О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
134
гр. Елена,
28.12.2012 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен
съд в публичното заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
Съдебни заседатели: В.С.
К.К.
при секретаря Й.Д.
и в присъствието на прокурора Никола Пашов, като разгледа докладваното от
председателя ЧНД № 298 по описа за 2012 год., за да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.
433 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от адв. К.Т.,
в качеството на пълномощник на Г.О.А.. В същата твърди, че последният е
осъждан, както следва: 1. С Присъда № 46/21.09.1993 год. по НОХД № 40/1993 год.
по описа на Районен съд гр. Елена на четири месеца лишаване от свобода, като
изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години; 2. С Присъда №
343/13.11.2000 год. по НОХД № 31/2000 год. по описа на Районен съд гр. Габрово
на задължително заселване в с. Средни колиби, общ. Елена; 3. С Присъда №
35/14.05.2002 год. по НОХД № 72/2002 год. по описа на Районен съд гр. Елена на
две години и пет месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е
отложено за срок от четири години. Счита, че са налице изискуемите от чл. 87 от НК предпоставки, а именно изтекъл е определения в закона три годишен срок и има
добро поведение. Моли съда да извърши съдебна реабилитация.
В съдебно заседание молителят Г.О.А.
и процесуалният му представител адв. К.Т. поддържат депозираната молба.
Представителят на Районна
прокуратура гр. Елена взема становище, че не е налице една от изискуемите
предпоставки по чл. 87 от НК, а именно: Молителят не е възстановил вредите,
причинени от извършените престъпления. Моли съда да не допуска съдебна
реабилитация на същия, тъй като няма законно основание за това.
Съдът, след като обсъди и
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и
взе предвид становището на страните, прие за установено следното:
Видно от справка за съдимост №
573/3.10.2012 год. на Районен съд гр. Елена:
1. Молителят Г.О.А. е осъден с
Присъда № 46/21.09.1993 год. по НОХД № 40/1993 год. по описа на Районен съд гр.
Елена на осн. чл. 255, ал. 1 във вр. с чл. 251 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК
на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на осн. чл. 66 от НК е отложено
изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила. Присъдата е влязла в сила на 6.10.1993 год.
2. Молителят Г.О.А. е осъден с
Присъда № 343/13.11.2000 год. по НОХД № 31/2000 год. по описа на Районен съд
гр. Габрово на осн. чл. 183, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК на ДВЕ ГОДИНИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО
ЗАСЕЛВАНЕ в с. Средни колиби, общ. Елена. Присъдата е влязла в сила на
14.12.2000 год.
3. Молителят Г.О.А. е осъден с
Присъда № 35/14.05.2002 год. по НОХД № 72/2002 год. по описа на Районен съд гр.
Елена на осн. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 2 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1
във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК на ДВЕ ГОДИНИ И ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
като на осн. чл. 66 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание
за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата е
влязла в сила на 30.05.2002 год.
От удостоверение с изх. №
А-00248/2012/2.08.2012 год. на Районна прокуратура гр. Елена, удостоверение №
А-1849/2012/6.08.2012 год. на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново и
удостоверение с изх. № А-256/2012/10.08.2012 год. на Районна прокуратура гр.
Елена се установява, че срещу молителя Г.О.А. няма заведени дела от общ
характер за периода от 1.11.2006 год. до 6.08.2012 год.
Видно от удостоверение №
Р120/2000/8.11.2012 год. на Районна прокуратура гр. Габрово, молителят е
изтърпял наложеното му с Присъда № 343/13.11.2000 год. по НОХД № 31/2000 год.
по описа на Районен съд гр. Габрово наказание задължително заселване за срок от
две години, считано от 2.02.2001 год. до 2.02.2003 год.
От удостоверение №
1246/3.08.2012 год. на СИС при Районен съд гр. Елена е видно, че срещу молителя
Г.О.А. няма образувани изпълнителни дела и последният не фигурира като длъжник.
По делото е приложена
характеристична справка от 29.09.2012 год., изготвена от служител на РУП гр.
Елена. Видно от същата е, че към настоящия момент молителят живее на семейни
начала с И.Д.А.. Има две деца В. и Д.. Същият не работи на постоянна работа, а
инцидентно при частни лица. А. е осъждан за извършени престъпления от общ
характер, въпреки това се ползва с добро име в обществото.
По делото са разпитани в качеството
на свидетели С.Х.М. и И.Д.А.. Първият твърди в показанията си, че познава
молителя от 10 години, тъй като живеел в жилището му на квартира до 2008 год.
Свидетелят заявява, че според него А. се е променил през последните няколко
години. Изпълнявал задълженията си съвестно и не се замесвал в скандали.
Свидетелката А. твърди, че с молителя са бивши съпрузи, но към настоящия момент
живеят заедно като семейство. Имат две деца – момиче в осми клас и момче в дванадесети
клас. Същата заявява, че последният се променил след 2002 год. Започнал да
разсъждава зряло и се държал разумно, както и не се замесвал в скандали.
С оглед на така изложената
фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че не са налице условията,
визирани в чл. 87 НК и молителят Г.О.А. не следва да бъде съдебно реабилитиран
по посочените по-горе присъди. Действително налице са част от предпоставките.
Изминали са повече от три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата
наказание по последното осъждане. А. е имал добро поведение и не е извършил
друго престъпление. Тези факти се установяват по безспорен начин от приложените
по делото свидетелски показания, характеристична справка и писмени доказателства.
Щетата от извършеното престъпление, за което същият осъден с Присъда №
35/14.05.2002 год. по НОХД № 72/2002 год. по описа на Районен съд гр. Елена и
която е в размер на 2942.10 лв., не е възстановена. По делото липсват
доказателства от които да е видно, че има за това уважителни причини съгласно
нормата на чл. 87, ал. 2 от НК. Молителят е млад човек и в работоспособна
възраст, както и липсват данни от които да се установява, че е възпрепятстван
да полага труд. Възражението на защитника на същия за изтекла погасителна
давност по ЗЗД е неоснователно. То е относимо за случаите, при които
присъдените обезщетения се претендират чрез предвидените в закона способи на
принудително изпълнение.
С оглед на изложените
съображения съдът намира, че молбата е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г.О.А. ***
за извършване на съдебна реабилитация за извършените от същия престъпления, за
които е признат за виновен с Присъда № 46/21.09.1993 год. по НОХД № 40/1993
год. по описа на Районен съд гр. Елена, Присъда № 343/13.11.2000 год. по НОХД №
31/2000 год. по описа на Районен съд гр. Габрово и Присъда № 35/14.05.2002 год.
по НОХД № 72/2002 год. по описа на Районен съд гр. Елена.
Определението подлежи на
обжалване или протестиране пред ВТОС в 7 дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.