№ 13137
гр. София, 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н. Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110120913 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца суми, както
следва:
1/ Ответникът Д. С. Н.: сумата от 225,90 лв., представляваща дължима
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 19.04.2022 г. до
изплащане на вземането; сумата от 56,02 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
24.03.2022 г.; сумата от 2,26 лв., представляваща главница за дялово
разпределение през периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 19.04.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,66
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 24.03.2022 г., които суми касаят
топлоснабден имот - апартамент =, находящ се в гр. С., с аб. № .;
2/ Ответникът М. С. Н.: сумата от 112,95 лв., представляваща дължима
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 19.04.2022 г. до
1
изплащане на вземането; сумата от 28,01 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
24.03.2022 г.; сумата от 1,13 лв., представляваща главница за дялово
разпределение през периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 19.04.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,33
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 24.03.2022 г., които суми касаят
топлоснабден имот - апартамент =, находящ се в гр. С., с аб. № .;
3/ Ответникът Н. С. Н.: сумата от 112,95 лв., представляваща дължима
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 19.04.2022 г. до
изплащане на вземането; сумата от 28,01 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
24.03.2022 г.; сумата от 1,13 лв., представляваща главница за дялово
разпределение през периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 19.04.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,33
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 24.03.2022 г., които суми касаят
топлоснабден имот - апартамент =, находящ се в гр. С., с аб. № .. Претендират
се и разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно действащите
през процесния период общи условия потребителят на топлинна енергия бил
длъжен да заплаща месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Посочва, че потребителят изпадал в забава и
дължал обезщетение в размер на законната лихва след изтичане на 45-дневен
срок от издаването на общата изравнителна фактура за съответния
отоплителен сезон.
2
Ответникът Д. С. Н. в срока по чл. 131 ГПК оспорва исковете при
възражения, че на 02.08.2019 г. е сключил договор за продажба на наследство,
в което били включени и съответните идеални части от правото му на
собственост върху процесния имот, поради което не следвало да е
легитимиран да отговаря за претендираните от ищеца суми. Релевира
възражение за настъпила погасителна давност и претендира разноски.
Ответникът Н. С. Н. е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, като
посочва, че е заплатил претендираната от него сума.
Ответникът М. С. Н. е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който
посочва, че не е давал съгласие за доставка на топлинна енергия и няма
достъп до процесния имот.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Видно от приетия по делото договор за покупко – продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ С. Н. В. и Е.П. Н.а са придобили при равни
квоти, съобразно презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС, собствеността върху
процесния имот - апартамент 63, находящ се в гр. С.. По делото не се спори, а
и видно от представените писмени доказателства С. Н. В. е починал на
18.07.2017 г., а Е.П. Н.а на 15.12.2017 г., като техни наследници по закон,
съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН, са тримата им синове – Д. Н., М. Н. и
Н. Н..
По делото е представен протокол за обявяване на саморъчно завещание с
рег. № .., както и препис от саморъчно завещание, съставено на 22.05.1997 г.
Видно от съдържанието на саморъчното завещание Е. Н.а е изявила воля за
след смъртта си цялото притежавано от нея движимо и недвижимо
имущество, пари и ценности, влогове и права да преминат в патримониума на
Д. С. Н.. Касае се за универсално /общо/ завещателно разпореждане по см. на
3
чл.16, ал.1 ЗН. Съгласно трайната съдебна практика /напр. Решение № .. по
гр.д. № 238/2012 г., ВКС, ІІ г.о., Решение № 698/08.06.2011 г. по гр.д. №
1281/2009 г., ВКС, I г.о. и др./ общото завещателно разпореждане по чл. 16,
ал.1 ЗН придава на лицето, в чиято полза е направено универсалното
завещание качеството на наследник, който измества от наследяване /на
цялото или на дробна част от него/ наследниците по закон, като
наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон.
Наследникът по закон наследява, само ако налично завещание не е породило
действието си. Обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 ЗН,
както и вписването на препис от обявеното саморъчно завещание, не са
условие да се породи вещноправното действие на завещанието, тъй като
вписването има само оповестително действие. Поради това съдът намира, че
по силата на завещателното разпореждане към момента на смъртта на Е. Н.а,
синът Д. е придобил собствеността върху притежаваните от нея ½ идеални
части от процесния апартамент. След смъртта на С. В. Н., ответниците са
придобили при равни квоти притежаваните от него ½ идеални части от
собствеността, следователно към процесния период ответниците са били
съсобственици на имота при квоти: 4/6 за Д. Н., 1/6 за М. Н. и 1/6 за Н. Н..
Представени са и договори за продажба на наследство, по силата на
които Д. Н. продава цялото си наследство, като обща съвкупност от права и
задължения, останали му от С. В. Н. и Е. Н.а на трето лице. Договорите обаче
са сключени на 02.08.2019 г., т.е. след процесния период, следователно са
неотносими към настоящото производство.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
4
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е
предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия. В този смисъл те са потребители, респ. клиенти на топлинна енергия
за битови нужди в имота през процесния период. Фактът кой фактически е
ползвал имота, в каквато насока са възраженията на ответника М. Н., е
ирелевантен към настоящия правен спор. Между страните е възникнало и
съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи
условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен
№ ..
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на „ФИРМА” ЕООД, съгласно представения протокол от общо
събрание на етажните собственици и сключения въз основа на тях договор от
5
2001 г. с топлинния счетоводител.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-
техническата експертиза, съгласно което процесният имот е бил
топлофициран и сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е
била присъединена към топлопреносната мрежа. Дяловото разпределение в
етажната собственост се е извършвало от „ФИРМА” ООД в качеството му на
подизпълнител на „ФИРМА“ ЕООД. През процесния период в имота на
ответника е имало 4 броя отоплителни тела, щранг – лира в банята и 1 бр.
водомери за топла вода. На 01.02.1998 г. е изключено отоплението на
стълбите. За исковия период ищецът е доставил реално топлинна енергия за
имота в общ размер на 906,24 лв., от които прогнозни суми по фактури
1438,15 лв. и сума за получаване 531,88 лв.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса
за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 4,52 лв.
/съобразно заключението на експертизата и предвид, че тя не е включена в
стойността на потребената топлинна енергия/. Съгласно разпоредбите на чл.
36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ДРУЖЕСТВО” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Видно от приетото по делото платежно нареждане, ответникът Н. Н. е
превел на ищеца цялата сума по претенцията спрямо него, включваща
дължими главници, мораторни и законни лихви за исковия период. Този факт
на погасяване на цялото задължение чрез плащане в хода на делото не се
оспорва от ищеца. Същият следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3
ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното
право. Поради правопогасяващия му ефект предявените срещу ответника Н.
Н. искове следва да се отхвърлят.
Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответника Д. Н. за
погасяване на претенциите по давност е частично основателно.
6
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело №3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е.
за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
подаване на исковата молба/заявлението - 19.04.2019 г., като се отчете обаче,
че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /,
т.е. преди 10.02.2019 г., или вземането за доставена ТЕ до 30.11.2018 г., като
непогасено по давност в случая е вземането за доставена ТЕ за периода
01.12.2018 г. - 30.04.2019 г., което е на стойност 851,18 лв. и вземането за
дялово разпределение за същия период в размер на 4,52 лв.
Ответниците са съсобственици на имота при квоти 4/6 идеални части за
Д. Н. и 1/6 идеална част за М. Н., както се посочи по - горе. Следователно
ответникът М. Н. дължи 151,04 лв. за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 0,75 лв. за дялово разпределение за периода
01.03.2019 г. – 30.04.2019 г. Ответникът Д. Н. от своя страна дължи 567,45 лв.
за доставена топлинна енергия за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2019 г., поради
7
частичната основателност на заявеното единствено от него правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност и 3,01 лв. за дялово
разпределение за същия период.
Доколкото установените размери надвишават претенциите към
ответника, исковете следва да се уважат в предявените размери, като следва
да се отхвърли единствено иска срещу М. Н. за заплащане на сума за дялово
разпределение до пълния предявен размер от 1,13 лв.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг.
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
12.07.2016 г., публикувани във в-к М.. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми
настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33,
ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите
/изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли месец
/31. 07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича
на последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14. 06.,
т. е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
8
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани,
изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по
общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма
как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е
ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за
него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да
се тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 -
дневният срок от издаването на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, или от 15.09 на съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода
15.09.2018 г. – 24.03.2022 г. възлиза на 112,03 лв.
По отношение на дължимото обезщетение за забава върху вземанията по
процесната обща фактура обаче следва да се съобрази и чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл. /, според който мораторна лихва не
се дължи за посочения период на извънредното положение. При съобразяване
на тази разпоредба и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че размерът на
лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода 15.09.2018 г.
- 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 24.03.2022 г. възлиза на 107,16 лв.
Ответникът М. Н. дължи лихва 17,86 лв. пропорционално на дела си в
съсобствеността. По отношение на ответника Д. Н. следва да се има предвид,
че лихва не се дължи върху погасената по давност главница /аргумент от чл.
119 ЗЗД/, с оглед на което дължи лихва 67,10 лв. пропорционално на дела си в
съсобствеността.
Следователно акцесорният иск срещу М. Н. следва да се уважи за сумата
17,86 лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер от 28,01 лв. и за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл. С оглед предявения размер искът за
мораторна лихва срещу Д. Н. следва да се уважи в цялост като се отхвърли за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
9
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорните претенции в тази част също се явяват
неоснователни.
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски съобразно размера на уважените претенции и размера на
претенциите, платени в хода на процеса в размер на 391,69 лв. за платена
държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците не са сторили разноски в производството
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С. Н., ЕГН ********** да заплати на „ДРУЖЕСТВО”
ЕАД, ЕИК . на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от
225,90 лв., представляваща дължима главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 19.04.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 56,02
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019 г. - 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. –
24.03.2022 г.; сумата от 2,26 лв., представляваща главница за дялово
разпределение през периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 19.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 261,13 лв. разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница на цена за доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. – 30.11.2018 г., иска за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. и
иска за сумата 0,66 лв. за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.05.2019 г. – 24.03.2022 г., които суми касаят
топлоснабден имот - апартамент =, находящ се в гр. С., с аб. № ..
ОСЪЖДА М. С. Н., ЕГН ********** да заплати на „ДРУЖЕСТВО”
10
ЕАД, ЕИК . на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от
112,95 лв., представляваща дължима главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 19.04.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 17,86
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019 г. - 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. –
24.03.2022 г.; сумата от 0,75 лв., представляваща главница за дялово
разпределение през периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 19.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 65,28 лв. разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 28,01 лв. и за периода от
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., иска за главница за дялово разпределение до
пълния предявен размер от 1,13 лв. и иска за сумата 0,33 лв. за обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. –
24.03.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот - апартамент =, находящ
се в гр. С., с аб. № .
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК . против Н. С.
Н., ЕГН ********** осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 112,95 лв., представляваща
дължима главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
19.04.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 28,01 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2019 г. до 24.03.2022 г.; сумата от 1,13 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение през периода от 01.03.2019
г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 19.04.2022 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 0,33 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 24.03.2022
г., които суми касаят топлоснабден имот - апартамент =, находящ се в гр. С., с
аб. № ., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА Н. С. Н., ЕГН ********** да заплати на „ДРУЖЕСТВО”
ЕАД, ЕИК . на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 65,28 лв. разноски по
делото.
11
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12