Р
Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 05.11.2021 г.
Административен
съд – Кърджали, в публично съдебно
заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина
Петрова
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело
№ 211/ 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), във връзка с чл.145
и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на С.И.И. от *** срещу Заповед № РД 01-0127/
10.06.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Кърджали,
потвърдена с Решение № 09-РД04-0379/ 15.07.2021 г. на директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане“, гр. Кърджали. Изложени са съображения за
незаконосъобразност на обжалваната заповед поради постановяване при неправилно
приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните
правила. Посочва се, че в административното производство не е установена
съществена промяна в обстоятелствата, при които е била отпусната помощта, тъй
като детето И. И. не е завършило средно образование и продължава да се отглежда
от жалбоподателката и съпруга й като негови родители.
В жалбата се посочва,
че детето И. И. е с **% трайно намалена работоспособност, с диагноза „***“,
поради което трябва да спазва *** диета и да приема медикаменти. До
заминаването му *** храна се е приготвяла в домашни условия с брашно, отпускано
от НЗОК. При престоя му във *** той трябва да закупува готови *** продукти,
чиято цена е в пъти по-висока от другата *** храна. В жалбата се изразява
становище, че целта на тази месечна социална помощ е подпомагане на семействата
и родителите на деца с установени трайни увреждания, за да осигурят
специфичните нужди, да предоставят адекватна, навременна и реална грижа в
отглеждането на децата със специфични нужди. Посочва се, че с учебната
ангажираност на детето извън страната, родителите продължават да се грижат за
него, да задоволяват неговите индивидуални нужди, като разходите за това са
по-големи, предвид неговата отдалеченост от семейството. Твърди се, че
отпусната помощ ще даде възможност на семейството да покрие нуждите на детето
при обучението му във ***. Посочва се също така, че със заповед №
ЗСПД/Д-К/3384/ 04.11.2020 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Кърджали, на основание чл.3, т.2 от ЗСПД месечната помощ била прекратена със
същите мотиви от 01.10.2020 г. Тази заповед била отменена с решение по адм.д. № 354/ 2020 г. на АС – Кърджали. Впоследствие със
заповед № ЗСПД/Д-К/20.04.2021 г. на директора на ДСП – Кърджали месечната помощ
отново била прекратена със същите мотиви. Като с решение № 09-РД04-0230/
13.05.2021 г. на директора на РДСП – Кърджали тази заповед била отменена и административната
преписка върната. Посочва се, че при издаването на оспорената в настоящото
производство заповед не са настъпили съществени промени в обстоятелствата в
сравнение с издаване на отменената по административен ред заповед на директора
на ДСП – Кърджали.
Искането е да се отмени оспорената заповед на
директора на дирекция „Социално подпомагане“, Кърджали и преписката да се върне
на административния орган за решаване на въпроса по същество със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник, който
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на
деловодни разноски.
Ответникът – директор
на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Кърджали, в писмено становище на
пълномощник, взема становище за недопустимост на жалбата, алтернативно – за
неоснователност.
АС – Кърджали приема,
че жалбата е допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК,
във връзка с чл.10, ал.6 от ЗСПД, от адресат на административния акт, за който
той е неблагоприятен.
За да се произнесе по
същество, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със
Заявление-декларация, вх. № ЗСПД/Д-К/3354/ 09.07.2019 г., за отпускане на
месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД, С.И.И. е заявила, че детето И. И. И. с ЕГН ********** е
преосвидетелствано и е издадено ЕР № **/ *** г. с определен срок на трайно
намалена работоспособност от 19.06.2019 г. до 01.06.2022 година. Със Заповед №
ЗСПД/ Д-К/3384/ 12.07.2019 г. на директора на ДСП – Кърджали, на основание чл.8д
от ЗСПД, е отпусната месечна помощ от *** лв. за срок от 01.07.2019 г. до 30.06.2022
г.
На 03.11.2020 г. С.И.
е уведомила ДСП – Кърджали, че синът й И. И. И., от месец септември 2020 г., е
ученик във ***.
Със Заповед № ЗСПД/
Д-К/3384/ 04.11.2020 г. на директора на ДСП – Кърджали, на основание чл.8д от
ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД, от 01.10.2020 г., е прекратена отпусната месечна помощ
за детето И. И. В административния акт е записано: „На основание чл.10, ал.2 от
ЗСПД, Лицето не е уведомило в 30-дневен срок за промяна на обстоятелствата, при
които е отпусната месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по
чл.8д от ЗСПД. Не отговаря на условията на чл.3, т.2 от ЗСПД – детето не се
отглежда в страната“.
По жалба на С.И.
срещу заповедта за прекратяване на отпуснатата месечна помощ за дете е
постановено Решение № № 09-РД04-0567/ 26.11.2020 г. на директора на РДСП –
Кърджали, с което е потвърдена заповедта за прекратяване на месечната помощ за
дете. В административния акт на горестоящия
административен орган е посочено, че в ЗСПД и ППЗСПД законодателят е установил
подробно разписани ред и условия за отпускане на помощите по този закон. В
разпоредбата на чл.8д от ЗСПД е предвидено, че месечни помощи за отглеждане на
дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средно
образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители
(осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо то
доходите на семейството, при условие, че детето живее постоянно в страната и не
е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за
закрила на детето. Условията за отпускане на месечните помощи по реда на чл.8д
от ЗСПД предпоставят наличието в кумулативност
на предпоставките, визирани в чл.8д от ЗСПД, а именно: родителите да отглеждат
дете с увреждания, детето да живее постоянно в страната и да не е настанено
извън семейството по реда на чл.26 от ЗЗакр.Д. В
чл.3, т.2 от ЗСПД е посочено, че правата по закона възникват за семействата на
българските граждани – за децата, които отглеждат в страната. Цитирани са
разпоредбите на чл.1, ал.2 от ЗСПД и чл.8д, ал.4 от ЗСПД. Направен е извод, че
в настоящия случай не са налице изискуемите предпоставки за получаване на
месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по реда на чл.8д от
ЗСПД, във връзка с чл.3, т.2 от същия закон. Данните по административната
преписка сочат, че към настоящия момент детето не се отглежда в семейна среда
от родителите си, които да полагат грижи за него и не живее постоянно в
страната.
По обжалване на
Заповед № ЗСПД/ Д-К/3384/ 04.11.2020 г. на директора на ДСП – Кърджали,
потвърдена с това решение е образувано адм.д. № 354/
2020 г. на АС – Кърджали, като с решение по делото е отменена Заповед № ЗСПД/
Д-К/3384/ 04.11.2020 г. на директора на ДСП – Кърджали поради липса на мотиви и
доказателства, че детето не живее постоянно в страната.
Впоследствие е била
издадена Заповед № ЗСПД/Д-К/ 3384-об/ 20.04.2021 г. на директора на ДСП –
Кърджали, отменена с Решение № 09-РД04-0230/ 13.05.2021 г. на директора на РДСП
– Кърджали и върната на директора на ДСП – Кърджали с указания за изясняване на
релевантните по случая обстоятелства по §1, т.4 от ДР на ЗСПД.
С оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед № РД 01-0127/ 10.06.2021 г. на
директора на ДСП – Кърджали, на основание чл.8д, ал.1 от ЗСПД, във вр. с чл.6, ал.1, т.1 и чл.24б, ал.2, т.1 от ППЗСПД и
Решение № 09-РД04-0230/ 13.05.2021 г. на директора на РДСП – Кърджали, е
прекратена месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по реда на
чл.8д, ал.1 от ЗСПД, отпусната със Заповед № ЗСПД/Д-К/ 3384/ 12.07.2019 г. на
директора на ДСП – Кърджали. В обжалвана заповед е възпроизведена фактическата
обстановка, приета за установена по-горе в мотивите на решението. Допълнено е,
че в изпълнение на Решение № 09-РД04-0230/ 13.05.2021 г. на директора на РДСП –
Кърджали е изискана информация от ОДМВР – Кърджали относно пребиваването в
страната на И. И. И. за периода: 01.04.2020 г. до 01.06.2021 г. Посочено е, че
от тази справка се установило, че за предходните 12 месеца лицето не е
пребивавало на територията на страната повече от 183 дни. В обжалваната заповед
се съдържа констатация, че при извършена служебна проверка в Интегрирана
информационна система на Агенцията за Социално подпомагане е установено, че И.
И. не е записан като ученик в системата на МОН. С Решение № 09-РД04-0379/
15.07.2021 г. на директора на РДСП – Кърджали е потвърдена заповедта за
прекратяване на отпуснатата месечна помощ за дете.
При така установената
фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна.
Месечната помощ за
детето И. И. е отпусната на основание чл.8д, ал.1 от ЗСПД, която разпоредба
гласи следното: Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до
18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от
20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат
деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че
детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън
семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
В §1, т.4 от ДР на
ЗСПД се съдържа определение на понятието "Лице, живеещо постоянно в
страната". Това е лице, което
пребивава на територията на страната повече от 183 дни в рамките на 12 месеца.
От, представена с
административната преписка, справка, рег. № ***/ *** г. от ОДМВР – Кърджали се установява следното: И. И. е напуснал територията на Р България,
от ГКПП ***, на 23.08.2020 г., влязъл е в Р България, отново през ГКПП ***, на
11.12.2020 г. Напуснал е Р България на 04.01.2021 г., отново през ГКПП ***,
като към датата на изготвяне на справката няма данни да се е връщал в страната.
При тези
доказателства, които съвпадат с твърденията в жалбата относно периодите, в
които детето се е намирало в страната, съответно – е пребивавало във ***,
изводите в оспорената заповед, че И. И. не живее постоянно в страна са
правилни. В § 1, т. 4 от ДР на ЗСПД се съдържа определение на "Лице,
живеещо постоянно в страната", като лице, което пребивава на територията
на страната повече от 183 дни в рамките на 12 месеца. В случая 12-месечния
период обхваща времето от 10.06.2020 г. до 10.06.2021 г. – датата на издаване
на обжалваната заповед за прекратяване изплащането на месечната помощ по чл.8д,
ал.1 от ЗСПД. За този период, съгласно посочената справка от ОДМВР – Кърджали,
детето се е намирало във *** от 23.08.2020 г. до 11.12.2020 г., което е 3 м. и
18 дни. След това е заминало за *** на 04.01.2021 г. и към 03.06.2021 г.,
когато е изготвена справката, се е намирало в тази държава. Това е 2 м. и 28
дни. Общо, за относимия 12-месечен период, детето е
било във *** 6 месеца и 16 дни, което е 196 дни. Следователно, И. И. не е живял
постоянно в Р България, поради което правилно е отказано изплащане на месечна
помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД.
Останалите мотиви в
обжалваната заповед са неотносими към направения
основен извод за липса на една от предпоставките в чл.8д, ал.1 от ЗСПД за
изплащане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане, а именно
– детето да живее постоянно в страната.
Тъй като е доказана
липсата на тази кумулативно предвидена предпоставка в нормата на чл.8д, ал.1 от
ЗСПД, оспорената заповед на директора на ДСП – Кърджали, потвърдена с решение
на директора на РДСП – Кърджали, е законосъобразна. Жалбата като неоснователна
следва да се отхвърли. При този изход на спора искането за присъждане на
деловодни разноски в полза на жалбоподателката не
може да бъде уважено.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл.5-то от
АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на С.И.И. от *** срещу Заповед № РД 01-0127/ 10.06.2021 г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Кърджали.
Решението, на
основание чл.10, ал.6 от ЗСПД, е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: