Решение по дело №907/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1817
Дата: 28 юли 2020 г. (в сила от 18 август 2020 г.)
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20202120100907
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1817                                                   28.07.2020 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети юли                                                               две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 907 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба от „АГРОВЕЛ 1990“ ЕООД против Е.П.Д. и е за установяване на дължимост на суми, оспорени в заповедно производство по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на РС – Поморие.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор от ответника, който оспорва исковете.

С определение по чл.140 от ГПК от 14.05.2020 г. съдът откри на основание чл. 193 от ГПК производство по оспорване истинността (автентичността) на договор за покупко-продажба на стоки от 01.04.2016 г., приемо-предавателен протокол от 05.04.2016 г. и запис на заповед от 01.04.2016 г., а именно, че ответникът Д. е положила подписа си под „бланкет“ на договора за покупко-продажба, а така също, че подписите след „за приемаща страна“ в приемо-предавателен протокол от 05.04.2016 г. и след „издател“ в запис на заповед от 01.04.2016 г. не са положени от нея.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната направените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва исковата молба и моли съда да отхвърли исковете.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ответникът е регистриран земеделски производител, ищецът е търговец. На 01.04.2016 г. между страните се сключва договор за покупко-продажба (за краткост Договора), по силата на който дружеството се задължава да продаде и прехвърли собствеността на ответника върху следните препарати за растителна защита: Хорус – 1 кг. – 5 броя; Делан – 1 кг. – 6 броя; Скор – 1 л. – 3броя; Нуреле – 1 л. – 15 броя; Агриа – 1 л. – 15 броя; Метил Топсин – 1кг. – 10 броя. Купувачът се задължава да заплати цена в размер на 2000 лева без ДДС (2400 лева с ДДС) до 20.11.2016 г., а продавачът се задължава да достави стоката в срок до 05.04.2016 г. Договорът е подписан от купувача и от представител на продавача. На същата дата ответникът подписва и запис на заповед с поемател физическо лице, управител на и едноличен собственик на капитала в ищцовото дружество, за сумата от 2400 лева с падеж 20.11.2016 г.

На 05.04.2016 г. е съставен приемо-предавателен протокол, подписан от купувача Д., който удостоверява, че са й предадени описаните в договора от 01.04.2016 г. препарати. Продажната цена не е заплатена.

На 12.12.2019 г. ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по него е образувано ч.гр.дело № ***/2019 г. по описа на БРС, което е изпратено по подсъдност на РС – Поморие, пред когото е образувано на 20.12.2019 г. ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на този съд. На 23.12.2019 г. е издадена заповед за изпълнение по това частно гражданско дело за следните суми: 2400 лева, главница по договор покупко-продажба на препарати от 01.04.2016 г.; 730 лева, мораторна лихва размер на законната за периода от 12.12.2016 г. до 11.12.2019 г.; законната лихва върху главницата от 12.12.2019 г. до окончателното й изплащане. Тъй като ответникът е депозира възражение против заповедта, ищецът депозира искова молба по настоящото дело.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, на заключението на вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза и приложеното частно гражданско дело.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. Д. поради следните мотиви:

Установи се, че подписите след „купувач“ в договора от 01.04.2016 г., след „за приемаща страна“ в приемо-предавателен протокол от 05.04.2016 г. и след „издател“ в запис на заповед от 01.04.2016 г. са положени от ответника Д., поради което е недостоверно твърдението на свидетеля, че страните „не са работили двамата“, т.е. не е имало правоотношение между тях.

В отговора на исковата молба ответникът твърди, че не разполага с „втори оригинал на договора“, а свидетелят твърди, че е „виждал договора“ и в него „не е имало изписани препарати“. В чл.6.3 от Заключителни разпоредби на Договора, който е разположен на втора страница от документа, изрично е отразено, че Договорът се подписва в два еднакви екземпляра, по един за всяка страна. Въпреки това ответникът не представи „нейния“ екземпляр, който да потвърди тезата й (и твърдението на свидетеля), че първата страница от документа има друго съдържание или въобще няма изписан ръкописен текст.

На следващо място, Д. сочи в отговора на исковата молба, че „първата страница на договора е попълнена или допълнена от ищеца след подписването му“, а съдържанието й няма нищо общо с волята й. След като тя твърди, че подписаният от нея бланкетен договор е попълнен не съобразно волята й, в нейна тежест е (и съдът й указа това) да докаже както полагането на подписа си под „бланкет“, т.е. че към дата 01.04.2016 г. първата страница от договора не е била попълнена, така и че текстът е попълнен, не съобразно уговореното с лицето, на което е предаден подписаният договор. Това оспорване остана недоказано. Вещото лице графолог заяви в съдебно заседание, че няма методика, която да даде отговор дали всички документи са изписани по едно и също време. Ако Договорът не отговаря на волята на ответника, земеделският производител не би следвало да подписва и приемо-предавателен протокол няколко дни по-късно, защото „няма да има нужда“ от тези препарати. Освен това, ако Договорът е „дописан“ по-късно, то Д. няма да знае и каква е цената на препаратите, защото тя е отразена на първа страница от Договора, но въпреки това подписва запис на заповед на 01.04.2016 г., който е за същата сума – 2400 лева. Нещо повече, падежът на задължението по записа на заповед също съвпада с падежа на задължението за плащане на цената на стоките, а именно 20.11.2016 г., а тази дата също е изписана ръкописно на първата страница от Договора.

На последно място, ако съществува възможност на земеделския производител да не й потрябват никакви препарати, а ако й потрябват, може да ги намери от „различни агроаптеки в гр. Бургас и гр. Айтос“ (по думите на свидетеля Д.), то тогава не би подписала запис на заповед за сумата от 2400 лева, с който по същество се задължава „безусловно“ да я плати.

Ето защо съдът не кредитира показанията на свидетеля, а кредитира заключението на вещото лице.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.327, ал.1, вр. чл.318, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По аргумент от чл.319 от ТЗ страните по търговска продажба (каквато на основание чл.318, ал.1 от ТЗ е процесната) могат да уговорят срок за предаване на стоката, което те правят с чл.4.1 от Договора, а именно – 05.04.2016 г.

Според разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Очевидно е, че в настоящия случай е уговорено „друго“, а именно – цената да бъде платена след предаване на стоката.

С оглед горното и поради факта, че договорът за покупко-продажба на стоки е консенсуален, а не реален, то е налице валиден договор, а не предварителен такъв за покупко-продажба, както твърди ответникът.

Както вече се посочи, възраженията на ответника, че е подписала „бланкет“, т.е. че към дата 01.04.2016 г. първата страница от Договора не е била попълнена и че текстът е попълнен, не съобразно волята й, останаха недоказани. Установи се, че тя е подписала Договора и приемо-предавателния протокол, т.е. задълженията на продавача са изпълнени, а тя не е заплатила цената, т.е. искът за главница се явява основателен, като ищецът има вземане за сумата от 2400 лева, ведно със законната лихва от датата по депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

Макар падежът на задължението да е 20.11.2016 г., ищецът претендира лихва за забава върху главницата от 12.12.2016 г. до 12.12.2019 г., която е в размер на 730 лева, поради което и този иск следва да бъде уважен.

По оспорването на документи:

Оспорването на истинността (автентичността) на договор за покупко-продажба на стоки от 01.04.2016 г., приемо-предавателен протокол от 05.04.2016 г. и запис на заповед от 01.04.2016 г., а именно, че ответникът Д. е положила подписа си под „бланкет“ на договора за покупко-продажба, а така също, че подписите след „за приемаща страна“ в приемо-предавателен протокол от 05.04.2016 г. и след „издател“ в запис на заповед от 01.04.2016 г. не са положени от нея, остана недоказано. Установи се, че подписите и в трите документа са положени от нея, респективно, че не е попълнила „бланкет“.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има само ищецът, които в заповедното производство са в размер на 462,61 лева (400 лева адвокатско възнаграждение и 62,61 лева държавна такса), а в исковото производство са 583,39 лева (83,39 лева държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение), съобразно списък по чл.80 от ГПК (л.42 от делото) и следва да се възложат в тежест на ответника.

Мотивиран от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Е.П.Д., ЕГН – **********, дължи на „АГРОВЕЛ 1990“ ЕООД, ЕИК – *********, следните суми: 2400 (две хиляди и четиристотин) лева, представляваща дължима цена по договор за покупко-продажба на стоки (препарати за растителна защита) от 01.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 г. до окончателното й изплащане; 730 (седемстотин и тридесет) лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната върху главницата за периода 12.12.2016 г. – 12.12.2019 г., за които сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № ***/2019 г. по описа на РС - Поморие.

ОСЪЖДА Е.П.Д., ЕГН – **********, да заплати на „АГРОВЕЛ 1990“ ЕООД, ЕИК – *********, следните суми: 462,61 лева (четиристотин шестдесет и два лева и шестдесет и една стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр. дело № ***/2019 г. по описа на РС – Поморие; 583,39 лева (петстотин осемдесет и три лева и тридесет и девет стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски по настоящото дело.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.2 и ал.3 от ГПК заявеното от Е.П.Д., ЕГН – **********, оспорване на истинността (автентичността) на договор за покупко-продажба на стоки от 01.04.2016 г., приемо-предавателен протокол от 05.04.2016 г. и запис на заповед от 01.04.2016 г., а именно, че Д. е положила подписа си под „бланкет“ на договора за покупко-продажба, че подписите след „за приемаща страна“ в приемо-предавателен протокол от 05.04.2016 г. и след „издател“ в запис на заповед от 01.04.2016 г. не са положени от нея.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ