№ 7085
гр. София, 11.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110158931 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от **********, чрез юрк.
Н.К., срещу „*******“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 3584 лева,
представляваща дължима наемна цена за периода от 01.06.2022 г. до 28.02.2023 г., по
договор за наем № РД-566-05-27/18.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 408,33 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода
от 07.06.2022 г. до 28.09.2023 г.; иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 282,62 лева, представляваща обезщетение
за ползването на процесния имот за периода от 01.03.2023 г. до 22.03.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 16,84 лева, представляваща мораторна лихва върху
тази главница за периода от 01.03.2023 г. до 28.09.2023 г.; и иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 490,37 лева,
представляваща мораторна лихва върху платени със забава месечни наемни вноски за
периода от 01.07.2020 г. до 31.05.2022 г., начислена за периода от 28.07.2020 г. до 07.08.2023
г.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за наем № РД-
566-05-27/18.12.2015 г., по силата на който ищецът, в качеството му на наемодател,
предоставил на ответника, в качеството му на наемател за временно и възмездно ползване
следния недвижим имот – частна общинска собственост, а именно: помещение, находящо се
в гр. ****************************, с площ 53,11 кв. м., срещу задължението на ответното
дружество да заплаща месечна наемна цена в размер на 310 лева. Договорът бил сключен за
1
срок от 10 години. С няколко анекса към договора за наем дължимата наемна цена била
изменяна, като последно с анекс № 6 от 19.11.2020 г. същата била договорена в размер на
331,87 лева с ДДС. С уведомително писмо с вх. № РСР23-ТД26-272/16.02.2023 г. ответникът
изразил желание да прекрати предсрочно действието на процесния договор.
Волеизявлението било прието от **********, като наемното правоотношение било
прекратено, считано от 28.02.2023 г. Тъй като процесният имот бил предаден от наемателя с
приемо-предавателен протокол на 22.03.2023 г., за времето от 01.03.2023 г. до 22.03.2023 г.
ответното дружество дължало обезщетение за ползването му, което не било заплатено.
Освен това по договора останали непогасени и към настоящия момент наемни вноски,
поради което ответникът дължал и лихва за забава. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*******“ ЕООД за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните и
не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. съществуването между страните през процесния период на валидно наемно
правоотношение, възникнало по силата на договор за наем № РД-566-05-27/18.12.2015 г.,
изменен с анекс № 1 от 01.03.2017 г., анекс № 2 от 01.03.2018 г., анекс № 3 от 01.03.2019 г.,
анекс № 4 от 01.03.2020 г., и анекс № 6 от 19.11.2020 г;
2. обстоятелството, че е изправна страна по договора за наем, като е предал на
наемателя процесния имот и е осигурил през исковия период необезпокояваното му
ползване;
3. размера на дължимата от ответника месечна наемна цена за процесния период,
падежа на задълженията и размера на дължимата мораторна лихва;
4. предсрочното прекратяване на договора за наем по съгласие на страните, считано от
28.02.2023 г.;
5. обстоятелството, че ответникът – наемател продължил да ползва процесния имот
след прекратяване на договора за наем и въпреки противопоставянето на наемодателя,
периода, през който е ползвал имота, и размера на дължимото за този период обезщетение;
6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми, както и всички
други факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства. По
искането му за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба
задачи съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
2
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 3584 лева, представляваща дължима
наемна цена за периода от 01.06.2022 г. до 28.02.2023 г., по договор за наем № РД-566-05-
27/18.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 408,33 лева,
представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 07.06.2022 г. до
28.09.2023 г.; иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 282,62 лева, представляваща обезщетение за ползването на
процесния имот за периода от 01.03.2023 г. до 22.03.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 16,84 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за
периода от 01.03.2023 г. до 28.09.2023 г.; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 490,37 лева,
представляваща мораторна лихва върху платени със забава месечни наемни вноски за
периода от 01.07.2020 г. до 31.05.2022 г., начислена за периода от 28.07.2020 г. до 07.08.2023
г.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните, и права, които не
се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. съществуването между страните през процесния период на валидно наемно
правоотношение, възникнало по силата на договор за наем № РД-566-05-27/18.12.2015 г.,
изменен с анекс № 1 от 01.03.2017 г., анекс № 2 от 01.03.2018 г., анекс № 3 от 01.03.2019 г.,
анекс № 4 от 01.03.2020 г., и анекс № 6 от 19.11.2020 г;
2. обстоятелството, че е изправна страна по договора за наем, като е предал на
наемателя процесния имот и е осигурил през исковия период необезпокояваното му
ползване;
3. размера на дължимата от ответника месечна наемна цена за процесния период,
падежа на задълженията и размера на дължимата мораторна лихва;
4. предсрочното прекратяване на договора за наем по съгласие на страните, считано от
28.02.2023 г.;
3
5. обстоятелството, че ответникът – наемател продължил да ползва процесния имот
след прекратяване на договора за наем и въпреки противопоставянето на наемодателя,
периода, през който е ползвал имота, и размера на дължимото за този период обезщетение;
6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните суми, както
и всички други факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
По доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
с поставени в исковата молба задачи съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 10.03.2025 г. от
15,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4