РЕШЕНИЕ
№ 1486
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20241110216851 по описа за 2024 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на М. П. Я. с ЕГН**********, живеещ в с. И.
на ул. „В. №********, по силата на чл. 61, ал. 1, т. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания представляван от адвокат И. Е. Г. от Софийската адвокатска колегия,
против Наказателно постановление №24-4332-019260, издадено на 20. VIII. 2024 година от
Д. Д. Д., Началничка на III група „Пътен контрол – тежки пътно-транспортни произшествия“
в I сектор „Организация и контрол на пътното движение“ към Отдел „Пътна полиция“ на
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ**************
със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. “Антим I” №5, представлявана от
директора .
Процесуалният представител на жалбоподателя оспорва процесното наказателно
постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Отрича се, че жалбоподателят говорил по телефона, докато управлявал моторно
превозно средство. Твърди се обаче, че акта за установяване на административно нарушение
бил издаден от лице без необходимата компетентност. Актът бил съставен в присъствието
само на един свидетел в нарушение на чл. 40, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания. Фактическата обстановка не била точно и ясно описана: не било
посочено, че управляваното от жалбоподателя превозно средство се движело след моторното
1
средство, в което се намирал актосъставителя. Затова актосъставителят нямал възможност да
наблюдава жалбоподателя по време на управление на моторното превозно средство.
Наказващият орган не изяснил всички обстоятелства преди да издаде обжалваното
наказателно постановление. Наказателното постановление било издадено много скоро след
съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Мястото на
нарушението не било достатъчно недвусмислено посочено.
Претендират се разноските, направени за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят не се явява в открито съдебно заседание. Процесуалната му
представителка адвокат М. М. К. от Софийската адвокатска колегия поддържа от негово име
жалбата пред съда и иска отмяна на процесното наказателно постановление като
незаконосъобразно издадено. Претендира присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя, представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс.
Началничката на сектор в СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
отдел „Пътна полиция“, ответна страна по жалбата, не се явява, нито се представлява в
открито съдебно заседание.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
Към 26. VII. 2024 година лек автомобил марка „*********“ модел „330 Д“ с
регистрационен №***********е собственост на М. П. Я. с ЕГН**********. Съдът
установява обстоятелството от справка за регистрацията на автомобила, представена по
делото.
На посочената дата жалбоподателят управлява описания лек автомобил марка „БМВ“
модел „330 Д“ с регистрационен №СО2262ВР в гр. София по ул. „Шандор Петьофи“,
използвайки мобилен телефона без устройство за свободни ръце, и жестикулирайки
оживено. Непосредствено след него свидетелите С. В. Г. с ЕГН********** и Г. М. Г. с
ЕГН**********, и двамата служители на VI районно управление на Столичната дирекция
на вътрешните работи, изпълняват служебните си задължения като се придвижват със
служебен автомобил. Обстоятелството, че жалбоподателят използва мобилен телефон,
докато шофира, е забелязано и от двамата свидетели, затова при достигане до кръстовището
на ул. „Шандор Петьофи“ с бул. „Генерал Едуард И.ович Тотлебен“ свидетелят С. В. Г. с
ЕГН********** спира жалбоподателя за проверка. Жалбоподателят продължава да говори
по телефона и заявява на свидетеля „След малко ще Ви обърна внимание“. Свидетелят С. В.
Г. с ЕГН********** съставя на жалбоподателя акт, в който свидетелят Г. М. Г. с
ЕГН********** е посочен като свидетел. По-късно същия ден свидетелят С. В. Г. с
ЕГН********** написва във връзка със случая и представена по делото докладна записка.
2
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства:
показанията на свидетелите С. В. Г. с ЕГН********** и Г. М. Г. с ЕГН**********,
които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от лица, даващи показания за
непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните си задължения,
без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото, както и от
приобщените по делото писмени доказателства:
докладна записка,
справка за собственост на моторно превозно средство,
справка картон на водача,
възражение нажалбоподателя,
заповеди за компетентност,
акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата
обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и несъответствия, с
оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават
фактите, свързани с време, място и механизъм на осъществяване на нарушението, както и
съставянето на акта.
Гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в акта за установяване на
административно нарушение, затова същият може и следва да се ползва от съда като
писмено доказателство, относно дата, място и време на съставянето му, съответно
отразеното в него. В този смисъл следва да се отчете още, че обстоятелствата, отразени в
акта, съвпадат отразеното в докладната записка на свидетеля С. В. Г. с ЕГН********** и в
справка-извлечение за нарушения на водача-жалбоподател, които бяха кредитирани от съда.
От събраните по делото доказателства се установи безспорно, че двамата свидетели
са се придвижвали по ул. „Шандор Петьофи“ със служебен автомобил непосредствено след,
а не преди автомобила, управляван от жалбоподателя, затова са имали безпрепятствена
видимост към него. Освен това, от свидетелските показания се установи, че жалбоподателят
продължил да говори по телефона дори след като свидетелят С. В. Г. с ЕГН********** го
спрял и пристъпил към проверка. Оттук може да се направи извод, че извършването на
административно нарушение от жалбоподателя щеше да е безспорно установено, дори
свидетелите да се бяха придвижвали със служебния си автомобил пред него.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
В деня на установяване на нарушението свидетелят С. В. Г. с ЕГН********** съставя
представен по делото акт за установяване на административно нарушение №1271909, в
който описва фактическите си констатации и дава съответна правна квалификация на
а
соченото административно нарушение – чл. 104 от Закона за движението по пътищата.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на един
свидетел - Г. М. Г. с ЕГН**********, в съответствие с чл. 40, ал. 1 от Закона за
3
административните нарушения и наказания. Според посочената разпоредба актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. По
делото не се установиха други свидетели освен Г. М. Г. с ЕГН**********, затова и актът е
съставен само в негово присъствие. Компетентността на свидетеля за издаване на акта се
установява от Заповед №513з-8822, издадена от Директора на Столичната дирекция на
вътрешните работи на 13. IX. 2024 година. Заповедта е представена по делото.
На 01. VIII. 2024 година жалбоподателят подава представено по делото възражение
срещу акта за установяване на административно нарушение.
На 20. VIII. 2024 година Началничката на сектор в отдел „Пътна полиция“ на
СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ издава въз основа на акта за
установяване на административно нарушение представено по делото Наказателно
постановление №***********, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона
а
за движението по пътищата за нарушение на чл. 104 от същия закон.
Началничката на сектор в ответната Дирекция, издала процесното наказателното
постановление, преназначена на длъжността със Заповед №8121К-13318 на Министъра на
вътрешните работи на Република България от 28. X. 2019 година, е определена да
осъществява контрол по Закона за движението по пътищата със Заповед №8121з-1632 на
Министъра на вътрешните работи на Република България от 02. XII. 2021 година. И двете
заповеди са представени по делото.
За да се произнесе по редовността на издаването на обжалваното постановление от
формална страна, съдът взе предвид писмените доказателства по делото, според които
правото на жалбоподателя по чл. 44 от Закона за административните нарушения и наказания
да подаде възражение не е било отнето. В обжалваното постановление е изрично посочено,
че възраженията не са приети за основателни, което навежда на извод, че наказващият орган
се е запознал с тях. Следва да се има предвид още, че наказващият орган има правомощие, а
не задължение, допълнително да събира доказателства преди издаването на наказателното
постановление. Водим от горното, съдът не приема довода, че наказателното постановление
не установява правилно фактическата обстановка, защото е издадено по-малко от месец след
акта за установяване на административното нарушение.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 21. Х. 2024 година. Жалбата постъпва в пощата на 04. ХI. 2024 година, т. е
по-малко от 14 дни след връчване на постановлението.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
4
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Видно от приобщената по делото заповеди на Министъра на вътрешните работи на
Република България и на Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на
акта и на обжалваното постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила относно описано в постановлението нарушение. Съгласно чл. 42, ал.
1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания, както в
акта, така и в постановлението следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени точно и
ясно обстоятелства, при които е извършено нарушението. Изрично са отразени време, място,
моторното превозно средство, което е управлявала жалбоподателят, обстоятелството, че
жалбоподателят използва мобилен телефон по време на управление на лек автомобил марка
„*******“ модел „***********“ с регистрационен №*************без устройство,
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.
В наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят управлявал
превозното средство по ул. „Шандор Петьофи“, като е уточнен и участък от улицата, където
е извършено нарушението – на кръстовището с бул. „Генерал Едуард И.ович Тотлебен“.
Затова съдът намира, че не е налице твърдяното в жалбата противоречие при посочването на
мястото на извършване на нарушението.
а
Съгласно чл. 104 от Закона за движението по пътищата на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на
телефон без участието на ръце. За така извършено нарушение разпоредбата на чл. 183, ал. 4,
т. 6 от Закона за движението по пътищата предвижда административно наказание „глоба“ в
размер на 50.00 лева.
Законодателят е вменил в отговорност на субекта на административното нарушение
виновното неизпълнение на описаната забрана. Тази забрана по своя характер предполага
въздържане от извършване на активно движение от страна на водачите на моторни превозни
средства, съсредоточена в използването на мобилен телефон по време на управление на
превозното средство. Нарушението е извършено, когато на формално основание и просто
осъществяване на активното действие използването на телефон, водачът фактически наруши
забраната.
Изключението, допуснато от правната норма, обуславящо липса на предпоставки за
ангажиране на административно - наказателна отговорност, е конкретно въведено и касае
наличие на специално устройство, позволяващо използването на телефона без участието на
5
ръце. Следователно релевантната разпоредба на закона, олицетворяваща особен вид закрила
на правно отношение – регламентираното движение по пътищата, посочва ограничително
изключението, като пряко го описва. Всяко друго отклонение от съдържанието на
а
задължението по чл. 104 от Закона за движението по пътищата не способства да се приеме,
че не е годно да осъществи изпълнителното деяние на нарушението. Предпоставките за
прилагането на изключението в процесния случай не се установиха, затова съдът счита, че
същият случай попада в хипотезата на общото правило.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание – глоба е в рамките на
законоустановеното, отговаря на вида и тежестта на нарушението, а чл. 27, ал. 5 от Закона за
административните нарушения и наказания не допуска намаляването му.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл.
Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и
общественоопасните му последици.
Поради горното съдът приема, че жалбата е неоснователна, а наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото пред
настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този изход
на правния спор, основателна би се явила претенцията на ответната страна по жалбата за
д
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за
еа
административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 27 и с чл. 25, ал. 3 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Такова искане обаче не е направено, затова
съдът не присъжда разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. На основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания
д
във връзка с ал. 9 и с ал. 1 от същата разпоредба, във връзка с чл. 58, т. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №**************, издадено на ************** година от Д. Д. Д.,
Началничка на III група „Пътен контрол – тежки пътно-транспортни произшествия“ в I
сектор „Организация и контрол на пътното движение“ към Отдел „Пътна полиция“ на
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по
БУЛСТАТ*************със седалище и адрес на управление в гр. София на ул.
“Антим I” №5, представлявана от директора , с което на М. П. Я. с ЕГН**********,
живеещ в с. И. на ул. „В.“ №********, по силата на чл. 61, ал. 1, т. 1 от Закона за
6
административните нарушения и наказания представляван от адвокат И. Е. Г. от
Софийската адвокатска колегия, е наложено административно наказание глоба в
размер на 50.00 (петдесет) лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за
а
движението по пътищата за нарушение на чл. 104 от същия закон.
2. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7