№ 13488
гр. София, 14.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично при закрити
врати заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
СъдебниИ. Г. МАРИНОВ
заседатели:РАДКА ИВ. КЪНЧЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора Д. П. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Наказателно дело от общ характер № 20231110201319 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ И. Р. Р., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, явява се лично и със защитника си адв. М. К., редовно уведомена
чрез адв. Янков.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
Д. А. Т., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се.
В. С. Г., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се.
Г. Ч. В., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, не се
явява.
Л. М. К., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, не се
явява.
Съдът докладва, че от свид. К. е депозирана молба да бъде разпитан в РС
- гр. Гоце Делчев предвид голямото разстояние от гр. Гоце Делчев до гр. София
и предвид на това че в сградата на РС - гр. Гоце Делчев има обособена зала за
конферентна връзка.
В. Д. П., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се.
1
Родителите на подс. Р. - Р. А. Р. и М. Л. Р., редовно уведомени от
предходното съдебно заседание, се явяват.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Не са налице процесуални пречки за даване ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Подс. И. Р. и пострадалите свидетели съгласно твърденията в
обвинителния акт - Д. Т. и В. Г. са със снета самоличност в предходното
съдебно заседание.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ В. П., въз основа на
представен документ за самоличност – лична карта:
В. Д. П., 30 г., българин, български гражданин, неосъждан, без дела и
родство с подс. Р., ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свидетелите правата им по чл.121 - чл.122 НПК,
както и отговорността по чл.290, ал.1 от НК.
СВИДЕТЕЛИТЕ Г., Т. и П. (поотделно): Разбрахме правата си и
наказателната отговорност.
Обещаваме да кажем истината.
Свидетелите бяха изведени от залата до разпита им.
2
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам искания по
доказателствата и реда на съдебното следствие.
АДВ. К.: Нямаме искания за отводи към състава на съда, съдебния
секретар и прокурора. Нямаме на този етап искания по реда на съдебното
следствие и по доказателствата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от адвоката ми.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че съдебното производство е образувано на
основание чл.247, ал.1, т.1 от НПК въз основа на обвинителен акт, внесен от
прокурор при СРП по обвинение против И. Р. Р. за извършено престъпление по
чл.198, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.3 във вр.26, ал.1 от НК.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава предостави възможност на прокурора да
изложи обстоятелствата, включени в обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Повдигнатото обвинение е затова, че за времето от 23:00
ч. на 10.11.2021 г. до 00:30 ч. на 11.11.2021 г. в гр. София, на два пъти в
условията на продължавано престъпление, подс. И. Р. е отнел чужди движими
вещи на обща стойност 110 лева, от владението на различни лица – Д. Т. и В.
Г., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. За това
употребил заплашване, както следва: При първото деяние на 10.11.2021 г. около
23:00 ч. в гр. София, на кръстовището на ул. „Д. Белишки” и ул. „Метличина
поляна” е отнел сумата от 60,00 лева от владението на Д. Т., без негово
съгласие с намерението противозаконно да я присвои. Затова употребил
заплашване, изразяващо се в бъркане на джоба на панталона си и като с
движение на ръката си симулирал, че бил въоръжен. Второто деяние - на
11.11.2021 г. около 00:30 ч., в гр. София, на ул. „Костенски водопад”, пред
магазин „Алкохол и Табаков” е отнел сумата от 50,00 лева от владението на В.
3
Г. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като
употребил за това заплашване. Казал му следните думи: „Дай парите, за да не
вадим пистолета” и бъркайки в джоба на панталона си с движения на ръката си
симулирал, че е бил въоръжен. Макар и непълнолетен, е разбирал свойството и
значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките си. Това е
престъпление по чл.198, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.3 във вр.26, ал.1 от НК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам обвинението. Няма да давам обяснения на
този етап.
АДВ. К.: Представям доказателства за неявяването си в предходното
съдебно заседание.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ.
В залата бе въведен свид. Т., който РАЗПИТАН каза: Знам за какво се
води делото. Делото се води срещу въпросното лице, което е тука, поради
факта, че през 2021 г. ме ограби. Не беше един, а бяха трима.
Точна дата не си спомням, но беше ноември месец. Прибирах се след
приятелска среща и действието се случи в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев”. На
един от входовете на Южния парк, близо до „УниКредит Булбанк”, докато
вървях към вкъщи, трима младежи излязоха от входа на подлеза. Видимо бяха
нетрезви. Въпросното лице ме прегърна, като започнаха да ме питат какво става
и как съм. Впоследствие започнаха да ме питат от кой отбор съм. След това аз
продължих по пътя, като те ме оставиха за няколко секунди, като мислех, че
сме се разминали. На влизане в квартала зад себе си чух една строшена
бутилка, как се троши, все едно някой я мята по мене. Няколко метра по-
навътре в квартала в една тъмна уличка ме настигнаха и ме обградиха.
Впоследствие започнаха да ми казват: „Имаш ли пари?”. Единият от тях
държеше нож. Извадих си портфейла и казах, че имам само десет лева. Аз имах
петдесет лева. При отварянето на портфейла ми казаха: "Давай ги всичките!".
След това те избягаха. Това е.
4
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА:
Помня, че въпросното лице до мен, имам предвид подсъдимия, ме беше
прегърнало. Другите двама стояха отстрани и не мога да кажа кой държеше
ножа, тъй като беше тъмно.
При първата среща ме беше прегърнало въпросното лице.
Ножът беше изваден при втората среща. Не видях кой от тримата беше
извадил ножа, беше тъмно.
Друга заплаха освен с ножа нямаше.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К.:
Под въпросното лице, визирам подсъдимия.
Не си спомням как изглеждаше въпросният нож. В една такава ситуация е
трудно да се определи какъв е ножът.
След като дадох показания в 04 РУ-СДВР, няколко дни, дори може би на
следващия ден, ме повикаха за разпознаване. Разпознаването беше по снимки.
Не мога да си спомня колко снимки ми бяха показани. Снимките, които ми
показаха, бяха малко, максимум четири листа. Не мога да кажа колко снимки
имаше на един лист, може би три или четири снимки.
Другите две лица присъстваха на тези снимки.
Не мога да конкретизирам кой какво е направил, бях на разпознаване,
дали разпознавам съответните лица.
На случката със сигурност само едно от лицата говореше.
Спомням си кой ми каза да дам пари. Това беше човекът до мен,
подсъдимият.
Парите ги дадох на него, на подсъдимия. Другите двама през това време
седяха от двете ми страни.
Не си спомням как беше облечено момчето до мен.
В полицията дадох описание на лицето.
Спомням си ясно, че дадох описание на двама, а за третия не можах да си
спомня как е облечен.
Казах, че съм видял нож при разпита в полицията, има го записано в
показанията.
5
Не си спомням дали някой от тримата е бъркал в джоба си.
Дадох 50 лева. Беше една банкнота.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА:
Говорех с човека до мен.
Много мътно мога да кажа кой ме заплаши, погледнах надолу и не видях.
Не мога да определя дали гласът който първоначално ме заговори и който
впоследствие каза да давам парите, беше един и същ.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА:
Добре видях две от лицата как бяха облечени. Третото лице беше с
анорак и качулка, а и самата улица не беше осветена.
Разпознаването протече по следния начин: При самото разпознаване и
показване на самите снимки ме попитаха кое от лицата ми се струва познато.
Там присъстваха още двама следователи в самата стая. След това казаха, че
показаните лица съвпадат с показаните лица от второто лице, което е
пострадало. След това мисля, че подписах протокол и напуснах.
Разпознаването беше извършено в присъствието на следователите,
полицаят, който седеше в стаята, ги нарече следователи. Те бяха в цивилно
облекло.
Не мога да кажа дали лицето, което поиска парите, държеше ножа. В
такава ситуация е трудно да се определи, не мога да кажа. Лицата не ги
познавах, а познавам целия квартал, включително и съседния.
Ножът не беше насочен, а беше прибран към тялото.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид разминавания в показанията на свидетеля,
дадени днес и на досъдебната фаза, правя искане на основание чл.281, ал.4 във
вр. ал.1 от НПК, да бъдат прочетени показанията на свидетеля, дадени в
досъдебното производство. По-конкретно в частта относно заплашването, кое
лице как го е заплашило, кое лице е било активно, както и ваденото на нож. В
тези насоки има разминаване, като моля да се прочетат в цялост показанията.
6
АДВ. К.: Предвид, че са налице множество и то от категорията на
съществени противоречия между днес дадените показания и тези, дадени в
протокол за разпит на свидетел от 11.11.2021 г., посочените части от прокурора
са според мен не точно посочени. На първо място в досъдебното производство
свид. Т. не говори за вадене на нож, затова считам, че е некоректно от страна на
прокурора. Изключително съществено е размера на сумата, за която се
твърди,че е дадена от пострадалия Т., на който и да било от трите лица, за
които той говори. Присъединявам се към искането на прокуратурата и давам
съгласие да се прочетат в цялост показанията.
На основание чл.281, ал.7 от НПК СЪДЪТ РАЗЯСНИ на подс. Р., че
прочетените показания могат да послужат при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм да се прочетат.
СЪДЪТ намери, че се налага прочитане в цялост показанията на свид. Т.,
тъй като по отношение на дата и конкретното място, по отношение на външния
вид на трите лица, за които говори е налице липса на спомен. Противоречие е
налице по отношение на точния размер на предадената сума, както и по
отношение на това какви действия са били извършени спрямо свидетеля.
Предвид горното и на основание чл.281, ал.5 във вр. ал.1, т.1 и т.2 от
НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА в цялост показанията на свид. Д. Т. на лист 6 от материалите
от досъдебното производство.
(Прочетоха се.)
СВИД. Т.: Сумата беше 60,00 лева. Казах 50,00 лева, защото си спомних,
че имах на цяло 50,00 лева. Оттогава се мина година и седем-осем месеца, аз
съм ги видял тези момчета за първи път в живота си. Не мога да си спомня
абсолютно всичко достоверно, минало е време.
В една такава ситуация мога да кажа, че абсолютно съм решил, че има
7
нож.
Не мога да си спомня някой от момчетата да си е бъркал в джоба, но
тогава беше по - прясно, сега не мога да съм сигурен.
Ако трябва да съм честен, не съм видял нож в тази ситуация.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К.:
Абсолютно всички пари, които имах в себе си, ги дадох.
Веднага след като се прибрах, звъннах на полицията. Първите си
показания дадох същата вечер.
Снимките ми ги показаха, когато ме извикаха за разпознаване. След
разпита ми показаха снимките, както казах, може би веднага на следващия ден
или на по-следващия ден.
На разпознаването освен двамата следователи друг не присъстваше.
Третият свидетел, който се явява днес, не съм го виждал никога. Днес за
първи път го виждам.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
НА ВЪПРОС НА СЪДА:
Двамата следователи бяха от мъжки пол.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси. Не възразяваме да се
освободи свидетеля.
СВИД. Т.: Моля да ми бъде издадена служебна бележка за явяването ми
пред съда. Отделно от това уточнявам, че фамилията ми е Танев, а не Т..
СЪДЪТ изиска личната карта на свидетеля и констатира, че трите имена
на свидетеля са Д. А. Танев с ЕГН **********.
СЪДЪТ върна личната карта на свидетеля и като намери разпита му за
приключен го освободи от залата.
8
Свид. Танев напусна залата, преди приключване на съдебното заседание.
В залата бе въведен свид. Г., който РАЗПИТАН каза: Знам за какво се
води делото, спомням си случката. Дата не си спомням, помня месеца. Работех
в „Доминос”, тогава в кв. „Гоце Делчев” на ул. „Костенски водопад”. Късно
вечерта, приблизително към дванадесет часа, беше студено, свърших работа и
тръгнах да се прибирам пеша. Живея в кв. „Стрелбище”, десетина блока по-
надолу на улицата. Горе - долу след стотина метра, откакто съм тръгнал, видях
на отсрещния тротоар трима младежи, говореха високо и се движеха
сравнително бързо, видимо заедно. Огледах се набързо, нямаше никой наоколо,
движение или други хора наоколо, и вътрешно помислих, че биха дошли при
мен, нещо би станало, просто вътрешно усещане. В този момент реших да
пресека диагонално булеварда, да отида от другата страна, където има
денонощен магазин за алкохол, с презумпцията, че е оживено място и ако нещо
ще става, да е там. Пресичайки, тримата души вече бяха около мен, бяха
пресекли и започнаха разговор с мен. Единият ме прегърна, другият дойде
отстрани и третото момче беше зад мен и групово допресякохме булеварда,
това се случи на средата на булеварда. Докато пресичахме, не си спомням
точно разговора, имаше думи от сорта: „Здравей! Как си? Какво правиш? Къде
си тръгнал?”, нямам спомен за конкретни думи. Докато пресичахме групово, г-
н И. беше отляво на мен, докато пресичахме. Аз бях с жълт елек с отворени
джобове и той, докато говорехме и пресичахме, бръкна в моя ляв джоб от
неговата страна и ми взе кутията с цигари, имах цигари там. Пресякохме вече
от другата страна, те бяха около мен и започна разговор на тема: "Имаш ли
някакви пари? Дай сега мирно и кротко да дадеш някакви пари?”. Започнах да
казвам да ме оставят, да не правим ексцесии, такива неща, да ме пуснат, ако
може просто да ме пуснат. Казах, че имам някакви пари, след няколко пъти
оправдавайки се, че искам да ме оставят на мира. Мисля, че там горе-долу за
първи път не г-н И., а другото момче, така беше по-височко, за първи път
тогава спомена, че има пистолет, не съм го виждал, но в разговора го
споменаваха поне пет-шест пъти, един вид да внимавам и да изпълнявам
каквото ми казват. Пак се стигна дотам какви пари имам и нещо да им дам. Не
са употребявали никакви физически контакти, освен някакъв допир. Нямало е
сбиване или нещо такова. След няколко пъти, в които аз ги моля да ме оставят
9
на мира, казах, че имам, смътно си спомням, че имах около сто и петдесет лева
в себе си. Опитах се да кажа, защото И. ме попита имам ли в себе си пари и аз
накрая признах, казах: „Имам пари”. Опитах се да кажа, че бях в труден
период и парите ми бяха важни, трудно съм ги изкарал и за пореден път моля
да не ми се взима нищо. Минаха да кажем минута-две и лицето И. тогава каза
„Добре!”. Аз тогава им показах портфейла, защото той каза, че лъжа, че имам
повече пари нещо такова. Реално показах всичките си пари в портфейла и го
прибрах после. И. каза: „Добре. Дай ни 50,00 лева!” и един вид ще те оставим
на мира. Аз питах дали са сигурни, като междувременно на две-три минутки
грубо ми се казваше, че имат оръжие, което стои във високото момче, вдясно
от мен. Когато попитах дали ще ме оставят на мира, след като им дам тези
пари, те казаха: „Да!” Дадох парите. Някъде тук не си спомням дали И. запали
цигара или просто стана дума за запалки. Тогава ми взе моята запалка, каза, че
е много хубава и я иска. Аз му я дадох, а той ми даде неговата, един вид
размяна. Тогава видимо почнаха да се оттеглят от мен и отправиха сериозна
заплаха да не се обаждам на полицията, защото, не си спомням точно
изречението, нещо от сорта, че ще стане много лошо, но го повториха два-три
пъти. Аз казах, че няма. Те ме оставиха. Пресякоха улицата перпендикулярно
на другата страна и си тръгнах. Продължих в посока моя блок, което е надолу
по булеварда. Минах 100-200 метра. Огледах се да видя дали ме виждат
отнякъде, дали ме следят. Продължих пътя надолу, подминах моя блок и
отидох на входа на Южния парк, малко по-надолу, където има отново
денонощен магазин. Това вече е в кв. „Стрелбище”. Приближавайки магазина,
се свързах с полицията и подадох сигнал на бързо какво се е случило. Те ми
казаха да изчакам там, където съм, че до минути ще дойде патрул. Съответно
затворихме телефона, аз си купих нова кутия цигари и изчаках полицаите да
дойдат. Нямаше две-три минути и те дойдоха. В доста съкратен вариант
разказах случката, дадох грубо описание на трите лица, те съобщиха по радиото
на странични екипи и задействаха по-голям периметър за издирването. Седях
около 15-20 минути, чакайки, колеги на полицаите се свързаха с тях и казаха,
че имат няколко души задържани. Докато те общуваха, полицаите при мен ме
попитаха дали има брекети едно от момчетата, но не си спомням какво
отговорих. Оттук някъде ми се губи, не седях повече от петнадесетина минути,
оставиха ме и казаха, че ще се свържат с мен по-късно през нощта. Прибрах се
у дома. Приблизително около два часа някъде ми позвъниха по телефона и ми
10
казаха: „Имаме задържани, може ли да дойдете в районното сега?”. Аз бях
изключително измръзнал, не толкова стресиран, попитах дали мога да го
направя сутринта, те се съгласиха с уговорката да е максимално сутринта,
мисля, че 08.30-09.00 ч. бях в 04 РУ-СДВР. Сутринта отидох там, не съм
сигурен за длъжността, може би инспектор, ме взе от входа. Тръгнахме към
кабинета му. Преди да влезем в кабинета, в дъното на коридора имаше малко
помещение с решетки, в което аз съм сигурен на сто процента, че видях,
разпознах едно от момчетата, което в случая беше по-високото. Влязохме в
кабинета, не съм имал контакт с тях. Съответно вътре направихме подробен
разговор за случилото се и ако не се лъжа, минаха ден-два, нещо такова,
прибрах се вкъщи, повикаха ме отново. Беше някъде по обедните часове в
същия кабинет и ми дадоха снимков материал, примерно на около двадесет
лица. Казаха ми да не бързам, внимателно да ги огледам и да маркирам лицата,
които смятам, че са били извършителите. Маркирах три лица. Само да вметна,
докато правех този процес, влязоха две момчета в стаята, полицаите ги
извикаха, не ги познавам, които смятам, че играеха ролята просто на свидетели
на моя процес на разпознаване. След като приключих с разпознаването,
полицаят каза, че има попадение, без да дава информация. После ми каза, че
вече всичко е ясно, че въпросните лица, които са задържани, са тези, които са
извършили това нещо. Стомена, че има самопризнание, не каза от един или от
тримата. Явно тяхната и моята версия се припокриват, факт е, че се е случило.
Мисля, че в този или първия път, в който бях в районното, писах подробно на
лист хартия какво се е случило и тогава ме освободиха. След няколко месеца,
не си спомням колко, се обади въпросният полицай и каза да дойда в районното
управление, за да си взема сумата, която ми е била взета. Аз отидох, разписах
се на някакъв тип бележка, взех си 50 лева и от тогава сметнах, че случаят е
приключил, не знаех, че ще има продължение. Отново не си спомням точно
срок, но се минаха много месеци, до над половин година и получих призовка на
входа си да отида в Софийски районен съд, реално там писмено ме уведомиха
за първата ни среща тук.
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА:
От трите лица едното не говореше изобщо и не се опитвам да го описвам
визуално, защото имам най-малко спомени за него. Предимно едното, лицето
И., той беше основното лице, което разговаряще с мен, на деведесет процента
диалогът беше с него. Съответно момчето вдясно на мен тогава, да го наречем
11
по-високото, така казваха, че реално той е притежателят на оръжието, и той
самият ми го каза веднъж-два пъти.
Три лица са. Едното лице, което седеше постоянно на два метра от мен,
имам най-малка информация и спомени за него. Ако мога да употребя дума
като "лидер" и "говорител" на групата, беше лицето И., с който предимно
разговаряхме, и третото лице, наречено по-високото, защото беше значително
по-високо от другите, реално беше лицето, което уж държеше пистолета. Това
лице да е казало две-три изречения. Основно разговарях с И..
Ако мога да ги сортирам на два типа заплахи, едната беше, че искаха да
вземат пари от мен с презумцията да се съглася, защото имат пистолет, и
другата беше чисто вербална, ако мога да кажа, накрая на разговора да не се
свързвам с органите на реда, не мога да се сетя точно за думи, но един вид ще
загазя.
Заплахата, че имат пистолет, да кажа, че поне пет пъти я повториха.
Да бъда искрен, чувствах се заплашен. Не бях сигурен дали е блъф, че
имат пистолет или е истина.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К.:
Думите, изречени от И. бяха: „Имаш ли някакви пари? Ако имаш, дай ми!
Да знаеш, че имаме пистолет, не ни карай да го използваме!”, така смятам, че
мога да формулирам думите като най-точно казани. Заявих тези думи в
полицията при разпита ми.
В полицията заявих, че тези думи ги е казал И., като отново споменах, че
и другото момче имаше едно-две включвания, но предимно разговарях с И..
Полицаите, които дойдоха при мен за първи път, когато бях подал
сигнал, те се бяха свързали с техни колеги, дадоха описания и се започна
обиколка. Буквално след десет минути се осъществи връзка между полицаите,
казаха, че имат задържани лица. Полицаят - посредник между мен и колегите
му ме попита дали си спомням дали някои от лицата има брекети, но нямам
спомен какво точно им казах - да или не. Спомням си, че след още петнадесет
минути те ме пуснаха да си ходя.
В момента, в който влизахме в стаята и започвахме процедурата, аз
попитах това не са ли те, аз видях едно момче, което седеше по-напред, но
имаше и други. Попитах това не са ли момчетата отсреща и полицаят ми
12
отговори нещо от сорта: „Остави ги момчетата отвънка, да се съсредоточим
върху разговора!”, в смисъл прекратихме темата, без да ми дават обяснения кои
са тези хора отвън и се насочихме към разговора.
Смятам лично за себе си, защото не получих отговор, че там в стаята с
решетките беше високото момче, уж държателят на оръжието, чисто по
физиономия, беше на не повече от десетина метра от мен.
Кабинетът, в който ме вкараха, се намира в същия коридор, отдясно.
По спомен мога да го опиша коридора от централния вход – леко вдясно
и направо по коридора, мисля, че беше до края или преди края наляво и вече
като се завие наляво, това е въпросният прав коридор, неговият коридор.
Спомням си фамилията на господина, защото не си спомням географията на
коридорите.
Между кабинета на полицая и въпросните решетки има пряка видимост.
Това реално беше дъното на коридора. Ако си го представим като отворена
стая с решетка, това беше дъното на коридора, там свършваше коридора.
Не мога да кажа дали И. беше там. Имаше един, минимум двама души с
него, но нямах видимост. Ходех зад полицая, просто въпросното по-високо
момче беше до решетката на пейка с ляво рамо към мен. Ходейки, той се
обърна към мен и чисто за мен, аз съм сигурен на сто процента, че това беше
въпросното момче, но не получих потвърждение, защото прекъснахме темата
веднага.
Казах на полицая, допълних, че аз смятам, че това е едно от момчетата,
по спомени изречението от него беше: „Да оставим сега хората в коридора
настрана, да не се занимаваме с тях!", да преминем към това, което се случи в
кабинета.
Когато пресичах по диагонал булеварда, И. дойде отляво на мен.
Прегърна ме момчето отдясно. Говоря за секунди, те просто ме наобиколиха. И.
не ме прегърна, а въпросното високо момче дойде вдясно на мен, сложи си
ръката през рамената ми. И. дойде вляво. Още с идването ми хвана ръката,
която ми беше към джоба. Бръкна в джоба на елека ми и тогава ми извади
цигарите. Това стана ходейки, пресичайки булеварда. В общи линии ме
заградиха, така да го кажа. Третото момче, отново казвам, беше встрани от
абсолютно цялата ситуация. Имаше дистанция между мен и него през цялото
13
време и той не обели нито една дума. Съответно имах минимален визуален
контакт към него, защото той седеше постоянно някъде извън погледа ми.
Този, който ме прегърна, беше високото момче, държателят на оръжието,
така да го кажем. Реално пресичайки булеварда, той ми беше вдясно, И. ми
беше вляво и така отидохме към магазина. Те застанаха в същите позиции, но
срещу мен, диагонално и така водехме разговор.
Не мога да си спомня дали в полицията съм съобщил, че едно от момчета
има брекети, не мога да си спомня за въпросния случай. От цялата случка това
е единственото нещо, за което не мога да дам стопроцентова информация, губи
ми се. Спомням си, че полицаят ме попита за брекети същата вечер.
Ако това ще ви помогне, когато гледах снимките в районното
управление, лицето на И. го видях в снимките и нямах никакви колебания. За
него имах най - точни визуални спомени.
Разпитът беше на следващия ден и със сигурност по-подробно, отколкото
сега съм казал. Най - вероятно съм споменал, но в момента след почти две
години, не мога да си спомня дали съм казал, че някое от момчетата е било с
брекети.
Казах, че когато полицаят ме попита вследствие на негов колега, че са
задържали група от хора, дали някой от тях е носил брекети, тогава аз не си
спомням какво отговорих. Съответно има два варианта. Ако съм казал „Да”,
значи и в районното съм го казал. Това се опитвам да кажа, че тази сентенция
от това нещо не си спомням. Каквото и да съм казал на полицая вечерта,
дословно, понеже ми е било изключително прясно, дословно дума по дума,
даже в районното буквално описах кой, къде е седял, под какъв ъгъл спрямо
мен, изключително подробно. В момента Ви цитирам доста точно това, което
се случи тогава. Има някои неща, които не мога да кажа, защото не съм сигурен
за тях.
Казах в полицията за прегръдката на високото момче. Там в доклада си
написах абсолютно всичко, кой, къде е седял, всичко, дословно е записано.
Това си го спомням, защото писах две страници.
Аз си писах сам. Това беше първото ми ходене. Отидох в една стая, в
която ми се каза: „Опишете ни възможно най-подробно!”, реално разговора,
който сега водим, бе написан. Съответно нещо като разпит се случи на второто
14
ми идване при снимките.
Имаше разлика в дните, когато писах и когато гледах снимки, но не беше
голяма разликата. Ако не се лъжа, беше в рамките на една седмица. Смътно си
спомням, но бяха два различни дни. В единия гледах снимки, а в другия правех
описание, което беше ведна след инцидента, на сутринта.
Нямам спомен сутринта след случката някой да е писал, но споменът ми
е, че това, което аз написах, след това имахме диалог с въпросния полицай,
което беше въз основа на това, което съм писал, не изключително подробен
разговор, просто беше диалог. Пак минахме през всичко, но с по-конкретни
въпроси, а не: "Сега ми го разкажете устно!", защото аз го дадох в писмен
вариант. Не си спомням за трето лице, което пише, както в момента. Нямам
спомен дали по време на диалога другият човек да пишеше нещо на компютър.
Г-н Памукчиев, не зная първото име, така се казва човекът, с който три
пъти разговарях и се срещах в кабинета му.
АДВ. К.: За да продължа с въпросите г-жо Председател, имам искане.
Моля да предявите на свид. Г., протокол за разпит на свидетел от 11.11.2021 г.
и по-конкретно свидетелят да отговори дали е виждал този протокол,
респективно дали положените подписи в този протокол са положени от него.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам направеното искане от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането следва да се уважи.
СЪДЪТ намери, че искането на защитата е основателно и на основание
чл.284 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДЯВЯВА на свид. В. Г. протокол за разпит на свидетел, находящ се
на лист 75 от материалите от досъдебното производство в частта относно
подписите.
(Предяви се.)
СВИД. Г.: Трите подписа на първа страница са мои. На втората страница
15
този подпис долу вляво е моят подпис, в графа "свидетел".
Сега, като ми показахте този протокол, си спомням, като пак не мога,
като бяло петно ми е, дали имаше човек, който е писал. Явно е имало. Сега,
като ми показвате този документ, си спомням, че аз имах и писмен доклад за
случилото се, и говорехме. Имаше и устен разпит. На едно от двете, вследствие
на него ми се показа документа, който не знам как да кажа, реално да се
узакони, разписах се, че да, това са моите думи, но сега почнаха да ми се
проявяват някои неща, но наистина ми се губеха тези неща.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К. СВИДЕТЕЛЯТ ОТГОВОРИ:
Не видях името отгоре на протокола, който ми показа съдията, бях се
съсредоточил върху подписите. Това са мои подписи. Успях да зачета едно-две
изречения от протокола и това са неща, които съм казал.
Това се случи сутринта, тогава беше най-подробната информация, която
съм дал в районното.
Освен г-н Памукчиев си спомням за още едно лице от 04 РУ-СДВР. Не си
спомням дали смених кабинетите и бях за малко при него. Да, сега като ме
попитахте, се сетих, че имаше второ лице, при което ако не се лъжа, писах
въпросния писмен документ.
Снимките бяха на раздели. Например на един лист бяха шест, осем,
дванадесет, на отделни листа. Четири листа бяха, с група хора на тях. Не мога
да отговоря на лист по колко снимки имаше.
И. несъмнено го разпознах. Спомням си, че не бях прегледал всичките
листи, още на първи или на втори видях момче, за което вътрешно си казах:
„Това е въпросното високо момче!”. Не си спомням как се маркираше точно,
тръгнах да давам заявка, че това е един от изборите ми, каза ми се да помисля,
дали съм сигурен, но не да ме разубеждават. Казаха да не бързам, имам
достатъчно време, да прегледам всички снимки, аз вече бях маркирал.
Допреглеждайки останалите листове, видях отново момче, което, вече
съпоставяйки ги отново, бях сигурен, че е въпросното високо момче. Попитах
дали мога да си коригирам избора, защото видях още по-приличащо си момче,
не си спомням точно отговора, но в общи линии каквото бях маркирал, така
остана. Мисля, че нямаше поправка на това нещо.
16
Разглеждането на снимки се случи в кабинета на г-н Памукчиев. В
кабинета бяхме аз, г-н Памукчиев, за едно момче съм почти на сто процента
сигурен, защото, разглеждайки снимките, те вкараха минимум един, максимум
двама, мисля, че бяха двама. Просто влязоха едни двама души в стаята.
Въведоха ги, като ми се обясни, че ще са хора на процеса за разпознаване.
Питаха ги изрично, имаше разговори: „Чухте ли какво каза лицето "Х", какво е
посочил?!”, „Да, да!” и така.
Не познавам третия свидетел, който се явява днес. Не мога да кажа дали
съм го виждал. Имам смътен спомен за един от свидетелите, които бяха на този
процес, да не звучи неуважително, но беше абстрактна личност, с една шапка,
по-слабо, по-изпито лице. Направи ми впечатление, защото имаше лице с
такива странни мимики, нещо се опулваше, просто се питаше какво прави там,
да го кажа така. Имаше още едно лице, за което не мога да кажа нищо.
Наистина, споменът ми за разглеждане на снимките беше за друг ден.
Надявам се да не казвам лъжа, но си спомням, че след първия ден ми казах, че
ще ми се обадят допълнително за разпит, разпознаване, нещо такова. Може да е
било на следващия ден, беше много къс период, но това е моят спомен.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА:
Случката гони две години със сигурност. Беше студено, края на есента, на
деветдесет процента съм сигурен, че беше ноември месец, може би в началото.
Мисля, че беше късна есен, сега като смятам, беше 2021 г.
Искам да допълня нещо от преди две минутки. Сега имам някакъв
спомен, че когато отидох рано сутринта, стана същинският разпит и аз се
прибрах вкъщи. Може би това е нещото, което ме кара да мисля, че е в няколко
дни и мисля, че в същия ден ме викнаха обратно на обяд, да кажем след три-
четири часа. Сега, просто ми изниква в главата, но после имах още едно ходене.
Ако мога да отговоря по-точно на въпроса, опитвайки се сега наистина да се
сетя в полза на всички тук, мисля, че имах връщане в същия ден по обяд.
Напълно възможно е тогава да се е организирало това със снимките.
Магазинът беше от веригата „Табаков", мисля, че така се казва, имат
синьо-сивкава табела, денонощен, има ги през петстотин метра.
17
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Аз имам искане да бъдат прочетени на основание чл.281
от НПК показанията на свидетеля в частта да се конкретизира датата, тъй като
той заявява, че не си я спомня, а към момента на разпита е посочил конкретна
дата. Второ, в частта със заплахите, които са му отправили, и в какво се
изразяват те, тъй като и там има противоречия. Визирам по какъв начин е
заплашен, с какви думи и действия. Визирам последното изречение от страница
първа от протокола за разпит на свидетеля и на следващата страница първите
две изречения.
АДВ. К.: Считам, че искането е напълно необосновано и несъстоятелно
най-вече. Да не говорим, че адв. К. чете протокола многократно и продължава
да не разбира независимо от двадесетте си години стаж искането на прокурора.
На основание чл.281, ал.7 от НПК СЪДЪТ РАЗЯСНИ на подс. Р., че
прочетените показания могат да послужат при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Придържам се към казаното от моя защитник, не
давам съгласие.
СЪДЪТ намери, че по отношение на датата без съмнение е налице липса
на спомен, като днес свидетелят заяви, че не си я спомня. По отношение на
следващото обстоятелство, посочено от прокурора, а именно последното
изречение на стр.1 и следващите две изречения на стр.2, съдът констатира, че
не са налице остования за приобщаване показанията в тази част, тъй като не се
установяват противоречия в показанията на свидетеля, които да са значими.
Ето защо в тази част искането следва да се остави без уважение.
При тези мотиви и на основание чл.281, ал.4 във вр. ал.1, т.2 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. В. Г. на л. 75 от материалите от
18
досъдебното производство в частта относно датата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прочитане показанията на
свидетеля в останалата, посочена от прокурора част, а именно последното
изречение на страница първа от протокола за разпит и следващите две
изречения на стр.2 от протокола за разпит на свидетеля, находящ се на лист 75
от материалите от досъдебното производство.
(Прочетоха се.)
СВИД. Г.: Напълно възможно е да е това датата.
СЪДЪТ ПРЕДЛАГА на страните да изразят становище за прочитане
показанията на свид. Г. от същия протокол за разпит на свидетел на лист 75 от
материалите от досъдебното производство в частта относно конкретно
отправената реплика, тъй като по отношение на това обстоятелство е налице
противоречие, а именно изречение на първа страница от протокола, което
започва с „Тогава…” до следващото изречение, което започва „Един от тях…”.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че показанията на свидетеля следва да бъдат
прочетени, така, както е посочено от съда.
АДВ. К.: Не давам съгласие.
На основание чл.281, ал.7 от НПК СЪДЪТ РАЗЯСНИ на подс. Р., че
прочетените показания могат да послужат при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Не давам съгласие.
СЪДЪТ намери, че по отношение на конкретната реплика е налице
противоречие, ето защо показанията на свидетеля в тази част следва да бъдат
прочетени. Предвид липсата на даденото съгласие от страна на защитата и
подсъдимия, правното основание за прочитане на показанията е на основание
19
чл.281, ал.4 във вр. ал.1, т.1 от НПК.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. В. Г. на лист 75 от материалите от
досъдебното производство в частта относно конкретно отправената към него
реплика, а именно изречение на стр.1 от протокола за разпит, което започва с
„Тогава…” до следващото изречение, което започва „Един от тях…”.
(Прочетоха се.)
СВИД. Г.: Не мога да кажа дали е точно така, дума по дума. Аз вече казах
днес и мисля, че е като това, което четете. Поне пет пъти ми обясниха, че имат
пистолет. В един момент, в който аз ги молех няколко пъти да ме оставят на
мира, всичко да отзвучи, тогава И. каза: „Кажи ми наистина колко пари
имаш!”, защото стана ясно, че имам пари, и отново: „За да не вадим
пистолета!”. Казали са го, имало е такова нещо.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К.:
Г-н Памукчиев ми възстанови сумата отново в същия офис.
Тогава нямам спомен дали имаше разпит. Просто ме викнаха и си
спомням, че имахме лек разговор на тема всичко ли приключи, това ли е краят.
Спомням си, че той ми каза, че от тяхна страна е това, но може след време да
ме повикат като свидетел. Имам спомен, че го попитах какво е станало с
момчетата. Това, което си спомням, беше, че са хванати трите момчета, имало
самопризнание. Това съм убеден, че ми се каза, даже още на сутринта след
случая. В общи линии не си спомням да са ми казвали дали ще има
последствия. С две думи ми каза човекът, че те са си свършили работата, да,
виновни са, да, има самопризнания и оттам какво ще се случва. Мисля, че аз го
попитах от любопитство и той ми каза за вариантите, които се случват.
Нямам спомен дали ми е давана информация от кой и кога са
възстановени парите.
Не си спомням колко месеца минаха, докато ми се обадиха и отидох да
20
ми възстановят парите.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
СТРАНИТЕ (поотделно): Не възразяваме свидетеля да бъде освободен.
СЪДЪТ, като съобрази изразеното становище от страните и като намери
разпита на свидетеля за приключен, го освободи от залата.
Свид. Г. напусна залата преди приключване на съдебното заседание.
В залата бе въведен свид. П., който РАЗПИТАН каза: Имам бегла
представа защо съм тук. Не съм запознат точно със случая, но помня, като не
знам точно как е юридическият термин, бяхме лица като свидетели на
разпознаване на снимки в 04 РУ-СДВР, предполагам, че в тази връзка съм
призован.
Беше 2021 г., на 11 срещу 12 ноември, помня го, защото на 11 имам имен
ден, а на 13- ти - рожден ден. Общо взето с това се изчерпват знанията ми по
този случай. Бях с Г. В., който също би трябвало да е свидетел, но не разбрах
какво го е възпрепятствало да се яви. Бяхме близко до местопроизшествието,
мястото където се е случило, каквото и да се е случило. Спряха ни за проверка
и разбраха хората, че не сме ние тези, които търсят.
Разпознаването беше в 04 РУ-СДВР и там отидохме на следващия ден.
Нямам спомен как отидохме, дали ни се обадиха или с призовки.
Хора гледаха снимки, това беше. Не помня колко хора бяха. Мисля, че
едното момче, което беше тук по-рано. Снимките бяха доста, може би 15-20
или повече, не знам. Мисля, че после се изготви протокол, не знам как се казва.
Беше отдавна, но предполагам, че съм се подписвал. Щом е документ, би
трябвало да се изисква подпис.
Имаше известна несигурност в хората, които разпознаваха тези снимки,
не знам какво са разпознали. Честно казано, не съм запомнил достатъчно за
този случай, тъй като не ми е минавало през акъла, че ще има дело, на което ще
бъда призован като свидетел. Следователят не ни обясни това нещо, просто
формално трябваше да има хора, да бъде официално разпознаването.
21
Качеството на снимките не беше съвсем ясно.
Не помня какво са казали хората, беше преди година и половина. Просто
помня, че присъствахме на тази процедура.
Цялото нещо може би продължи час, час и нещо.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К.:
Около дванадесет - един часа през нощта ни спряха полицаите за
проверка. Аз бях с Г. В.. Бяхме пеша, без автомобил. Бяхме на пейка, пиехме
бира. Дойдоха полицаи и търсеха някой. Помня, че единият полицай каза: „Не,
не са тези, тези са с бради!”.
Полицаите ни поискаха документите за самоличност. Не помня дали ни
направиха справка по радиостанцията.
Не помня, не знам дали полицаите си записаха някъде нашите данни.
Както винаги, полицаите попитаха дали имаме забранени неща. Правили
са ми и друг път проверка, попитаха дали имам забранени неща.
Мисля, че полицаите, които ни направиха проверката, бяха двама.
Проверката беше 20-30 минути, нещо такова.
Интересното беше, че се появи друг патрул, който може би беше намерил
тези, които търсят, и приключиха с нас.
Проверката беше 20-30 минути, защото търсиха забранени вещества в
нас.
Обиск извършиха на мен и Г. В. при тази проверка.
С другите полицаи, които дойдоха после, не сме общували, не са ни
записвали данни, само казаха: „Добър вечер!”.
Имаше само обиск и проверка на документите, може времето да е било
по-малко от 20-30 минути, отдавна беше.
След като приключи проверката, всички си тръгнахме.
После не знам как са се свързали с нас, но на следващия ден бяхме в 04
РУ-СДВР на въпросното разпознаване.
Не си спомням полицаите във въпросната нощ да са казвали нещо.
22
Не помня някой да ни е карал същата нощ в 04 РУ-СДВР. Опитвам се да
си спомня, но беше отдавна.
Не помня дали някога съм бил задържан. Не знам дали и Г. В. е бил
задържан.
Не помня кой конкретно се свърза с нас, за да отидем в 04 РУ-СДВР. Не
помня и как стигнахме до 04 РУ-СДВР. Заедно с Г. В. бяхме. Не помня дали от
момента на проверката, докато отидохме в 04 РУ-СДВР, е имало период, в
който да сме се разделили с Г. В..
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че се налага извършване на действие - предявяване на
протокол на основание чл.284 от НПК. Съдът намери, че следва да предяви на
свидетеля протокол за разпознаване, находящ се на лист 13 от материалите от
досъдебното производство, за да каже свидетелят дали някъде на протокола
има положен негов подпис. За същата цел следва да бъде предявен и протокол
за разпознаване на лица и предмети, находящ се на лидт 86 от материалите от
досъдебното производство.
При тези мотиви и на основание чл.284 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДЯВЯВА на свид. В. П. протокол за разпознаване на лица и
предмети, находящ се на лист 13 от материалите от досъдебното производство.
(Предяви се.)
СВИД. П.: Честно казано, на лист 13 не разпознавам мой подпис.
На основание чл.284 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДЯВЯВА на свид. В. П. протокол за разпознаване на лица и
предмети, находящ се на лист 86 от материалите от досъдебното производство.
23
(Предяви се.)
СВИД. П.: На лист 86 има мой подпис на № 1 в графа "поемни лица".
На първия протокол на лист 13, може би на № 1 подписът прилича,
сходен е с моя подпис.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К.:
Не употребявам наркотични вещества.
Предполагам, че въпросната вечер сме употребили бира и едва ли повече
от една. Отдавна беше.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси. Не възразяваме
свидетелят да бъде освободен.
СЪДЪТ, като съобрази изразеното становище от страните и като намери
разпита на свидетеля за приключен, го освободи от залата.
Свид. П. напусна залата преди приключване на съдебното заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Следва делото да се отложи за друга дата, за да се разпитат останалите
свидетели, посочени в приложението към обвинителния акт.
АДВ. К.: Считам делото за неизяснено от фактическа страна. Считам, че
за изясняване на обективната истина по делото е необходим, да не кажа
задължителен, разпита на останалите свидетели, включени в списъка към
приложението на обвинителния акт. Нямам други искания на този етап.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от адвоката ми.
24
СЪДЪТ НАМЕРИ, че делото не е изяснено от фактическа страна и следва
да се отложи за друга дата за разпит на свидетелите, които за днес са редовно
призовани и не се явяват, а именно Г. В. и Л. К.. Отделно от това, съдът
намира, че за следващото съдебно заседание следва да бъдат призовани и
свидетелите М. К., Г. С. и Т. Б.. Свидетелят Г. В. е редовно призован, редовно е
уведомен в предходното съдебно заседание. Не се явява и не сочи никакви
причини за неявяването си, поради което съдът намира, че следва да го
санкционира на основание чл.120, ал.3 от НПК с налагане на глоба. Доколкото
това е първо неявяване на свидетеля, съдът намира, че глобата следва да е в
размер на 100 лева. В призовката до свид. В. да се укаже, че ако представи
доказателства за уважителни причини за неявяването си, глобата му ще бъде
отменена. В призовката до свид. К. да се укаже, че съдът намира, че е
необходим непосредствения му разпит в съдебно заседание. Ето защо
свидетелят следва да се яви в съдебно заседание, за да бъде разпитан, и при
последващо неявяване без уважителна причина ще му бъде наложена глоба и
постановено принудителното му довеждане.
Отделно от това съдът служебно констатира, че по отношение на
подсъдимия е взета мярка за неотклонение „Надзор на ИДПС”. Тази мярка е
била потвърдена при провеждането на разпоредителното заседание на
24.04.2023 г. Същевременно съдът констатира, че към днешна дата подс. Р. е
навършил пълнолетие, поради което изпълняваната по отношение на него
мярка следва да бъде отменена. Предвид процесуалното поведение на
подсъдимия до настоящия момент, съдът не намира, че следва да определя
каквато и да било мярка за неотклонение по отношение на него.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изпълняваната по отношение на подс. И. Р. Р. мярка за
неотклонение „Надзор на ИДПС”.
Да се уведоми ДПС към Районното управление на МВР по местоживеене
на подсъдимия за отмяната на мярката.
НАЛАГА на основание чл.120, ал.3 от НПК глоба в размер на 100,00
(сто) лева на свид. Г. В..
В призовката до свидетеля да се впишат дадените от съда указания.
25
НЕ ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ ПРЕДЛАГА на страните дата 11.10.2023 г. за следващо съдебно
заседание.
Адв. К.: Моля за друга дата, имам служебен ангажимент.
Предвид невъзможността на адв. К. да се яви на предложената дата,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 16.10.2023 г. от 14.00 ч., за която дата и час страните уведомени
от днес.
Датата и часа на съдебното заседание е съгласувана със служебните
ангажименти на адв. К. и съдебните заседатели.
Да се призоват свидетелите Г. В., Л. К., М. К., Г. С. и Т. Б..
Протоколът, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
26