Р Е Ш Е Н И Е
№1918/11.5.2017г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди и седемнадесета
година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието секретаря ***, като разгледа докладваното от съдия ***гр. дело №13318 по описа на Варненски районен съд за 2016г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск от Ж.И.Н., ЕГН ********** *** срещу ***,
ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** за съдебно установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 1488 лева съставляваща обезщетение поради съкращаване на
щата на осн. чл. 222, ал.1 КТ за периода
10.10.2015г.-10.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от депозиране на заявлението в съда – 26.08.2016г. до окончателно изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
30.08.2016г. по ч.гр. дело № 48450/2016г. на СРС, на осн.
чл. 422 ГПК вр. чл.222, ал.1 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, с който предявения иск се признава по основание и размер.
Ищеца, чрез адв.
***прави искане за постановяване на решение при признание на иска и присъждане
на разноски на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Предвид направеното признание на иска и направеното
искане от ищцовата страна, на основание чл.237 от ГПК съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно направеното признание, като констатира съобразно разпоредбата на чл.237, ал.3 от ГПК, че признатото право
не противоречи на закона или
на добрите нрави и че ответника не
се е разпоредил с право, с което не може да се разпореждат.
Предвид на гореизложеното настоящият състав приема, че в хода на
производството предвид на направеното признание на иска
искът се явява основателен и като такъв следва
да бъде уважен,
като бъде прието за установено
в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от
1488 лева съставляваща обезщетение поради съкращаване на щата на осн. чл. 222, ал.1 КТ за периода 10.10.2015г.-10.11.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението
в съда – 26.08.2016г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.08.2016г. по ч.гр. дело №
48450/2016г. на СРС, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл.222, ал.1 КТ.
По отношение на разноските:
В исковото производство ищеца
релевира искане за присъждане на разноски, на осн.
чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, която хипотеза предпоставя предоставянето на безплатна
адвокатска помощ на материално затруднено лице. Посочения текст на чл. 38 ЗА
дава възможност на адвоката да предоставя безплатна правна помощ, и в случай че
лицето, на което е била предоставена така помощ му бъдат уважени претенциите,
то насрещната страна, която се явява задължена за разноски, следва да бъде
осъдена да заплати възнаграждение за процесуално представителство на адвоката
предоставил безплатната правна помощ, като съдът определя размера на
възнаграждението съобразно Наредба №1/09.07.2004г. В посочената хипотеза е и съдебната
практика по приложимостта на чл. 38 ЗА в случая обективирана в определение № 528/20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г. II т. о. ВКС и определение
№ 148/13.06.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. II т. о. ВКС. Съгласно тази практика липсата на изрично уговорен
размер на адвокатското възнагражедение, когато оказаната адвокатска помощ е безплатна, не е основание за отхвърляне
на искането за присъждане на
възнаграждение. С оглед на това и доколкото
в договора за правна помощ не
е посочен изричен размер на адвокатското
възнаграждение, същият следва да бъде
определен в съответствие с минимума по Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, а именно сумата от 300 лева.
Съдът следва да се произнесе с
осъдителни диспозитив и досежно разноските сторени в заповедното производство.
В последното се ангажира договор за правна защита и съдействие от 23.08.2016г.,
видно от което е уговорено възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 300 лева, като същото е заплатено в брой. Договорът е подписан от
страните, поради което в тази си част има характер на разписка, с оглед на
което следва извода, че сумата от 300 лева заплатено възнаграждение за
процесуално представителство в заповедното производство следва да бъде
присъствена в полза на ищеца.
Предвид характера на делото, а
именно трудов спор и освобождаването на ищеца от заплащане на дължима държавна
такса, то ответното дружество на осн. чл. 78, ал.6 ГПК следва да бъде осъдено да заплати сумата
от 50 лева дължима държавна такса, като и 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ***, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** дължи на Ж.И.Н., ЕГН **********
*** сумата от 1488 лева съставляваща обезщетение
поради съкращаване на щата на осн. чл. 222, ал.1 КТ за периода
10.10.2015г.-10.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от депозиране на заявлението в съда – 26.08.2016г. до окончателно изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
30.08.2016г. по ч.гр. дело № 48450/2016г. на СРС, на осн. чл. 422 ГПК вр.
чл.222, ал.1 КТ.
Осъжда ***, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адвокат ***, ЕГН ********** *** сумата от 300 (триста) лева
съставляващи определено от съда възнаграждение за предоставена в полза на ищеца
Ж.И.Н., ЕГН ********** *** безплатна
адвокатска помощ по исковото производство по гр. дело № 13318/2016г. по описа на Варненски
районен съд, на осн.
чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
Осъжда ***, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Ж.И.Н., ЕГН ********** *** сумата от 300
(триста) лева съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално
представителство в заповедното производство, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда ***, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 50 (петдесет) лева дължима държавна
такса за образуване на гражданско дело, като и сумата от 5 (пет) лева, държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: