Р Е Ш Е Н И Е

№ 343

град Горна Оряховица, 06.08.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                      Членове : ……………………………  

                                                                                                       ……………………………

при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 883 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Първоначално обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ.

Ищецът С.П.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – адвокат Д.Ц. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че е бил в трудовоправни отношения с ответното дружество, като е заемал длъжността ,,машинист, локомотивен, влакова работа”, съгласно трудов договор № 572/03.12.2018г. Сочи, че има 28 години стаж като ,,машинист”, като общо възнаграждението му с постоянен характер е в размер на 1102,08 лв. Заявява, че на 20.03.2019г. по пощата му е връчена Заповед № ЛС-5 от 15.03.2019г., с която му е наложено дисциплинарно наказание ,,уволнение” на основание чл.188,т.3 от КТ и му е прекратен трудовия договор на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ. Твърди, че не е извършил нарушенията, посочени в заповедта, и изложеното в заповедта за дисциплинарно уволнение не отговаря на действителната фактическа обстановка, случила се на 03.02.2019г. Посочва, че в действителност от гара Карнобат той управлява локомотив № 44-123, на който е закачен авариралият локомотив № 44-068 /общо състав № 30621/, като пристига на гара Синдел - разпределителна на 6 коловоз. Заявява, че авариралият локомотив е управляван от И.И., а при него в локомотива се намира помощник-машинист И.Ш., от когото получава кратко указание да премести локомотивите ,,на 12 коловоз на дистанция”, без уточнение на коя дистанция, като стандартно локомотивите се оставят на страна Юнак, югозапад. Сочи, че авариралият локомотив вече е пред локомотива, който ищецът управлява, и де факто той го бута с неговия. Посочва, че произшествието става на трети февруари, в 5,23 часа през нощта, на тъмно, като за да извърши маневрата, той получава указания от помощник- машиниста, а последният, за да вижда машиниста на челния локомотив /повредения/, подаващ сигналите, се е подал през стъклото на локомотива. Уточнява, че всеки от локомотивите е дълъг по 20 метра и той прави маневра в крива, като не вижда, че след кривата /завой/ на коловоза има вагони, тъй като от негова страна няма видимост. Твърди, че това не му е докладвано от никого, а локомотивите се движат по инерция. Заявява, че веднага, след като помощник-машинистът извиква ,,стоп”, той задържал локомотивната спирачка, това станало за секунди, но сигналът ,,стоп” явно е подаден несвоевременно, тъй като последвал удар с вагоните. Твърди, че спирачката е задействана, за което свидетелства разшифровката на контролната лента на влак № 30621. Заявява, че не е извършил нарушението, което му е вменено със заповедта за уволнение, а всички останали задължения, които са посочени като нарушени, са вменени на локомотивната бригада като цяло, а не само на него като ,,машинист”. Счита, че не може да се приеме, че за удара е виновен само той. Твърди, че при извършване на маневрата нямало маневрена бригада /ръководител на маневрата, маневрен стрелочник/, противно на изискванията на чл.281,ал.1 и ал.5 от Наредба № 58 за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт и на чл.430,ал.1 и чл.432,т.1 от Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт. Твърди, че той не е уведомяван от никого, че на 12 коловоз има вагони, ищецът нямал видимост заради повредения локомотив, който е пред него и който набутва по коловоза, и заради това, че 12 коловоз се намира в крива, както и заради тъмнината и липсата на каквито и да било светлинни сигнали. Посочва, че подаденият от помощника му устен сигнал ,,спри” е изпълнен от ищеца в рамките на секунда-две, но е твърде закъснял, за да се предотврати произшествието. Предвид горното, счита, че няма вина за претърпяното жп произшествие. Счита, че доколкото има причинена вреда на работодателя, то тя не е причинена само от него, а от всичките три лица, участвали в жп произшествието.

Твърди, че в резултат на уволнението е без работа, но не се е регистрирал в Бюрото по труда и в НОИ, тъй като обезщетението му за безработица ще бъде изключително малко поради дисциплинарното уволнение.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № ЛС-5/15.03.2019г. на работодателя като незаконосъобразна; да признае уволнението му за незаконно и да го отмени, както и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, от шест брутни работни заплати, за времето от 20.03.2019г. до 20.09.2019г. в размер на 6612,48 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание, ищецът С.Г., лично и чрез пълномощника си – адв. Д.Ц. от ВТАК, оттегля иска  по чл.344,ал.1,т.2 от КТ, поради което производството по делото в тази негова част е прекратено с протоколно определение от 18.07.2019г., влязло в законна сила на 02.08.2019г. Поддържа предявените искове по чл.344,ал.1,т.1 и т.3 от КТ във вр. чл.225,ал.1 от КТ. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ” – ГОРНА ОРЯХОВИЦА с ЕИК 1754038560088, със седалище : град Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител” № 97, представлявано от директора Д. Н. Б., чрез пълномощник – главен юрисконсулт Я.Л., депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Заема становище, че предявените искове са допустими, но са неоснователни. Оспорва твърденията в исковата молба като неоснователни. Не оспорва факта, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника на основание трудов договор № 572/03.12.2018г. и е заемал длъжността „Машинист, локомотивен, влакова работа” в Експлоатационен пункт Плевен към Локомотивно депо Русе при Поделение за товарни превози Г.Оряховица, както и че със Заповед № ЛС-5/15.03.2019г. на Директор ПТП Г. Оряховица работодателят му е наложил дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратил трудовото му правоотношение, считано от 20.03.2019г. Сочи, че освен по пощата, заповедта е връчена и лично на ищеца на 20.03.2019г., като същият е отказал да я подпише, което е удостоверено от двама свидетели. Заявява, че дисциплинарната отговорност на ищеца е била ангажирана по повод конкретни нарушения на трудовата дисциплина, допуснати по време на работната му смяна на 03.02.2019г., установени по повод извършено разследване на железопътно произшествие - сблъсък между влак и вагони, приключено с окончателен доклад № 19 на Районна разследваща комисия Г.Оряховица от заседание, проведено на 21.02.2019г., въз основа на доклад от 11.02.2019г. на оперативната група по чл.73,ал.3 от Наредба № 59. Посочва, че при разследването е установено, че на дата 03.02.2019г. С.П.Г. е управлявал локомотив № 44-123, пристигнал е в гара Синдел-разпределителна на 6-ти коловоз, като след подаден сигнал от постовия стрелочник машинистът е започнал придвижване с локомотив № 44-123 и локомотив № 44-068 начело към група вагони, престояващи на 12-ти коловоз. Заявява, че при наближаване на вагоните, Г. не е предприел действия за намаляване на скоростта и спиране на локомотив № 44-123 чрез задържане на спирачката, след като е бил уведомен от помощник-машиниста И.И.Ш., след като машинистът на челния локомотив № 44-068 И.С.И. е подал ръчен сигнал „Спри”. Твърди, че поради несвоевременното задържане на спирачката на локомотив 44-123, челният локомотив 44-068 се е ударил в стоящите на 12-ти коловоз вагони със скорост от 17 км/ч. и вследствие на удара е дерайлирал вагон № 315293385706 с три колооси. Счита, че ищецът не е изпълнил сигнала „Спри» и не е задържал своевременно спирачката на локомотив 44-123, което е основната причина за произшествието, като работодателят е квалифицирал това поведение като неизпълнение на задълженията на машиниста по чл.252,ал.1,т.1, чл.438,т.1,т.3 и чл.500,ал.2 от „Правила за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт”, както и по чл.24 от ,,Инструкция за работа на машинисти, локомотивни и помощник - машинисти локомотивни в „БДЖ-Товарни превози” ЕООД. Твърди, че двата локомотива са се движели на дата 03.02.2019г. като влак № 30621. Счита, че дори да се приеме, че посочените в заповедта разпоредби на „ПДВ и МР в жп транспорт” са неотносими към разглеждания случай и ищецът не ги е нарушил, това обстоятелство само по себе си не води до извод за незаконосъобразност на наложеното наказание, защото, съобразявайки разясненията от съдебната практика, е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. Твърди, че в случая работодателят е изпълнил задължението си да разясни в достатъчна степен на работника нарушенията му. Счита, че съдържащото се в заповедта напълно удовлетворява изискванията за нейната мотивираност и същата е законосъобразна, дори и без да са посочени в нея някакви нарушени правила от ПДВ и МР в жп транспорт или други нормативни актове.

Оспорва твърдението, че липсата на ръководител на маневрата не може да оправдае неизпълнението от ищеца на собствените му задължения. Оспорва твърдението за своевременно предприето спиране, което обаче не е предотвратило произшествието поради несвоевременно подадени сигнали за спиране. Твърди, че от данните по скоростомерната лента се установява точно обратното на заявеното в исковата молба, като липсата на постепенно намаляване на скоростта е свидетелство за непредприето спиране, а падането в един миг на скоростта от 17 км. до 0 км/ч. означава, че локомотивът е спрял да се движи вследствие удара с вагоните, установено и в доклада на разследващата комисия. Оспорва оправданието за липса на информация и видимост, че на 12-ти коловоз е имало вагони, и счита, че тези обстоятелства не могат да оневинят ищеца, тъй като същият е длъжен на основание чл.26,ал.8 от ТП_ПЛС 505/2018 да изисква от помощник-машиниста да му обяви, и лично да се убеди в чистотата на коловозите, съответно да съобрази по-нататъшните си действия с факта, че на коловоза, на който се набутват двата локомотива, е имало вагони, и да управлява локомотива предпазливо, с готовност за спиране. Твърди, че ищецът сам се е лишил от възможността да има по-добра видимост, защото, преди да започне набутването на двата локомотива на 12-ти коловоз, не се е преместил в предната кабина по посока на движението на локомотив 44-123, от която е трябвало да управлява локомотива, съгласно чл.250,т.4 от „ПДВ и МР в жп транспорт”, заявено и в писменото му обяснение. Заявява, че в случая не се установяват действия или бездействия на други лица, допринасящи или прекъсващи причинната връзка между поведението на ищеца и настъпване на произшествието.

Заявява, че описаният случай не е инцидентна проява на неспазване правилата за движение на влаковете и сигнализацията от страна на ищеца.

Твърди, че с оглед неизпълнение на трудовите задължения, не само нормативно разписаните, но и тези, произтичащи от характера на дейността, извършвана от лицата на длъжност „Машинист, локомотивен”, работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, налагайки най-тежкото дисциплинарно наказание. Поради това счита, че исковата претенция по чл.344,ал.1,т.1 от КТ следва да бъде оставена без уважение.

Счита, че неоснователността на този иск обуславя неоснователност и на исковете по чл.344,ал.1,т.2 и т.3 от КТ. Посочва, че наред с това, са налице и специфични обстоятелства, водещи до неоснователност на тези искови претенции. Сочи, че със заявление рег. № 11-00-957/21.02.2019. ищецът е подал молба до работодателя за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, а в случай на несъгласие от страна на работодателя, това заявление да се счита за предизвестие от 30 дни по чл.326,ал.1 от КТ. Твърди, че работодателят не е приел предложението за прекратяване на тпо по взаимно съгласие, поради което за него е започнало да тече 30-дневното предизвестие. Счита, че в случай на неналагане на дисциплинарното наказание „уволнение”, тпо щеше да се прекрати с изтичане на предизвестието – на 23.03.2019г., поради което липсва причинна връзка между уволнението и прекратяването на трудовото правоотношение. Позовава се на ТР № 2 от 23.10.2012г. по т.д. № 2/2012г. на ОСГК на ВКС. Твърди, че искът по чл.344,ал.1,т.3 от КТ е неоснователен и поради недоказаност на оставането без работа, защото по информация от средите на локомотивния персонал, ищецът е назначен и изпълнява същата длъжност по трудов договор, сключен с друг железопътен превозвач.

Моли съда да признае за законосъобразна Заповед № ЛС-5/15.03.2019г. на директора на ПТП Горна Оряховица и да отхвърли обективно съединените искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ във вр. чл.225,ал.1 от КТ като неоснователни.

В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Я.л., поддържа отговора на исковата молба и оспорва предявените искове. Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

            Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че ищецът и ответникът са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „Машинист, локомотивен, влакова работа” в Експлоатационен пункт Каспичан към Локомотивно депо Русе при Поделение за товарни превози Г.Оряховица, считано до 20.03.2019г., на основание трудов договор № 572/03.12.2018г. Тези факти се установяват и от приложеното към делото в цялост лично трудово досие на ищеца, видно от което, с трудов договор № 572/03.12.2018г. ответникът е възложил, а ищецът е приел да изпълнява длъжността „Машинист, локомотивен, влакова работа”III група, Експлоатационен пункт Каспичан, звено „Експлоатация”, Локомотивно депо Русе при ПТП Горна Оряховица, за неопределено време, със срок на изпитване шест месеца в полза на работадателя.

Безспорни по настоящото дело са и фактите, че на 03.02.2019г. ищецът е бил на работа в изпълнение на длъжността „Машинист, локомотивен, влакова работа”, управлявал е локомотив № 44-123, заедно с прикачен локомотив № 44-068 – в студено състояние, с повреда, двата движещи се като влак № 30621.

Съдът е приел за безспорни и фактите, че след пристигане на 6 коловоз на посочената гара, ищецът е участвал в маневра за преместване на локомотивите на 12 коловоз, в хода на която е получил устен сигнал „Стоп” от помощник-машиниста, предприел е спиране със задействане на локомотивната спирачка, но въпреки това е настъпило произшествие – удар между локомотивите и намиращи се пред тях вагони. Тези факти се установяват от приетите писмени доказателства - пътен лист № 3032/02.02.2019г. за локомотив № 441235, пътен лист № 3030/02.02.2019г. за локомотив № 4468, скица на произшествието, разшифровка от 07.02.2019г., както и частично - от окончателен доклад № 19 от заседание на РРК/н/ - Горна Оряховица, проведено на 21.02.2019г., доклад за разследване на жп произшествие, съставен на 11.02.2019г. от анкетна комисия втора категория.

Видно от приетите писмени доказателства - протокол от проведена среща между представители на ДП НКЖИ и БДЖ-ТП ЕООД, състояла се на 16.04.2019г., обобщена калкулация, във връзка с произшествието на 03.02.2019г. на 12-ти коловоз в гара Синдел разпред. при извършване на маневра, «БДЖ – ТП» ЕООД – ПТП Горна Оряховиц е реализирало разходи в общ размер от 1971.39 лв.

Със заявление рег. № 11-00-957/21.02.2019г., ищецът е поискал от директора на ПТП Горна Оряховица да бъде освободен от заеманата длъжност «лок.машинист» по взаимно съгласие, считано от 21.02.2019г. Върху долната част на цитираното заявление е изписано с ръкописен почерк : «Не. Г-н Г. е допуснал произшествие на 03.02.2019г. и се води дисциплинарно производство за имуществена и дисц.отговорност. Р-л отдел «Е-я» Билев 22.02.2019г».

Със Заповед № 53/25.02.2019г. на директора на ПТП Горна Оряховица, на ищеца е възложено да изпълнява длъжността «Работник, ремонт на ПЖПС шлосер монтьор» в същото звено, по производствена необходимост, за периода от 25.02.2019г. до 22.03.2019г.

С писмо рег. № 11-00-986/22.02.2019г., връчено на 01.03.2019г. по пощата, с обратна разписка, ръководител отдел „Експлоатация” при ПТП Горна Оряховица е уведомил Ст. Г., че на основание чл.193,ал.1 от КТ следва да даде писмени обяснения във връзка с констатациите в окончателен доклад № 19 от заседание на РРК/н/ - Г. Оряховица, проведено на 21.02.2019г.

Ищецът е депозирал до ръководител отдел „Експлоатация” при ПТП – Горна Оряховица писмени обяснения  рег. № 11-00-986/05.03.2019г. /неприложени към ЛТД на ищеца/, във връзка с изпълнението на служебните си задължения на 03.02.2019г.

Със Заповед № 4/12.03.2019г. на директора на ПТП Горна Оряховица, връчена на ищеца на 12.03.2019г., е наредено от трудовото възнаграждение на С.Г. да бъде удържана сумата от 1102.08 лв., в определения в чл.206,ал.1 от КТ максимален размер на имуществената отговорност от едно брутно трудово възнаграждение, на основание чл.203,ал.1 и чл.210,ал.2 от КТ.

Безспорни в настоящото производство са и фактите, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № ЛС-5/15.03.2019г. на Директора на ПТП Г. Оряховица, с която работодателят е наложил дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от 20.03.2019г, видно от която дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено на ищеца за нарушения на трудовата дисциплина по чл.252,ал.1,т.1, чл.438,т.1, т.3 и чл.500,ал.2 от Правила за движението на влаковете и маневрената работа в жп транспорт, чл.24 от Инструкцията за работа на машинисти, локомотивни, помощник-машинисти, локомотивни, в БДЖ-ТП ЕООД, чл.126,т.4, т.5 и т.13 от КТ, чл.186 от КТ във вр. чл.187,т.3 и т.10 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 20.03.2019г. при условията на отказ да получи същата, както и по пощата с обратна разписка.

         От приетите по делото заверен препис-извлечение от трудова книжка на С.П.Г. и справка от ТД на НАП – В.Търново се установява, че ищецът не е работил по трудов договор след уволнението, извършено с обжалваната заповед, през периода от 20.03.2019г. до датата на съдебното заседание, проведено на 18.07.2019г. вкл.

         От приетите писмени доказателства – регистрационна карта, изд. от Д”БТ” гр. Варна и справка от 20.05.2019г. от ТП на НОИ – Варна, е видно, че ищецът е регистриран като безработен, считано от 20.05.2019г., когато е подал и документи за парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.   

         Видно от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ уволнението, като база за изчисляване на обезщетение по чл.225 във вр. чл.228 от КТ, е в размер от 1102.08 лв. От заключението на СИЕ се установява, че размерът на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ, считано за шест месеца, би бил в общ брутен размер от 6612.48 лв., респ. в общ нетен размер от 5951.23 лв. Съдът приема заключението на СИЕ като обосновано, съответстващо на приетите по делото писмени доказателства и неоспорено от страните в настоящото производство.

Видно от показанията на свидетеля И.С.И. /колега на ищеца/,  в същата вечер на произшествието, той обслужвал влака до Карнобат с локомотив 4468, като поради повреда на локомотива на гара Карнобат, предприел мерки за изолирането му и предвижването му в студено състояние. Свидетелят установява, че С., с неговия локомотив, водел композицията, управлявал влака, а неговият локомотив бил отзад, като така пристигнали в гара Синдел на 6-ти коловоз. Видно от показанията на св. И., секли локомотивите от влака и след като излезли извън стрелките, постовият стрелочник дал сигнал за предвижване към 12-ти коловоз; той чул, като казали на помощник-машиниста за прегариране на 12-ти коловоз. Свидетелят И. не е чул да уведомяват помощник – машиниста, че на 12-ти коловоз има вагони. Свидетелят твърди, че при навлизане в коловоза забелязал, че има стоящи вагони на разстояние на около 3-4 локомотива от дистанцията, т.е. от мястото където трябвало да оставят локомотивите, т.е. около 70-80 метра разстояние, след което подал сигнал „спри” с кръгово движение с ръката. Свидетелят И. удостоверява, че е имал видимост само към помощник-машиниста, коловозът е в крива с голям радиус и той не вижда машиниста. Свидетелят И. счита,            че късно е последвало задържане, последвал удар в стоящите вагони и един вагон дерайлирал; единият буфер на локомотива бил изкривен, имало два скъсани болта и локомотивът бил навирен. Видно от показанията на св. И., това станало в 5.30 сутринта, на 3 февруари; само гаровото осветление било налично. Свидетелят установява, че от мястото, от което С. управлява локомотива, той не може да види, че отпред има вагони. Не е чул и видял как помощник - машиниста е препредал този сигнал, защото са на разстояние 35 метра. Видно от показанията на св. И., маневрената бригада останала да обслужва влака, а те били само тримата при извършване на маневрата с локомотивите. Посочва, че допустимата скорост е до 25 км/ч за този коловоз.  

Видно от показанията на свидетеля И.Ш. /колега на ищеца, помощник - локомотивен машинист/, на 2 срещу 3 февруари 2019г. бил записан да отвози 2 влака от Синдел до Карнобат - празен влак и пълен от Карнобат за Синдел; той бил в бригада с И.И., а С. бил в другия електровоз. Посочва, че пристигнали в Синдел на 6-ти коловоз; той отсякъл двата електровоза от товара, който докарали от Карнобат, и минал в челната машина при г-н Г.. Свидетелят Ш. твърди, че маневристът дошъл, поискал документите на товара, който докарали , и му казал, че ще минат от 6-ти на 12-ти коловоз, страна „Разделна”. Свидетелят сочи, че след сигнал на постовия излизат на 6-ти коловоз, излизат на дистанция и след подаване на сигнал от постовия, минават на 12-ти коловоз. Свидетелят Ш. установява, че маневристът взел документите и не останал там за извършване на маневрата, а те чакали сигнал от постовия. Видно от показанията на св. Ш., те бутат машината на С., той се движи напред; С. почнал да подава сигнал „стоп” - започнал да върти с ръка, тогава той три пъти казал на С. да спре. Счита, че тогава е имало 30 метра до вагоните. Свидетелят сочи, че отначало вагоните няма как да се видят на тази крива, защото и на 11-ти коловоз имало вагони. Той лично не е видял вагоните, възприел е само сигнала и го е предал по най-бърз начин. Свидетелят Ш. посочва, че допустимата скорост за извършване на тази маневра е до 25 км/ч. Твърди, че когато той казал : „С., спри!”, ищецът задействал директната спирачка отгоре, реагирал, но се ударили. Не знае с каква скорост се е движел локомотивът. 

         При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че искът с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ се явява допустим, тъй като е предявен в законоустановения двумесечен срок, визиран в чл.358,ал.1,т.2 от КТ, а заедно с това за ищеца е налице правен интерес от предявяването му.

         Съдът приема, че разгледан по същество, предявеният иск се явява основателен и доказан по следните съображения :

          Тежестта на доказване по този иск се носи от работодателя. Той следва да докаже фактическия състав, от който възниква правото му да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Видно от Заповед № ЛС-5/15.03.2019г., издадена от директора на ПТП Горна Оряховица, както и от приложените по делото писмени доказателства, при налагане на дисциплинарното наказание “уволнение” в настоящия случай работодателят формално е издал обжалваната заповед в предвидената от разпоредбата на чл.195 от КТ писмена форма.

За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник или служител, обаче, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина, след това - да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане, и най-накрая да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението.

След като прецени приетите по делото писмени доказателства, описани по-горе, съдът счита, че при извършване на уволнението в настоящия случай работодателят на първо място не е спазил изискванията за провеждане на дисциплинарното производство, установени в разпоредбата на чл.193,ал.1 от КТ. Съгласно правилото, установено в чл.193,ал.1 от КТ, в стадия на установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Това задължение на работодателя, като орган на дисциплинарна власт, представлява, от друга страна, право на работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Задължението за изслушване или приемане на писмени обяснения от нарушителя е съществен елемент от дисциплинарната процедура, и наказанието, наложено без изслушване на нарушителя, респ. без поискване на писмени обяснения от него, е незаконно. Съдът счита, че в процесния случай работодателят не е спазил изискването, установено в чл.193,ал.1 от КТ. Действително, от приетото писмено доказателство – писмо рег. № 11-00-986/22.02.2019г., връчено редовно на ищеца по пощата на 01.03.2019г., се установява, че работодателят е поискал от Г. писмени обяснения на основание чл.193,ал.1 от КТ, във връзка с изпълнение на служебните му задължения като машинист на локомотив 44-123 към гара Синдел – Разпределителна на 03.02.2019г. Наред с това, в процесния случай се установяват и фактите, че ищецът е изготвил писмени обяснения, които работодателят регистрирал с № 11-00-986/05.03.2019г., както и е изложил разсъждения върху същите в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Въз основа на писмените материали, съдържащи се в ЛТД на ищеца, както и по делото доказателства, съдът намира обаче, че в случая не са изпълнени всички изисквания на чл.193,ал.1 от КТ, тъй като с писмото, връчено на ищеца на 01.03.2019г., не са изискани писмени обяснения във връзка с нарушението /нарушенията/, описани в атакуваната от него заповед, а е изискано от ищеца да отговори на въпроса защо не е изпълнил подавания сигнал „Спри” и не е задържал своевременно спирачката на локомотив № 44-123 с цел избягване на сблъсъка между вагоните на 12-ти коловоз и челния локомотив № 44-068. Същевременно, върху депозираните от ищеца писмени обяснения липсва каквото и да е отбелязване, че същите са приети от работодателя във връзка с налагане на дисциплинарното наказание. В подкрепа на този извод на съда е и приложеното ЛТД на ищеца, в което липсва документация във връзка с проведеното срещу него дисциплинарно производство – приложено е само писмо № 11-00-986/05.03.2019г. за изискване на писмени обяснения, но не е прието и не е приложено нито едно от дадените от Г. писмени обяснения от 03.02.2019г. и от 05.03.2019г., липсва и становище от работодателя относно преценката на тези писмени обяснения, а е приложен само препис от Заповед № ЛС-5/15.03.2019г. за налагане на дисциплинарно наказание. Задължението за изслушване или приемане на писмени обяснения от нарушителя е съществен елемент от дисциплинарната процедура. Значението му е работодателят да събере доказателства, относно извършеното нарушение, да си изясни отношението на работника или служителя към извършеното, да му даде възможност да се защити, както и да вземе предвид изложените от Г. факти и да предприеме сам действия за допълнително изясняване на случая и за събиране на доказателства в тази насока. При тези данни, съдът намира, че работодателят не е спазил изискването на чл.193,ал.1 от КТ предварително да изслуша нарушителя или да приеме писмените му обяснения и да оцени същите, като при необходимост, каквато в случая е била налице, да събере доказателства за изясняване на изложеното в тях. Поради това, на основание чл.193,ал.2 от КТ, съдът дисциплинарното наказание може да бъде отменено, без да разглежда спора по същество.

             Съдът счита, обаче, че въпреки установеното по-горе, следва да се произнесе и по констатираните от него други нарушения, допуснати от работодателя в производството по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца. В тази връзка, съдът намира за основателни твърденията на ищцовата страна, че процесната заповед, макар и издадена в предвидената от разпоредбата на чл.195 от КТ писмена форма, не отговаря на изискванията, установени чл.195,ал.1 от КТ относно нейното съдържание. В разпоредбата на чл.195,ал.1 от КТ законодателят е визирал изискванията към съдържанието на заповедта, като са посочени задължителните реквизити, които заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да съдържа : сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, кога е извършено нарушението, вида на наказанието и правното му основание.

           Видно от Заповед № ЛС-5/15.03.2019г. на директора на ПТП-Г.Оряховица, същата не съдържа задължителни реквизити съгласно изискванията на чл.195,ал.1 от КТ, а именно : в заповедта не е посочено конкретното място и време на извършване на нарушението на трудовата дисциплина от ищеца. Действително, работодателят е изложил множество фактически обстоятелства, свързани с извършеното нарушение, като е посочил, че „на дата 03.02.2019г. С.Г. е управлявал локомотив 44-123”, и мястото, описано като „към гара Синдел – разпределителна….пристигнал в гара Синдел-разпределителна на 6-ти коловоз….”, „…. започнал предвижване с локомотив № 44-123 и локомотив № 44-068 начело към група вагони, престояващи на 12-ти коловоз. При наближаването на вагоните….”. Съдът счита, че цитираното общо описание не може да се приеме като място на извършване на нарушението, тъй като в обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не е посочено къде, в кой конкретен участък от движението на локомотив № 44-123 и локомотив 44-068 са осъществени конкретните дисциплинарни нарушения, описани в същата заповед с различни изпълнителни деяния, съдържащи множество и противоречиви данни, противно на изискванията на чл.195,ал.1 от КТ. Съдът счита, че липсата на конкретното място на извършване на всяко отделно нарушение, описано в атакуваната заповед, в процесния случай е обусловило грубо нарушаване на правото на защита на ищеца-работник, лишило го е от възможността да даде обяснения по реда на чл.193,ал.1 от КТ във връзка с всяко едно от посочените от работодателя изпълнителни деяния, да посочи и изиска от работодателя събирането на доказателства относно пълното изясняване на обективните обстоятелства, при които е осъществено нарушението, неговата тежест, виновно поведение на работника, и пр.

Съдът счита, че посочването на конкретния час и конкретен участък от гара Синдел-разпределителна, в които е извършено твърдяното от работодателя дисциплинарно нарушение, е от съществено значение за установяване на факта дали действително е осъществено нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, с оглед твърденията за наличието на стоящи вагони на 12-ти коловоз, предвижването на процесните два локомотива от 6-ти на 12-ти коловоз в тъмната част на денонощието, и липсата на каквито и да е данни и доказателства относно конкретното местонахождение на стоящите вагони, относно указаното от маневрения работник на св. Ш. място за оставяне на двата локомотива, относно разстоянието между стоящите вагони и процесните локомотиви и другите конкретни обстоятелства, при които е настъпило произшествието. 

На следващо място, видно от атакуваната заповед, нарушенията, за които ищецът е санкциониран с дисциплинарно наказание „уволнение” са описани с различни признаци от обективна и от субективна страна, като изпълнителните деяния се изразяват в : 1/ «След подаден сигнал от постовия стрелочник машинистът е започнал предвижване с локомотив № 44-123 и локомотив № 44-068 начело към группа вагони, престояващи на 12-ти коловоз.», и 2/ «При наближаване на вагоните С.Г. не е предприел действия за намаляване на скоростта и спиране на локомотив № 44-123 чрез задържане на спирачката на влака», в резултат на което ответникът е стигнал до изводите, че са извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл.252,ал.1,т.1, чл.438,т.1, т.3 и чл.500,ал.2 от Правила за движението на влаковете и маневрената работа в жп транспорт, чл.24 от Инструкцията за работа на машинисти, локомотивни, помощник-машинисти, локомотивни, в БДЖ-ТП ЕООД, чл.126,т.4, т.5 и т.13 от КТ, чл.186 от КТ във вр. чл.187,т.3 и т.10 от КТ.

Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита, че описаните в Заповед № ЛС-5/15.03.2019г. множество обективни признаци на извършено нарушение и мотиви за налагане на дисциплинарно наказание не съответстват на посочената от работодателя правна квалификация и не могат да бъдат подведени към същата, тъй като в случая не се установява наличието на елементите от състава на нарушенията на трудовата дисциплина по чл.252,ал.1,т.1, чл.438,т.1, т.3 и чл.500,ал.2 от Правила за движението на влаковете и маневрената работа в жп транспорт, чл.24 от Инструкцията за работа на машинисти, локомотивни, помощник-машинисти, локомотивни, в БДЖ-ТП ЕООД, чл.126,т.4, т.5 и т.13 от КТ, чл.186 от КТ във вр. чл.187,т.3 и т.10 от КТ, с техните признаци от обективна и от субективна страна /субект на нарушението, конкретното деяние /действие или бездействие/, осъществено от него, обекта на нарушението, мястото и времето на осъществяването му, вината на дееца/.

При тези данни, съдът намира за неоснователни, необосновани и противоречащи на закона и на установената съдебна практика на изложените от ответника възражения, че дори да се приеме, че посочените в заповедта разпоредби на „ПДВ и МР в жп транспорт” са неотносими към разглеждания случай и ищецът не ги е нарушил, това обстоятелство само по себе си не води до извод за незаконосъобразност на наложеното наказание, защото според разясненията от съдебната практика, е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. Напротив, съгласно правилото на чл.186 от КТ, нарушението на трудовата дисциплина, за което нарушителят следва да бъде наказан с дисциплинарно наказание, е виновно неизпълнение на трудовите задължения, което винаги следва да бъде установено по безспорен и несъмнен начин с всички негови конкретно проявени признаци от обективна и от субективна страна. В тази връзка, съгласно задължителната за съдилищата практика, установена от ВКС, обективирана в Решение № 476/04.04.2012г. по гр. д. № 1413/2010 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 346/23.07.2010г. по гр. д. № 468/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 99 по гр. д. № 389/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение по гр. д. № 210/2009г., Решение по гр. д. № 1629/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 746 по гр.дело № 119/2010г. на ВКС, IIIг.о., и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК, при преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът следва да изведе вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение, и да прецени дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като без значение е посочената в заповедта законова квалификация на дисциплинарното нарушение. При противоречие между тази квалификация като цифрово изражение и посочените в мотивите на заповедта обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на тези обстоятелства /в този смисъл е и Решение № 105 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4992/2013 г., III г. о., ГК/.

На първо място, съдът намира, че от изложените в заповедта обективни признаци на деянието и мотиви на работодателя, и от събраните по делото годни писмени и гласни доказателства не може да се обоснове извод за извършване на нарушения на трудовата дисциплина от ищеца, което да е съставомерно по чл.252,ал.1,т.1 от Правила за движението на влаковете и маневрената работа в жп транспорт, задължаваща локомотивната бригада при обслужване на влаковете да следи свободно ли е трасето, да наблюдава в зоната на видимостта сигналите и указателите по пътя, като изпълнява техните сигнални показания и при промяната им своевременно да реагира. Видно от обжалваната Заповед № ЛС-5/15.03.2019г., в същата липсва посочване на обективни признаци, свързани с обслужване на влак от ищеца към момента на настъпване на произшествието Данните сочат, че вагоните с товара с оставени на 6-ти коловоз/, нито такива относно наблюдаване и изпълняване на сигнали и указатели по пътя, респ. своевременно реагиране при промяна на такива сигнални указания по пътя. При липсата на описани обективни признаци и на събрани доказателства за установяването на такива, съдът приема за неустановено в конкретния случай, че ищецът е допуснал нарушение на чл.252,ал.1,т.1 от Правила за движението на влаковете и маневрената работа в жп транспорт.

Съгласно чл.438,т.1, т.3 от Правила за движението на влаковете и маневрената работа в жп транспорт, при извършване на маневра локомотивната бригада е длъжна да осигурява безопасно извършване на маневрата и опазване на подвижния състав, както и да изпълнява незабавно сигнала „Спри!”, независимо от кого е подаден. Според чл.500,ал.2 от горепосочените Правила, машинистът на изолирания локомотив следи за показанията на маневрените светофори, за дистанциите, за положението на стрелките със стрелкови указатели и подаваните му сигнали. Той отговаря за допуснати удари на подвижен състав и за срязване на стрелки, съоръжени със стрелкови указатели. Съдът счита, че в случая не се установява извършването на нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, изразяващо се в неизпълнение на цитираните разпоредби. Видно от обжалваната заповед, в същата липсва описание с какво конкретно деяние е извършено това нарушение, времето и обстоятелствата на осъществяването му, вместо което работодателят единствено е преписал горепосочената разпоредба. Заедно с това, въз основа на приетите за изясняване на фактическата обстановка писмени и гласни доказателства, в случая не се установява ищецът да е осъществил деянието, посочено с неговите обективни признаци в обжалваната заповед :”…машинистът е започнал придвижване с локомотив № 44-123 и локомотив № 44-068 начело към група вагони, престояващи на 12-ти коловоз. При приближаване на вагоните С.П.Г. не е предприел действия за намаляване на скоростта и спиране на локомотив № 44-123 чрез задържане на спирачката на влака…”. Безспорно се установява от цитираните по-горе доказателства, че на 03.02.2019г. ищецът е управлявал локомотив № 44-123 от гара Карнобат до гара Синдел, до която е предвижил в студено състояние /поради повреда/ локомотив № 44-068 с машинист – св. И., като на гара Синдел-разпределителна влаковият състав, включващ тези два локомотива и вагони, е приет на 6-ти коловоз. Същевременно, от показанията на свидетелите И. и Ш. /очевидци и участници в инцидента/ се установява по категоричен начин, че незабавно след пристигането на влака на 6-ти коловоз,  на 03.02.2019г., около 5.30 часа сутринта, помощник-машинистът Ш. предал на член от маневрената бригада документи, придружаващи влака, като получил нареждане от този служител /с  неустановена по делото самоличност/ да прегарират локомотивите от 6-ти на 12-ти коловоз, страна „Разделна”, като за целта да чакат знак от постовия стрелочник. Свидетелите И. и Ш. удостоверяват пред съда и фактите, че помощник-машинистът Ш. „отсякъл” двата локомотива от вагоните, маневристът останал при вагоните, а те излезли на дистанция с двата локомотива, и след подаден сигнал от постовия стрелочник предприели извършване на маневрата с набутване – отпред се движел в студено състояние локомотив № 44-068 с машинист св. И., набутван отзад от локомотив № 44-123, управляван от ищеца Г., като помощник-машинистът Ш. се намирал в предната кабина с видимост към 12-ти коловоз и към локомотив 44-068. Разпитани в съдебно заседание, свидетелите И. и Ш. потвърждават по категоричен начин, че маневрената бригада останала при влака на 6-ти коловоз, без никой да ги уведоми за наличието на престояващи вагони на 12-ти коловоз и без самите те да са възприели наличието на такива, както с оглед извършване на маневрата в тъмната част на денонощието /зимен сезон – 03 февруари 2019г. в 5.30 часа/, при наличие само на гарово осветление /св. И./, и местонахождение на 12-ти коловоз в силна крива /свидетелите И. и Ш./, така и поради наличието на други престояващи вагони на 11-коловоз /св. Ш./, всички препятстващи пряката и директна видимост към 12-ти коловоз. Предвид цитираните гласни доказателства, съдът приема за недоказани и почиващи единствено на предположения, описаните от работодателя обективни признаци на деянието, че ищецът е предприел предвижване на локомотив 44-123 към група вагони, престояващи на 12-ти коловоз, респ. „неправилно преценява, че наближава група вагони на 12 коловоз….”, тъй като данните по делото сочат, че Г. е предприел извършване на маневра незабавно след откачане на вагоните от влаковия състав при пристигането му в гара Синдел-разпределителна, по нареждане на участник в маневрената бригада, която бригада обаче е останала при влака и не е участвала в ръководенето на тази маневра, не е уведомила двамата локомотивни машинисти и пом. локомотивния машинист Ш. за наличието на престояващи вагони на 12-ти коловоз, нито е дала други инструкции за безопасното осъществяване на разпоредената маневра. В тази връзка, св. И. удостоверява пред съда фактите, че той единствен е имал видимост напред, в посоката на движение към 12 коловоз, и въпреки това едва след навлизане на локомотив 44-068 в този коловоз, той е забелязал престояващите на него вагони, след което е подал сигнал „спри” в посока на помощник-машиниста Ш., намиращ се в локомотив № 44-123, с кръгово движение на ръката си. Свидетелят Ш. от своя страна, въпреки първоначално изложените от него противоречиви факти, впоследствие уточнява, че той изобщо не е видял вагоните, но е възприел сигнала, подаден от св. И. и е предал същия устно на ищеца с думите „Спри”, на което С.Г. е реагирал веднага, задействал е директната спирачка отгоре, но въпреки това се ударили. Съдът кредитира показанията на свидетелите И. и Ш. в тази тяхна част /с изключение на изложените от тях разсъждения и предположения относно възможностите за предотвратяване на произшествието/, като счита, че досежно тези факти показанията кореспондират помежду си, на дадените от ищеца 2 бр. писмени обяснения пред работодателя, както и на приложените писмени доказателства – скица на произшествието и разшифровка на контролна лента. Настоящият съдебен състав намира, че цитираните скица и разшифровка удостоверяват по категоричен начин, че в случая не е налице „изолиран локомотив” по смисъла на чл.500,ал.2 от Правила за движението на влаковете и маневрената работа в жп транспорт, а след като влак 30621 с локомотив 44123 и лок.44068 пристига в гара Синдел в 5.18 ч., престоява 3 минути, тръгва в 5.21 ч., развива скорост до 17 км/ч и спира в 5.22 ч., престоява 1 минута, тръгва отново в 5.23 ч., развива скорост до 20 км/ч, намалява на 17 км/ч и спира екстремно в 5.24 ч., т.е. една минута след започване на маневрата. Предвид така установените по делото факти, съдът приема за недоказани и неустановени по предвидения в закона ред твърденията на работодателя, изложени от него като обективни признаци на дисциплинарно нарушение, че ищецът не е предприел действия за намаляване на скоростта и спиране на локомотив 44-123 чрез задържане на спирачката на влака, тъй като приетите гласни и писмени доказателства в съдебното производство удостоверяват противното, а именно : че при липсата на пряка видимост към 12-ти коловоз и намиращите се на него вагони, без да е уведомен предварително за тяхното наличие на 12-ти коловоз, без да е получил изрични инструкции от маневрена бригада за това и веднага след подаване на устния сигнал „Спри” от пом-машиниста Ш., ищецът незабавно е задействал спирачката на локомотива и е настъпило екстремно спиране на същия. Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът-работодател незаконосъобразно, в нарушение на изискванията, установени в чл.193,ал.1 от КТ и чл.195 от КТ, без проведе изискуемото от закона дисциплинарно производство за установяване извършването на такова нарушение, с атакуваната заповед № ЛС/15.03.2019г. немотивирано е вменил на ищеца Г. осъществяването на дисциплинарно нарушение по чл.187,т.3,предл.1 от КТ във вр. чл.252,ал.1,т.1, чл.438,т.1, т.3 и чл.500,ал.2 от Правила за движението на влаковете и маневрената работа в жп транспорт, необосновано и незаконосъобразно е приел, че с действията си работникът е извършил нарушение на трудовата дисциплина и незаконосъобразно е санкционирал същия с най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.190,ал.1,т.3 от КТ. Въпреки възложената му за това доказателствена тежест, ответникът не ангажира и никакви годни доказателства в хода на настоящото производство, въз основа на които да бъде установено каква би била изискуемата скорост за движение на управлявания от ищеца локомотив, имайки предвид, че същият не се движи сам и свободно, а набутва напред друг локомотив, движещ се в студено състояние поради повреда, какво е било разстоянието от момента на настъпване на видимост към престояващите вагони /след навлизане в 12 коловоз/ до предаване на съответните сигнали от св. И. на св. Ш. и от св. Ш. на ищеца Г., какво е било технологично изискуемото време за настъпване на внезапно спиране след задействане на спирачката на локомотива и била ли е налице обективна възможност при тези конкретни обстоятелства локомотивният машинист да предотврати сблъсъка на локомотив 44-068 с намиращите се на коловоза вагони.

Въз основа на изложеното по-горе и с оглед приетите по делото писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав намира, че в случая не се установява извършването на дисциплинарно нарушение от ищеца и по чл.24 от Инструкция за работа на машинисти, локомотивни и помощник-машинисти, локомотивни м «БДЖ – ТП» ЕООД, нито по чл.126,т.4,т.5 и т.13 от КТ, тъй като в случая не се доказва «неправилно извършване на маневрената работа» от ищеца при изпълнение на служебните му задължения на 03.02.2019г., не се установява от ангажираните от ответника доказателства, че именно поведението на машиниста Г., а не поведението на други отговорни за маневрената дейност лица, е обусловило настъпване на процесното произшествие, не се доказва какво е било изискуемото за извършването на описаната по-горе маневра «количество и качество», и че осъществената работа от ищеца не отговаря на същото, нито се установява Г. да е нарушил конкретни технически и технологични правила, по смисъла на горепосочените разпоредби. В тази връзка, настоящият съдебен състав счита, че извършването на нарушение по чл.187,т.3 и т.10 от КТ „неизпълнение на възложената работа”, „неспазване на техническите и технологичните правила” и „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в нотрамитвни актове”, от ищеца Г. на 03.02.2019г., изразяващо се в „непредприемане на действия за намаляване на скоростта и спиране на локомотив 44-123 чрез задържане спирачката на влака” не само не се установява от мотивите към атакуваната заповед, /позоваваща се единствено и само на приложения окончателен доклад № 19/21.02.2019г. на РРК/н/ - Г.Оряховица, почиващ също на предположения/, но се опровергава по категоричен начин от приетите по делото доказателства. Фактът, че в качеството си на машинист, локомотивен на локомотив № 44-123, който не е изолиран локомотив, а е набутващ локомотив № 44-068, движещ се в студено състояние след повреда и при невъзможност да реализира самостоятелно спиране, на 03.02.2019г. ищецът е предприел разпоредената му маневра за преместване на двата локомотива от 6-ти коловоз на 12-коловоз, управлявал е локомотива с позволена за маневрената дейност скоросот от 17-20 км/ч, а след подаден сигнал „Спри” от помощник – машиниста Ш., е предприел намаляване на скоростта от 20 км/ч на 17 км/ч, задействал е спирачката на локомотива и предизвикал внезапно спиране на същия, се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите И. и Ш., от приложените скица на произшествие и разшифровка. В този смисъл са и дадените от ищеца 2 бр. писмени обяснения, неприети  и необсъдени съгласно изискванията на чл.193,ал.1 от КТ от ответника-работодател, видно от които Г. посочва също, че след навлизане в 12 коловоз е получил сигнал „Стоп” от помощник-машиниста, задействал е спирачката на локомотива, но въпреки това е настъпил удар. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че ответникът-работодател незаконосъобразно, без да проведе изискуемото от закона дисциплинарно производство за установяване извършването на тези нарушения, немотивирано е вменил на ищеца осъществяването на дисциплинарните нарушения, посочени в атакуваната заповед, и незаконосъобразно е санкционирал същия с най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.190,ал.1,т.3 от КТ.

Предвид изложеното дотук, съдът намира за основателни и доказани твърденията на ищцовата страна, че в процесния случай работодателят е допринесъл активно за настъпване на произшествието, като е допуснал маневрен работник да разпореди извършването на маневра в нарушение на чл.281,ал.1 и ал.5 от Наредба № 58 за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в жп транспорт, изискваща маневрената работа да се извършва от локомотивен машинист и маневрената бригада в състав не по-малко от трима души, а при неблагоприятен профил, наличност на криви, лоша видимост и др. /какъвто безспорно се явява и процесният случай/, операциите да се извършват от две лица – ръководител на маневрата и маневрен стрелочник.

Съгласно чл.124 от КТ, по трудовото правоотношение работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя условия за изпълнението на работата, а съобразно чл.127,ал.1,т.2,т.3 и т.5,предл.1 от КТ - работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнението на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури работно място и условия в съответствие с характера на работата, здравословни и безопасни условия на труд, указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения. В този смисъл, съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че ищецът е действал виновно при неизпълнение на задълженията си, установени в чл.252,ал.1,т.1, чл.438,т.1, т.3 и чл.500,ал.2 от Правила за движението на влаковете и маневрената работа в жп транспорт, чл.24 от Инструкцията за работа на машинисти, локомотивни, помощник-машинисти, локомотивни, в БДЖ-ТП ЕООД, чл.126,т.4, т.5 и т.13 от КТ, чл.186 от КТ във вр. чл.187,т.3 и т.10 от КТ, тъй като работодателят от своя страна не е изпълнил задълженията си, установени в чл.124 и  чл.127,ал.1,т.2,т.3 и т.5,предл.1 от КТ, да осигури на работника – машинист, локомотивен, влакова работа, нормални условия за изпълнение на работата му, за създаване на организация и безопасност на труда, съответстващи на многобройните задължения, вменени за изпълнението на тази работа. Основателни се явяват твърденията на ищцовата страна, че в случая работодателят не е изпълнил и изискванията, установени в чл.430,ал.1 и чл.432 от Правила за движението на влаковете и маневрената работа в жп транспорт, като в случая е разпоредил извършването на маневра от локомотивния машинист Г., без да е осигурил маневрена бригада, при отсъствие на маневрен ръководител, който да подава необходимите сигнали към маневрения състав от място, откъдето има най-добра видимост за това, а преди предприемане на маневрата и набутване на състава, да уведоми устно машиниста на кой коловоз ще подаде състава, каква част от него е заета и къде се намират вагоните, които са на коловоза. По този начин, ответникът – работодател е поставил работника - машинист, локомотивен, влакова работа, в обективна невъзможност да изпълни множеството му вмененени задължения, осъществявани чрез многобройни действия от него за кратко време и в усложнена обстановка, без да е създал изискуемата и нормативно установена организация на работа, без да е указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения в конкретната ситуация, и без да е осигурил безопасни условия на труд. Поради това, основателни се явяват твърденията на ищцовата страна, че при конкретните обстоятелства ищецът Г. е предприел всички необходими действия за изпълнение на вменените му задължения, с оглед поставянето му в такава ситуация от страна на ответника – работодател. Доказателства за удостоверяване на противното не са събрани в настоящото производство.

С оглед изложеното дотук, съдът намира за основателни твърденията на ищцовата страна, че наложеното на ищеца наказание „уволнение” със Заповед № ЛС-5/15.03.2019г., е незаконосъобразно, че изложените в тази заповед фактически твърдения относно обективните признаци на деянието не отговарят на действителността, както и че в случая не се установява по безспорен начин извършването на нарушенията на трудовата дисциплина по чл.252,ал.1,т.1, чл.438,т.1, т.3 и чл.500,ал.2 от Правила за движението на влаковете и маневрената работа в жп транспорт, чл.24 от Инструкцията за работа на машинисти, локомотивни, помощник-машинисти, локомотивни, в БДЖ-ТП ЕООД, чл.126,т.4, т.5 и т.13 от КТ, чл.186 от КТ във вр. чл.187,т.3 и т.10 от КТ, от С.Г.. При тези обстоятелства, основателни и обосновани се явяват и твърденията на ищцовата страна, че Заповед № ЛС-5/15.03.2019г., се явява немотивирана и наложеното с нея най-тежко дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на произшествието, претърпяно от Г., предвид неизпълнение на задълженията от страна на работодателя да осигури на машиниста нормалните и необходими условия, и съответната за тях организация, за точно и качествено изпълнение на работата му.

Съгласно чл.190 от КТ, дисциплинарното наказание уволнение се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал.1 са посочени нарушенията, които законодателят счита тежки. Извършването на тежко нарушение на трудовата дисциплина обаче не означава, че без оглед на другите обстоятелства то трябва да бъде наказано с уволнение. Съгласно чл.189,ал.1 от КТ, при определяне на дисциплинарното наказание се взема предвид не само тежестта на нарушението, но и значимостта на неизпълненото задължение, степента на неизпълнението – пълно или частично, а също обективните и субективни характеристики на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, настъпили ли са неблагоприятни последици за работодателя, както и поведението на работника или служителя. В този смисъл е и установената от ВКС задължителна практика / 

 

 

 

Решение № 133/23.04.2015г. на ВКС по гр. д. № 5394/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 112 от 7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2014 г., III г. о., ГК, и др./. С оглед цитираната съдебна практика по приложението на чл.189,ал.1 от КТ, съдът намира за установено, че в случая, доколкото може да се приеме наличие на неизпълнение на задължение за безавварийно извършване на маневрената работа, по смисъла на чл.24 от Инструкцията за работа на машинисти, локомотивни, помощник-машинисти, локомотивни, в БДЖ-ТП ЕООД, то безспорно следва да се приеме, че същото е частично и е свързано с обективната невъзможност на ищеца - локомотивен машинист да изпълни безаварийно възложеното му задължение за извършване на маневра, предвид посочените по-горе обективни обстоятелства, настъпили поради неизпълнение на насрещни задължения от работодателя по трудовото правоотношение. Същевременно, данните по делото сочат, че причинените имуществени вреди на работодателя са обезщетени от работника Г. по реда на чл.203,ал.1 от КТ във вр. чл.206,ол.1 от КТ – чрез удържане от трудовото му възнаграждение на сумата от 1102.08 лв. на основание Заповед № 4/12.03.2019г. на директора на ПТП Горна Оряховица. Заедно с това, от приетите по делото писмени доказателства, съдържащи се в ЛТД на ищеца, се установява, че до този момент същият не е имал наложени наказания за други дисциплинарни нарушения. В тази връзка, неотносимо към настоящия правен спор и неоснователно се явява твърдението на ответника, че ответникът има допуснато друго подобно нарушение като машинист в ,,БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, съгласно окончателен доклад № 39 от заседание на 16.04.2018г. на РК за анализ към ППП Г.Оряховица, приложен по делото, тъй като посоченият доклад е свързан с трудово правоотношение между други страни. Приетите по настоящото дело доказателства, относими към този правен спор, удостоверяват, че трудовото правоотношение между страните е възникнало на основание трудов договор № 572/03.12.2018г., считано от 03.12.2018г., и от неговото възникване до датата на произшествието /03.02.2019г./ липсват каквито и да е доказателства за осъществени от С.Г. дисциплинарни нарушения или провинения при ответника - работодател. Настоящият съдебен състав счита, че всички посочени обстоятелства, поотделно и в тяхната съвкупност, са относими към въведените с разпоредбата на чл.189,ал.1 от КТ критерии при определяне вида на дисциплинарното наказание, но не са били обсъдени и взети предвид от работодателя при издаването на заповед № ЛС-5/15.03.2019г., респ. същите обосновават извод, че наложеното с оспорената заповед дисциплинарно наказание "уволнение" е несъответно и несъразмерно на нарушението, доколкото може да се приеме частичното осъществяване на такова, с оглед изложеното по-горе. Поради това, съдът намира за основателни и доказани твърденията на ищцовата страна, че при определяне вида на наложеното дисциплинарното наказание "уволнение" работодателят не е спазил принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението, установен в разпоредбата на чл.189,ал.1 от КТ.

По изложените по-горе съображения, съдът приема, че дисциплинарното наказание “ уволнение”, наложено на ищеца със заповед № ЛС-5/15.03.2019г., издадена от директора на ПТП – Горна Оряховица при „БДЖ-ТП” ЕООД гр. София, се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. В този смисъл, предявеният от С.Г. иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, като горепосочената заповед бъде отменена като незаконосъобразна.

            Съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ, за период от шест месеца, считано от 20.03.2016г., се явява частично основателен и доказан в настоящия случай по отношение на претендирания период и размер. Правото на обезщетение за работника или служителя възниква при наличието на три кумулативно дадени предпоставки – признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна от съда или по почин на работодателя, наличие на подлежаща на обезщетяване вреда, причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника или служителя без работа. Предвид изхода на делото по главния иск, предявен от С.Г., съдът приема, че в настоящия случай е налице първата предвидена от закона предпоставка – незаконно уволнение. Видно от данните по делото, ищецът представя писмени доказателства – препис-извлечение от трудова книжка, регистрационна карта, изд. от Д”БТ” гр. Варна и справка от 20.05.2019г. от ТП на НОИ – Варна, изискана е и справка от ТД на НАП относно регистрираните трудови договори на Г., всички удостоверяващи, че след извършеното уволнение ищецът не е работил по друго трудово правоотношение през периода от 20.03.2019г. до датата на приключване на устните състезания по настоящото дело - 18.07.2019г. Наред с това, безспорно се установява и наличието на третата кумулативно дадена от закона предпоставка, а именно : причинна връзка между оставането на ищеца без работа и незаконното му уволнение. Въз основа на приетата и неоспорена от ответника СИЕ се установява и размерът на претендираното обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за периода от 30.03.2019г. до 18.07.2019г. е брутно 4408.32 лв., нетно 3967.48 лв.

В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че искът за присъждане на обезщетение за оставането на ищеца без работа е неоснователен поради липсата на причинна връзка, тъй като със заявление рег. № 11-00-957/21.02.2019. Г. е подал молба до работодателя за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, работодателят не е приел предложението за прекратяване на тпо по взаимно съгласие, поради което за него е започнало да тече 30-дневното предизвестие, и тпо щяло да се прекрати с изтичане на предизвестието – на 23.03.2019г. Действително, от приложеното ЛТД на ищеца се установява, че със заявление рег. № 11-00-957/21.02.2019г., ищецът е поискал от директора на ПТП Горна Оряховица да бъде освободен от заеманата длъжност «лок.машинист» по взаимно съгласие, считано от 21.02.2019г. От цитираното заявление се установява, обаче, че работодателят категорично не е приел никое от отправените от ищеца Г. искания с това писмено заявление, мотивирайки отказа си именно с наличието на дисциплинарно производство и производство зъ реализиране на имуществена отговорност от работника, отразено в долната част на заявлението с ръкописен почерк : «Не. Г-н Г. е допуснал произшествие на 03.02.2019г. и се води дисциплинарно производство за имуществена и дисц.отговорност. Р-л отдел «Е-я» Билев 22.02.2019г». При тези данни и при липсата на други годни писмени доказателства, които да удостоверяват пред настоящата съдебна инстанция наличието на изрично волеизявление от страна на работодателя за прекратяване на трудовото му правоотношение с ищеца на друго основание - с отправянето на едномесечно писмено предизвестие, съдът приема за неоснователни и недоказани доводите на ответното поделение, че в случая е започнало 30-дневно предизвестие за прекратяване на тпо между страните по искане на работника и дисциплинарното уволнение е настъпило именно в срока на това писмено предизвестие.  

Предвид изложените съображения, с оглед приетата по делото СИЕ, съдът намира, че предявеният иск за присъждане в полза на ищеца на обезщетение по реда на чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа, се явява основателен и доказан в брутен размер от 4408.32 лв., представляващ обезщетение за оставането му без работа през периода от 20.03.2019г. до 18.07.2019г., и следва да бъде уважен в този размер и за посочения период, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 15.05.2019г. до окончателното му изплащане.

При тези обстоятелства, с оглед приетата по делото и неоспорена от ищцовата страна СИЕ, съдът намира, че искът с правно основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан за разликата от уважения общ брутен размер на обезщетението от 4408.32 лв., считано за периода от 20.03.2019г. до 18.07.2019г. до пълния предявен брутен общ размер на това обезщетение от 6612.48 лв. за период от 6 месеца, поради което следва да бъде отхвърлен в тази негова част.

При този изход на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото съдебно производство за платено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв.

Наред с това, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ГОРС държавна такса върху предявения иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ – 80 лв., и върху уважения размер на иска по чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ – 176.33 лв., т.е. общо в размер на 256.33 лв., сумата от 120 лв., представляваща направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице за извършена СИЕ, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

            Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш       И       :

 

         ОТМЕНЯВА дисциплинарното наказание “УВОЛНЕНИЕ”, наложено на С.П.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, от длъжността “Машинист, локомотивен, влакова работа” в ЕП Каспичан, Локомотивно депо Русе при ПТП – Горна Оряховица към „БДЖ – Товарни превози” ЕООД гр. София, наложено със Заповед № ЛС-5/15.03.2019г., издадена от директора ПТП – Горна Оряховица, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         ОТМЕНЯВА Заповед № ЛС-5/15.03.2019г., издадена от директора ПТП – Горна Оряховица, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

         ОСЪЖДА „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ” – ГОРНА ОРЯХОВИЦА с ЕИК 1754038560088, със седалище : град Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител” № 97, представлявано от директора Д. Н. Б., ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 4408.32 лв. /четири хиляди четиристотин и осем лева и тридесет и две стотинки/, представляваща брутно обезщетение за времето, през което същият е останал без работа в резултат на уволнението, на основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ, считано за периода от 20.03.2019г. до датата на приключване на устните състезания по настоящото дело – 18.07.2019г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 15.05.2019г. до окончателното й изплащане.

         ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ, предявен от С.П.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си – адвокат Д.Ц. от ВТАК, против Поделение за товарни превози – Горна Оряховица към „БДЖ-ТП” ЕООД гр. София, за разликата от уважения общ брутен размер от 4408.32 лв. считано за периода от 20.03.2019г. до 18.07.2019г. до пълния предявен общ брутен размер от 6612.48 лв. за период от шест месеца, като НЕОСНОВАТЕЛЕН в тази негова част.

          ОСЪЖДА „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ” – ГОРНА ОРЯХОВИЦА с ЕИК 1754038560088, със седалище : град Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител” № 97, представлявано от директора Д. Н. Б., ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

         ОСЪЖДА „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ” – ГОРНА ОРЯХОВИЦА с ЕИК 1754038560088, със седалище : град Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител” № 97, представлявано от директора Д. Н. Б., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в полза на бюджета на Съдебната власт, СУМАТА от 256.33 лв. /двеста петдесет и шест лева и тридесет и три стотинки/, представляваща държавна такса върху предявения и уважен иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ и върху уважения размер на иска по чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ, СУМАТА от 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице, както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………..