Р Е
Ш Е Н
И Е № 19
гр. София, 15.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на седми
февруари две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря М.Б. и в присъствието на прокурора
…………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 113 по описа за 2016
година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
„Б.Д.” ЕАД, ЕИК ********* чрез пълномощника си юрк. И.К. е предявил срещу Н.Й.Н.
*** обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД – за
заплащане на сумата от 43 304.17 лева, от които :
- 31 698.64 лева, съставляващи просрочена
главница по договор за кредит за текущо потребление от 12.08.2014 год., сключен
между страните,
- 6 616.37 лева, съставляващи договорна лихва по
договора за кредит за периода от 25.09.2014 год. до 07.07.2016 год.,
- 17.51 лева, съставляващи санкционираща лихва по
договора за кредит за периода от 26.09.2014 год. до 25.12.2014 год.,
- 4 851.65 лева, съставляващи наказателна лихва
по договора за кредит за периода от 02.10.2014 год. до 07.07.2016 год. и
- 120 лева, съставляващи такси „разходи по изискуем
кредит” по договора за кредит,
ведно със ведно със законната лихва върху главницата
от 31 698.64 лева, считано от предявяване на исковете, 08.07.2016 год., до
окончателното й заплащане.
Претендират
се и направените по делото разноски, както и присъждане на възнаграждение по
реда на чл.78, ал.8 от ГПК.
Ищецът твърди, че между него и
ответника Н.Й.Н. бил сключен договор за текущо потребление от 12.08.2014 год., по силата на който банката
предоставила на кредитополучателя 32 000 лева със срок за издължаване 120
месеца, считано от датата на усвояването му /12.08.2014 год./. Падежът на ежемесечните вноски бил 25-то число на съответния месец.
Твърди се, че още на
25.09.2014 год. кредитополучателят преустановил изплащането на кредитните
вноски, като към 26.12.2014 год. просрочените такива били четири, което довело
до цялостната предсрочна изискуемост на кредита съгл. чл.19.2. от общите
условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление
/автоматично на 26.12.2014 год., при забава в плащанията на главница/лихва за
повече от 90 дни/.
Твърди се, че към момента на
предявяване на исковете задълженията на ответника по горния договор възлизали
на 43 304.17 лева, от които :
- 31 698.64 лева, съставляващи просрочена
главница,
- 6 616.37 лева, съставляващи договорна лихва за
периода от 25.09.2014 год. до 07.07.2016 год.,
- 17.51 лева, съставляващи санкционираща лихва за
периода от 26.09.2014 год. до 25.12.2014 год.,
- 4 851.65 лева, съставляващи наказателна лихва
за периода от 02.10.2014 год. до 07.07.2016 год. и
- 120 лева, съставляващи такса „разходи по изискуем
кредит” по договора за кредит – последната дължима при трансформирането на
договор за кредит в предсрочно изискуем съгл. приложение № 3 към тарифата на
банката.
Ответникът е оспорил
предявените искове по основание, като е навел довод, че не е бил уведомяван от
банката за обявения за предсрочно изискуем кредит.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал
допълнителна искова молба, с която е предявил при условията на евентуалност нов
иск срещу същия ответник – прибавяйки при условията на евентуалност ново
основание на иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, а именно – ако съдът
не приеме, че договорът за банков кредит е станал изцяло предсрочно изискуем по
реда на чл.19.2. от общите условия на банката за предоставяне на кредити за
текущо потребление /автоматично на 26.12.2014 год., при забава в плащанията на
главница/лихва за повече от 90 дни/, то да се приеме, че предсрочната
изискуемост е настъпила с връчването на преписа от и.м. на ответника /на
22.08.2016 год./.
С определение от 08.11.2016 год. съдът, като е приел,
че новият иск е предявен не по реда на чл.210 от ГПК, а едва с допълнителната
и.м. в срока по чл.372, ал.1 от ГПК, поради което производството по същия не
може впоследствие да бъде съединявано за общо разглеждане с първоначално
предявения, е отделил от производството по т.д. № 113/2016 год. на СОС така
предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, като същият е докладван на председателя на СОС, ТО за ново разпределение в
отделно исково производство. Исковото производство по новообразуваното дело
/т.д. № 181/2016 год. на СОС/ е било прекратено на осн. чл.129, ал.3 от ГПК с
влязло в сила определение от 02.12.2016 год.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното :
Видно от представените с и.м. договор за кредит за текущо
потребление от 12.08.2014 год., сключен между ищеца и ответника и общи условия /ОУ/
на „Б.Д.” ЕАД към 17.07.2014 год. за предоставяне на кредити за текущо
потребление, банката предоставила на Н.Й.Н. кредит в размер на 32 000
лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването му.
Падежът на ежемесечните вноски бил 25-то число на съответния месец. Съгласно
разпоредбата на чл.19.2. от ОУ, при забава в плащанията на главница/лихва за
повече от 90 дни целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем.
Ищецът не е представил
доказателства за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита по реда на чл.19.2. от общите условия – за нарочното му
изявление в този смисъл, отправено до кредитополучателя и достигнало до него.
Видно от заключението по
назначената съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, кредитът по договора за кредит за текущо
потребление бил усвоен изцяло на
12.08.2014 год.; за погасяването му била извършена /със закъснение/ само една
месечна вноска – от 02.09.2014 год. за сумата от 399.77 лева; към момента на
предявяване на исковете незаплатените задължения по договора възлизат на
следните суми :
- 31 698.64 лева, просрочена главница ;
- 6 616.38 лева, договорна лихва за периода от
25.09.2014 год. до 08.07.2016 год.;
- 8.66 лева, съставляващи санкционираща лихва за
периода от 25.08.2014 год. до 25.12.2014 год. и
- 4 860.46 лева, наказателна лихва за периода от 26.12.2014
год. до 08.07.2016 год.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи :
Предявеният иск е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Както е указано и с доклада по делото, с който е разпределена доказателствената тежест, ищецът не е сочил доказателства за главен факт от значение за спорното право – за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита – за нарочното му изявление в този смисъл, отправено до кредитополучателя и достигнало до него.
Съобразно приетото в т.18 на Тълкувателно решение №
4/2014 год. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени
обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Макар настоящите искове да са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, то по отношение на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита – изложено като основание на исковете в и.м., важи казаното по-горе – ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди предявяването на исковете, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Както бе посочено обаче, ищецът не твърди да е отправял такова изявление, поради което не установява настъпила преди предявяването на исковете предсрочна изискуемост – заявена като основание на същите. От изложеното следва, че ищецът не установява изискуемостта на вземанията си към ответника, поради което осъдителните искове следва да се отхвърлят като недоказани по основание.
Отново следва да се посочи – във връзка с позоваването
на пълномощника на ищеца на разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК в с.з. на
07.02.2017 год., че ако при условията на евентуалност се твърди, че кредитът е
станал изискуем на друго основание, не на изложеното в и.м. – не автоматично по
реда на чл.19.2. от общите условия на банката, а с нарочно волеизявление в този
смисъл, инкорпорирано в исковата молба и достигнало до ответника с връчването
на препис от същата, то горното съставлява нов иск, който вече е бил предявен
като евентуален с ДИМ в срока по чл.372, ал.1 от ГПК. Производството по този
иск – отделен за разглеждане в ново производство /т.д. № 181/2016 год. на СОС/
е било прекратено на осн. чл.129, ал.3 от ГПК с влязло в сила определение от
02.12.2016 год., поради което горните доводи не могат да се обсъждат в
настоящото производство.
Ответникът
не е претендирал разноски и такива не следва да му се присъждат на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.Д.” ЕАД, ЕИК ********* срещу Н.Й.Н. ***, с ЕГН **********, обективно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата
от 43 304.17 лева, от които :
- 31 698.64 лева, съставляващи просрочена
главница по договор за кредит за текущо потребление от 12.08.2014 год., сключен
между страните,
- 6 616.37 лева, съставляващи договорна лихва по
договора за кредит за периода от 25.09.2014 год. до 07.07.2016 год.,
- 17.51 лева, съставляващи санкционираща лихва по
договора за кредит за периода от 26.09.2014 год. до 25.12.2014 год.,
- 4 851.65 лева, съставляващи наказателна лихва
по договора за кредит за периода от 02.10.2014 год. до 07.07.2016 год. и
- 120 лева, съставляващи такси „разходи по изискуем
кредит” по договора за кредит,
ведно със ведно със законната лихва върху главницата
от 31 698.64 лева, считано от предявяване на исковете, 08.07.2016 год., до
окончателното й заплащане.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :