Р Е Ш Е Н И Е
№79 11.05.2018г. гр.Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Йорданка Майска-И.
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от съдия Майска
Гражданско дело № 734 по описа
за 2017г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е за
делба и е във фазата по допускането
й.
Образувано е по депозирана искова молба, подадена от Д.Д.Г., ЕГН ********** ***; М.К.К., ЕГН **********
*** и Д.К.Г., ЕГН **********
***, всички с посочен съдебен адрес *** - чрез адв. А.П.Т.
от БАК против В.Д.Р., ЕГН-**********
***; В.И.Г., ЕГН-********** ***;
Р.П.А., ЕГН -********** ***; Б.П.Г., ЕГН ********** *** и Л.Д.Ф., ЕГН ********** ***, за делба на недвижими имоти,
придобити по наследство - земя и сгради,
с административен адрес с. Равда, общ. Несебър, област с административен център
гр. Бургас, ул. „М." № 17, отразени в действащия кадастър както следва: 1.
Дворно място представляващо Поземлен имот/ПИ с идентификатор ********, с площ
от 912 кв.м., трайно предназначение на територия - урбанизирана, начин на
трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.) при съседи: ПИ №№ ********, ********,
********, ********, ********; 2. Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ********.1
със застроена площ от 85 кв.м., на два етажа, и 3. Постройка на допълващо
застрояване, отразена с идентификатор ********.2 със застроена площ от 35 кв.м.
на един етаж.
Твърди се в исковата молба, че съсобствеността е
настъпила първо по силата на наследяване от общ за страните наследодател,
техния и дядо Д.Г.Г.,
ЕГН **********, починал на 07.08.1991г. в с. Равда, общ. Несебър. Сочи се второ
основание за настъпила съсобственост по
силата на придобивна давност с аргумент, че
последните регулационни изменения през 1988г. до настоящия момент дворното
място и сградите се владеят от наследниците непрекъснато и необезпокоявано, при
условията на съвладение. Сочи се и съсобственост по приращение досежно пристройката,
представляваща допълващо застрояване отразена с идентификатор ********.2 със
застроена площ от 35 кв.м. на един етаж.
При заявените фактически обстоятелства се моли съсобствените имоти, посочени по-горе да бъдат допуснати до
делба при следните квоти: за съделителите Д.Д.Г., ЕГН **********, Л.Д.Ф., ЕГН ********** и В.Д.Р., ЕГН ********** от по 1/5 идеална
част за всеки; за съделителите В.И.Г., ЕГН **********,
Р.П.А., ЕГН ********** и Б.П.Г., ЕГН ********** от по - 1/15 идеална част за
всяка и за съделителите М.К.К.,
ЕГН ********** и Д.К.Г., ЕГН ********** от по 1/10 идеална част за всеки. Представят се писмени
доказателства. Моли се за
допускане на СТЕ,с конкретно посочени въпроси касаещи идентичността и
регулационната история на имота. Досежно позоваването
на придобивна давност се сочат гласни доказателства.
В месечния срок е
постъпил писмен отговор от ответниците Б.Г. и В.Г.,
с който също се иска извършване на делба на наследствените имоти. Не се
оспорват изложените в исковата молба фактически твърдения досежно
настъпилата наследствена правоприемственост, кръга на
наследниците техните квоти и наследственото имущество. За разлика от ищците,
считат, досежно описания като преместваем
обект-павилион в исковата молба отразен с идентификатор № ********.3, всъщност
има статут на недвижим имот по чл.110 ЗС и по приращение
съща следва да бъде включен в делбената маса при
посочените от ищците квоти. Посочват, че в исковата молба е пропуснато да се
отбележи наличието на сделка извършена през 1990г., по силата на която съделителя В.Р. е придобила 250кв.м./ид.ч.
от дворното място, но посочват че това възражение е лично за този съделител, и ответниците Б. и В. Глухчеви не биха могли да предявят права на друг съделител. Не се сочат доказателства.
В месечния
срок е постъпил писмен отговор от ответника В.Р. и писмен
отговор от конституирания с определение № 767/13.11.2017г. съпруг на отв.В.Р.- Я.П.Р., с които също се заявява желание за
допускане и извършване на делба на процесния недвижим
имот, като по отношение очертания кръг от съделители,
като наследници и наследственото имущество не се възразява. Писмените отговори
на отв.В.Р. и отв.П.Р. са с
еднакво изложение на относимите фактически
обстоятелства и становища по доказателствата и доказателствените
искания, поради което не следва отделното им представяне. Изложени са
възражения от тези двама ответници досежно квотите при които следва да се допусне съдебна
делба в следния смисъл:
Така на първо място не се спори, че по
отношение на процесната жилищна сграда на два етажа и
постройката до нея, квотите на страните са по 1/5 по отношение на живите преки
низходящи наследници /децата на общия
наследодател/, съответно по колена на наследниците на
останалите две починали деца на общия наследодател- по 1/15, респективно по
1/10.
Възраженията са досежно
посочените в исковата молба квоти на съсобственост по отношение дворното място.
В този смисъл отв.В.Р. представя и се позовава на нот.акт № 223, том І, нот.дело №
390 от 11.Х.1990г. на Несебърски районен съдия/съдът посочва идентификациите на
представения с писм.отговор нот.акт,
като приема, че в самия писмен отговор е допусната техническа грешка/ общия
наследодател на страните Д.Г.Г., поч.
на 07.08.1991г. и съпругата му Л.А.Г./поч. на 01.06.1998г./ са продали на дъщеря си В. Д.Р.
следния собствен недвижим имот,а именно:
250/430 кв.м. ид.ч. от дворно място,цялото с площ от
430 кв.м., образуващо парцел III-304 в кв.29 по плана на с.Равда, без изградената в него двуетажна жилищна
сграда с площ от 72 кв.м. ,която остава изключителна собственост на
продавачите, при граници на парцела: от двете страни-улици,П.Д.Г. и парцел
1-общински. Посочва се за нуждите на настоящото производство, че тази сделка е
изповядана по време на брака на отв.Р. с Я.Р.,
сключен на 20.04.1969г.. Така отв.Р. е придобила на основание горната сделка в СИО със
съпруга си Я.Р. 250 кв.м. ид.части от целия
понастоящем ПИ ******** с квадратура от 912 кв.м., а от остатъка от 662,40 кв.м. съответно на
наследствената лична квота на В.Р. при нейната квота от 1/5ид.ч. тя притежава и
съответстващите й се-132,40 кв.м. Съобразно изложеното се прави извод, че квотата на В.Р. в процесния
поземленимот е 382,40/912кв.м./ид.ч., от които
132,40/912кв.м./ид.ч. е лична по наследство
собственост и 250/912кв.м./ид.ч. е в СИО със съпруга
си Я.П.Р.. Така квотите на останалите наследници от недвижимия имот,
представляващ ПИ ******** са както
следва: за Д.Г. и Л.Ф. от по 132,40/912кв.м./ид.ч.,
на В.Г., Р.А. и Б.Г. е по 44,13/912, а на М.К. и Д.Г., съответно по
66,20/912кв.м./ид.ч..По нататък отв.В.Р.,
в изложението на писмения отговор категорично се противопоставя и възразява
срещу твърдението в исковата молба, че съсобствениците се легитимират по
отношение делбеното имущество/земя и сгради/, освен
по наследство и по приращение и давностно
владение. На първо място се сочи, че от към лицевата част на ПИ към ул.М. е
имало поставени павилиони, които са премахнати, но и към настоящия момент има
два павилиона от които един е на В.Р., а другия е на съделителя
М.К.. По-нататък се навежда, че между
страните е налично висящо пред ОС-Бургас в.гр.д. № 1484/17г. по което е на инстанционен контрол решението по гр.д. № 275/16г. на
РС-Несебър по претенция по чл.32, ал.2 от ЗС. В това производство е отчетено от
първоинстанционния съд единствено ефективно ползване
в имота след извършената продажба на частта от него на В.Р. от родителите й,
като в закупената част от имота, тя и семейството й са оставили строителни
материали и са използвали земята за отглеждане на зеленчуци. Сочи се, че в това
производство не е установявано някой от другите съсобственици да е ползвал
ефективно дворното място, жилищната сграда и постройката. Представят се писмени
доказателства. Също са поставени въпроси към съдебно-техническа експертиза.
Сочат се гласни доказателства, във връзка с възражението, че единствено съделителя В.Р. е ползвала ефективно процесния
делбен имот.
Несебърски районен съд след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства , намира следното:
Страните по делото не спорят, а е видно и от представените
по делото писмени доказателства/вж.удостоверение
за наследници № 3/15.01.2016г. на Общ.Несебър на л.16 по дело/, че общият
за страните наследодател Д.Г.Г., ЕГН **********, починал на 07.08.1991г. в с. Равда,
общ. Несебър е оставил следните пет преки наследници по права линия: Д.Д.Г.,
ЕГН **********-син, Л.Д.Ф., ЕГН **********-дъщеря, В.Д.Р., ЕГН **********-дъщеря,
П.Г.-син, починал на 18.06.2015г. и К.Г.-син, починал на 06.07.1999г..
Следователно по общите правила за наследяване всяко от децата придобива по
1/5ид.ч. от наследственото имущество.
П.Г.-син, починал на
18.06.2015г. е оставил за свои наследници В.Г.-съпруга, Р.А.-дъщеря и Б.Г.-дъщеря,
то делът от 1/5ид.ч. на техния наследодател се разпределя между трите му
наследници или всяка една от тях наследява по 1/15ид.ч. от наследственото
имущество, оставено от общия
наследодател Д.Г..
К.Г.-син, починал на
06.07.1999г.. е оставил за свои наследници М.К.-дъщеря и Д.Г.-син, които
съответно наследяват по 1/10ид.ч. от наследственото имущество, оставено от общия наследодател Д.Г..
От представените писмени
доказателства досежно притежаваната собственост на
общия наследодател/вж.л.8-25/нотариални актове , спогодителни протоколи, скици,
разрешения и удостоверения за данъчни оценки се установява следното: Видно от нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот,
издаден възоснова на Закона за селско-стопанското
настаняване на бежанците и пр. том I, № 5, per. 9,
нот.д. № 5/948 от 05.01.1948г. на Поморийски
околийски съдия, Г.П.Б./Г./вж.л.21 по дело-удостоверение за идентичност на лице
с различни имена № 29/18.05.2016г. на Общ.Несебър, съгласно което имената Г.П.Б.
и Г. Петров Г. са имената на едно и също - баща на общия на страните наследодател, се легитимира като собственик
на урегулирано дворно място, находящо се в село
Равда, Поморийска околия, от 2000 кв.м., при съседи: Л.М., от двете страни -
път и черковния двор.
През 1967г. наследниците на Г. Петров Г. са извършили
съдебна делба, приключила с протокол за съдебна спогодба по гр.д. № 156/67г. по
описа на ПРС/вж.л.12 по дело/, по силата на която, общият наследодател на
страните Д.Г.Г. е придобил в еднолична собственост
наследственото дворно място, описано в протокола за съдебна спогодба както
следва: „....дворно място, намиращо се в с. Равда - Бургаски окръг от 2000 кв.м.,
съставляващо имот пл. № 90 и 91 в кв. 15 със застроена в него жилищна сграда на
72 кв.м., от който имот се образуват следните парцели: 1). Парцел II-90 от кв. 15 по плана на с. Равда - Бургаско от 595 кв.м.
със застроена в него жилищна сграда на 72 кв.м. при граници: наследници Г..П. Б..
(сега нова граница - Д.Г. Б..), Г. Л.П. и С.Л.М. и 2). Парцел III-90 от кв. 15 по плана на с. Равда - Бургаско от 612 кв.м.
празно дворно място при граници: от двете страни - улици, наследници Г. Б..
(сега нова граница Д. Г. Б..), С.Л.М. и Г. Л.М.....".
Видно от обстоятелствената част и заключението на
приетата СТЕ наследството дворно място от 2000 кв.м. във времето е било предмет
на множество регулационни промени, като към момента съставлява УПИ XVII- 304 в
кв. 21 по плана на с. Равда, с административен адрес: с. Равда, общ. Несебър,
област с административен център гр. Бургас, ул. „М." № 17 и е отразено по
КК и КР както следва / вж.СТЕ и Схеми от СГКК-Бургас на л.17-20/ - дворното
място е отразено като поземлен имот с идентификатор ********, с площ от 912
кв.м., трайно предназначение на територия - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до 10 м.) при съседи: ПИ №№ ********, ********, ********,
********, ********, който имот се намира в с. Равда, ул."М." № 17;
жилищната сграда е отразена като еднофамилна сграда с идентификатор ********.1
със застроена площ от 85 кв.м., на два етажа, а постройката на допълващо
застрояване е отразена с идентификатор ********.2 със застроена площ от 35
кв.м. на един етаж.
Според заключението на вещото лице, при изследването
във времето е установено, че делбеното дворно място
сега с идентификатор ******** с квадратура от 912кв.м. по КК на
с.Равда,общ.Несебър съставлява част от имота от 2000кв.м., описан в нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден възоснова
на Закона за селско-стопанското настаняване на бежанците и пр. том I, № 5, per. 9, нот.д. № 5/948 от
05.01.1948г. на Поморийски околийски съдия заснет и урегулиран с първия
регулационен план на с.Равда от 1963г.като два имота с пл.№ 90 и пл.№ 91. Така
от имот пл.№ 91 съобразно регулацията са предвидени обществени мероприятия:
улица с графично изчислена площ от 310кв.м. и придаваеми
части към други парцели 60кв.м.. От останалата част от 2000кв.м., представляваща
имот пл.№ 90 са отнети по регулация за улица 48кв.м. и 12кв.м. за съседен
парцел. Така са урегулирани два парцела, описани в съдебната спогодба по гр.д.
№ 156/1967г. на ПРС, а именно парцел ІІ с площ от 595кв.м. и парцел ІІІ с площ
от 612кв.м. в кв.15, общо 1207кв.м., като и тази площ е предмет на регулационни
изменения в следващия план от 1988г..
За пълнота на изложението следва да се посочи и
налично по схемите на СГКК-Бургас отразяване на трета сграда с идентификатор ********.3,
досежно която експертизата е категорична, че
представлява павилион - временен обект, поставен по реда на чл.120, ал.4 ППЗТСУ,
като наред с това по делото са налични и виза за поставяне на временен павилион
и разрешение № 3/03.05.1993г./вж.л.14,15 по дело/, като експертизата посочва,
че тя към момента на огледа е съборена и не съществува на место.
При така установения
първоначално кръг от наследници, със следващите им се по
закон наследствени квоти и обем на
наследствената маса, следва да се
пристъпи към разглеждане на възражението по чл.342 ГПК на съделителите В. и Я. Р.досежно размера на техния
дял, което възражение пряко рефлектира и върху размера на дяловете
на останалите съделители, тъй като е в следния смисъл: Следва
да се отбележи отново, както е посочено и по-горе, че тези двама съделители не спорят, че по отношение на процесната жилищна сграда на два етажа и постройката до
нея, квотите на страните са по 1/5 по отношение на живите преки низходящи
наследници /децата на общия
наследодател/, съответно по колена на наследниците на
останалите две починали деца на общия наследодател- по 1/15, респективно по
1/10.
Възраженията
са досежно посочените в исковата молба квоти на
съсобственост по отношение дворното място. В този смисъл отв.В.Р.
представя и се позовава на нот.акт № 223, том І, нот.дело № 390 от 11.Х.1990г. на Несебърски районен съдия/вж.л.72,73
по дело/, с който общия наследодател на страните Д.Г.Г.,
са продали на дъщеря си В. Д.Р. следния
собствен недвижим имот,а именно: 250/430 кв.м./ид.ч.
от дворно място, цялото с площ от 430 кв.м., образуващо парцел III-304
в кв.29 по плана на с.Равда, без изградената в него двуетажна жилищна
сграда с площ от 72 кв.м., която остава изключителна собственост на продавачите,
при граници на парцела: от двете страни - улици, П.Д.Г. и парцел 1-общински,
като тази сделка е изповядана по време на брака на отв.В.Р.
с Я.Р., сключен на 20.04.1969г.. Така отв.Р. сочи, че е придобила на основание горната сделка в
СИО със съпруга си Я.Р. 250 кв.м. ид.части от целия
понастоящем ПИ ******** с квадратура от 912 кв.м., а от остатъка
от 662,40 кв.м. съответно на наследствената лична квота на В.Р. при нейната
квота от 1/5ид.ч. тя притежава и съответстващите й се-132,40 кв.м. Съобразно
изложеното се прави извод, че квотата на
В.Р. в процесния поземлен имот е 382,40/912кв.м./ид.ч., от които
132,40/912кв.м./ид.ч. е лична по наследство
собственост и 250/912кв.м./ид.ч. е в СИО със съпруга
си Я.П.Р.. Така квотите на останалите наследници от недвижимия имот,
представляващ ПИ ******** са както следва: за Д.Г. и Л.Ф. от по
132,40/912кв.м./ид.ч., на В.Г., Р.А. и Б.Г. е по
44,13/912, а на М.К. и Д.Г., съответно по 66,20/912кв.м./ид.ч..
За горното се сочат и са допуснати и изслушани гласни доказателства. Така от
показанията на св.К.се установява, че от В.Р. знае, че баща й през 1990г. искал
да и припише 250кв.м. от дворното място в с.Равда на ул.М. -17, на което В. да
строи. Тогава тя си оградила с мрежа тези 250кв.м., започнала да обработва
местото като градина, поставила павилион, купила подпори, но не могла да строи,
защото не получила съгласие от другите наследници, но оградата стояла и до
днес. Единственият разпитан по делото свидетел сочи и че към момента къщата и
дворното място са необитаеми, прозорците на къщата са счупени, дворното място
запуснато. Съдът отбелязва последното във връзка с разпоредбата на чл.344,
ал.1, изр.последно от ГПК.
Във връзка с горното е поставена задача за изследване
идентичността на предмета на прехвърлителната сделка
по нот.акт № 223, том І, нот.дело
№ 390 от 11.Х.1990г. на Несебърски районен съдия, с който общия наследодател на
страните Д.Г.Г. и съпругата му, са продали на дъщеря
си В. Д.Р. следния собствен недвижим
имот,а именно: 250/430 кв.м./ид.ч. от дворно място, цялото
с площ от 430 кв.м., образуващо парцел III-304 в кв.29 по
плана на с.Равда, с недвижимия имот описан в нот.акт том I, № 5, per. 9, нот.д. № 5/948 от 05.01.1948г. на Поморийски околийски
съдия и недвижимия имот поставен в дял на общия на страните наследодател по
протокола за съдебна спогодба по гр.д. № 156/1967г. на РС-Поморие. Така вещото
лице дава заключение за идентичност на имотите, но посочва, че по действащия
план не може да се установи местоположението и границите на описания с
посочената в Нот.акт № 223/1990г. парцел ІІІ-304 в кв.29 от 430кв.м., поради
нанесени допълнително изменения, вкл.и неофициални. По-нататък в заключението
се посочва, че прилага към заключението си приложение 5, което представлява
копие на скица към заповед № 252/09.08.1999г. на кмета на общ.Несебър за ЧИ на
РП, но за кв.21, в която е изчертана част от парцел ІІІ-304, но в кв.21. Същият парцел
според заключението съответства по местоположение и граници на УПИ ХVІІ-304 в
кв.21, респ. ПИ с идентификатор ********, като съседният УПИ ХVІІ-305 в кв.21
бил отреден за имот пл.№ 305, записан на П.Д.Г., посочен като граница в нот.акт№ 223, 1990г..
Съдът не
кредитира заключението на експертизата в тази му част като неубедително по
следните съображения: индивидуализацията по представения от съделителите
В. и Я. Р.нотариален акт нот.акт № 223, том І, нот.дело №
390 от 11.Х.1990г. на Несебърски районен съдия не съвпада с проследените
хронологично във времето промени на делбения имот. С
цитирания нотариален акт са прехвърлени посочените по-горе 250/430 кв.м./ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 430 кв.м.,
образуващо парцел III-304 в кв.29 по плана на с.Равда. Установено е
по делото първо, че делбеният имот никога не е бил с
по-малка квадратура от сегашната-912кв.м. а с цитирания нот.акт
се прехвърлят 250кв.м./ид.ч. от дворно място цялото
на площ от 430кв.м.. По- нататък в този нотариален акт е посочено че дворното
място образува парцел III-304 в кв.29 по плана
на с.Равда, като тази идентификация също по никакъв начин не съответства на
идентификацията проследена в хронология на делбения
имот, сега съставляващ ПИ с идентификатор ********, като същият никога не е бил
в кв.29 по който и да било план на с.Равда. И не на последно место вещото лице
е посочило че същият може да бъде идентифициран по граници, но при условията на
предположение и посочило само една граница, а за идентификацията са необходими
площ и поне три граници, поради които съображения заключението на СТЕ в тази му
част за идентичност на описания в нот.акт № 223, том
І, нот.дело № 390 от 11.Х.1990г. на Несебърски
районен съдия с предмета на делото не се възприема от настоящия съдебен състав,
като вероятно е прехвърлена ид.ч. от друг имот, който
не е въведен/заявен от страните/ в настоящото производство. Ето защо и
възражението на съделителя В.Р. относно размера на
дела се явява недоказано, поради което и неоснователно. При това положение
квотите на съделителите се определят съобразно
разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗН, посочени по-горе, като конституирания в хода
на производството като съделител съпруг на отв.В.Р. подлежи на изключване от кръга на съделителите, поради липса на основание за участието му в делбения процес.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Д.Д.Г., ЕГН ********** ***; М.К.К., ЕГН **********
*** и Д.К.Г., ЕГН **********
***, всички с посочен съдебен адрес *** - чрез адв. А.П.Т.
от БАК В.Д.Р., ЕГН-********** ***;
В.И.Г., ЕГН-********** ***; Р.П.А., ЕГН -********** ***; Б.П.Г., ЕГН ********** *** и Л.Д.Ф., ЕГН ********** ***, в качеството им на наследници
на Д.Г.Г., ЕГН **********, починал на 07.08.1991г. в
с. Равда, общ. Несебър следните недвижими имоти, придобити по наследство - земя и сгради, с административен адрес с. Равда,
общ. Несебър, област с административен център гр. Бургас, ул. „М." № 17,
отразени в действащия кадастър както следва: 1. Дворно място представляващо ПИ
с идентификатор ********, с площ от 912 кв.м., трайно предназначение на
територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10
м.) при съседи: ПИ №№ ********, ********, ********, ********, ********; 2.
Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ********.1 със застроена площ от 85
кв.м., на два етажа, и 3. Постройка на допълващо застрояване, отразена с
идентификатор ********.2 със застроена площ от 35 кв.м. на един етаж, при
следните квоти: за съделителите Д.Д.Г., ЕГН **********, Л.Д.Ф., ЕГН ********** и В.Д.Р., ЕГН ********** от по 1/5 идеална
част за всеки; за съделителите В.И.Г., ЕГН **********,
Р.П.А., ЕГН ********** и Б.П.Г., ЕГН ********** от по - 1/15 идеална част за
всяка и за съделителите М.К.К.,
ЕГН ********** и Д.К.Г., ЕГН ********** от по 1/10 идеална част за всеки.
ИЗКЛЮЧВА от кръга
на съделителите Я.П.Р. с ЕГН-**********, съдебен
адрес ***, поради липса на основание за участие в делбеното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: