№ 561
гр. П., 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720106044 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД с твърдението, че е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане
и пречистване на питейна вода на адрес: гр. П., ж.к. ******* с потребител ответника
СВ. АЛ. П.. Твърди още, че размерът на непогасените задължения е на стойност
1224,26 лева главница за периода от 26.05.2014 – 27.07.2021 г. и 163,70 лева - лихва за
забава, начислена за периода 26.06.2014 – 29.11.2021 г. като за посочения период са
издадени 5 бр. фактури.
Поддържа, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице
облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата
на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите
Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и дои./
С оглед на гореизложеното моли съда да осъди ответника да му заплати
горепосочените сумите.
Ответникът оспорва предявените искове единствено с твърдението, че не е
потребител на услугите, предоставяни от ищеца на посочения в исковата молба имот,
тъй като не е титуляр на посочената партида и не е страна по облигационно
правоотношение с ищеца. Заявява, че не оспорва размера на предявените искове, като
същевременно, изпадайки в противоречие, заявява че доставка на посочената в
исковата молба стойност не е осъществявана до имота. Оспорва представеното към
исковата молба извлечение от сметка по партида, водена от ищеца с потребител
ответника. Оспорва метода на изчисляване на претенцията за лихва за забава. Оспорва
надлежното оповестяване на общите условия на ищеца.
Намира исковете за погасени по давност като се позовава на кратка тригодишна
такава.
1
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните поддържат изложените тези.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови
нужди, сключени с ответника.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по
договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като
установи, че ответниците са/или били собственици или носители на вещно право на
ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от
надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през
исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и
нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните вземания са погасени. По конкретното защитно възражение, че
вземането е погасено по давност, същият не носи доказателствена тежест, тъй като
отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната
хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези
услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В
този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване
и канализация“ ООД – гр. П., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия,
потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
2
водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на
фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в
размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в
този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия недвусмислено се определя
изискуемостта на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в
забава – 30 дни след издаването ѝ.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
Видно от представената и приета като писмено доказателство декларация по чл.
14 ЗМДТ СВ. АЛ. П. е декларирала на 31.03.1998 г. за целите на данъчното облагане
право си на собственост върху процесния имот до размер от 4/6, а като придобивно
основание е посочила покупка съгласно договор от 21.01.1990 г. Декларацията по чл.
14 ЗМДТ има характер на подписан /което не се оспорва/ от ответника частен
документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно
правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред
подписа, е лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото производство
има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно,
че ответницата е собственик на апартамента до размер от 4/6, което изявление се
ползва с висока доказателствена стойност в процеса. Тези обективни данни дават
основание на съда да приеме, че в конкретния случай ответникът е пасивно материално
легитимиран по отношение на предявените искове именно до размер от 4/6 от
задължението.
По делото е изслушана и приета заключение по ССЕ, оспорено от ответника,
която съдът кредитира като обосновано, обективно и компетентно изготвено,
отговарящо на всички поставени задачи. Вещото лице е установило, че фактурите за
изразходваното количество студена вода са издадени на база реален отчет по
показания на водомери, като в процесния период това са 530,00 куб.м. вода. Вещото
лице е изчислило, че размерът на задължението е в размер на посочените в исковата
молба суми за съответните периоди - 1224,26 лева главница и 163,70 лева лихва за
забава
Ответникът е оспорил задължението и като погасено по давност. В
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС
са дадени задължителни за съдилищата разяснения, съгласно които с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. При липса на легална дефиниция, върховните съдии разясняват, че
„периодично” е това плащане, което не е еднократно, не се изчерпва с едно единствено
предаване на пари или заместими вещи, неговото задължение е за повтарящо се
изпълнение, като тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ
правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.
При тези ясни насоки, настоящият състав приема, че вземанията за главница,
предмет на настоящото производство попадат в хипотезата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, а по
отношение на лихвата за забава това е безспорно.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа/изискуемостта им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с
друга форма на съдебно претендиране на вземането, което в конкретната хипотеза е
03.12.2021 г. Следователно вземането за главница (изискуемо на датата на издаване на
съответната фактура), възникнало в тригодишен срок преди тази дата е погасено по
3
давност.
С оглед на този правен извод и моментът на изискуемост по правилото на чл.
33, ал. 2 от Общите условия, всички вземания по фактури за главница и лихва,
възникнали/издадени преди 03.12.2018 г. са погасени по давност.
По делото са представени доказателства за издаване на фактури в исковия
период като меродавен е периода след фактуриране, а не отчетния. При извода за
приложимост на кратка погасителна давност, вземания по първите две фактури,
издадени на 03.08.2018 г. и 06.09.2018 г. са погасени по давност – общо 142,29 лева
главница. Останалият размер по претенцията не се покрива от тригодишна погасителна
давност.
По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че
предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от
дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок и на основание чл. 119
ЗЗД същото е погасено по давност за размер от 41,52 лева.
При така установените факти и правни изводи, съдът приема, че непогасеното
по давност задължение за главница е в размер на 1081,97 лева, а това за лихва за забава
е в размер на 122,18 лева. Както бе прието вече, за тези задължения ответникът следва
да отговаря до размер от 4/6 или това е 721,31 лева главница и 81,45 лева лихва за
забава, до който размер предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат
уважени в тази им част, и отхвърлени в останалата.
По разноските:
При този изход от спора ищецът има право на разноски. Такива са доказани в
размер на 655,52 лева и следва да му бъде присъдена сума в размер на 377,40 лева.
Ответникът по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК има право на доказаните такива.
По делото са доказани такива в размер на 400,00 лева и следва да му бъде присъдена
сума в размер на 163,75 лева.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД гр. СВ. АЛ. П., ЕГН **********, П.,
ж.к. ******* да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11 сума в
размер на 721,31 лева – главница за ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване
на питейна вода на адрес: гр. П., ж.к. ******* за периода от 22.08.2018 г. до 27.07.2021
г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 81,45 лева - лихва за забава,
начислена за периода 10.07.2020 до – 29.11.2021 г. като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за разликата над 721,31 лева до пълния предявен размер от 1224,26 лева за
периода от 26.05.2014 до 21.08.2018 г. и за разликата над 81,45 лева до пълния
предявен размер от 163,70 за периода 26.06.2014 – до 09.07.2020 като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СВ. АЛ. П. да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД , сума в размер на 377,40 лева
разноски пред Районен съд П. в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД да заплати на СВ. АЛ. П. , сумата в размер на 163,75 лева,
разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
4
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5