№ 1467
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330203186 по описа за 2022 година
и за да произнесе се съобрази със следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-001475 от 17.03.2022г.,
издадено от Н.А.Н.-Д. на длъжност Началник група в ОДМВР Пловдив,
сектор Пътна полиция Пловдив, упълномощен с Заповед № 317з-
7973/30.08.2021г., с което на ИВ. АТ. В. от гр.Х., обл.Пловдив, ЕГН
********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3, вр. чл.461, т.1 от КЗ е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за
нарушение по чл.483, ал.1, т.2 от КЗ.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост, както и че наложеното
с него наказание е несправедливо. Твърди се неизвършване на твърдяното в
НП нарушение. Представят се доводи по същество на искането, а именно че
при извършена проверка от органите на ПП Пловдив не е представил валидна
полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“. С жалбата се
представя твърдение за наличието на такава, сключена във Англия на дата
1
15.04.2021г. и валидна до 14.04.2022г. Прави искане за присъждане на
разноски.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява.
Представлява се от адв.Д.У., която поддържа искането за отмяна на
издаденото НП. Представя превод на сертификат за автомобилна застраховка
относно МПС собственост на жалбоподателя и управлявано в деня на
проверката, посочена в НП. В пледоарията си представи доводи в подкрепа
на искането за отмяна на НП. Прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна сектор Пътна полиция при ОДМВР Пловдив, редовно
призована не изпраща представител. С писмена молба-становище
придружаваща преписката се счита жалбата на И.В. за неоснователна и се
прави искане за потвърждаване на издаденото НП като правилно и
законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в
жалбата намери за установено следното от фактическа страна.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество.Разгледана по същество същата е основателна.
Атакуваното НП е издадено въз основа констатациите съдържащи се в
съставен на 12.02.2022г. от свидетел Д. Н. Ж. – полицейски служител, на
длъжност *** при група „03 Сигма“ към сектор „СПС“ Пловдив против
жалбоподателя за това, че на 12.02.2022г. около 17,15 часа в гр.Х.,
ул.“Генерал Гурко“ № 25 управлява лек автомобил Хонда Сивик с рег. №
**** – негова собственост, като: 1.Управлява собственият си лек автомобил
който е регистриран на негово име, за който няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност за 2022 г. и не
е регистриран на територията на Република България с което виновно е
нарушил чл.483, ал.1, т.23 от КЗ. Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя, който след запознаване със съдържанието на акта е
2
саморъчно вписал: Имам валидна английска застраховка до 20.ІV.2022г.
която ще представя. Актът е подписан от посочените в него лица. На датата
на съставянето на акта е връчен препис от акта на жалбоподателя, надлежно
удостоверено с разписка неразделна част от акта. При съставянето на АУАН
са били иззети СУМПС, контролен талон към него и СРМПС. На 14.02.2022г.
адресирано до началника на сектор Пътна полиция е представено писмено
възражение от жалбоподателя В., който заявява по отношение на съставен
АУАН че при проверката е установено наличие на застраховка ГО и моли да
му бъдат върнати документите иззети при проверката. Във връзка с
подаденото възражение е изготвена докладна записка от актосъставителят Д.
Н. Ж.. Съгласно докладната записка при проверката е представено ксерокс
копие за застраховка на застрахователно дружество „Admiral“ което
предизвикало съмнение в нейната достоверност и извършена проверка на
сайт: askMID.COM с въведени данни на регистрационния номер на
автомобила при което се е оказало, че няма валидна застраховка ГО за 2022г.
Съгласно докладната записка, тъй като представеното копие не отговаря на
истината е съставен АУАН по чл.483, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането.
С докладна записка от началник на група 03 СИГМА до началник сектор
СПС ОДМВР Пловдив с приложени копие на АУАН, възражение на
жалбоподателя И.В. и докладна записка на Д.Ж. е счетено че възражението е
неоснователно и следва да се издаде НП.
АНО също е приел възражението за неоснователно и на основание
констатациите в акта е издал атакуваното НП, с което е ангажирана
административната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.483,
ал.1, т.2 от КЗ и наложено административно наказание глоба в размер на 400
лева. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 05.04.2022г. Поради не
съгласие с посоченото като нарушение и наложеното административно
наказание, издаденото НП е обжалвано в срок пред Районен съд гр.Пловдив.
Разпитан в съдебно заседание като свидетел Д. Н. Ж. потвърди авторството на
съставения АУАН, като посочи че при проверка на жалбоподателя като водач
на МПС са констатирани нарушенията и му е съставен акт. Свидетелят
посочи, че на нарушителя е било разяснено че ако представи на следващия
ден валидна застраховка, то тогава ще му отпадне акта.
В хода на съдебното производство по делото се представи от адв.У. превод от
английски език на български език, на застрахователна полица издадена от
3
застрахователно дружество „Хавен иншурънс къмпани лимитед“ за сключена
застраховка изисквана от всяка страна на ЕС, Норвегия, Швейцария, Андора,
Исландия и Лихтенщай.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Описаното в НП нарушение е квалифицирано по чл.483, ал.1, т.2 от КЗ, която
норма въвежда задължението за сключване на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за всяко лице, което управлява моторно
превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република
България, когато няма валидна за територията на Република България
застраховка. Разпоредбата на ал.2 на същия член пояснява, че лицето по ал.1,
т.2 е длъжно да сключи гранична застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт, от който
влиза на територията на Република България. Анализът на текста показва, че
нормата е директно приложима само за МПС с регистрация в трета държава и
то при влизането на територията на Р.България, тъй като елемент от
обективния състав на нарушението е МПС-то да е регистрирано на
територията на Трета държава. Съгласно легалните дефиниции в пар.1, т.6 и
т.7 от допълнителните разпоредби на КЗ: т.6 „Държава членка“ е държава -
членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство и т.7. „Трета държава“ е
държава, която не е държава членка по смисъла на т.6. В конкретния случай,
процесното МПС е регистрирано във Великобритания и съответно е с
английски регистрационни табели. Към датата на констатиране на
нарушението 12.02.2022г. Великобритания не е държава членка на
европейския съюз, но същевременно е страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство. Следователно процесното МПС
не е от трета държава, а от държава – членка и изобщо не попада в
обективния обхват на горната разпоредба. Нещо повече, нормата на чл.483,
ал.4 изрично предвижда, че не се сключва договор за гранична застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторно превозно средство
от друга държава членка, каквато е била и Великобритания,т.е. в конкретния
случай за жалбоподателя по принцип не съществува материално-правното
задължение за сключване на застраховка ГО по отношение на конкретния
автомобил. Отделно от това се твърди от жалбоподателя,че за автомобила
има сключена валидна застраховка във Великобритания, което се
4
потвърждава и от представената застрахователна полица, видно от която
същата е със срок на валидност от 15.04.2021г. до 14.04.2022г., което
обстоятелство по принцип изключва на отделно основание и втория
обективен елемент от състава на горното нарушение, а именно за автомобила
да няма валидна за територията на Република България застраховка.
При това положение, съдът намира от правна страна на първо място, че
извършването на нарушението не е установено по несъмнен начин, и от
събраните доказателства следва, че съставът му не е реализиран от обективна
страна. На второ място, налице е неправилна квалификация на описаното
нарушение по горе-посочената правна норма, както и неправилно
интерпретирани от юридическа гледна точка факти от състава на
нарушението, които го обуславят, като неправилно е приложена нормата на
чл.483, ал.1, т.2 от КЗ по отношение на автомобил с регистрация в държава–
членка. Установените пороци в НП обуславят неговата незаконосъобразност
и налагат неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният е направил искане за присъждане на разноски в размер на 300
лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, пред настоящата инстанция. По делото е доказано
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в приложените Договори за правна защита и съдействие е удостоверено,
че възнаграждението е заплатено изцяло и в брой. По делото с молба е
направено възражение от административно-наказващия орган за
прекомерност и намаляване на разноските до минималния размер предвиден в
Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Размера на платеното възнаграждение е в
размер на 300 лева и съответства на разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. с чл.7,
ал.2, т.1 и ал.4 от Наредбата до посочения минимален размер за една
инстанция за административно-наказателни дела, който е в размер на 300
лева за всяка инстанция. Т.е. на жалбоподателя следва да се възстановят
разноски в размер на 300 лева. Разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН препраща
към тази на чл.143, ал.1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
5
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от
административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице,
от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР –
Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни средства.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1030-001475 от 17.03.2022г.,
издадено от Н.А.Н.-Д. на длъжност Началник група в ОДМВР Пловдив,
сектор Пътна полиция Пловдив, упълномощен с Заповед № 317з-
7973/30.08.2021г., с което на ИВ. АТ. В. от гр.Х., обл.Пловдив, ЕГН
********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3, вр. чл.461, т.1 от КЗ е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за
нарушение по чл.483, ал.1, т.2 от КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати на жалбоподателя ИВ. АТ. В. от
гр.Х., обл.Пловдив, ЕГН ********** сумата от 300 лв. представляващи
направени от същия разноски по водене на делото, за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на
гр.Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6