Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен, 08.03.2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №5402 по описа за 2020год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от ПИБ“АД срещу И.Ф.Р.
и М.Б. ***, като се твърди, че между Кредитора ”П.и.б.”***
- от една страна и кредитополучателя е сключен Договор за кредит Договор
№025LD-R-001839 от 21.11.2011г. за банков кредит, въз
основа на който Банката е предоставила на И.Ф.Р. банков кредит в размер на
2150,00евро / две хиляди сто и петдесет евро/, обезпечен с Договор за
поръчителство от 21.11.2011г. сключен между ’’П.и.б.”***
- от една страна и М.Б.Р.,ЕГН ********** от друга е
постоянен адрес ***.Отпуснатият кредит е изцяло усвоен еднократно от
кредитополучателя на 21.11.2011г. по банкова сметка *** ***, открита на името
на И.Р. в Банката.Така усвоеният кредит е погасяван частично по главница и
лихви, на следните дати - 15.12.2011г.; 15.01.2012г.; 15.02.2012г.;
15.03.2012г.; 15.04.2012г.; 20.04.2012г.; 15.05.2012г. 21.05.2012г.
15.12.2012г. 16.05.2013г. 13.11.2014г.15.06.2012г.; 15.07.2012г.;
15.08.2012г.; 15.09.2012г.; 15.10.2012г.; 15.11.2012г.,15.01.2013г.;
15.02.2013г.; 16.02.2013г.; 15.03.2013г.; 23.04.2013г.; 15.05.2013г., 15.06.2013г.;
17.06.2013г.; 15.01.2014г.; 17.02.2014г.; 17.03.2014г.; 15.04.2014г. ,12.10.2017г.; 28.11.2017г. Кредитът е в
просрочие считано от 16.07.2013г. - общо
1696дни към 08.03.2018г. Преди
настъпване на падежа на кредита са просрочени 53 /петдесет и три/ вноски по
главница, съгласно погасителен план към Договора за кредит, които са били дължими
на падежи и в размери, както следва: 18.89евро, дължими на 15.07.2013г.;
22.62евро, дължими на 15.08.2013г.; 22.94евро, дължими на 15.09.2013г.; 24.04евро,
дължими на 15.10.2013г. 23.61евро,
дължими на 15.11.2013г.; 24.7евро, дължими на
15.12.2013г.; 24.29евро, дължими на 15.01.2014г.; 24.64евро, дължими на
15.02.2014г.; 27.16евро, дължими на 15.03.2014г. 25.37евро,дължими на 15.04.2014г.; 26.43евро, дължими на
15.05.2014г.; 26.11евро дължими на 15.06.2014г.;
27.15евро, дължими на 15.07.2014г.; 26.87евро, дължими на 15.08.2014г.; 27.25евро, дължими на 15.09.2014г.; 28.27евро, дължими на 15.10.2014г., 28.04евро, дължими на 15.11.2014г.; 29.05евро, дължими на15.12.2014г.;28.85евро дължими
на 15.01.2015г.; 29.26евро, дължими на 15.02.2015г.; 31.39евро, дължими на 15.03.2015г.; 30.12евро, дължими на
15.04.2015г.; 31.09евро, дължими на 15.05.2015г. 30.99евро, дължими на 15.06.2015г.; 31.94евро,дължими на 15.07.2015г.; 31.88евро дължими на 15.08.2015г.;
32.34евро,дължими на 15.09.2015г.;
33.27евро, дължими на 15.10.2015г.; 33.27евро, дължими на 15.11.2015г.; 34.18евро, дължими на 15.12.2015г. 34.23евро, дължими на 15.01.2016г.; 34.71евро, дължими на 15.02.2016г.; 35.99евро дължими на 15.03.2016г.; 35.72евро, дължими на 15.04.2016г.;
36.59евро,дължими на 15.05.2016г.; 36.75евро,
дължими на15.06.2016г.; 37.59евро,
дължими на 15.07.2016г. 37.8евро,
дължими на 15.08.2016г.; 38.34евро, дължими на
15.09.2016г.; 39.16евро, дължими на 15.10.2016г.; 39.44евро, дължими на
15.11.2016г.; 40.24евро, дължими на 15.12.2016г. 40.57евро, дължими на 15.01.2017г.; 41.15евро, дължими на
15.02.2017г.; 42.28евро
дължими на 15.03.2017г.; 42.33евро, дължими на 15.04.2017г.;
43.08евро, дължими на 15.05.2017г.; 43.55евро, дължими на 15.06.2017г.; 44.27евро, дължими на 15.07.2017г.
44.79евро, дължими на 15.08.2017г.; 45.43евро, дължими на15.09.2017г.; 46.12евро
дължими на 15.10.2017г.; 46.31евро, дължими на 15.11.2017г.; Общ размер на просрочената
сума по главница преди осчетоводяване на изискуемостта по кредита 1 762,45евро
/хиляда седемстотин шестдесет и две и .45 евро /.
Преди настъпване на падежа на кредита са просрочени 43/четиридесет и
три/ вноски по лихва, които са били дължими на падежи и в размери, както
следва: 20.96евро, дължими на 15.05.2014г.; 21.28евро, дължими на 15.06.2014г.;
20.24евро, дължими на 15.07.2014г.; 20.52евро,дължими на 15.08.2014г.; 20.14евро, дължими на15.09.2014г.; 19.12евро,
дължими на 15.10.2014г.; 19.35евро, дължими на 15.11.2014г.; 18.34евро, дължими
на 15.12.2014г.; 18.54евро, дължими на 15.01.2015г.; 18.13евро, дължими на
15.02.2015г.; 16евро, дължими на 15.03.2015г.; 17.27евро, дължими на
15.04.2015г.; 16.3евро, дължими на 15.05.2015г.; 16.4евро, дължими на
15.06.2015г.; 15.45евро, дължими на 15.07.2015г.; 15.51евро, дължими на 15.08.2015г.;
15.05евро, дължими на 15.09.2015г.; 14.12евро. дължими на 15.10.2015г.;
14.12евро, дължими на 15.11.2015г.; 13.21евро, дължими на 15.12.2015г.;
13.16евро, дължими на 15.01.2016г.; 12.68евро, дължими на 15.02.2016г.; 11. 4евро, дължими на 15.03.2016г.; 11.67евро,
дължими на 15.04.2016г.; 10.8евро, дължими на 15.05.2016г.; 10.64евро, дължими
на 15.06.2016г.; 9.8евро, дължими на 15.07.2016г.; 9.59евро, дължими на
15.08.2016г.; 9.05евро, дължими на 15.09.2016г.; 8.23евро, дължими на
15.10.2016г.; 7.95евро, дължими на 15.11.2016г.; 7.15евро, дължими на
15.12.2016г.; 6.82евро, дължими на 15.01.2017г.; 6.24евро, дължими на
15.02.2017г.; 5.11евро, дължими на 15.03.2017г.; 5.06евро, дължими на
15.04.2017г.; 4.31евро, дължими на 15.05.2017г.; 3.84евро, дължими на
15.06.2017г.; 3.12евро, дължими на 15.07.2017г.; 2.6евро, дължими на
15.08.2017г.; 1.96евро, дължими на 15.09.2017г.; 1.27евро, дължими на
15.10.2017г.; 0,66евро, дължими на 15.11.2017г.; Общ размер на просрочената
сума преди осчетоводяване на изискуемостта по договорена лихва: 513,16евро /
петстотин и тринадесет и 16евро /.Общ размер на непогасената сума, включващ
главница и непогасена договорена лихва преди настъпване на падежа: 2 275,51/две
хиляди двеста седемдесет и пет и .51 евро/.Крайният срок за погасяване на
кредита е настъпил на 15.11.2017г. съгласно т.З. от
Договора за кредит и погасителния план към него. Считано от
16.11.2017г. всички непогасени задължения на
кредитополучателя, произтичащи от Договор за банков кредит № 025LD-R-001839 от
21.11.2011г. са станали изцяло и незабавно изискуеми
на основание настъпил падеж.
Със заявление по реда на чл. 417
и извлечение от счетоводните книги на "П.и.б." АД, банката е помолила съда за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в качеството ни на кредитор по Договор за банков кредит и
Договор за поръчителство от 21.11.2011г.
Предвид гореизложеното и бездействието на
кредитополучателя по кредита и въз основа на подаденото заявление по чл.
417 от ГПК и извлечението от счетоводните книги на банката,
Районен съд - гр. Плевен е допуснал издаване па
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на "П.И.Б."
АД, с които е осъдил И.Ф.Р., ЕГН ********** *** и М.Б.Р. ,ЕГН
********** *** , да заплатят солидарно на „П.И.Б.” АД с ***сумите,
дължими по Договор №025LD-R-001839 от 21.11.2011г. за банков кредит,
както следва: 1762,45 евро - главница; 513,16 евро - просрочена договорна лихва
за периода от 15.05.2014 г. до 15.11.2017г.., 942,28 евро - просрочена
наказателна лихва, за периода от 13.10.2014 г. до 08.03.2018г.; ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 08.03.2018 г. до изплащане на
вземането, държавна такса - 125,87 лева и юрисконсултско възнаграждение - 50.00
лева.
Моли съда да установи, по отношение на
И.Ф.Р., ЕГН ********** и М.Б.Р. ,ЕГН **********, че
дължат на „П.И.Б.” АД
следните суми, дължими към 08.03.2018г. (датата,
на която е подадено в съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК), а именно:
-
просрочена главница - 1762,45
евро ( хиляда седемстотин шестдесет и два лева евро и четиридесет и пет
евроцента);
-
просрочени договорна лихва - 513,16 евро ( петстотин и
шестнадесет евро и шестнадесет евроцента), за периода от 15.05.2014г. г. до 15.11.2017г.;
-
наказателна лихва - 942,28 евро ( деветстотин
четиридесет и две евро и двадесет и осем евроцента), за периода от 13.10.2014
г. до 08.03.2018г., ведно със законна лихва върху главницата считано от
08.03.2018г. до пълното изплащане на задълженията.Претендират
се разноски.
За ответниците, особеният представител, ангажира становище,
че исковата молба е неоснователна.Направено е възражение за давност.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното:
Претенцията на
ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр.
с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 9681/ 2019 год. по описа на Софийския районен съд. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е не е открит длъжника и заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по
чл. 422 от ГПК..
Вземането на „П.И.Б.”*** произтича
от договор за банков кредит Договор за кредит Договор №025LD-R-001839 от
21.11.2011г. за банков кредит, въз основа на който
Банката е предоставила на И.Ф.Р. банков кредит в размер на 2150,00евро / две
хиляди сто и петдесет евро/, обезпечен с Договор за поръчителство от
21.11.2011г. сключен между ’’П.и.б.”*** - от една
страна и М.Б.Р.,ЕГН ********** от друга е постоянен
адрес ***.Отпуснатият кредит е изцяло усвоен еднократно от кредитополучателя на
21.11.2011г. по банкова сметка *** ***, открита на
името на И.Р. в Банката.По делото е била назначена СИЕ, като ВЛ е дало заключение
, след извършена проверка при ищеца, че е погасяван частично дълга, като
крайния падеж е настъпил на 15.11.2017г. и сумите, които са неиздължените,
отговарят на заявените в ИМ.
По отношение твърденията на
особения представител относно погасяване на задължението, произхождащо от процесния договор
поради изтекла погасителна давност, съдът приема становището на представителя на ищеца:
Съгласно чл.114
от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В множество решения на Върховен касационен съд, е прието, че
уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на
погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Това
становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за
периодични плащания (вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги) се
налага извода, че макар да са породени от един и същ факт, периодичните
задължения са относително самостоятелни и че периодичността е характерна за
престациите и на двете страни по договора (в посочените в тълкувателното
решение примери повтарящото се задължение на едната страна е за доставка на
стоки и услуги през съответния период, а на другата страна - за заплащането на
конкретно получените през този период стоки и услуги). По
отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито
задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито
задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски
представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника
на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо, приложима по
отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД , изчислена от датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в” , изчислена от датата на падежа на отделните погасителни
вноски. При отпускането на кредита в т.З от Договора е
определена крайна дата за погасяване на задължението, а именно 15.11.2017г.
Считано от16.11.2017г. всички
непогасени задължения ,произтичащи от договора за банков кредит са станали
изцяло и незабавно изискуеми. Задължението на
кредитополучателя е едно и е разсрочено на вноски съгласно погасителен план,
приложение към договора, но моментът, от който то става изискуемо е падежът,
уговорен между страните, а именно 16.11.2017г. Такава
е и константната съдебна практика по въпроса. Петгодишната давност по
отношение на главницата , уредена в чл.110 от ЗЗД не е
изтекла към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист/ което на 08.03.2018г./ Тригодишната давност по
отношение на лихвите , уредена в чл.111 от ЗЗД не е изтекла към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист/ което на 08.03.2018./.
С оглед изложеното ,възражението за изтекла давност по отношение на главницата и
лихвите по кредита , се явява неоснователно.
Относно направеното от
представителя на ответниците твърдение за изтичане на срока по чл.147.ал.1 от ЗЗД- оттам и отпадане на отговорността на поръчителя.Поръчителството по своята
същност носи белези на акцесорен ,обезпечетилен ,комутативен , безвъзмезден и
формален договор, с който поръчителят се задължава към кредитора на едно трето
лице/главен длъжник/ да отговаря с цялото си имущество за изпълнение на чуждото
задължение.Договорът за поръчителство обезпечева изпълнението на главното
задължение.Отговорността на поръчителят е солидарна с тази на главния
длъжник.При липса на уговорени по- леки условия или на поръчителстване за част
от дълга, поръчителят дължи каквото ,колкото и когато дължи главният длъжник.
Отговорността на поръчителят обхваща всички последици от неизпълнението ,
вкл.лихви, неустойки и разноски.Разпоредбата на чл.147,ал.1 ЗЗД урежда едно от
специалните основания за прекратяване на поръчителството по прово - ако
кредиторът не предяви иск с/у длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното
задължение, но не с падежа на отделни анюитенти вноски/ Решение № 345 от 12.11.2012г. на ВКС по гр.д. № 481/2012г., III г.о./ Този извод следва и от
характера на договора за банков кредит, при който е налице неделимо плащане.
Доколкото разпоредбата на чл.147,ал.1 ЗЗД урежда изключение от акцесорния
характер на договора за поръчителство, а и от правилото за солидарност в
отношенията между поръчителят и главният длъжник, то същата не следва да се
тълкува в посока към разширяване на това изключение / в тази насока е и ТР№
5/2019г. на ВКС по т.д. № по описа за 2019г. на ОСГТК/.Трайно установена е практиката на
ВКС, че при разсрочване на едно парично задължение, което по естеството си е
еднократно/ плащане на цена, връщане на зем/, респ. при уговорка пращането
да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания
по смисъла на чл.111,б.“в“. Приема
се, че в този случай задължението се
погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено
съгласие от страна на кредитора по аргумент от разпоредбата на чл.66 ЗЗД.
Следователно при уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл.147,ал.133Д започва да тече от настъпване на изискуемостта, без значение дали същата е
предсрочно обявена- 16.11.2017г. и към датата на заявлението -08.03.2018г. не е изтекла.
По
отношение на договорната лихва, която е уговорена т.4 от раздел втори и
представлява възнаграждението на банката за предоставената услуга и
наказателната лихва в т.10 от раздел втори, която санкционира длъжника при
забава погасяването на вноските, съдът приема, че се дължат, тъй като е
установено, че е преустановено заплащането на вноските и претендираните суми се
доказват, като размер от заключението на ВЛ.
С
оглед на изложетно, съдът приема, че претенциите на ищеца са основателни и
доказани.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в
полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР №
4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив. Съобразно частта от вземането, която е била основателна
към датата на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл.
422 от ГПК, съдът установи, че дължимият
размер на направените в заповедното производство разноски, е сумата от общо 175,87лв.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето
дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът
намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от
100лв.Разноските на ищеца са: за д.т.135,84лв., за СИЕ -300лв. за 645лв. особен
представител или общо дължимата сума от ответниците е 1180, 84лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.Ф.Р., ЕГН********** и М.Б.Р., ЕГН**********, че ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на кредитора “П.И.Б.”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата
в размер на 1762,45евро
представляваща просрочена главница, просрочена договорна лихва в размер на 513,16евро за периода от 15.05.2014г. до 15.11.2017г., просрочена наказателна лихва в размер на 942,28евро за периода от 13.10.2014г. до 08.03.2018г., ведно
със законната лихва, считано от 08.03.2018г. до
окончателното й изплащане за които суми е издадена заповед за изпълнение №1104/09.03.2018г.
по ч.гр.д. №1686/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА И.Ф.Р., ЕГН********** и М.Б.Р.,
ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „П.И.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от общо 175,87лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА И.Ф.Р., ЕГН********** и ***
Б.Р., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „П.И.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от общо
1180,84лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: