РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Перник, 22.12.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
При секретаря Е. В., като разгледа
административно дело № 481/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр. чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по Жалба вх. № 3303/12.10.2021 г. на А.И.В. с ЕГН ********** и адрес: ***,
чрез адв. Ю.Й. от ВАК, срещу Решение № 600817****/29.09.2021 г. на директора на
ТП на НОИ – П., с което е отхвърлена негова Жалба вх. № 1012-13-71/11.06.2021
г. против Разпореждане № 600817****/13.04.2021 г. на длъжностното лице по
чл.98, ал.1 от КСО.
Жалбоподателят
счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата
отмяна, както и за прогласяване нищожността на потвърденото с него Разпореждане
№ 600817****/13.04.2021 г. /прот. № N01133/09.04.2021 г./ на длъжностното лице по чл.98, ал.1
от КСО, с което е изменено Разпореждане № 600817****/08.04.2021 г. /прот. №
1029-13-2931#46/
като се дадат указания на административния орган да извърши ново изчисление и
размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст да бъде определен по
по-благоприятната. Твърди, че фактите по случая са интерпретирани превратно, че
не става ясно по коя методика е изчислен и определен размера на личната пенсия
за осигурителен стаж и възраст на В., че е невярно твърдението на
административния орган, че с Писмо вх. № 1056-13#1/08.04.2021 г.
процесуалният представител на жалбоподателя е дал съгласието си и е посочил най-благоприятните
три години за изчисляване на осигурителния доход за периода от 01.01.1992 г. до
31.12.1995 г., тъй като то е в отговор на друго такова на ТП на НОИ – Перник с
изх. № 1056-13-1/01.04.2021 г., с което се прави искане за представяне на УП-2.
Същевременно се излага, че с писмо-отговор от 26.03.2021 г., във връзка с
указания, дадени с Писмо изх. № 1029-13-2931#41/19.03.2021
г. ясно и категорично е заявено желанието на жалбоподателя размерът на пенсията
му да бъде изчислен по двете методики, каквато възможност дава закона, като са
дадени двата най-благоприятни периода. Прави се възражение, че неправилно и
незаконосъобразно административният орган, служебно, е открил ново производство
с налични в преписката документи и умишлено пренебрегвайки факта, че спорните
въпроси са решени по същество, в т.ч. и с влязъл в сила съдебен акт, е направил
противоречиви и неправилни изводи.
По изложените в
жалбата съображения, допълнени в съдебно заседание и в представени по делото
писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя, се моли за
отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се
разноски и се представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът –
директорът на ТП на НОИ – П. – редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Представлява се от главен юрисконсулт Й. С.***, която оспорва жалбата и счита,
че наведените в нея твърдения са неоснователни. Искането й към съда е да
отхвърли същата като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени
бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на отсрещната страна.
Административен съд –
Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа на събраните
по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл.146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице
по чл.147, ал.1 от АПК,
чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на
срока по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО,
срещу подлежащо
на съдебен контрол на основание чл.118, ал.1 от КСО решение на директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Съображенията са следните:
Със
Заявление вх. № МП-369/07.01.2015 г., подадено пред ТП на НОИ – П.,
жалбоподателят А.И.В. поискал да му бъде отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Към него приложил документи за удостоверяване на осигурителен стаж и
осигурителен доход по опис, в т.ч. и издадени такива от Железопътен завод „***“ – гр.
С.*** и ДФ „***“ - гр. С.***.
При
проверка на представените документи длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО
установило, че осигурителния доход на лицето в периода 01.01.1992 – 27.02.1998
г., посочен в УП-2 с изх. № 168/2000 г. и УП-3 с изх. № 169/15.03.2020 г.,
издадени от СО „***“ с правоприемник ДФ „***“, е много висок /в размер на
504 134,00 лв./, а оттам се формирал и сравнително висок индивидуален
коефициент /4,103/, което рефлектира върху окончателния размер на пенсията.
Приемайки, че този доход е „съмнителен“ и „нереален“, а посочените документи -
с неистинско съдържание, ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
– П. направил заключение, че в този период В. не е полагал труд и не е бил
осигуряван. С Разпореждане № **********/05.02.2015 г. пенсионното производство
по заявлението е спряно с мотив, че в ОДМВР – К.*** е образувана преписка за
установяване истинността на подписите, положени в разплащателните ведомости на
осигурителя „***“ - гр. С.***. След обжалване по съдебен ред, разпореждането е
отменено с Определение № 41/25.03.2015 г. по адм.д. № 137/2015 г. по описа на
Административен съд – П. и преписката е изпратена за произнасяне на
длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО.
С
Разпореждане № **********/03.06.2015 г., на В. е отпусната лична пенсия за ОСВ
от 13.09.2014 г. пожизнено по §4, ал.1 от ПЗР на КСО в размер на 154,50 лв.
Впоследствие длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО преценило, че
осигурителния доход на лицето в периода 01.01.1992 – 27.02.1998 г., посочен в
УП-2 с изх. № 168/2000 г. и УП-3 с изх. № 169/15.03.2020 г., издадени от СО
„***“ с правоприемник ДФ „***“, е много висок /в размер на 504 134,00
лв./, а оттам се формирал и сравнително висок индивидуален коефициент, което
рефлектира върху окончателния размер на пенсията. Приемайки, че този доход е
„съмнителен“ и „нереален“, а посочените документи - с неистинско съдържание,
ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – П. направил
заключение, че в този период В. не е полагал труд и не е бил осигуряван, поради
което постановил Разпореждане № **********/27.01.2016 г., с което отменил
по-рано издаденото Разпореждане № **********/03.06.2015 г. и отказал отпускане
на лична пенсия за ОСВ „тъй като лицето не събира изискуемите се 100 точки за
мъж, като сбор от осигурителен стаж и възраст, а има 91 т.“. Въз основа на тази
теза, с Разпореждане № **********/04.04.2016 г. е постановено надвзетата сума
за пенсия за периода от 03.06.2015 г. до 27.01.2016 г. да бъде събрана от
лицето на основание чл.114, ал.1 от КСО.
За
проверка на данните, въз основа на които е издадено Разпореждане №
**********/27.01.2016 г. били изпратени множество писма и сигнали: до Държавна
агенция „Национална сигурност“, до отдел „Криминална престъпност“, сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“ при ОДМВР – П., до Окръжна
прокуратура – П.. Образувана е преписка в ОДМВР – К.*** и досъдебно
производство в ОСлО при ОП – П., като последното е прекратено с Постановление
от 12.07.2016 г. на прокурор при РП – Перник поради неустановяване извършването
на престъпление от общ характер /по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК/ от А.И.В..
От В. е
подадена Жалба вх. № 1012-13-8/12.02.2016 г. срещу Разпореждане №
**********/27.01.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Тя е
разгледана и отхвърлена от директора на ТП на НОИ – П.***с Решение №
**********/07.09.2016 г.
Подадена
и и друга жалба от В., а именно: Жалба вх. № 1012-13-28/25.04.2016 г., насочена
срещу Разпореждане № **********/04.04.2016 г. Последното е отменено с Решение №
**********/25.05.2016 г. /изх. № 1012-13-28#1/25.05.2016
г./ на директора на ТП на НОИ П.*** и пенсионната преписка е върната за ново произнасяне.
В.
обжалвал Решение № **********/07.09.2016 г. по съдебен ред. Образувано е адм.д.
№ 437/2016 г. по описа на Административен съд – П., по което е постановено
Решение № 426/13.01.2017 г. След обжалването му пред Върховен административен
съд, с Решение № 9785/21.07.2017 г. по адм.д. № 2465/2017 г. ВАС е
отменил Решение № 426/13.01.2017 г. по адм.д. № 437/2016 г. по описа на
Административен съд – П. и въз основа на наличните доказателства е отхвърлил жалбата на
А.И.В. срещу Решение № **********/07.09.2016 г. на директора на
ТП на НОИ Перник, с което е потвърдено Разпореждане
№ **********/27.01.2016 г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО, с
което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
В
мотивите на решението си Върховен административен съд е насочил В. да се
възползва от възможността да докаже, че действително е работил при посочения
осигурител по съответния законов ред, а именно: по реда на Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.
По
подадена от В. искова молба за установяване на трудов /осигурителен стаж по ЗУТОССР/ е
образувано гр.д. № 97/2018 г. по описа на Районен съд – Т..
С
Решение № 20/10.10.2018 г., постановено по горното дело, по
отношение на ТП на НОИ – Перник е признато за установено, че в периодите от
01.01.1992 г. до 19.05.1995 г., от 15.09.1995 г. до 15.10.1996 г. и от 04.04.1997 г.
до 27.02.1998 г. А.И.В. е работил по трудово правоотношение при петдневна
работна седмица и пълен осемчасов работен ден в леярен цех в СО „***“ с
правоприемник ДФ „***“ – гр. С.*** на длъжност „шлосер по ремонт на машини“ –
леярен цех и има прослужено време от 5 години и 4 месеца и 11 дни, I-ва категория
труд, и това време представлява трудов/осигурителен стаж.
След обжалване
на Решение № 20/10.10.2018 г. от ТП на НОИ – П.*** пред Окръжен
съд – П., същото е потвърдено с Решение № 259/12.07.2019 г. по въззивно гр.д. №
22/2019 г. по описа на съда.
Срещу
решението на Окръжен съд – П. е подадена жалба пред Върховен касационен съд, но
с Определение № 596/02.07.2020 г. по гр.д. № 4410/2019 г. касационното
обжалване не е допуснато.
Въпреки
че с влязлото в сила решение на Районен съд – Т. на В. е признат осигурителен
стаж за периодите 01.01.1992 г. - 19.05.1995 г., 15.09.1995 г. - 15.10.1996
г. и 04.04.1997 г. - 27.02.1998 г. при СО „***“ с правоприемник
в ДФ „***“ – гр. С.***, отново от страна на ТП на НОИ – Перник са
направени искания за извършване на проверки и наказателни производства с
изразени съмнения „за неистинност и невярно съдържание на използваните от него
документи и опит за въвеждане в заблуда на административния орган по повод
наличие на обстоятелства, водещи до отпускане и изплащане на лична пенсия за
ОСВ“. Изпратени са Писмо изх. № 1042-13-5/20.02.2020 г. до Районна прокуратура
– П., Писмо изх. № 1042-13-5#2/22.07.2020
г. до РУ – Брезник и сектор „Разследване“ при ОДМВР – П., Писмо изх. №
1042-13-5#1/27.05.2020
г. до разследващ полицай Р. Ч. от ОДМВР – П..
Предвид
установения трудов и осигурителен стаж на В. в горепосочените периоди и влизане
в сила на Решение № 20/10.10.2018 г. по гр.д. № 97/2018 г. на Районен
съд – Т., А. В., чрез пълномощника си адв. Ю.Й., подава Молба вх. № 1029-13-2931#31/09.09.2020
г., Писмо вх. № 1029-13-2931#34/30.09.2020 г., Писмо вх. № 1029-13-2931#37/12.11.2020
г., Писмо вх. № 1029-13-2931#42/26.03.2021 г. и Писмо вх. № 1056-13-1/08.04.2021
г., съдържащи искане за възобновяване на административното производство по Заявление вх.
№ МП-369/07.01.2015 г. при ТП на НОИ П..
В
отговор на горните писма от страна на ТП на НОИ П. са изпращани Писмо изх. № 1029-13-2931#32/16.09.2020 г., Писмо
изх. № 1029-13-2931#35/16.09.2020 г., Писмо изх. № 1029-13-2931#40/17.03.2021 г., Писмо
изх. № 1029-13-2931#41/19.03.2021 г., Писмо изх. № 1029-13-2931#44/01.04.2021 г. С тях
жалбоподателят е подканян да подаде ново заявление за отпускане на лична пенсия
за ОСВ. Липсват данни такова да е подадено, а в отговорите си В. поддържа
становище, че това не е необходимо, тъй като е заявил желанието си със Заявление
вх. № МП-369/07.01.2015 г. и при наличие на влязло в сила съдебно решение
длъжностното лице е длъжно само и единствено да го приложи, а не да ревизира
същото. Посочил е също, че е конкретизирал и най-благоприятните три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997
г., а във връзка с изменението на КСО в сила от 2019 г. на чл.70а от КСО и
дадената му възможност да посочи и втори благоприятен 3-годишен период е
посочил този от 2017 до 2020 г., в който негов осигурител е „Столичен
автотранспорт“ ЕАД, поделение „***“, където продължава да работи.
Административният
орган не е уважил искането за възобновяване на административното производство,
започнато по Заявление вх. № МП-369/07.01.2015 г., въпреки възражението на В., обективирано
в Писмо вх. № 1029-13-#34/30.09.2020 г., че евентуално подаване на ново заявление за отпускане
на пенсия, респ. образуване на ново административно производство, ще доведе до
отпускане на пенсията от датата на същото, а не от датата на заявлението от 07.01.2015
г., с което ще бъдат накърнени неговите осигурителни права.
Въпреки
че по делото липсват данни жалбоподателят да е подал заявление за отпускане на
пенсия за ОСВ на дата, различно от подаденото такова с вх. № МП-369/07.01.2015
г., длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО издава
Разпореждане № 600817****/08.04.2021 г. /прот.
№1029-13-2931#46/, с което на основание чл.69б, ал.1 от КСО, считано от
02.07.2020 г. до пожизнено, на А.И.В. е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 706,36 лв.
След
постъпване на данни за наличен осигурителен стаж на В. и при друг осигурител:
„БКС – Б.“ ЕООД – гр. П., и извършване на нова преценка, длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО постановява
Разпореждане
№ 600817****/13.04.2021 г. /прот. № N01133/09.04.2021
г./, с което изменя Разпореждане № 600817****/08.04.2021
г. /прот. № 1029-13-2931#46/ относно размера на отпуснатата от 02.07.2020 г. лична
пенсия за ОСВ на В. и определя такава в размер на 586,60 лв.
Недоволен
от така постановеното разпореждане А.И.В., чрез пълномощника си адв. Й., подава Жалба вх. № 1012-13-72/11.06.2021
г. като излага несъгласието си с него и иска
същото да бъде отменено. Жалбата е отхвърлена с Решение №
600817****/29.09.2021 г., постановено от директора на ТП на НОИ – П.. На
основание чл.118, ал.1 от КСО, в установения в същата разпоредба 14-дневен
срок, срещу решението е подадена жалбата, предмет на настоящото съдебно
производство, а именно: Жалба вх. № 3303/12.10.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение
№ 600817****/29.09.2021 г., постановено от директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена жалбата на А. И. В. ***
срещу Разпореждане № 600817/13.04.2021 г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1
от КСО.
Оспореният административен
акт е валиден и допустим. Издаден е след надлежно сезиране по реда и в срока по
чл.117, ал.2, т.1 от КСО с Жалба с вх. № 1012-13-72/11.06.2021
г. при ТП на НОИ – Перник,
насочена срещу Разпореждане № 600817****/13.04.2021 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, което е връчено на
жалбоподателя на 19.05.2021 г.
Процесното решение е постановено извън едномесечния срок по чл.117, ал.3, изр.1 от КСО, но доколкото срокът е инструктивен, това не
представлява съществено процесуално нарушение.
Издадено е от компетентния орган съгласно чл.117, ал.3 от КСО – директорът на ТП – Перник на НОИ. Обективиран е в посочената в същата
разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря и на изискването за мотивираност съгласно чл.117, ал.3 от КСО, във вр. с чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Означен е органът, който го е издал, посочен е адресатът му, отразени
са фактическите и правните основания за издаването му, формулирано е ясно и
конкретно разпореждане, съдържа информация за реда, срока и органа, пред който
подлежи на обжалване, датиран и подписан.
От обстоятелствената част на
оспореното решение недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен
орган споделя извода на издателя на административния акт за наличие на
предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
А.И.В., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е
удостоверен осигурителен стаж по ЗУТОССР /Решение № 20/10.10.2018
г., постановено по гр.д. № 97/2018
г. по описа на Районен съд – Трън/, както и че искането на лицето
не се разглежда в хипотезата на възобновяване на административното производство
по предходно подадено от него Заявление вх. № МП-369/07.01.1015 г., а по
заявление, подадено на 12.11.2020 г.
За съда остава неясно как са направени горните изводи:
от една страна: твърди се, че административното производство е образувано по
заявление, подадено на 12.11.2020 г., а в материалите по делото такова липсва.
Нещо повече, установява се, че на посочената дата в деловодството на ответника
е заведено Писмо вх. № 1029-13-2931#37/12.11.2020 г., в
което е направено изрично искане за възобновяване на административното
производство по предходното заявление: Заявление
вх. № МП-369/07.01.1015 г. Изложени са конкретни доводи и аргументи в негова
подкрепа.
От друга страна, с процесното разпореждане пенсията за
ОСВ на жалбоподателя е отпусната, считано от 02.07.2020 г., която дата не
съвпада с датата на която се твърди, че е подадено заявлението: 12.11.2020 г.
На трето място: налице е подадено от жалбоподателя
Заявление вх. № МП-369/07.01.1015 г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ, с
което е поставено началото на административно производство, в хода на което е
останал неизяснен въпроса относно наличието или липса на осигурителен стаж на
В. при СО „***“ с правоприемник в ДФ „***“ – гр.
С.***. Той е решен след разглеждането му по съдебен ред с влизането в сила на
Решение № 20/10.10.2018 г., постановено по гр.д. № 97/2018
г. по описа на Районен съд – Трън, потвърдено с Решение № 259/12.07.2019 г. по
въззивно гр.д. № 22/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник. С него е признато
за установено, че в периодите от 01.01.1992 г. до 19.05.1995 г., от
15.09.1995 г. до 15.10.1996 г. и от 04.04.1997 г. до 27.02.1998 г. А.И.В. е
работил по трудово правоотношение при петдневна работна седмица и пълен
осемчасов работен ден в леярен цех в СО „***“ с правоприемник ДФ „***“ – гр.
С.*** на длъжност „шлосер по ремонт на машини“ – леярен цех и има прослужено
време от 5 години и 4 месеца и 11 дни, I-ва категория
труд, и това време представлява трудов/осигурителен стаж. Това се явява ново
доказателство за обстоятелство, което е от значение за правилното решаване на
поставения въпрос. В този смисъл, правилно е възражението на жалбоподателя, че
не се касае за нововъзникнал факт. При това положение е налице основание за
възобновяване на производството по чл.99, ал.1, т.2 от АПК и чл.99, ал.1, т.1
от КСО.
Да се възобнови едно административно производство означава
да се постави отново за решаване въпрос, вече разрешен в хода на приключило
производство с влязъл в сила и станал необжалваем административен акт.
Възобновяването е преодоляване на т.нар. „формална законна сила” на
административните актове и по своята същност представлява „продължаване” на
административното производство, поставяне наново на материалноправните въпроси,
които са били основен предмет на производството и са решени с издадения
административен акт, поради което е неоснователен аргумента на административния
орган, че не подлежи на преразглеждане Заявление вх. № МП-369/07.01.1015 г.,
тъй като образуваното по него административно производство било приключило с
влязъл в сила административен акт.
Когато се говори за „издаден” административен акт, не
трябва да се разбира непременно акт, с който е уважено едно искане, или по-общо
казано акт с положително съдържание, а може да се касае и за акт с отрицателно
съдържание – отказ, който също има белезите на индивидуален административен
акт. Същественото е, че производството е приключило и въпросът от
материалноправно естество - негов главен и основен предмет, е решен със
съответно волеизявление на компетентния административен орган, което вече не
може да бъде атакувано чрез редовно /административно или съдебно/ обжалване или
пък е атакувано безрезултатно.
КСО предвижда възможност за изменяне или отменяне на
влезлите в сила разпореждания по чл.98 от с.з. Приложима е разпоредбата на
чл.99, ал.1, т.1 от КСО като в конкретния случай и предвид влязлото в сила
съдебно решение на Районен съд – Трън, което е задължително за всички, в т.ч. и
най-вече за ТП на НОИ – Перник, са налице нови доказателства за реално положен
трудов стаж, респ. наличен осигурителен такъв, при СО „***“ с
правоприемник ДФ „***“ – гр. С.*** в периодите от 01.01.1992 г. до 19.05.1995
г., от 15.09.1995 г. до 15.10.1996 г. и от 04.04.1997 г.
до 27.02.1998 г., поради което заявлението на В. от 07.01.1015 г. следва да бъде преразгледано в условията на възобновено
административно производство.
С оглед
на всичко гореизложено, Административен съд – Перник намира жалбата на А.И.В.
за основателна, а оспореното с нея решение на директора на ТП П. на НОИ за
неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени, а
преписката да се върне на административния орган за възобновяване на
административното производство, образувано по Заявление вх. № МП-369/07.01.2015
г. на А.И.В. *** за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
При този изход на спора искането на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски е основателно и следва да бъде уважено.
Ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 800,00 лв. /осемстотин лева/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.118, ал.1 от КСО във връзка с чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 600817****/29.09.2021 г. на директора на ТП на
НОИ – Перник, с което е отхвърлена Жалба вх. № 1012-13-71/11.06.2021 г.,
подадена от А.И.В. с ЕГН ********** и адрес: ***, против Разпореждане №
600817****/13.04.2021 г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО.
ВРЪЩА преписката на административния орган за издаване
на административен акт по подаденото от А.И.В. Заявление вх. №
МП-369/07.01.2015 г. при ТП на НОИ – П. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно указанията по
приложението на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – П.**да заплати на А.И.В.
с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 800,00 лв. /осемстотин лева/, представляваща направени по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от датата на съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/П/