Р Е Ш Е Н И Е
№ 570
27.11.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1359 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл., във вр. с чл.144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Р.Л.Я. ***, против Акт за установяване на задължения по декларация №АУ000078 от 21.05.2014 г. и Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №2602-1 от 14.01.2019 г., издадени от Община Хасково.
В жалбата се твърди, че двата Акта за установяване на задължения по декларация (АУЗД) се обжалват в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, и че същите са потвърдени изцяло със Становище от 21.11.2019 г. на Директора на „Общинска данъчна дирекция“ Хасково, с което се отхвърля жалбата по административен ред срещу тях.
Сочи се, че и двата обжалвани АУЗД, както и становището на Директора на „Общинска данъчна дирекция“ Хасково били нищожни, неправилни и незаконосъобразни, противоречащи на закона и издадени в нарушение на процесуалните правила, разписани в ДОПК, ЗМДТ и АПК.
Твърди се, че във връзка с наложен запор върху трудовото възнаграждение по изпълнително дело №1709/2019 г. по описа на ЧСИ Н. К., жалбоподателката установила, че делото е образувано по двата акта за установяване на задължения по декларация, издадени от Община Хасково, които не й били връчени до този момент.
Жалбоподателката твърди, че не била уведомявана за издаването на Акт за установяване на задължения по декларация №АУ000078 от 21.05.2014 г., не била запозната с неговите констатации и мотивите на административния орган за издаването му, не била наясно по какъв начин били изчислени тези данъци и такси, и по кой ред, разписан в чл.107 от ДОПК били установени, дали служебно, или по друг начин. Заявявала, че задълженията за този период били погасени чрез плащане в Община Хасково от ЧСИ С. М. П., рег.№*** с район на действие ОС – Хасково, който бил продал на публична продан имотите, за които се дължи данък недвижим имот и такса битови отпадъци по този АУЗД и по АУЗД №2602-1 от 14.01.2019 г., представляващи жилищни апартаменти, всички на адрес гр.Х., ул.„С.“ №***, които били възложени на три различни лица – М. Щ. И., А. И. И., съответно на 09.01.2015 г. и В. И. Л. на 09.04.2015 г., които ги били декларирали в Община Хасково като техни имоти, а от получените суми ЧСИ П. бил изплатил задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г.
Относно задълженията за този период от 2009 г. до 2013 г. отделно се прави възражение за погасяване по давност, като се твърди, че била изтекла 5-годишната погасителна давност по чл.171, ал.1 от ДОПК, като взискателят в лицето на Община Хасково на основание чл.173, ал.1 от ДОПК следвало да ги отпише.
Твърди се, че с втория Акт за установяване на задължения по декларация №2602-1 от 14.01.2019 г., издаден от Община Хасково, също били установени задължения за данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като жалбоподателката нямала собственост повече на адреса в гр.Х., на ул.„С.“ №***, и не дължала данъци. Този АУЗД бил нищожен, защото липсвал предмет. На Община Хасково било служебно известно, че от 09.01.2015 г. и от 09.04.2015 г. били издадени постановления за възлагане на недвижим имот, продаден на публична продан от ЧСИ С. П. по изпълнително дело №20098740400090 за същия този имот. От 2015 г. жалбоподателката и съпругът й не били собственици на този имот и не дължали данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, защото той бил възложен и собственост на посочените в жалбата три лица, които го били декларирали в Община Хасково като техни имоти, като там не съществувал гараж.
В жалбата се твърди, че не отговаряло на истината посоченото в становището от 21.11.2019 г. на Директора на „Общинска данъчна дирекция“ Хасково, че оспорените АУЗД са редовно връчени и влезли в сила. Оспорват се като незаконосъобразни действията на Общинска данъчна дирекция Хасково по изпращането на АУЗД с куриерска фирма Спиди и поставянето на съобщение за връчване на акта на основание чл.32, ал.5 от ДОПК. Жалбоподателката твърди, че тези действия били извършени в противоречие на ДОПК и ГПК относно връчване на АУЗД и считала, че срокът за нея не е изтекъл.
Оспорва се и извода на органа по приходите за отхвърляне възражението за давност, като се твърди, че давността за задълженията била изтекла: за 2009 г. през 2014 г., за 2010 г. през 2015 г., за 2011 г. през 2016 г., за 2012 г. през 2017 г. и за 2013 г. – през 2018 г.
Твърди се също, че административният орган признавал, че са платени задълженията в размер на 1 392.06 лв. от ЧСИ С. П. във връзка с принудителното изпълнение върху недвижимите имоти, но тази сума не била приспадната и не било редуцирано задължението, поради което неправилно била определена главницата и лихвите по АУЗД. Твърди се, че по изпълнително дело №20098740400090 на ЧСИ С. П. били продадени три апартамента и всички суми за данък недвижим имот и такса битов отпадък били платени. Прилагат се платежни нареждания по изпълнителното дело за сумата от 2 784,12 лв.
Твърди се, че при издаването на двата обжалвани АУЗД били допуснати нарушения на материално правните и процесуално правни норми в ДОПК и ЗМДТ, които довели до нарушаване на права и законни интереси на жалбоподателката, и правото й на защита било осуетено. Не били спазени нито процедурата, разписана в чл.107 от ДОПК, нито по чл.152 – чл.155 от ДОПК.
Ответникът, Директор на Дирекция „Общинска данъчна дирекция”, Община Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот №95, том III, рег.№4719, дело №466 от 2007 г., на 30.08.2007 г. Н. Б. Ш. продава на М.И.Я. и Р.Л.Я. следните свои имоти – индивидуална собственост: 7/12 (седем дванадесети) идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №77195.734.250, съгласно Скица №3774/25.06.2007 г. на СК гр.Х., по КК на гр.Х., с адрес: ул.„С.“ №****, с площ на имота от 421 кв.м., при посочени граници, както и построените в този имот: ИЗТОЧНА ПОЛОВИНА от къща-близнак, на три етажа, ведно с прилежащото избено помещение, със застроена площ на всеки етаж от 138 кв.м., находяща се на същия адрес, с идентификатор на сградата №77195.734.250.5 и ГАРАЖ, в североизточната част на поземления имот, подробно описан, с идентификатор №77195.734.250.2 със застроена площ от 21 кв.м.
М.И.Я. *** е подал в данъчната служба по местонахождение на имота Декларация по чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ с входящ №1334/17.04.2008 г., с която е декларирал гореописания имот с местонахождение гр.Х., ул.„С.“ №****. Декларирал е, че е собственик на земя с площ 421 кв.м., в т.ч. застроена площ 159 кв.м., като собственици са М.И.Я. и Р.Л.Я. – всеки по отделно на 7/24 идеални части по документа за собственост.
В част II Сгради и обекти в нея, в Таблица 3 от Декларацията са изброени 4 отделни обекта, съответно: 1. жилище с РЗП 138 кв.м.; 2. жилище с РЗП 138 кв.м.; 3. жилище с РЗП 138 кв.м. и 4. гараж с РЗП 21 кв.м., всеки от тези обекти поотделно е собственост на М.И.Я. и Р.Л.Я. с по 1/2 идеална част от правото на собственост за всеки от тях.
По делото са представени три скици, издадени от СГКК – Хасково на 17.04.2008 г., съответно за поземлен имот с идентификатор 77195.734.250, на сграда с идентификатор 77195.734.250.5 и на сграда с идентификатор 77195.734.250.2 по КК на гр.Х., със застроена площ 21 кв.м., предназначение – хангар, депо, гараж, със собственици М.И.Я. и Р.Л.Я. съгласно НА №161 от 30.08.2007 г.
По искане на жалбоподателката по делото е изискано и представено заверено копие от изпълнително дело №20098740400090 по описа на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С. М. П., с район на действие Окръжен съд – Хасково, образувано на 17.02.2009 г.
От съдържащите се в изпълнителното дело документи е видно, че същото е образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД – София, против М.И.Я. и Р.Л.Я., за събиране на суми по издаден в полза на банката Изпълнителен лист от 03.02.2009 г. За обезпечение на вземането е вписана възбрана върху недвижимия имот, собственост на длъжниците, така, както е описа в Нотариален акт №95 от 30.08.2007 г., на 25.03.2009 г. е извършен Опис на недвижими имущества за имота и същият е изнесен на публична продан.
С Протокол от 30.04.2009 г. ЧСИ обявява насрочената от 29.03.2009 г. до 29.04.2009 г. публична продан на: 1.) 7/12 части от поземлен имот с идентификатор 77195.734.250, ведно с построените в този имот: Източна половина от къща – близнак, ведно с прилежащото избено помещение, с идентификатор 77195.734.250.5, брой етажи: 3, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и Гараж в североизточната част на поземления имот, с идентификатор 77195.734.250.2, застроена площ 21 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж, собственост на М.И.Я. и Р.Л.Я., за нестанала, поради неявяване на купувачи.
По молба на „Банка ДСК“ ЕАД – София да се обяви публична продан на четири новообособени самостоятелни обекта от Източна половина от къща – близнак с идентификатор 77195.734.250.5, е изготвена Експертна справка за тези четири обекта, представляващи самостоятелни обекти в сграда, с идентификатори съответно 1 – на етаж 0 със ЗП 60 кв.м.; 2 – на етаж 1 със ЗП 119 кв.м.; 3 – на етаж 2 със ЗП 119 кв.м. и 4 – на етаж 3 със ЗП 123 кв.м., схемите на които се намират на лист 93-96 от том I на изпълнителното дело.
Обявена е от 19.06.2010 г. до 19.07.2010 г. публична продан на подробно описани четири обекта, включващи идеални части от поземления имот, ведно със самостоятелен обект в сградата, както и няколко последващи такива, обявени за нестанали, поради неявяване на купувачи.
След проведена публична продан от 07.12.2014 г. до 07.01.2015 г., с Постановления за възлагане на недвижим имот от 09.01.2015 г. на обявения купувач А. И. И. са възложени следните недвижими имоти: 2/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.734.250, ведно със самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 77195.734.250.5.3 и 2/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.734.250, ведно със самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 77195.734.250.5.2. На 09.02.2015 г. купувачът е въведен във владение.
За тези два възложени имота, ЧСИ е поискал писмено от Община Хасково да бъде уведомен за дължимите данък „Сгради“ и такса „Смет“. Получени са отговори от Община Хасково (том II, л.865, л.871, л.874, л.891 от изпълнителното дело), в които са посочени дължимите поотделно от М.И.Я. и от Р.Л.Я. ДНИ и ТБО, съответно главница и лихви към 15.01.2015 г. за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2014 г.
За посочените в тези писма дължими от Р.Л.Я. суми за ДНИ (общо главница и лихви) – съответно 316.30 лв. и 319.35 лв. от ЧСИ С. П. са издадени платежни нареждания (том II, л.895 и л.896 от изпълнителното дело) за плащането им по сметка на Община Хасково от името на задълженото лице Р.Л.Я..
След проведена публична продан от 07.03.2015 г. до 07.04.2015 г., с Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.04.2015 г. на обявения купувач М. Щ. И. е възложен следният недвижим имот: 1/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.734.250, ведно със самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 77195.734.250.5.1, а с Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.04.2015 г. на обявения купувач В. И. Л. е възложен следният недвижим имот: 2/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.734.250, ведно със самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 77195.734.250.5.4. Купувачите са въведени във владение съответно на 26.05.2015 г. и на 24.06.2015 г.
За тези два възложени имота, ЧСИ е поискал писмено от Община Хасково да бъде уведомен за дължимите данък „Сгради“ и такса „Смет“, в отговор на което е получено от Община Хасково (том III, л.957, л.958, л.974 от изпълнителното дело) писмо рег.индекс: 11-28-126#1/28.04.2015 г., в което са посочени дължимите поотделно от М.И.Я. и от Р.Л.Я. ДНИ и ТБО, съответно главница и лихви, за периода 01.01.2008 г. – 23.04.2015 г.
След извършено с Постановление на ЧСИ от 12.05.2015 г. разпределение на постъпили по изпълнителното дело суми, за посочената в писмото на Община Хасково като дължима от Р.Л.Я. сума за ДНИ (общо главница и лихви) в размер на 756.41 лв., от ЧСИ С. П. е издадено платежно нареждане (том III, л.982 от изпълнителното дело) за плащането им по сметка на Община Хасково от името на задълженото лице Р.Л.Я..
Акт за установяване на задължение по декларации №АУ000078/21.05.2014 г. е издаден от А. Т. М., на длъжност Главен инспектор – орган по приходите в Дирекция „Общинска данъчна дирекция“, Община Хасково, на основание чл.107, ал.1 и ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1, 2 и 3 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и изброени заповеди за определяне на границите и районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ, както и честотата на извозване. С него се установяват задължения за ДНИ и ТБО по подадени данъчни декларации с вх.№1334/17.04.2008 г. от Р.Л.Я., съответно за годините: 2009 г.; 2010 г.; 2011 г.; 2012 г. и 2013 г., в размер (общо) на 2951.04 лв. главница и лихви за просрочия към тях в размер на 900.82 лв., изчислени към 21.05.2014 г. В АУЗД е посочено, че установените задължения са вследствие на оставащите суми за погасяване от задълженото лице по подадената данъчна декларация.
В АУЗД е вписано, че на основание чл.107, ал.4 от ДОПК същият подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред органа по смисъла на чл.4, ал.5 от ЗМДТ – Директор Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ – Хасково.
По делото е приложена товарителница с баркод 60097114424 на куриерска фирма „Спиди“ АД, от която е видно, че е била изпратена пратка с документи, съдържаща АУЗД 000078/21.05.2014 г., с подател Община Хасково и получател Р.Л.Я., на адрес с.О., която пратка е върната неполучена.
Представено е и Съобщение по чл.32 от ДОПК от 04.06.2014 г. – заверена разпечатка от интернет страницата на Община Хасково, с което Р.Л.Я. се уведомява за издаването на Акт за установяване на задължения по декларации №000078/21.05.2014 г., с предупреждение, че при неполучаване на акта в 14-дневен срок от съобщението, същият ще се счита за редовно връчен.
Върху АУЗД е направено отбелязване „влязъл в сила на 20.06.2014 г.“ с подпис и печат на Община Хасково.
Приложена е и молба вх.рег.№15709/25.07.2014 г., с която същият АУЗД е изпратен от Директора на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково до Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Хасково с молба на основание чл.4, ал.2 от ЗМДТ.
От приетото като доказателство по делото изпълнително дело №159/2014 г. по описа на Районен съд – Хасково се установява, че същото е образувано от Държавен съдебен изпълнител по така изпратената молба, като с Разпореждане от 28.07.2014 г. е разпоредено до длъжника Р.Л.Я. от с.О. да се връчи Покана за доброволно изпълнение, заедно с приложено към нея копие от АУЗД №АУ000078/21.05.2014 г., издаден от Главен инспектор в Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ Община Хасково, за събиране на посочените в него суми. Поради удостоверено от кметския наместник на с.О. непребиваване на адресата в селото, е разпоредено поканата да се връчи по месторабота (Обединено детско заведение №15 „Слънце“ гр.Х.) и на лист 126 от изпълнителното дело е приложена Покана за доброволно изпълнение, връчена лично срещу подпис на Р.Л.Я. на 01.09.2014 г. Наложени са запори върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на длъжника.
По изпълнителното дело е налична молба, постъпила в РС – Хасково на 16.11.2016 г., с която Директорът на „Общинска данъчна дирекция“, Община Хасково, моли за извършване по делото с взискател Община Хасково срещу длъжника Р.Л.Я., на справка за банкови сметки и трудови договори и налагане на запор върху тях, както и насрочване на опис на възбранените вещи на длъжника и публична продан. По молбата са извършвани действия от Държавния съдебен изпълнител, включително е извършена справка, от която се установява, че регистрираните постоянен и настоящ адрес на длъжника са в с.О.
На 07.01.2019
г. от Държавен съдебен изпълнител при РС – Хасково е издадено Постановление, с
което на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК прекратява изпълнителното
производство по изпълнително дело №20145640400159, поради това, че в
продължение на две години от взискателя Община Хасково Общинска данъчна
дирекция, не е поискано извършването на изпълнителни действия.
Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с №2602-1/14.01.2019 г. е издаден от А. Т. М., на длъжност Главен инспектор имотни данъци – орган по приходите в Дирекция „Общинска данъчна дирекция“, Община Хасково, и с него се установява размера на задълженията на Р.Л.Я. за ДНИ и ТБО, изчислени към 14.01.2019 г., по персонални партиди, съгласно подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№1334/17.04.2008 г.
В АУЗД е посочено, че Декларацията се отнася за недвижим имот с адрес гр.Х., ул.„С.“ №****, представляващ земя и сгради:
- земя с площ 421 кв.м. и застроена площ 159.00 кв.м., за притежаваната 7/24 идеална част, активни до 29.04.2015 г.;
- жилище – първи етаж, с РЗП на обекта 138 кв.м., за притежаваната 1/2 идеална част, активни до 22.01.2015 г.;
- жилище – втори етаж, с РЗП на обекта 138 кв.м., за притежаваната 1/2 идеална част, активни до 29.04.2015 г.;
- жилище – партерен етаж, с РЗП на обекта 138 кв.м., РЗП на таван, за притежаваната 1/2 идеална част, активни до 22.01.2015 г.;
- гараж – с РЗП на обекта 21 кв.м., за притежаваната 1/2 идеална част,
като за всеки обект е направено описание и посочена данъчна оценка. Вписано е, че при извършена проверка е установено, че не са внесени дължимите суми, въз основа на което са установени задълженията за данъци и такси, съответно:
за Данък върху недвижимите имоти – за 2014 г.; 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. – дължима главница 301.45 лв.; дължима лихва 121.47 лв., или общо 422.92 лв.;
за Такси за битови отпадъци – за 2014 г.; 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. – дължима главница 452.16 лв.; дължима лихва 182.21 лв., или общо 634.37 лв.
В АУЗД е посочено, че на основание чл.107, ал.4 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.5 от ЗМДТ, същият може да бъде обжалван в 14-дневен срок от връчването му пред Директор Дирекция „Общинска данъчна дирекция“, Община Хасково, чрез органа, издал акта.
По делото са представени Констативен протокол от 16.01.2019 г. и Констативен протокол от 25.01.2019 г., подписани от връчител при ОДД Хасково и от поименно посочено лице, присъствало при проверката, с които се удостоверява, че на съответните дати е била извършена проверка на адрес ул.„Ц. С. В.“ (С.) №***, ет.***, ап.***, за връчване на АУЗД №2602-1/14.01.2019 г. на Р.Л.Я., но на адреса не е открито лице за връчване.
Представено е и доказателство за изпратено до същия адрес писмо от Община Хасково до Р.Л.Я., съдържащо съобщение да се яви за връчване на АУЗД №2602-1/14.01.2019 г., като пощенска пратка с баркод R PS 6300 00Y7B2 8, която на дата 27.02.2019 г. е върната като „непотърсена“.
Представени са доказателства за
Съобщение по чл.32 от ДОПК, поставено на табло на 04.02.2019 г. и свалено на
06.03.2019 г., за уведомяването на Р.Л.Я. за съставения АУЗД по чл.107, ал.3 от ДОПК №2602-1/14.01.2019 г.
Приложена е и молба вх.№29203/29.08.2019 г., с която същият АУЗД е изпратен от Директора на „Общинска данъчна дирекция“ Община Хасково до Частен съдебен изпълнител с молба на основание чл.4, ал.2 от ЗМДТ.
По искане на жалбоподателката по делото е изискано и представено заверено копие от изпълнително дело №20199290401709 по описа на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Н. К., с район на действие Окръжен съд – Хасково, образувано на 29.08.2019 г. с взискател Община Хасково и длъжник Р.Л.Я. по възлагателно писмо за събиране на публичните задължения към Община Хасково, установени по вид и размер относно АУЗД №000078/21.04.2014 г. (със забележка, че има направени плащания за задължения за 2009 г. и частично 2010 г.) и АУЗД №26-1/14.01.2019 г. – посочен като влязъл в сила на 06.03.2019 г., за което върху копието от АУЗД има извършена заверка от главен публичен изпълнител М. Т..
От съдържащите
се в неприключилото изпълнително дело документи е видно, че до Р.Л.Я., чрез
работодателя й Социални услуги в общността, гр.Х., е изпратена Покана за
доброволно изпълнение, връчена на 18.09.2019 г. на М. К., срещу задължение да
предаде, както и са извършвани действия по изпълнението, последното от които е
удостоверено с Протокол от 30.07.2020 г.
Под Рег.индекс: 94Р-2698-3/07.11.2019 г. в Община Хасково е заведена подадена до Директора на Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ – Хасково жалба от Р.Л.Я. и М.И.Я. срещу Акт за установяване на задължения по декларация №АУ000078/21.05.2014 г. и Акт за установяване на задължения по декларация №2602-1/14.01.2019 г., издадени от Община Хасково.
В жалбата се твърди, че двамата жалбоподатели не били уведомени за издаването на тези актове, за което разбрали във връзка с наложен запор върху трудово възнаграждение по изпълнително дело №1709/2019 г. по описа на ЧСИ Н. К.. Жалбоподателите заявяват, че задълженията им за периода 2009 г. – 2013 г. били погасени чрез плащане от ЧСИ С. М. П., който продал на публична продан имотите, за които се дължат ДНИ и ТБО. Правят възражения за погасяване по давност на задълженията за този период от 2009 г. до 2013 г., като сочат, че е изтекла погасителната давност по чл.171, ал.1 от ДОПК и същите следва да бъдат отписани на основание чл.173, ал.1 от ДОПК. Твърдят, че АУЗД №2602-1/14.01.2019 г. е нищожен, поради липса на предмет, тъй като жалбоподателите от 09.01.2015 г. и от 09.04.2015 г. нямали собственост на адреса в гр.Х., ул.„С.“ №*** и не дължали данъци за този имот.
Жалбоподателите претендират посочените два АУЗД да бъдат отменени като нищожни и незаконосъобразни, както и да бъдат предприети мерки за прекратяване на изпълнителното дело срещу тях.
По повод на тази жалба, до Р.Л.Я. и М.И.Я., двамата с адрес ***, е изпратено писмо с рег.индекс:94Р-2698#1 от дата 21.11.2019 г., от Директор „Общинска данъчна дирекция“.
С писмото адресатите се уведомяват за предприетите действия по връчване на АУЗД №АУ000078/21.05.2014 г., че срокът за обжалването му е изтекъл на 03.07.2014 г. и същият е влязъл в законна сила и е било открито принудително събиране от държавен съдебен изпълнител към Районен съд – Хасково по изпълнително дело №159/2014 г.
В писмото е посочено също, че изпълнителното дело било прекратено от ДСИ на 07.01.2019 г. на правно основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради настъпването на така наречената „перемпция“. Развити са съображения, че се приемат за несъстоятелни възраженията за погасяване по давност на задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2009 – 2013 г., тъй като от последното валидно изпълнително действие – налагането на запор на банкова сметка, ***.12.2016 г., не са изтекли пет години.
Като неоснователно е прието и възражението относно погасяването на задълженията от ЧСИ при извършване на публичната продан, като е посочено, че видно от справките за извършени плащания към Община Хасково от ЧСИ С. П., при извършване на публичната продан по АУЗД 000078/21.05.2014 г., по партидата на лицата са постъпили конкретно изброени суми, които не били достатъчни за цялостно изплащане на задълженията им и остатъкът по акта бил дължим.
Посочено е също, че след извършване
на публичната продан от партидата на жалбоподателите по декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№1334/17.04.2008 г., в информационната система на Местни данъци и
такси имало деклариран гараж, тяхна собственост, за който се дължат данък върху
недвижими имоти и такса битови отпадъци, за които законосъобразно бил съставен
АУЗД №2602-1/14.01.2019 г.
Няма представени писмени
доказателства на коя дата писмото е получено от адресатите си.
Жалбата на Р.Л.Я. е подадена в съда на 06.12.2019 г.
(В частта й, подадена от М.И.Я., същата жалба е оставена без разглеждане с влязло в сила Определение от 25.02.2020 г.).
По допустимостта на оспорването:
Жалбата на Р.Л.Я. е насочена против
конкретизирани с номерата си два АУЗД, издадени от орган по приходи в Дирекция
„Общинска данъчна Дирекция“, Община Хасково, с които на основание ЗМДТ са
установени задължения на лицето за ДНИ и ТБО по Данъчна декларация с вх.№1334/17.04.2008 г.
Съгласно чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ,
установяването на местните данъци и такси по този закон се извършва по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Обжалването на свързаните с
тях актове се извършва по същия ред.
В чл.4, ал.3,
предл.първо от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите, а в чл.4, ал.5, предл.второ от същия закон –
че ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община упражнява правомощията на териториален
директор на Националната агенция за приходите.
Според приложимата норма на чл.107,
ал.4 от ДОПК, относима към случаите на установяване размер на задължение въз основа
на подадена от задълженото лице декларация, актът за установяването може да се
обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната
дирекция.
В чл.147 от ДОПК са регламентирани
действията при просрочена или нередовна жалба при административното обжалване.
Съгласно чл.147, ал.1 от ДОПК,
когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я
разгледа орган с решение, а съгласно ал.3 на същата разпоредба (редакция ДВ
бр.64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.), решението по ал.1 може да се
обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд, който се
произнася с определение в 30-дневен срок.
Съгласно чл.155, ал.1 от ДОПК,
решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано
решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно от
отстраняване на нередовностите по чл.145, като според ал.2 решаващият орган
може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт
(съответно АУЗД) в обжалваната част.
На основание препращащата разпоредба
на чл.144, ал.1 от ДОПК, за обжалването на АУЗД пред съд е приложим реда за
обжалване на ревизионните актове, регламентиран в чл.156 от ДОПК.
Съгласно чл.156, ал.1 от ДОПК, РА
(съответно АУЗД) в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да
се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението.
Според ал.2 и ал.3, РА (съответно АУЗД) не може да се обжалва по съдебен ред в
частта, в която не е обжалван по административен ред, както и не може да се
обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението.
В чл.156, ал.4 от ДОПК е предвидено,
че непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155, ал.1 се смята за
потвърждение на ревизионния акт (съответно АУЗД) в обжалваната част.
В процесния случай няма постановено
мотивирано решение по чл.155, ал.1 от ДОПК, с което решаващият орган разглежда
подадената до него жалба с Рег.индекс: 94Р-2698-3/07.11.2019 г. по същество,
няма и постановено решение по чл.147, ал.1 от ДОПК за оставяне на същата жалба
без разглеждане.
В отправеното до двамата податели на
жалба с Рег.индекс: 94Р-2698-3/07.11.2019 г. писмо с рег.индекс: 94Р-2698#1/21.11.2019
г. на Директора на Дирекция „Общинска данъчна дирекция“, Община Хасково, съдържащо
както съображения за влизане в сила на АУЗД №000078/21.05.2014 г., така и
становище по същество, няма формулиран диспозитив, от който да се прецени
характера му на решение от някой от горепосочените два вида.
При това положение съдът намира, че следва да бъде приложена хипотезата на чл.156, ал.4 от ДОПК и на съдебен контрол подлежат АУЗД №АУ000078/21.05.2014 г. и АУЗД №2602-1/14.01.2019 г., срещу които има подадена по административен ред жалба с Рег.индекс: 94Р-2698-3/07.11.2019 г., съдържаща и твърдение за тяхната нищожност.
Съгласно приложимата в производството на основание §2 от ДР на ДОПК разпоредба на чл.149, ал.5 от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
В частта й, подадена от Р.Л.Я. – адресат на АУЗД №000078/21.04.2014 г. и на АУЗД №2602-1/14.01.2019 г., жалба с Рег.индекс: 94Р-2698-3/07.11.2019 г. е била процесуално допустима за разглеждане само в тази й част, в която се твърди нищожност на двата акта. Съответно в тази й част Директорът на Дирекция „Общинска данъчна дирекция“, Община Хасково, е следвало да разгледа жалбата по същество и се произнесе с мотивирано решение по смисъла на чл.155, ал.1 от ДОПК.
Жалба с Рег.индекс: 94Р-2698-3/07.11.2019 г., в частта й, подадена от Р.Л.Я., е била процесуално недопустима за разглеждане в тази й част, с която двата АУЗД се оспорват като незаконосъобразни, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в чл.107, ал.4 от ДОПК 14-дневен срок, отчитан от получаването и на двата АУЗД поотделно.
Въз основа на събраните по делото доказателства не може да се приеме за основателно твърдението на жалбоподателката, че тези актове не са й връчени по надлежния ред.
В процесния случай се установява спазване на приложимите на основание чл.33 от ДОПК ред и срокове за връчване на всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, посочени в Глава шеста от ДОПК, по отношение връчването на АУЗД №2602-1/14.01.2019 г.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ДОПК, връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни, които обстоятелства се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция.
По делото са представени Констативните протоколи от 16.01.2019 г. и от 25.01.2019 г., удостоверяващи изпълнението на тази процедура, и доказателства за изготвяне и поставяне на таблото на 04.02.2019 г. на Съобщение по чл.32, ал.4 от ДОПК и изпращане на писмо с обратна разписка по смисъла на чл.32, ал.5 от ДОПК. Въз основа на тези доказателства съдът приема за безспорно установена хипотезата на чл.32, ал.6 от ДОПК, предвиждаща, в случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт да се прилага към преписката и се смята за редовно връчен. След като не се е явила да получи АУЗД в срок до 18.02.2019 г., същият се смята за редовно връчен и от следващия ден за него тече 14-дневен срок за обжалване, който изтича на 05.03.2019 г. – първия присъствен ден след почивния 04.03.2019 г., съответно след тази дата се преклудира правото на Р.Л.Я. да оспорва законосъобразността на АУЗД №2602-1/14.01.2019 г.
По отношение връчването на АУЗД №АУ000078/21.05.2014 г., по делото са събрани доказателства, че същият е изпратен чрез куриерска фирма до получател Р.Л.Я., на адрес с.О., и след като пратката е върната неполучена, е изготвено Съобщение по чл.32 от ДОПК от 04.06.2014 г., публикувано на официалната страница на Община Хасково в интернет. Макар да не са ангажирани доказателства за извършени най-малко две посещения през 7 дни на адреса за кореспонденция, настоящият съдебен състав приема, че нарушението на процедурата не е съществено. От представеното в оригинал изпълнително дело №159/2014 г. на ДСИ при Районен съд – Хасково се установява по несъмнен начин, че най-късно на 01.09.2014 г. на Р.Л.Я. лично и срещу подпис е бил връчен АУЗД №АУ000078/21.05.2014 г., заедно с Покана за доброволно изпълнение на установените с него суми. Протеклото изпълнително производство, с налагани на същата запори и изпращани съобщения, опровергава твърденията на жалбоподателката, че е узнала за издаването на акта едва през 2019 г. Дори отчитан от 01.09.2014 г., срокът за обжалване законосъобразността и на този акт е бил изтекъл към датата на подаване на жалба с Рег.индекс: 94Р-2698-3/07.11.2019 г.
По изложените съображения съдът намира, че подадената по съдебен ред жалба от Р.Л.Я. е допустима за разглеждане само в частта й, с която се претендира нищожност на обжалваните Акт за установяване на задължение по декларации №АУ000078 от 21.05.2014 г. и Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №2602-1 от 14.01.2019 г., а в останалата й част, относно доводите за незаконосъобразност на оспорените актове, същата е недопустима за разглеждане и производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, и валидността на обжалваните
административни актове, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.160,
ал.2 от ДОПК, счита жалбата, в допустимата й за разглеждане част, за неоснователна.
При липса на легално определение на
понятието „нищожност” в АПК и ДОПК, следва да се възприеме установеното в административноправната теория и
трайната съдебна практика становище, че обявяването на нищожност на
административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни актове,
засегнати от много тежък по степен порок, при който, въпреки че притежава някои
външни белези на административен акт, същият въобще не е годен да породи правни
последици. Най-общо нищожността на административните актове се свързва с
извършени нарушения при тяхното издаване, които изключват възникването на
целените от административния орган правни последици. Липсата на компетентност
на административния орган – материална, местна или по степен, винаги води до
нищожност на акта. Нарушенията на административнопроизводствените правила също
могат да са основания за нищожност, когато са толкова съществени, че
нарушението да е довело до липса на волеизявление.
Приема се, че е налице нищожност на
административния акт и в случаите на нарушение на материалния закон, когато
нарушението е толкова тежко, до степен актът да е изцяло лишен от нормативна
опора, или правните последици от акта да са нетърпими от правовия ред. В тези
случаи преценката за действителността на административния акт следва да е
винаги конкретна, и обусловена от тежестта на порока, от който е засегнат акта.
За да доведе до нищожност, а не до унищожаемост, противоречието на
административния акт с материалния закон следва да е дотолкова съществено, че
да доведе до пълно отсъствие на предпоставките за издаване на акта – т.е. да
няма законово основание за неговото издаване, или да е недопустимо издаването
на акт със същото съдържание. Тези критерии за разграничение на нищожните от
унищожаемите административни актове са възприети от теорията и съдебната
практика.
Обжалваните АУЗД №АУ000078 от 21.05.2014 г. и АУЗД №2602-1 от 14.01.2019 г. са издаден от орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, която на практика не се оспорва по делото.
Както беше посочено, съгласно предвиденото в чл.4, ал.3 от ЗМДТ, в производствата по ал.1, т.е. тези по установяване на местни данъци (и такси, вр. чл.9б от ЗМДТ), служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите.
От представените по делото Заповед №754/17.05.2013 г.; Заповед №215/17.02.2017 г. и Заповед №1324/11.09.2018 г. на Кмета на Община Хасково се установява, че А. Т. М., на длъжност Главен експерт в Дирекция „Общинска данъчна дирекция“, а впоследствие Гл.инспектор Недвижими имоти, е определен като служител от Дирекция „Общинска данъчна дирекция“, Община Хасково, да изпълнява функции на Орган по приходите, с което е доказана и персоналната компетентност на подписалото двата оспорени АУЗД лице.
И двата обжалвани АУЗД са в писмена форма, подписани са от издателя си и липсват толкова съществени нарушения на формата и съдържанието им, които да ги определят като нищожни административни актове. Твърдението на жалбоподателката за липса на мотиви и на яснота по кой ред, разписан в чл.107 от ДОПК, били установени задълженията с тези актове, е очевидно неоснователно. И двата АУЗД от формална страна съдържат всички предвидени реквизити, в тях са посочени както фактически, така и правни основания за издаването им. Актовете са ясно мотивирани с посочване на установените от органа факти, че задълженията на адресата за такса битови отпадъци и данък върху недвижими имоти по подадена данъчна декларация с вх.№1334/17.04.2008 г. в конкретен размер, са дължими по изброени периоди, не са внесени и същите са дължими с изчислените лихви за просрочие към тях.
Доколкото, съгласно чл.9б, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването на местните данъци и такси се извършва по реда на ДОПК, то приложим към случая е чл.107, ал.1 от ДОПК, регламентиращ, че когато органът по приходите установява размера на дължимо задължение въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Приложение намира и ал.3 на същата норма, предвиждаща, че органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Именно на тази хипотеза се е позовал административният орган, за да издаде служебно двата АУЗД.
Споровете относно пълното или частично погасяване на установените с тези актове задължения са такива по законосъобразността на обжалваните актове, и настоящият съдебен състав няма да се произнесе по тях. Следва да се отбележи само, че от доказателствата, събрани по делото, е видно, че заплатените чрез ЧСИ С. М. П. на Община Хасково суми в размер на 316.30 лв., 319.35 лв. и 756.41 лв. (или общо в размер на 1 392.06 лв.) са само изчислените към съответните моменти суми (общо главница и лихви), дължими от Р.Л.Я. за ДНИ, и то за конкретните четири обособени обекта, представляващи идеални части от поземления имот, ведно със самостоятелен обект в сграда, които са продадени чрез проведена публична продан по изпълнителното дело. Тоест няма данни за пълно заплащане на задълженията на жалбоподателката – както за непродадените на публичната продан обекти, така и на задълженията, определени за ТБО.
Като
неоснователно следва да се отхвърли и конкретно наведеното в жалбата
възражение, че АУЗД №2602-1 от 14.01.2019 г. бил нищожен поради липса на
предмет. Видно е, че в този акт задълженията на жалбоподателката са определени
въз основа на данъчните оценки на условно обособени пет обекта (земя, жилище първи етаж,
жилище втори етаж, жилище партерен етаж и гараж), като за първите четири от тях са
посочени датите, до които е активна партидата на декларатора, в качеството му
на собственик, т.е. за тях не се изчисляват ДНИ и ТБО след 2015 г., когато
обектите са продадени по изпълнителното дело на ЧСИ С. М. П.. Видно е обаче от
всички събрани по това изпълнително дело доказателства, че гаражът, собственост
на Р.Л.Я. и М.И.Я. по Нотариален акт №95 от 30.08.2007 г. не е бил обект на
публична продан, нито е бил възлаган на трети лица купувачи. По делото липсват
други данни за отчуждаването на този гараж от страна на жалбоподателката, респ.
за декларирането на подобно обстоятелство пред данъчната дирекция. Твърденията
за определяне на задължения за ТБО и ДНИ върху несъществуващ обект не са
доказани и се опровергават от писмените доказателства по делото.
И двата оспорени АУЗД са валидни – издадени от компетентен орган, в съответната форма, и почиват на валидно правно основание, поради което няма основания същите да бъдат прогласени за нищожни. В допустимата й за разглеждане част жалбата срещу тях следва да се отхвърли като неоснователна.
По направеното в жалбата възражение за погасяване по давност на установените с двата АУЗД задължения, касаещи периода от 2009 г. до 2013 г. включително, поради изтекла 5-годишната погасителна давност по чл.171, ал.1 от ДОПК, съдът намира следното:
Според разпоредбите на чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК, вземанията за ДНИ и ТБО са публични общински вземания. Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В закон не е предвиден по-кратък срок за погасяване на публичните вземания за ДНИ и ТБО. Задълженията за лихви се разглеждат в същия режим, който е установен за главното задължение, като съгласно чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК те също са публични задължения, поради което и към тях е приложим погасителният 5-годишен давностен срок.
При тази нормативна уредба, давностният срок за задълженията на жалбоподателката за ДНИ и ТБО за 2009 г. започва да тече от 01.01.2010 г. и същите биха се погасили с изтичането на 2014 г., освен ако не са налице основания за спиране или прекъсване на погасителната давност. Съгласно чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, давността спира с налагането на обезпечителни мерки, а в чл.172, ал.2 от ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност – чл.172, ал.3 от ДОПК. В случая, с издаването на 21.05.2014 г. на първия акт за установяване на публичното вземане – АУЗД №АУ000078, давностният срок е прекъснат. Същият не е изтекъл, тъй като е прекъснат и с предприетите действия по изпълнение на задълженията, установени с този акт – съответно по изпълнително дело №159/2014 г. и изпълнително дело №20199290401709.
Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника, или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.
По делото не е установено някое от изброените изключения, поради което за задълженията на жалбоподателката за ДНИ и ТБО за 2009 г. 10-годишният давностен срок започва да тече от 1 януари на 2010 г. е изтекъл с изтичането на 2019 г.
В разпоредбата на чл.160, ал.4, изр.второ от ДОПК е предвидено, че когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение.
По аргумент от тази процесуална разпоредба, съдът следва да посочи, че установените с Акт за установяване на задължения по декларация №АУ000078 от 21.05.2014 г. задължения на Р.Л.Я. за Данък върху недвижимите имоти за 2009 г. в размер на 362.91 лв. (сума за внасяне общо), от които 242.89 лв. главница и 120.02 лв. лихви и за Такса битови отпадъци за 2009 г. в размер на 544.37 лв. (сума за внасяне общо), от които 364.33 лв. главница и 180.04 лв. лихви, не подлежат на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност и същите следва да бъдат служебно отписани на основание чл.173, ал.2 от ДОПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на Р.Л.Я. ***, против Акт за установяване на задължение по декларации №АУ000078 от 21.05.2014 г., издаден от Главен инспектор – орган по приходите в Дирекция „Общинска данъчна дирекция“, Община Хасково и против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №2602-1 от 14.01.2019 г., издаден от Главен инспектор имотни данъци – орган по приходите в Дирекция „Общинска данъчна дирекция“, Община Хасково, в частта й, с която актовете се оспорват като незаконосъобразни и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Л.Я. ***, против Акт за установяване на задължение по декларации №АУ000078 от 21.05.2014 г., издаден от Главен инспектор – орган по приходите в Дирекция „Общинска данъчна дирекция“, Община Хасково и против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №2602-1 от 14.01.2019 г., издаден от Главен инспектор имотни данъци – орган по приходите в Дирекция „Общинска данъчна дирекция“, Община Хасково, в частта й, с която актовете се оспорват като нищожни, като в частта му, с която са установени задължения за ДНИ и ТБО за 2009 г. АУАН №АУ000078 от 21.05.2014 г. не подлежи на принудително изпълнение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: