Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 02.03.2021 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА Н., като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 857/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 36, ал. 3 ЗА.

Делото е образувано по подадена искова молба на В.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** срещу В.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска признаването за установено, че ответникът дължи сумата от: 970 лева, главница – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, определено с протокол № 5/ 08.05.2019 г. на Съвета на АК Х.; ведно със законна лихва от подаването на заявлението на 12.08.2019 г., както и присъждане на съдебните разноски. Ищцата твърди, че е адвокат и е осъществила процесуално представителство на ответника по НАХД № 105/2018 г. на РС Е. П. във връзка с обжалване на наказателно постановление № 18-0262-000187/ 17.04.2018 г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Е.. Ищцата твърди, че е била упълномощена устно в съдебно заседание, но ответникът отказвал да й плати. За извършената правна работа е било определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство с протокол № 5/ 08.05.2019 г. на Съвета на АК Х. в размер на 970 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В.Б.С. е подал писмен отговор, в който оспорва предявения иск.  Твърди се, че за процесуално представителство на ищцата е било заплатено възнаграждение в размер на 600 лева на 26.04.2018 г. от трето лице Д. Й., която е осъществявала контакт между страните. Твърди се, че е налице злоупотреба с право от страна на ищцата, тъй като е заблудила АК Х., че не й е платено възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата поддържа предявените искове и моли за уважаването им. Претендират се съдебни разноски.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител адв. С. моли за отхвърляне на исковете. Претендират се съдебни разноски.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По ч. гр. д. № 667/2019 г. на РС Елин Пелин е била издадена заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 ГПК № 544/13.08.2019 г., с която е разпоредено длъжникът В.Б.С. да заплати на кредитора В.Д.Г. сумата от 970 лева, представляваща неизплатени от страна длъжника суми - определено адвокатско възнаграждение на основание чл. 36, ал. 3 ЗА с протоколи № 5/08.05.2019 г. и № 8/08.07.2019 г. на АК Х., ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 12.08.2019 г., както и направените разноски от 25 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на В.Б.С. на 22.08.2019 г., а на 27.08.2019 г. е подадено писмено възражение срещу заповедта. Заявителят е уведомен с указания по чл. 415, ал. 1 ГПК на 24.09.2019 г., че може да предяви иск за установяване на вземането си. На 23.10.2019 г. е постъпила исковата молба, по която е образувано настоящето дело.

С платежно нареждане от 26.04.2018 г., че Д. Ц. Й. превела на В.Д.Г. по сметка с IBAN ***ва с основание на превода „адвокатска такса ЕГН ********** тел **********“. Видно е от изисканите справки от „У. Б.“ АД, че В.Д.Г. има сметка с IBAN ***, като за периода от 01.04.2018 г. е 31.05.2018 г. е отразен вътрешно банков превод с вальор 26.04.2018 г. с наредител Д. Ц. Й. за сумата от 600 лева със същото основание на превода „адвокатска такса ЕГН ********** тел …..“.

Според препис извлечение от протокол № 5/08.05.2019 г. на Адвокатска колегия Х. с решение № 5 е било определено възнаграждение на адвокат В.Д.Г. в размер на 970 лева, изчислена на основа на Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет  и нейното изменение от 28.03.2004 г., тъй като решението на АС замества липсващия договор за правна защита и съдействие. Посочено е, че решението на АК Хасково е по подадена молба с вх. 58/20.03.2019 г. от адв. В.Д.Г., с която иска по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата да се определи възнаграждение за положен труд като пълномощник и процесуален представител на В.Б.С., ЕГН **********, с адрес: *** за процесуално представителство пред органи на МВР по БП; изготвяне на жалба срещу наказателно постановление 18-062-000187/ 17.04.2018 г. и процесуално представителство по АНД 105/2018 г. на РС Елин Пелин. Посочено е, че  предмет на обжалвания акт е наложено наказание – лишаване от правоуправление за срок от 2 години и глоба в размер на 2000 лева, като са определени: 300 лева за изготвяне и депозиране на жалба по чл. 18, ал. 1 от посочената Наредба; 370 лева за процесуално представителство по АНД 105/2018 г. на РС Елин Пелин по чл. 18, ал. 2 от същата наредба;  300 лева за обжалване на административно наказани извън случаите по ал. 2 на основание чл. 18, ал. 3 от същата наредба. Според препис извлечение от протокол № 8/08.07.2019 г. на Адвокатска колегия Х.с решение № 11 се допълва и изменя решение № 5 от протокол № 5/08.05.2019 г. на Адвокатска колегия Х., като се „определя възнаграждение на адвокат В.Д.Г., ЕГН **********, вписана в АК Х.дължимо от В.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, в размер на 970 лева, изчислена на основа на Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС и нейното изменени от 28.03.2004 г., тъй като решението на АС замества липсващия договор за правна защита и съдействие“.

Ответникът В.Б.С. подал жалба срещу адвокат В.Д.Г. до АК Х. с вх. № 7-Ж/28.08.2019 г. Ответникът В.Б.С. подал жалба до АК Х. с вх. № 8-Ж/28.08.2019 г. срещу решение № 5 от протокол № 5/08.05.2019 г. на Адвокатска колегия Х. и решение № 11 от протокол № 8/08.07.2019 г. на Адвокатска колегия Х.. Ответникът В.Б.С. подал жалба до Висш адвокатски съвет с вх. № 7-Ж-6/06.11.2019 г. срещу решение 11/14.10.2019 г. на Адвокатска колегия Х..

Според препис извлечение от протокол № 11/14.10.2019 г. на Адвокатска колегия Х. с решение № 11 се отказва да се образува дисциплинарно производство срещу адвокат В.Д.Г. жалба до АК Х. с вх. № 7-Ж/28.08.2019 г.

С решение от 08.11.2019 г. Висшият адвокатски съвет е оставил без разглеждане жалбата на В.Б.С. срещу решение № 5 от протокол № 5/08.05.2019 г. на Адвокатска колегия Х.и решение № 11 от протокол № 8/08.07.2019 г. на Адвокатска колегия Х., като е посочено, че решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

С решение от 31.01.2020 г. Висшият адвокатски съвет е оставил без уважение жалбата на В.Б.С. срещу решение № 11/14.10.2019 г. на Адвокатска колегия Х., като е посочено, че решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Представени са кореспонденции между ищцата В.Д.Г. и свидетелката Д.Ц. Й.. Изявленията в тях имат характера на частен документ, съдържащ изгодни факти, поради което същите не могат да бъдат служат като доказателства.

Според показанията на свидетеля В. В. А., същият бил шофьор на ищцата и твърди, че през май или април 2018 г. присъствал на среща между ищцата и ответника, на която било говорено да се заплати сумата от 1200 лева, ако се спечели дело. Съдът прецени показанията на свидетеля В. В. А. съобразно изискванията на чл. 172 ГПК с оглед обстоятелството, че твърди, че е шофьор на ищцата. Съдът намира, че показанията на свидетеля са недостатъчно конкретни и не се подкрепят от други доказателства, а по същество са неотносими към предявения иск. С оглед това съдът не кредитира показанията на свидетеля В. В. А..

Според показанията на свидетелката Д. Ц. Й. през април ответникът В.Б.С., който бил бивш неин съпруг, имал проблеми във връзка с отнемане на документи за употреба на алкохол. Свидетелката Й.във връзка с работата си като психиатър в ЦПЗ се познавала с ищцата, като знаела, че се занимава с такъв вид дела. По този случай свидетелката Й. се свързала с ищцата по телефона, както и си разменили имейли. По телефона ищцата казала на свидетелката Й., че дължимата сума е 600 лева. Свидетелката Й. поискала от ищцата банкова сметка, ***. Свидетелката Й. сочи, че не знае кога ответникът В.Б.С. се е срещал с ищцата, но според нея срещите им били в различни дни. Съдът прецени показанията на свидетелката Д.Ц. Й. съобразно изискванията на чл. 172 ГПК с оглед обстоятелството, че е бивша съпруга на ответника В.Б.С.. Съдът намира, че показанията на свидетелката Д. Ц.Й. са логични, конкретни и последователни, както и се подкрепят от писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове за съществуването на парично вземане, за което на ищеца е издадена заповед за изпълнение в заповедно производство на оснoвание чл. 410 от ГПК. Против последната е депозирано възражение в заповедното производство. В законоустановеният едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил настоящите установителни искове за съществуване на вземането си по чл. 422 ГПК.

С доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК е указано в тежест на ищцата да докаже основанието и размера на иска, като установи твърдените обстоятелства относно извършени адвокатски услуги по количество и качество, неплатени от ответника В.Б.С., определеното възнаграждение за това от АК Х., както и наличието на основание за плащане на сумата от 600 лева на 26.04.2018 г. от третото лице Д. Й.. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 Закона за адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. В разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата не е предвидено изискване за писмена форма на договора за правна защита и съдействие, от което следва, че същият може да бъде сключен и устно. Относно разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то същата касае уговарянето на размера на възнаграждението, а не урежда задължителна писмена форма на договора за правна защита и съдействие. В ал. 3 на чл. 36 е предвидено, че при липса на договор адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. В чл. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е регламентирано, че размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 е определено, че при липса на писмен договор размерът на възнаграждението се определя от адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата.

По същество ответникът не оспорва, че са извършени правни услуги от ищцата по изготвяне на жалба срещу наказателно постановление 18-062-000187/ 17.04.2018 г. и процесуално представителство по АНД 105/2018 г. на РС Е. П., но твърди, че за тях е било платено уговорено възнаграждение от 600 лева. В настоящия случай съдът приема, че страните са били в облигационни отношения по силата на договор за правна помощ и съдействие. По правната си същност този договор е такъв за поръчка, поради което на общо основание са приложими освен правилата на ЗАдв. и правилата на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Същественото в този договор е личността на довереника, тъй като задълженията му са „intuito personae“. По силата на постигнатото между страните съглашение доверителят възлага, а довереникът се задължава лично да извърши за сметка на доверителя определени правни действия. Конкретното съдържание на това задължение се обуславя от предмета на поръчката. В отклонение на общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно който възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги и за всяка инстанция – чл. 36, ал. 1 ЗА. 

По делото безспорно е установено, че В.Д.Г. е предоставила правни услуги на ответника В.Б.С. без между тях да е бил сключен писмен договор за правна помощ. С решение № 5 от протокол № 5/08.05.2019 г. на Адвокатска колегия Х. и решение № 11 от протокол № 8/08.07.2019 г. на Адвокатска колегия Х. е определено възнаграждение в размер на 970 лева, което ответникът да заплати. В случая е налице именно тази хипотеза, при която Законът за адвокатурата предвижда възможността липсващата воля на страните по договарянето за определяне на размера на адвокатското възнаграждение да бъде заместена само от адвокатския съвет, спазвайки размерите, определени в наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При липсата на изготвен писмен договор между страните не може да се приемат за доказани предварителните уговорки за евентуално дължимо адвокатско възнаграждение вкл. с участието на трето лице Д.Ц. Й..

            Установява се, че сумата от 600 лева е била платена на ищцата на 26.04.2018 г. Според чл. 73 ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В случая не са касае за незаместимо действие от доверителя-ответник. 

По изложените съображения съдът намира, че ответникът дължи сумата от 370 лева, като искът следва да се отхвърли  за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 970 лева като неоснователен.

В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лева за внесена дължима държавна такса и 300 лева за платено в брой адвокатско възнаграждение според договор за правна защита и съдействие от 25.06.2019 г.. Ищецът е направил разноски в съдебното производство в размер на 25 лева за дължима държавна такса (неправилно е внесена такса от 53 лева, тъй като цената на иска е 970 лева, а общата държавна такса от исковото и заповедното производство е 50 лева); 450 лева за платено в брой адвокатско възнаграждение според договор за правна защита и съдействие от 17.10.2019 г. Ответникът няма доказателства да е направил разноски в заповедното производство, а в исковото е заплатил сумите: 400 лева за платено в брой адвокатско възнаграждение според договор за правна защита и съдействие от 07.01.2020 г. Съобразно уважената част на исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 305,15 лева за направени разноски. Съобразно отхвърлената част на исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника сумата от 247,42 лева за направени разноски.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на В.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от: 370 лева, представляваща частично незаплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, определено с решение № 5 от протокол № 5/08.05.2019 г. на Адвокатска колегия Х. и решение № 11 от протокол № 8/08.07.2019 г. на Адвокатска колегия Х., ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 12.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 970 лева.

ОСЪЖДА, да заплати на В.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на В.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от: 305,15 лева за разноски съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА В.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на В.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 247,42 лева за разноски съобразно отхвърлената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: