно произшествие. От досъдебното производство и
1

съдебното следствие не можало да се уточни кой в коя лента е навлязъл,
единствено водачът на лекия автомобил „БМВ“ твърдял, че движещият се
срещу него в съседната лента автомобил е навлязъл в неговата лента и го е
ударил. Никъде в изготвената от вещото лице мащабна скица не било
отбелязано мястото на удара, нито пък мястото и точката, в която лекия
автомобил „Фолксваген“ е навлязъл в лентата за насрещно движение и не бил
уточнен моментът, когато този лек автомобил е започнал да навлиза в лентата
за насрещно движение. Неуточняването на тези обстоятелства с точни цифри
водело до неправилност на изчисленията в експертизата. Нямало как, след
като не е било установено мястото на удара, да бъдат направени точно всички
изчисления. Налице била разлика в свидетелските показания и експертизата
колко пъти са се били завъртели автомобилите след ПТП. Не било ясно как
било формирано описаното на схемата като голямо петно под формата на
голям нарушен триъгълник. Вещото лице не могло да отговори на въпроса по
какъв начин са били причинени така констатираните по време на огледа
следи. Не било изчислено точно мястото на удара, а оттам и изчисленията на
вещото лице били погрешни. От всичко това следвало изводът, че ПТП е
настъпило на осевата линия, а не в лентата за движение в посока гр. Русе. В
условията на евентуалност, ако обвиняемата бъде призната за виновна, моли
наказанието по чл. 343г НК да не бъде наложено.
Съдът, след като обсъди, фактическите и правните доводи на страните и
на основание чл. 378, ал. 2 НПК извърши оценка на приобщените в хода на
досъдебното производството гласни и писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемата В. К. Я. е родена на *** г. в гр. ***, българска гражданка,
неосъждана, неомъжена, работи в *** като ***. Същата била правоспособен
водач, притежаваща СУМПС № *********, валидно за категории В, АМ, М и
В1 със срок на валидност до 23.09.2023 г.
Вечерта на 13.03.2022 г., около 21,45 ч, обв. Я. привела в движение лек
автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № Р 2567 ВР и го управлявала по
главен път I-5 – Русе – Велико Търново. До нея на предната дясна седалка бил
Г. Д. Д., с когото обвиняемата живеела на семейни начала. Същият бил и
собственик на управлявания от обв. Я. лек автомобил „Фолксваген“.
Излизайки извън рамките на урбанизираната територия на гр. Русе, обв.
Наближила дълъг завой непосредствено преди местността „9-ти километър“
по главен път I-5 – Русе – Велико Търново. След излизане от завоя обаче тя
загубила контрол върху управлявания от нея лек автомобил и навлязла
частично в лентата за насрещно движение. В това време, в противоположната
посока, се движил лек автмобил „БМВ 530Д“ с рег. № В 0383 ВВ, управляван
от св. Г. И. Г.. С него пътували св. М. Г. И., който бил седнал на седалката до
водача, зад него бил седнал св. Т. Н. С., а на пасажерската седалка зад мястото
2

на водача била св. И. П. Д.а.
Двата автомобила се движили един срещу друг, като след
продължителния ляв завой преди местността „9-ти километър“ посока гр.
Бяла, когато между двете превозни средства разстоянието било около 60,95 м,
управляваният от обв. Я. лек автомобил „Фолксваген Шаран“ се отклонил
внезапно вляво, поради загуба на контрол от страна на водача и настъпил
челно-страничен приплъзващ удар между левите части на този автомобил и
пътуващия в посока Русе лек автомобил „БМВ 530Д“, управляван от св. Г.,
който бил в областта на предните леви ъгли на предните брони, предните
леви колела и левите врати. Взаимното застъпване било около 10 см. След
удара лекият автомобил „БМВ“ се завъртял около вертикалната си ос и
изминал разстояние около 46 м по асфалтовото покритие и спрял в тревната
площ до лентата в посока гр. Велико Търново, като лицевата му част била
обърната към гр. Велико Търново. Лекият автомобил „Фолксваген“ се
завъртял също около оста си, изминал 34 м от мястото на удара, преминал
през левия по посока към Велико Търново бордюр и се ударил в мантинелата,
след което под действие на ударните сили се завъртял в същата посока и
спрял на място. Вследствие на така настъпилото пътнотранспортно
произшествие на св. Г. И. Г. било причинено счупване на лява петна кост,
оток и кръвонасядане на ляв глезен, охлузване на дясна подбедрица.
Счупването на лява петна кост довело до трайно затрудняване движението на
ляв долен крайник за срок повече от тридесет дни. На св. И. П. Д.а били
причинени наранявания, изразяващи се в комоцио. На пасажера в лекия
автомобил „Фолксваген Шаран“ Г. Д. Д. било причинено охлузване по двете
ръце.
След настъпването на удара обв. Я. и Г. Д. напуснали лекия автомобил
„Фолксваген Шаран“ и се качили в лек автомобил „Нисан Микра“ с рег. №
2563 КМ, който бил докаран от майката на обвиняемата, като последната
напуснала местопроизшествието с друго неустановено по делото МПС. След
пристигането на служителите на Първо РУ към ОД МВР – Русе св. И. Д. и К.
К., съжителстващият на семейни начала с обв. Я. Г. Д. заявил пред
полицейските служители, че обвиняемата е управлявала лекия автомобил
„Фолксваген Шаран“. Св. П. П. и Д. В. – служители на Сектор „Пътна
полиция“ към ОД МВР – Русе, извършили проверка с техническо средство
Дрегер Алкотест ARBB 0088 на двамата водачи – обв. В. Я. и св. Г. Г., като
показанията били отрицателни. Пътуващият с обвиняемата Г. Д. също бил
изпробван за алкохол, като техническото средство отчело 1,96 на хиляда.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза
се установило, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Шаран“ се
движил с 86,8 км/ч, а този на лек автомобил „БМВ 530Д“ – с 86 км/ч.
Минималната видимост след завоя била 170 м. И двата автомобила били
технически изправни. Опасната зона за спиране на лекия автомобил „БМВ
530Д“ била 87,8 м и водачът нямал техническа възможност да спре и да
предотврати удара, дори и ако се е движил с въведеното с пътен знак В26
3

ограничение от 60 км/ч, тъй като тогава спирачният път щял да бъде 51,1 м,
което бил недостатъчно предвид обстоятелство, че тогава лекият автомобил
„БМВ 530Д“ се намирал на 30,35 м от мястото на удара. Вещото лице е
посочило, че било ПТП било непредотвратимо дори и с едновременното
спиране на двете участващи превозни средства, като единствено лекият
автомобил, управляван от обвиняемата, е имал техническа възможност да
предотврати произшествието, ако не е навлизал в пътната лента на насрещно
движещият се лек автомобил „БМВ 530Д“.
От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза се
установява, че на св. Г. И. Г. е било причинено счупване на лява петна кост,
оток и кръвонасядане на ляв глезен, охлузване на дясна подбедрица, като
счупването на лява петна кост е довело до трайно затрудняване движението
на ляв долен крайник за срок повече от тридесет дни и като телесно
увреждане според признаците на чл. 129, ал. 2 НК следва да се квалифицира
като средна телесна повреда. Причинените наранявания на обв. Я. и Г. Д. се
явяват несъставомерни съобразно заключението на вещото лице, тъй като по
медико-биологичен признак са квалифицирани като болка и страдание,
следователно представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2
НК.
В съдебно заседание автотехническият експерт пояснява, че всички
обективни находки са били установени в лентата за движение в посока Русе,
от което следва изводът, че автомобилът „БМВ 530Д“, който е пътувал към
Русе, е бил в тази лента за движение, а лекият автомобил „Фолксваген
Шаран“ е застъпил лентата за движение в посока Русе, т.е. излязъл е
срещуположно на автомобила „БМВ 530Д“. Вещото лице е потвърдило
заключението си в съдебно заседание и е заявило, че е базирало изводите си
основно на обективните следи от местопроизшествието, от които категорично
може да се направи извод, че пътнотранспортното произшествие е настъпило
в лентата за движение в посока Русе, от което следва и изводът, че
автомобилът „Фолксваген Шаран“ е навлязъл в лентата за насрещно
движение.
Дори и да се приеме тезата на защитата, че не е установено с абсолютна
точност местонастъпването на удара, съдът намира доводите обвиняемата да
бъде оправдана само на това основание за неоснователни. Видно от
приложената на л. 74 от Том II на досъдебното производство мащабна скица
на ПТП, върху която автотехническият експерт е инкорпорирал установените
задирания и протрИ.ия на пътното платно от разследващия орган и закрепени
при първоначалния оглед на местопроизшествие, най-голяма концентрация на
следи има в лентата за движение в посока гр. Русе. Ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на осевата линия, каквато е защитната теза, то в
най-близката част до ориентира и базовата линия щеше да има видими
следи от настъпилия сблъсък каквито са установени само в едната лента.
Видно е, че следите се формират в лентата за движение към гр. Русе и то с
достатъчно добре видима дистанция вдясно от осевата линия, която разделя
4

двете пътни ленти. Следва да се обърне внимание, че кривата линия, оставена
от движението на лекия автомобил „БМВ 530Д“ след сблъсъка, според
поясненията на вещото лице в съдебно заседание, е била образувана от
предното ляво колело на този автомобил, а видно от скицата нейното начало
започва от лентата за движение в посока гр. Русе, следователно този лек
автомобил се е намирал в тази лента преди удара.
Тази фактическа обстановка се установи от разпитите на св. Й. Д., св. Г.
Г., св. И. Д.а, св. М. И., св. Р. А., св. Т. С. и св. П. П., от приложените писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, включително и двата
протокола за оглед и направените към тях фотоснимки, и изготвените три
съдебномедицински експертизи, две технически експертизи и съдебна
автотехническа експертиза, както и от дадените в хода на досъдебното
производство обяснения на обвиняемата. Фактическата обстановка е
неоспорена и не се опровергава от нито едно от събраните по делото
доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви.
Съдът констатира, че са налице противоречия единствено само в
заявеното от св. П. П. в съдебно заседание и при разпита му в досъдебното
производство на 21.06.2022 г. Противоречията са по отношение как лицето Г.
Д. се е озовало на местопроизшествието и движението на автомобила „БМВ
530Д“, но предвид разпоредбата 378, ал. 2 НПК и специфичността на този вид
особено производство съдът може да преценява и събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което кредитира показанията, дадени от
този свидетел в хода на досъдебното производство от 21.06.2022 г., тъй като
същите са дадени 3 месеца след произшествието и свидетелят следователно
би имал по-ясни спомени за случая. Освен това същият към него момент е
работил в Сектор „Пътна полиция“, което най-вероятно е съпътствано с
посещаване на множество пътнотранспортни произшествия, поради което не
може да се очаква, че близо година и половина след настъпването на пътния
инцидент, този свидетел ще има също толкова добри спомени, каквито е имал
по-рано. Въпреки това, дори и в съдебно заседание, свидетелят е заявил, че
обвиняемата Я. е била установена като водача на навлезлия в насрещното лек
автомобил „Фолксваген Шаран“, както и че от първоначалните данни от
посещението на местопроизшествието е било видно, че точно този автомобил
е станал причина за катастрофата, като е навлязъл в лентата за насрещно
движение.
По отношение твърденията на защитника за противоречие между
показанията на свидетелите относно това колко пъти се е завъртял лекия
автомобил „БМВ 530Д“ и извода на вещото лице по отношение на същия
въпрос съдът намира, че следва да кредитира заявеното от вещото лице, а
именно, че лекият автомобил „БМВ 530Д“ се е завъртял веднъж около оста си
на 200 градуса, тъй като автотехническият експерт разполага със специални
знания и с обективна информация в лицето на закрепените в огледните
протоколи следи и може да направи най-правилен извод за развитието на
ситуацията. Несъответствието на свидетелските показания само и единствено
5

по този въпрос, който не е от съществена значимост за изясняване причината
за настъпване на пътнотранспортното произшествие, не следва да ги
превръща в недостоверни, тъй като в останалата си част същите са ценен
източник на информация относно моментите преди и след настъпването на
пътното транспортно произшествие.
От показанията на св. Р. А.-Й.ова, св. П. П. и св. И. Д. се установява, че
лекият автомобил „Фолксваген Шаран“ по време на извършване на
престъплението е бил управляван от обвиняемата В. Я.. Св. И. Д. е възприел
казаното му от лицето Г. Д., който е пътувал в лекия автомобил „Фолксваген
Шаран“, като последният е посочил, че именно обвиняемата го е управлявала.
Това обстоятелство е било установено и от служителя на Сектор „Пътна
полиция“ към ОД МВР – Русе П. П., пред когото обвиняемата е заявила, че е
управлявала лекия автомобил „Фолксваген Шаран“. Пред лекаря от ЦСМП –
Русе св. Р. А.-Й.ова обвиняемата също разказала, че тя е управлявала лекия
автомобил „Фолксваген“. Анализът на така визираните гласни доказателства
сочи до един единствен непротиворечив и категоричен извод относно
авторството на деянието, а именно че автомобилът е бил управляван от
обвиняемата Я..
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК – за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а НК. За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „Б“,
пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, за което обв. Я. е обвинена, се предвижда
лишаване от свобода до три години или пробация, като съставът на
престъплението изисква непредпазливост като форма на вината. Деецът не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Не са налице отрицателните
предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК за неосвобождаване от наказателна
отговорност.
От така установената фактическа обстановка и направения анализ на
събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че
обв. В. К. Я. е осъществила състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „Б“,
пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Съставът на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 НК предписва деецът да управлява моторно превозно средство в
нарушение на правилата за движение, като вследствие на това причинява
средна телесна повреда на поне едно лице, независимо дали са настъпили
значителни имуществени вреди. Изпълнителното деяние се реализира чрез
действие – управление на МПС в нарушение на установени правила за
движение. В настоящия случай е видно, че обв. Я. е нарушила правилото на
чл. 20, ал. 1 ЗДвП, тъй като е изгубила контрол върху управляваното от нея
МПС лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, с рег. № Р 2567 ВР.
Това се потвърждава от показанията на св. Г. Г., управлявал движещия се в
6

посока гр. Русе лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № В 0383 ВВ, който
заявява, че насрещно движещият се автомобил „Фолксваген Шаран“ рязко
завил към него, без установена видима конкретна причина, след което
последвал и ударът между двете превозни средства. Това внезапно навлизане
може да се отдаде като последица само в случаите когато водачът е загубил
контрол над управляваното от него МПС, тъй като целенасочените и
контролираните движения на едно превозно средство не са внезапни и резки.
Не са установени обстоятелства, които да оставят съмнение, че внезапната
промяна на траекторията на движение на лекия автомобил „Фолксваген
Шаран“ се дължи на техническа неизправност, тъй като автотехническият
експерт е установил, че и двете участвали в пътнотранспортното
произшествие МПС са били технически изправни. Настоящият съдебен
състав не намира, че движение със скорост над допустимото ограничение от
60 км/ч, въведено със знак В26, е в причинно-следствена връзка с настъпилия
пътен инцидент. На първо място няма повдигнато обвинение в тази насока за
такова нарушение, а на второ място няма данни по делото, включително и от
назначената автотехническа експертиза, от които да може да се направи
изводът, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Шаран“ е изгубил
контрол поради превишената скорост. Вещото лице също така е посочило, че
и при движение със скорост съобразно установеното ограничение за този
участък пътното транспортно произшествие е било непредотвратимо дори и
при едновременно предприето спиране от страна на двата участващи в
инцидента леки автомобили. В протокола за първоначалния оглед е отразено,
че пътната настилка е била суха и макар и в метеорологичната справка да се
посочва възможността земната повърхност да е била леко навлажнена, то в
същата се има предвид навлажненост само на естествените терени, а
асфалтовият път очевидно не е такъв. Налице е нарушение и на правилото на
чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като не са били налице предпоставки за
извършване на маневрите изпреварване и заобикаляне, не са събрани никакви
доказателства в тази насока, които да оправдаят законосъобразното навлизане
на лекия автомобил „Фолксваген Шаран“ в съседната пътна лента, по която в
противоположната посока се е движил лекият автомобил „БМВ 530Д“.
Налице е нарушение и на правилото на чл. 44, ал. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 92, ал.
1 ППЗДвП разминаването е минаване покрай друг участник в движението,
който се движи в противоположна посока. Видно от фактическата обстановка
двата автомобила са се движили един срещу друг в противоположни посоки, а
като единствена причина за настъпване на ПТП е посочено от
автотехническия експерт навлизането на лекия автомобил „Фолксваген
Шаран“ в лентата на лекия автомобил „БМВ 530Д“. С това навлизане
страничното разстояние между двата автомобила рязко се е намалило,
довеждайки до сблъсъка между двете превозни средства.
От обективна страна обвиняемата В. К. Я. е управлявала МПС – лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, с рег. № Р 2567 ВР, в района
на „9-ти километър“ в община Русе по път I-5 – Русе – Велико Търново, като
7

вследствие на нарушаване правилата на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1
ЗДвП и чл. 44, ал. 1 ЗДвП е предизвикала пътнотранспортно произшествие,
вследствие на което е причинила на св. Г. И. Г. средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затрудняване движението на долен ляв крайник за
срок повече от тридесет дни, вследствие на счупване на лява петна кост. Това
обстоятелство е било установено с назначената в хода на досъдебното
производство съдебна медицинска експертиза. Нарушаването на цитираните
правила за движението са в причинно-следствена връзка с настъпването на
престъпния резултат – причиняването на телесната повреда, тъй като ако обв.
Я. беше съблюдавала задълженията си на водач съобразно ЗДвП и не беше
навлязла в лентата за насрещно движение, процесното пътнотранспортно
произшествие е нямало да настъпи. От субективна страна обвиняемата е
действала при условията на небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК,
доколкото същата е имала задължения във връзка с управляваното от нея
МПС, с които, в качеството си на правоспособен водач, е била наясно, а
именно да контролира непрекъснато управляваното от нея МПС, да не
навлиза и да не се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне, и да осигури достатъчно странично
разстояние между управляваното от нея МПС и насрещно движещото се
такова при разминаване. Въпреки това обв. Я. е извършила тези нарушения на
правилата за движение, довели до настъпване на пътнотранспортното
произшествие, макар и да е могла да предотврати неговото настъпване, ако е
спазвала предписаните от закона задължения. Управлението на МПС, макар и
общественополезна дейност, е съпроводено с известен риск и опасност, с
която всеки водач е наясно, като му е известно, че при неспазване на
правилата за движение има голяма вероятност от настъпване на
пътнотранспортно произшествие.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат извършените три
нарушения на правилата за движението – по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, по чл. 20,
ал. 1 ЗДвП и чл. 44, ал. 1 ЗДвП, както и че вследствие на пътнотранспортното
произшествие е причинена лека телесна повреда на Г. Д. и св. И. Д.а, както и е
застрашила живота и здравето на другите двама пасажери в лекия автомобил
„БМВ 530Д“ св. М. Г. И. и св. Т. Н. С..
Смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало и само
две нарушения на ЗДвП за период от 20 години.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът счита извършените три
нарушения на правилата за движение, причинени телесни увреждания на
други двама участници в пътнотранспортното произшествие и излагането на
опасност на живота на други двама участници в пътното транспортно
произшествие.
Предвид на тези обстоятелства предвиденото в настоящия случай
наказание съобразно диференцираната процедура по глава двадесет и осма
8

административна „глоба“ в диапазона между 1 000 лв. и 5 000 лв. следва да
бъде определено в размер на 2 000 лв., доколкото е налице относителен
баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. При
индивидуализацията на наказанието „глоба“ следва да се вземе предвид и
имущественото състояние на обвиняемия, като според декларацията за
семейно и материално положение и имотно състояние обвиняемата разполага
с имущество и трудови доходи.
По отношение предвидената в чл. 78, ал. 4 НК възможност наред с
предвидената в ал. 1 на същия член глоба да бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание за това престъпление „лишаване от права“, съдът
намира, че с оглед отегчаващите вината обстоятелства по делото, както и за
постигане превъзпитателните цели на наказанието и отнемане възможността
на извършителя на престъпление да извърши друго деяние следва да бъде
наложено и предвиденото за това престъпление наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ съобразно чл. 343г НК. С оглед наличието на
извършени повече от едно нарушение на правилата на движение при
осъществяване на престъпния състав и другите отегчаващи вината
обстоятелства, то на обвиняемата Я. следва да бъде определено наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Разноските по делото следва да бъдат възложени на признатия за
виновен обвиняем, а те са в размер на 1 584,28 лв., направени в хода на
досъдебното производство, и 30 лв., сторени в съдебното производство.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Номер на акта:	610
Дата:	1 септември 2023 г. (в сила от 1 септември 2023 г.)
Съдия:	Боян Пенев Войков

Дело:	20234520200746
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 април 2023 г.

Решение по дело №746/2023 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите