РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1708/15.10.2020г.
гр.Пловдив, 15 . 10. 2020г.
Административен
съд - Пловдив, VI състав, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2270/2020г.,
взе предвид следното :
ХАЙКОВ ЕООД, гр.Пловдив, ж.к.
Тракия, бл.143, вх.А, ет.3, ап.5, представлявано от управителя К.И.Х., с пълномощник адв.С.Б.
обжалва Решение № ППН-01-444/2019г. от 25.08.2020г. на Комисията за защита на
личните данни – София, в частта му по т.3, с което е обявена за основателна
жалба рег.№ ППН-01-444/08.05.2019г., подадена от Л.А.П., по отношение
оспорващото дружество, за нарушение на чл.28 пар.4 от
ОРЗД и с която на основание чл.83, пар.4, б.“а“, вр. с чл.58, пар.2, б.“и“ от Общия
регламент относно защита на личните данни 2016/679 /ОРЗД/ е наложено на Хайков ЕООД – административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 20 000лв.
В решението е посочено, че Комисията
за защита на личните данни /КЗЛД/ е сезирана с жалба рег.№ ППН-01-444 от
08.05.2019г., подадена от Л.А.П., като проведеното административно производство
е по реда на чл.38 ал.1 от закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ вр. чл.77, §1 от ОРЗД. Страни пред административния орган
са освен оспорващото дружество и : Л.А.П., ***; ЕТ П.С., ***, представляван от П.С.;
Теленор България ЕАД, гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Я.Х., М.С. и Д.К.. Данни за адресите на
страните се съдържат в постъпилата преписка.
КЗЛД представи преписката по
издаване на оспореното решение на 14.10.2020г., ведно с възражение по см. на
чл.133 ал.2 изр.2-ро АПК. Заявено е, че оспореното решение има за адресати : Теленор България ЕАД – гр.София, Хайков
ЕООД – гр.Пловдив, ЕТ П.С. – *** и Л.П. – гр.Бургас, при което се касае за
адресати с адреси /постоянен и по седалище/, намиращи се в различни съдебни
райони /АССГ, АС – Бургас, АС – Разград и АС – Пловдив/. Предвид посочените
данни и на основание чл.133 ал.2 АПК, е поискано представената преписка по
издаване на оспореното решение да бъде служебно изпратена на АССГ за
разглеждане и решаване на спора по компетентност /с позоваване и на Определение
№ 1585 от 29.09.2020г. по адм.д.№ 2044/2020г., АС –
Пловдив/.
Възражението на Председателя на КЗЛД е
направено в срока по чл.134 ал.2 АПК и е допустимо. След преглед на
представената преписка се установи, че страните в проведеното административно
производство са посочените по-горе, с адреси /постоянен и по седалище/ - в
различни административни райони : АССГ, АС – Бургас, АС – Разград и АС –
Пловдив. В жалбата е посочен адрес на оспорващото лице в гр.Пловдив и се
оспорва конкретна част от решението, но се съобрази, че характерът на
производството и спорните факти налагат конституирането на участниците в
административното производство в съответно качество - в съдебното производство.
Съгласно чл.133 ал.2 АПК - „Местна подсъдност“ /изм. – ДВ,
бр. 77 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./ : „Когато посочените в акта адресати
са повече от един и са с различен постоянен адрес или седалище, но в рамките на
един съдебен район, делата по ал. 1 се разглеждат от административния съд в
района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта.
Във всички останали случаи делата се разглеждат от административния съд, в
района на който е седалището на органа.“. Според ЗЗЛД – Комисията за защита на
личните данни е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, а
нейният председател е първостепенен разпоредител с бюджет. КЗЛД няма
териториална структура / структури – според ЗЗЛД /чл.6 – чл.16/ и според
Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация.
При тези данни следва, че АС – Пловдив
не е местно компетентния съд, тъй като считано от 01.01.2019г.
– преди образуване на делото, е в сила новата редакция на чл.133 ал.2 АПК и в
случая посочените в акта адресати са повече от един и са с различен постоянен
адрес или седалище, вкл. в различни съдебни райони. Действително, оспорена е
конкретна част от решението, но характерът на производството и спорните факти
налагат конституирането на участниците в административното производство в
съответно качество в съдебното производство.
Местната подсъдност не е регламентирана в
специалния закон /както напр. в Закона за енергетиката и в ЗУТ/ и в § 156 от
ПЗР ЗИД АПК е посочено, че изменението
влиза в сила от 01.01.2019г., като са предвидени
изключения, сред които настоящата хипотеза не попада.
Според чл. 135 ал.1, ал.2 АПК :
„Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. Ако намери,
че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай
делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд,
като извършените от последния действия запазват силата си.“. Елемент от
правната същност на подсъдността е функцията й на процесуална предпоставка за
надлежно провеждане на съдебно производство, тъй като обуславя разрешаване на
съответния спор от компетентния за това съд.
Определението не прегражда
по-нататъшното развитие на делото, тъй като съдът на когото се препраща по
компетентност, го продължава. Право да повдигне спор за подсъдност има
приемащият съд, ако счете, че не е компетентен.
Мотивиран с изложеното и на
основание чл.135 ал.2 АПК , съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Прекратява производството по адм.дело № 2270 по описа за 2020г. на Административен
съд-Пловдив, VI състав.
Изпраща по подсъдност на
Административен съд – София град жалбата на ХАЙКОВ ЕООД, гр.Пловдив, ж.к.
Тракия, бл.143, вх.А, ет.3, ап.5, представлявано от управителя К.И.Х., против Решение № ППН-01-444/2019г. от
25.08.2020г. на Комисията за защита на личните данни – София, в частта му по
т.3.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на
страните по делото.
Административен съдия :