Решение по дело №734/2017 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 79
Дата: 11 май 2018 г.
Съдия: Йорданка Георгиева Майска-Иванова
Дело: 20172150100734
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№79                                              11.05.2018г.                                   гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                             ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и шести март                            две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

                                        Председател: Йорданка Майска-И.

секретар Мая Деянова

като разгледа докладваното от съдия Майска

Гражданско дело № 734 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е за делба и е във фазата по допускането й.

Образувано е по депозирана искова молба, подадена от Д.Д.Г., ЕГН ********** ***; М.К.К., ЕГН ********** *** и Д.К.Г., ЕГН ********** ***, всички с посочен съдебен адрес *** - чрез адв. А.П.Т. от БАК против В.Д.Р., ЕГН-********** ***; В.И.Г., ЕГН-********** ***; Р.П.А., ЕГН -********** ***; Б.П.Г., ЕГН ********** *** и Л.Д.Ф., ЕГН ********** ***, за делба на недвижими имоти, придобити по наследство - земя и сгради, с административен адрес с. Равда, общ. Несебър, област с административен център гр. Бургас, ул. „М." № 17, отразени в действащия кадастър както следва: 1. Дворно място представляващо Поземлен имот/ПИ с идентификатор ********, с площ от 912 кв.м., трайно предназначение на територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.) при съседи: ПИ №№ ********, ********, ********, ********, ********; 2. Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ********.1 със застроена площ от 85 кв.м., на два етажа, и 3. Постройка на допълващо застрояване, отразена с идентификатор ********.2 със застроена площ от 35 кв.м. на един етаж.

Твърди се в исковата молба, че съсобствеността е настъпила първо по силата на наследяване от общ за страните наследодател, техния  и дядо Д.Г.Г., ЕГН **********, починал на 07.08.1991г. в с. Равда, общ. Несебър. Сочи се второ основание за настъпила  съсобственост по силата на придобивна давност с аргумент, че последните регулационни изменения през 1988г. до настоящия момент дворното място и сградите се владеят от наследниците непрекъснато и необезпокоявано, при условията на съвладение. Сочи се и съсобственост по приращение досежно пристройката, представляваща допълващо застрояване отразена с идентификатор ********.2 със застроена площ от 35 кв.м. на един етаж.

При заявените фактически обстоятелства се моли съсобствените имоти, посочени по-горе да бъдат допуснати до делба при следните квоти: за съделителите Д.Д.Г., ЕГН **********, Л.Д.Ф., ЕГН **********  и В.Д.Р., ЕГН ********** от по 1/5 идеална част за всеки; за съделителите В.И.Г., ЕГН **********, Р.П.А., ЕГН ********** и Б.П.Г., ЕГН ********** от по - 1/15 идеална част за всяка и за съделителите М.К.К., ЕГН ********** и Д.К.Г., ЕГН ********** от по 1/10 идеална част за всеки. Представят се писмени доказателства. Моли се за допускане на СТЕ,с конкретно посочени въпроси касаещи идентичността и регулационната история на имота. Досежно позоваването на придобивна давност се сочат гласни доказателства.

          В месечния срок  е постъпил  писмен отговор от ответниците Б.Г. и В.Г.,  с който също се иска извършване на делба на наследствените имоти. Не се оспорват изложените в исковата молба фактически твърдения досежно настъпилата наследствена правоприемственост, кръга на наследниците техните квоти и наследственото имущество. За разлика от ищците, считат, досежно описания като преместваем обект-павилион в исковата молба отразен с идентификатор № ********.3, всъщност има статут на недвижим имот по чл.110 ЗС и по приращение съща следва да бъде включен в делбената маса при посочените от ищците квоти. Посочват, че в исковата молба е пропуснато да се отбележи наличието на сделка извършена през 1990г., по силата на която съделителя В.Р. е придобила 250кв.м./ид.ч. от дворното място, но посочват че това възражение е лично за този съделител, и ответниците Б. и В. Глухчеви не биха могли да предявят права на друг съделител. Не се сочат доказателства.

В месечния срок  е постъпил  писмен отговор от ответника В.Р. и писмен отговор от конституирания с определение № 767/13.11.2017г. съпруг на отв.В.Р.- Я.П.Р., с които също се заявява желание за допускане и извършване на делба на процесния недвижим имот, като по отношение очертания кръг от съделители, като наследници и наследственото имущество не се възразява. Писмените отговори на отв.В.Р. и отв.П.Р. са с еднакво изложение на относимите фактически обстоятелства и становища по доказателствата и доказателствените искания, поради което не следва отделното им представяне. Изложени са възражения от тези двама ответници досежно квотите при които следва да се допусне съдебна делба в следния смисъл:

Така на първо място не се спори, че по отношение на процесната жилищна сграда на два етажа и постройката до нея, квотите на страните са по 1/5 по отношение на живите преки низходящи наследници  /децата на общия наследодател/, съответно по колена на наследниците на останалите две починали деца на общия наследодател- по 1/15, респективно по 1/10.

Възраженията са досежно посочените в исковата молба квоти на съсобственост по отношение дворното място. В този смисъл отв.В.Р. представя и се позовава на нот.акт № 223, том І, нот.дело № 390 от 11.Х.1990г. на Несебърски районен съдия/съдът посочва идентификациите на представения с писм.отговор нот.акт, като приема, че в самия писмен отговор е допусната техническа грешка/ общия наследодател на страните Д.Г.Г., поч. на 07.08.1991г.  и съпругата му Л.А.Г./поч. на 01.06.1998г./ са продали на дъщеря си В. Д.Р. следния  собствен недвижим имот,а именно: 250/430 кв.м. ид.ч. от дворно място,цялото с площ от 430 кв.м., образуващо парцел III-304 в кв.29 по плана на с.Равда, без изградената в него двуетажна жилищна сграда с площ от 72 кв.м. ,която остава изключителна собственост на продавачите, при граници на парцела: от двете страни-улици,П.Д.Г. и парцел 1-общински. Посочва се за нуждите на настоящото производство, че тази сделка е изповядана по време на брака на отв.Р. с Я.Р., сключен  на 20.04.1969г.. Така отв.Р. е придобила на основание горната сделка в СИО със съпруга си Я.Р. 250 кв.м. ид.части от целия понастоящем ПИ ********  с квадратура от 912 кв.м., а от остатъка от 662,40 кв.м. съответно на наследствената лична квота на В.Р. при нейната квота от 1/5ид.ч. тя притежава и съответстващите й се-132,40 кв.м. Съобразно изложеното се прави извод, че  квотата на В.Р. в процесния поземленимот е 382,40/912кв.м./ид.ч., от които 132,40/912кв.м./ид.ч. е лична по наследство собственост и 250/912кв.м./ид.ч. е в СИО със съпруга си Я.П.Р.. Така квотите на останалите наследници от недвижимия имот, представляващ  ПИ ******** са както следва: за Д.Г. и Л.Ф. от по 132,40/912кв.м./ид.ч., на В.Г., Р.А. и Б.Г. е по 44,13/912, а на М.К. и Д.Г., съответно по 66,20/912кв.м./ид.ч..По нататък отв.В.Р., в изложението на писмения отговор категорично се противопоставя и възразява срещу твърдението в исковата молба, че съсобствениците се легитимират по отношение делбеното имущество/земя и сгради/, освен по наследство и по приращение и давностно владение. На първо място се сочи, че от към лицевата част на ПИ към ул.М. е имало поставени павилиони, които са премахнати, но и към настоящия момент има два павилиона от които един е на В.Р., а другия е на съделителя М.К.. По-нататък  се навежда, че между страните е налично висящо пред ОС-Бургас в.гр.д. № 1484/17г. по което е на инстанционен контрол решението по гр.д. № 275/16г. на РС-Несебър по претенция по чл.32, ал.2 от ЗС. В това производство е отчетено от първоинстанционния съд единствено ефективно ползване в имота след извършената продажба на частта от него на В.Р. от родителите й, като в закупената част от имота, тя и семейството й са оставили строителни материали и са използвали земята за отглеждане на зеленчуци. Сочи се, че в това производство не е установявано някой от другите съсобственици да е ползвал ефективно дворното място, жилищната сграда и постройката. Представят се писмени доказателства. Също са поставени въпроси към съдебно-техническа експертиза. Сочат се гласни доказателства, във връзка с възражението, че единствено съделителя В.Р. е ползвала ефективно процесния делбен имот.

Несебърски районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , намира следното:

Страните по делото не спорят, а е видно и от представените по делото  писмени доказателства/вж.удостоверение за наследници № 3/15.01.2016г. на Общ.Несебър на л.16 по дело/, че общият за  страните наследодател Д.Г.Г., ЕГН **********, починал на 07.08.1991г. в с. Равда, общ. Несебър е оставил следните пет преки наследници по права линия: Д.Д.Г., ЕГН **********-син, Л.Д.Ф., ЕГН **********-дъщеря, В.Д.Р., ЕГН **********-дъщеря, П.Г.-син, починал на 18.06.2015г. и К.Г.-син, починал на 06.07.1999г.. Следователно по общите правила за наследяване всяко от децата придобива по 1/5ид.ч. от наследственото имущество.

П.Г.-син, починал на 18.06.2015г. е оставил за свои наследници В.Г.-съпруга, Р.А.-дъщеря и Б.Г.-дъщеря, то делът от 1/5ид.ч. на техния наследодател се разпределя между трите му наследници или всяка една от тях наследява по 1/15ид.ч. от наследственото имущество, оставено от  общия наследодател Д.Г..

К.Г.-син, починал на 06.07.1999г.. е оставил за свои наследници М.К.-дъщеря и Д.Г.-син, които съответно наследяват по 1/10ид.ч. от наследственото имущество, оставено от  общия наследодател Д.Г..

От представените писмени доказателства досежно притежаваната собственост на общия наследодател/вж.л.8-25/нотариални актове , спогодителни протоколи, скици, разрешения и удостоверения за данъчни оценки се установява следното: Видно от нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден възоснова на Закона за селско-стопанското настаняване на бежанците и пр. том I, № 5, per. 9, нот.д. № 5/948 от 05.01.1948г. на Поморийски околийски съдия, Г.П.Б./Г./вж.л.21 по дело-удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 29/18.05.2016г. на Общ.Несебър, съгласно което имената Г.П.Б. и Г. Петров Г. са имената на едно и също - баща на общия на страните  наследодател, се легитимира като собственик на урегулирано дворно място, находящо се в село Равда, Поморийска околия, от 2000 кв.м., при съседи: Л.М., от двете страни - път и черковния двор.

През 1967г. наследниците на Г. Петров Г. са извършили съдебна делба, приключила с протокол за съдебна спогодба по гр.д. № 156/67г. по описа на ПРС/вж.л.12 по дело/, по силата на която, общият наследодател на страните Д.Г.Г. е придобил в еднолична собственост наследственото дворно място, описано в протокола за съдебна спогодба както следва: „....дворно място, намиращо се в с. Равда - Бургаски окръг от 2000 кв.м., съставляващо имот пл. № 90 и 91 в кв. 15 със застроена в него жилищна сграда на 72 кв.м., от който имот се образуват следните парцели: 1). Парцел II-90 от кв. 15 по плана на с. Равда - Бургаско от 595 кв.м. със застроена в него жилищна сграда на 72 кв.м. при граници: наследници Г..П. Б.. (сега нова граница - Д.Г. Б..), Г. Л.П. и С.Л.М. и 2). Парцел III-90 от кв. 15 по плана на с. Равда - Бургаско от 612 кв.м. празно дворно място при граници: от двете страни - улици, наследници Г. Б.. (сега нова граница Д. Г. Б..), С.Л.М. и Г. Л.М.....".

Видно от обстоятелствената част и заключението на приетата СТЕ наследството дворно място от 2000 кв.м. във времето е било предмет на множество регулационни промени, като към момента съставлява УПИ XVII- 304 в кв. 21 по плана на с. Равда, с административен адрес: с. Равда, общ. Несебър, област с административен център гр. Бургас, ул. „М." № 17 и е отразено по КК и КР както следва / вж.СТЕ и Схеми от СГКК-Бургас на л.17-20/ - дворното място е отразено като поземлен имот с идентификатор ********, с площ от 912 кв.м., трайно предназначение на територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.) при съседи: ПИ №№ ********, ********, ********, ********, ********, който имот се намира в с. Равда, ул."М." № 17; жилищната сграда е отразена като еднофамилна сграда с идентификатор ********.1 със застроена площ от 85 кв.м., на два етажа, а постройката на допълващо застрояване е отразена с идентификатор ********.2 със застроена площ от 35 кв.м. на един етаж.

Според заключението на вещото лице, при изследването във времето е установено, че делбеното дворно място сега с идентификатор ******** с квадратура от 912кв.м. по КК на с.Равда,общ.Несебър съставлява част от имота от 2000кв.м., описан в нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден възоснова на Закона за селско-стопанското настаняване на бежанците и пр. том I, № 5, per. 9, нот.д. № 5/948 от 05.01.1948г. на Поморийски околийски съдия заснет и урегулиран с първия регулационен план на с.Равда от 1963г.като два имота с пл.№ 90 и пл.№ 91. Така от имот пл.№ 91 съобразно регулацията са предвидени обществени мероприятия: улица с графично изчислена площ от 310кв.м. и придаваеми части към други парцели 60кв.м.. От останалата част от 2000кв.м., представляваща имот пл.№ 90 са отнети по регулация за улица 48кв.м. и 12кв.м. за съседен парцел. Така са урегулирани два парцела, описани в съдебната спогодба по гр.д. № 156/1967г. на ПРС, а именно парцел ІІ с площ от 595кв.м. и парцел ІІІ с площ от 612кв.м. в кв.15, общо 1207кв.м., като и тази площ е предмет на регулационни изменения в следващия план от 1988г..

За пълнота на изложението следва да се посочи и налично по схемите на СГКК-Бургас отразяване на трета сграда с идентификатор ********.3, досежно която експертизата е категорична, че представлява павилион - временен обект, поставен по реда на чл.120, ал.4 ППЗТСУ, като наред с това по делото са налични и виза за поставяне на временен павилион и разрешение № 3/03.05.1993г./вж.л.14,15 по дело/, като експертизата посочва, че тя към момента на огледа е съборена и не съществува на место.

При така установения първоначално кръг от наследници, със следващите им се по закон наследствени квоти и обем на наследствената маса, следва да се пристъпи към разглеждане на възражението по чл.342 ГПК  на съделителите В. и Я. Р.досежно размера на техния дял, което възражение пряко рефлектира и върху размера на дяловете на останалите съделители, тъй като е в следния смисъл: Следва да се отбележи отново, както е посочено и по-горе, че тези двама съделители не спорят, че по отношение на процесната жилищна сграда на два етажа и постройката до нея, квотите на страните са по 1/5 по отношение на живите преки низходящи наследници  /децата на общия наследодател/, съответно по колена на наследниците на останалите две починали деца на общия наследодател- по 1/15, респективно по 1/10.

Възраженията са досежно посочените в исковата молба квоти на съсобственост по отношение дворното място. В този смисъл отв.В.Р. представя и се позовава на нот.акт № 223, том І, нот.дело № 390 от 11.Х.1990г. на Несебърски районен съдия/вж.л.72,73 по дело/, с който общия наследодател на страните Д.Г.Г., са продали на дъщеря си В. Д.Р. следния  собствен недвижим имот,а именно: 250/430 кв.м./ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 430 кв.м., образуващо парцел III-304 в кв.29 по плана на с.Равда, без изградената в него двуетажна жилищна сграда с площ от 72 кв.м., която остава изключителна собственост на продавачите, при граници на парцела: от двете страни - улици, П.Д.Г. и парцел 1-общински, като тази сделка е изповядана по време на брака на отв.В.Р. с Я.Р., сключен  на 20.04.1969г.. Така отв.Р. сочи, че е придобила на основание горната сделка в СИО със съпруга си Я.Р. 250 кв.м. ид.части от целия понастоящем ПИ ********  с квадратура от 912 кв.м., а от остатъка от 662,40 кв.м. съответно на наследствената лична квота на В.Р. при нейната квота от 1/5ид.ч. тя притежава и съответстващите й се-132,40 кв.м. Съобразно изложеното се прави извод, че  квотата на В.Р. в процесния поземлен имот е 382,40/912кв.м./ид.ч., от които 132,40/912кв.м./ид.ч. е лична по наследство собственост и 250/912кв.м./ид.ч. е в СИО със съпруга си Я.П.Р.. Така квотите на останалите наследници от недвижимия имот, представляващ  ПИ ******** са както следва: за Д.Г. и Л.Ф. от по 132,40/912кв.м./ид.ч., на В.Г., Р.А. и Б.Г. е по 44,13/912, а на М.К. и Д.Г., съответно по 66,20/912кв.м./ид.ч.. За горното се сочат и са допуснати и изслушани гласни доказателства. Така от показанията на св.К.се установява, че от В.Р. знае, че баща й през 1990г. искал да и припише 250кв.м. от дворното място в с.Равда на ул.М. -17, на което В. да строи. Тогава тя си оградила с мрежа тези 250кв.м., започнала да обработва местото като градина, поставила павилион, купила подпори, но не могла да строи, защото не получила съгласие от другите наследници, но оградата стояла и до днес. Единственият разпитан по делото свидетел сочи и че към момента къщата и дворното място са необитаеми, прозорците на къщата са счупени, дворното място запуснато. Съдът отбелязва последното във връзка с разпоредбата на чл.344, ал.1, изр.последно от ГПК.

Във връзка с горното е поставена задача за изследване идентичността на предмета на прехвърлителната сделка по нот.акт № 223, том І, нот.дело № 390 от 11.Х.1990г. на Несебърски районен съдия, с който общия наследодател на страните Д.Г.Г. и съпругата му, са продали на дъщеря си В. Д.Р. следния  собствен недвижим имот,а именно: 250/430 кв.м./ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 430 кв.м., образуващо парцел III-304 в кв.29 по плана на с.Равда, с недвижимия имот описан в нот.акт том I, № 5, per. 9, нот.д. № 5/948 от 05.01.1948г. на Поморийски околийски съдия и недвижимия имот поставен в дял на общия на страните наследодател по протокола за съдебна спогодба по гр.д. № 156/1967г. на РС-Поморие. Така вещото лице дава заключение за идентичност на имотите, но посочва, че по действащия план не може да се установи местоположението и границите на описания с посочената в Нот.акт № 223/1990г. парцел ІІІ-304 в кв.29 от 430кв.м., поради нанесени допълнително изменения, вкл.и неофициални. По-нататък в заключението се посочва, че прилага към заключението си приложение 5, което представлява копие на скица към заповед № 252/09.08.1999г. на кмета на общ.Несебър за ЧИ на РП, но  за кв.21, в която е изчертана част от парцел ІІІ-304, но в кв.21. Същият парцел според заключението съответства по местоположение и граници на УПИ ХVІІ-304 в кв.21, респ. ПИ с идентификатор ********, като съседният УПИ ХVІІ-305 в кв.21 бил отреден за имот пл.№ 305, записан на П.Д.Г., посочен като граница в нот.акт№ 223, 1990г..

Съдът не кредитира заключението на експертизата в тази му част като неубедително по следните съображения: индивидуализацията по представения от съделителите В. и Я. Р.нотариален акт  нот.акт № 223, том І, нот.дело № 390 от 11.Х.1990г. на Несебърски районен съдия не съвпада с проследените хронологично във времето промени на делбения имот. С цитирания нотариален акт са прехвърлени посочените по-горе 250/430 кв.м./ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 430 кв.м., образуващо парцел III-304 в кв.29 по плана на с.Равда. Установено е по делото първо, че делбеният имот никога не е бил с по-малка квадратура от сегашната-912кв.м. а с цитирания нот.акт се прехвърлят 250кв.м./ид.ч. от дворно място цялото на площ от 430кв.м.. По- нататък в този нотариален акт е посочено че дворното място образува парцел III-304 в кв.29 по плана на с.Равда, като тази идентификация също по никакъв начин не съответства на идентификацията проследена в хронология на делбения имот, сега съставляващ ПИ с идентификатор ********, като същият никога не е бил в кв.29 по който и да било план на с.Равда. И не на последно место вещото лице е посочило че същият може да бъде идентифициран по граници, но при условията на предположение и посочило само една граница, а за идентификацията са необходими площ и поне три граници, поради които съображения заключението на СТЕ в тази му част за идентичност на описания в нот.акт № 223, том І, нот.дело № 390 от 11.Х.1990г. на Несебърски районен съдия с предмета на делото не се възприема от настоящия съдебен състав, като вероятно е прехвърлена ид.ч. от друг имот, който не е въведен/заявен от страните/ в настоящото производство. Ето защо и възражението на съделителя В.Р. относно размера на дела се явява недоказано, поради което и неоснователно. При това положение квотите на съделителите се определят съобразно разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗН, посочени по-горе, като конституирания в хода на производството като съделител съпруг на отв.В.Р. подлежи на изключване от кръга на съделителите, поради липса на основание за участието му в делбения процес. 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш      И:

 

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Д.Д.Г., ЕГН ********** ***; М.К.К., ЕГН ********** *** и Д.К.Г., ЕГН ********** ***, всички с посочен съдебен адрес *** - чрез адв. А.П.Т. от БАК В.Д.Р., ЕГН-********** ***; В.И.Г., ЕГН-********** ***; Р.П.А., ЕГН -********** ***; Б.П.Г., ЕГН ********** *** и Л.Д.Ф., ЕГН ********** ***, в качеството им на наследници на Д.Г.Г., ЕГН **********, починал на 07.08.1991г. в с. Равда, общ. Несебър следните недвижими имоти, придобити по наследство - земя и сгради, с административен адрес с. Равда, общ. Несебър, област с административен център гр. Бургас, ул. „М." № 17, отразени в действащия кадастър както следва: 1. Дворно място представляващо ПИ с идентификатор ********, с площ от 912 кв.м., трайно предназначение на територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.) при съседи: ПИ №№ ********, ********, ********, ********, ********; 2. Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ********.1 със застроена площ от 85 кв.м., на два етажа, и 3. Постройка на допълващо застрояване, отразена с идентификатор ********.2 със застроена площ от 35 кв.м. на един етаж, при следните квоти: за съделителите Д.Д.Г., ЕГН **********, Л.Д.Ф., ЕГН **********  и В.Д.Р., ЕГН ********** от по 1/5 идеална част за всеки; за съделителите В.И.Г., ЕГН **********, Р.П.А., ЕГН ********** и Б.П.Г., ЕГН ********** от по - 1/15 идеална част за всяка и за съделителите М.К.К., ЕГН ********** и Д.К.Г., ЕГН ********** от по 1/10 идеална част за всеки.

ИЗКЛЮЧВА  от кръга на съделителите Я.П.Р. с ЕГН-**********, съдебен адрес ***, поради липса на основание за участие в делбеното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.                        

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: