Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 23.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Десислава
Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №16850
по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №401581
от 08.05.2018г., постановено по гр.дело №38736/2017г. по описа на СРС, ГО, 150
с-в, е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че Ю.В.И. дължи на „Т.С.”
ЕАД: сумата от 1569,38 лева– главница, представляваща цена за потребена топлинна
енергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г.; 164,80 лева законна лихва за
забава за периода от 15.09.2015г. до 22.02.2017г.; 55,75 лева- сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г.;
11,69 лева законна лихва за забава за периода от 15.09.2015г. до 22.02.2017г.,
както и законната лихва върху главниците за периода от 27.02.2017г.- датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното и изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№11903/2017г на СРС, 150 състав,
като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски по делото в размер на 876,75 лв в исковото производство и 136,03
лева в заповедното производство.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.”ЕООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника. Жалбоподателят поддържа, че по делото липсвали убедителни
доказателства за наличието на облигационно правоотношение между страните и за
дължимостта на претендираните суми. Представените документи не били годни
доказателства в тази насока. Не било доказано реалното (действителното)
потребление на топлинна енергия. Ето
защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове –
отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор.
Третото
лице-помагач „Т.с.”ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено е по делото, че
процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така,
че ответникът е собственик на процесния
апартамент №12 в гр.София, ж.к.“*****, което обстоятелство се установява от
представените нотариални актове. Следователно ответникът се явява потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима
редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./.
Съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани
– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Ирелевантни са изложените от
жалбоподателя в тази връзка доводи относно валидността на връчването на
уведомлението за откриване на партида на негово име, тъй като същият е
потребител на топлинна енергия по силата на закона и в качеството си на
собственик на процесния имот.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също така въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, че делът на ответника за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. Т.е., доказана е по
несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника топлоенергия в
определено количество за исковия период. В този смисъл неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя, че не е било изчислявано реалното потребление на
топлинна енергия.
Неоснователни
са и доводите на жалбоподателя за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения. Доказателствената сила на счетоводните
книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален
свидетелстващ документ. Тя е производна, което следва от изискването,
установено в разпоредбата на чл. 182 от ГПК, те да бъдат редовни, т.е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на
документи, които доказват извършеното вписване. Редовността на счетоводните
книги, обаче, не се предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която
се позовава на тях. Евентуален пропуск на ответника да оспори редовността на
книгите, не ги прави редовни и в този смисъл ищецът не може да бъде освободен
от процесуалното си задължение да установи при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици. Ето
защо съдът не би могъл да основе
решението си само на едностранно съставените от ищеца фактури и извлечение от
сметка. Настоящият случай, обаче, не е такъв. По делото са събрани
доказателства – изравнителни сметки, документи за главен отчет и заключение на
вещо лице, въз основа които може да бъде извършена преценката, че извършените
от ищеца вписвания в счетоводните книги са достоверни.
Стойността на
доставената топлинна енергия за процесния период, както и размерът на
обезщетението за забава, са установени въз основа на заключението на вещото
лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с
оглед останалите данни по делото въззивният съд намира, че следва да бъде
кредитирано.
В този смисъл при
установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия
правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са
основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено в обжалваната му част.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 280,
ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №401581 от 08.05.2018г., постановено по гр.дело №38736/2017г.
по описа на СРС, ГО, 150 с-в.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач Т.с.”ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/