Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
гр.Разград, 10.08.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-РАЗГРАД, в открито съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлияна Цонева
с
участието на секретаря Пламена Михайлова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 30 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 149, ал. 5 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Постъпила
е жалба от Г. И. Т., ЕГН-********** от гр. Р., действаща чрез адв. М. М., АК-Разград, съдебен адрес:****, партер, Адвокатска кантора М. К., против Разрешение
за поставяне на метален гараж № 153 от 25.06.1996г., придружено със скица №
869/19.06.1996г., заверени от Главния архитект на Община-Разград и издадени в
полза на Н. Д. А., ЕГН-********** от гр. Р. Жалбоподателката предполага, че металният гараж е
незаконно изграден в югоизточната част на дворно място – общинска собственост.
Обосновава правен интерес от оспорването с факта, че е собственик на
самостоятелен обект в жилищна сграда, построена в същия общински имот, върху
който е поставен гаража, както и поради обстоятелството, че този гараж
ограничава достъпа до жилището й от улица „Г. С. Раковски”, тъй като е поставен
върху съществувала към 1996г. пътека за преминаване. По този начин се
ограничавало правото й на собственост и правото й на свободно преминаване и
достигане до жилището й. Поддържа съображения за нищожност на оспорения
административен акт и претендира за отмяната му, поради начална липса на
основание за издаването му, тъй като в района не е имало временно строителство
към 1996г., за чийто нужди да е поставен гаражът; допуснати съществени
нарушения на административно-процесуалните правила, тъй като административният
орган е следвало да съобрази всички факти и обстоятелства по чл. 11 от ЗАП
(отм.), приложим към датата на издаване на акта, респективно да уведоми всички
заинтересовани граждани по чл. 7, ал. 2 от ЗАП (отм.) за започналото
производство, което очевидно не е сторено; както и поради противоречие на акта
с целта на закона и превратно упражняване на власт при издаването му, тъй като
никакви потребности, свързани с организация и механизация на строителството не
са съществували към 19.06.1996г., касаещи строителство в процесния общински
имот и не е бил съобразен обществения интерес. В съдебно заседание
процесуалният представител на страната поддържа същите съображения. В повече
коментира, че не е конкретизирано и правното основание на издаденото разрешение
по чл. 120 от ППЗТСУ (Отм.), която разпоредба към датата на издаване на акта е
съдържала пет отделни алинеи. Ставало въпрос за разрешение за поставяне, а не
за строеж на временна постройка в хипотезата на ал.4, но дори и да се приеме
това правно основание – липсвало необходимото съгласие на собственика на имота,
заявено в писмена форма и то не можело да се замести със съгласието на лица,
притежаващи гаражи и самостоятелни обекти в жилищна сграда в същия имот. Счита,
че пороците на акта са особено съществени и водят до неговата нищожност.
Претендира за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски, съобразно
представения Списък.
Ответникът по жалбата Главен архитект на
Община-Разград представя Писмена защита
вх.№ 503/27.03.2023г., в която поддържа съображения за недопустимост на жалбата
поради липса на процесуална легитимация на жалбоподателката Г. И. Т. да оспорва
акта - предмет на производството и липса на правен интерес от това оспорване.
Заинтересованата страна Н. Д. А., ЕГН-********** от гр.Р., също представя Писмен
отговор вх.№ 438/10.03.2023г., като оспорва жалбата по съображения, че липсват
заявените основания за нищожност на акта. Твърди, че разрешението придобива
устройствен статут, тъй като Общината самостоятелно определя местата за
поставяне на преместваеми обекти върху земя, която е общинска собственост. За
поставянето на гаража били уведомени и са дали съгласието си заинтересованите
лица – собственици на масивни гаражи в южната част на жилищната кооперация, с
което бил спазен обществения интерес. Твърди, че гаражът не е трайно прикрепен
към земята, а върху бетонна плоча, 1/3 във въздуха и е над въпросната пътечка,
което позволявало преминаването под гаража. По-късно горната част на пътечката
била затворена по желание на собствениците на гаражи с цел избягване на
мръсотия и разнасяне на зарази от пространството, което се било превърнало в
сметище от фекалии. Счита, че срещу него и семейството му е подета кампания от
жалбоподателката и брат й, 27 години след поставянето на гаража, като
безпричинно изтъкват неоснователни факти. Твърди, че жалбоподателката, макар и
собственик на имот в процесната кооперация, от 30 години не живее на адреса в
кооперацията и рядко посещава жилището си. В съдебно заседание чрез своя
процесуален представител – съпруга Е. А., поддържа същите съображения, като
твърди, че става въпрос за сплетни и излишни разправии.
Окръжна прокуратура
– Разград, редовно уведомена не участва в съдебното производство и не ангажира
становище по случая.
Административен съд - Разград, след преценка на
събраните по делото доказателства и съобразно доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Г. И. Т. е собственик на
Самостоятелен обект в сграда (жилищна кооперация „Зорница“), а именно
апартамент № **, с идентификатор
61710.502.6389.1.10 по КККР на град Разград, находящ се в гр. Р., ул. *** № **, вход *, етаж *
- трети жилищен етаж, съгласно НА за дарение на недвижим имот № 16, том 4,
рег.№ 4552, дело № 567 от 08.07.2014г. по описа на нотариус Р. И. - рег.№ 378
на Нотариалната камара, с район на действие – РС - Разград.
Сградата се намира в поземлен
имот - собственост на Община-Разград, с
идентификатор 61710.502.6389 по КККР на гр. Разград, за който е отреден парцел
I „Жилищно строителство“ в кв. 29.
В същия поземлен имот е
монтиран от Н. Д. А. метален гараж с размери 2,60/5,00 м, в близост до жилищна
кооперация „Зорница“. Монтирането на гаража е извършено въз основа на
оспорваното Разрешение за поставяне № 153 от 26.06.1996 год., издадено на
основание чл. 120 от ППЗТСУ (Отм., действалата редакция от ДВ бр. 2/05.01.1996
год.), придружено със Скица № 869/19.06.1996 год., заверени от Главния архитект
на Община - Разград и издадени по молба вх.№ 94 Н 35 от 25.06.1996г. на
заинтересования А. Към молбата е приложена писмена Декларация от лицата М. С.,
Н. С., П. Б., С. М., Д. Б. и И. А., в качеството им на собственици на масивни
гаражи в южната част на жилищна кооперация „Зорница“, с която изразили писмено
съгласие за поставянето на металния гараж на Н. А. (живущ в същата кооперация),
като поставянето се извърши на същата площадка, максимално в източна посока.
Според заключението вх.№
1096/05.07.2023г. на назначената по делото съдебно-техническа експертиза,
изготвено въз основа на оглед на място и документална проверка в
Община-Разград, спорният обект представлява
временна постройка - метален преместваем гараж, монтиран върху
покривната плоча на полуподземните гаражи в УПИ I „Жилищно строителство" в
кв. 29 по плана на гр. Разград. Част от него, с дължина от 1,70 м, е
разположена конзолно. Указанията за монтиране на гаража са поставени върху
скица - копие от регулационния план на гр. Разград от 1971 год., одобрен със
Заповеди № 1012 и № 1013 от 31.12.1971 год. на Министъра на Министерството на
архитектурата и благоустройството.
Сега действащият за тази територия
Подробен устройствен план на гр.Разград е застроително - регулационен план,
одобрен със Заповед № 1244 от 04.12.1997 год. на Кмета на Община-Разград.
Според този план е запазен пешеходният достъп между ул. „Георги Сава
Раковски" и ул. „Панайот Волов". Отразени са съществуващите:
пететажна жилищна сграда и полуподземни гаражи. За металния гараж не е
предвиден постоянен градоустройствен статут. Експертизата констатира, че
поставеният гараж ограничава пешеходния достъп по полуразрушеното стълбище до
жилищната сграда, в която се намира жилището на жалбоподателката откъм ул.
„Георги Сава Раковски".
Според експертното заключение
не са установени отклонения при поставянето/изграждането на процесния обект,
съобразно действалите към този момент правила и нормативи за изпълнението му. В
разрешението за поставяне на гаража не е отбелязан срокът на ползването му.
Уточнява, че устройствените показатели - плътност на застрояване, коефициент на
интензивност на застрояване, минималната свободна дворна площ, минимална задължително
озеленена площ, начина и характера на застрояване (свободно или свързано,
височината на сградите на основното застрояване - ниско, средно или високо),
линиите на застрояване и др., са въведени като задължителен елемент за
подробните устройствени планове (ПУП) след влизане в сила на Наредба № 8 от
14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.
При разпита в съдебно заседание
вещото лице уточнява, че става въпрос за временна постройка по чл. 120, ал. 4
от отменения ППЗТСУ. Тогава такъв бил редът за поставяне на временни гаражи, за
да се отговори на нуждите на общественото, когато изведнъж автомобилите станали
много. Някои си получили постоянен статут и си плащали данъците за тях.
Конкретно за процесния гараж
експертизата констатира, че не са провеждани последващи административни
процедури за установяване на постоянен градоустройствен статут на обекта по
реда на § 6а от ППЗТСУ (отм.), § 50а, ал. 3 и сл. ПР ЗТСУ (отм.) във връзка с
чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), в хипотезата на временна постройка.
Разпитаната по делото
свидетелката Г. Х. Б. твърди, че от 1983г. живее в блок „Зорница“. Процесният
гараж бил поставен в задния двор на този блок, на площадката, където се
намирали и техните гаражи. Спомня си, когато междусъседски се обсъждал въпросът
за поставяне на този гараж и със съпруга си Д. Б. дали съгласието си да го има.
Твърди, че много години се ползва гаражът и не са имали проблеми с това.
Обяснява, че мястото е една тераса, на която има гаражи. Входът е откъм ул. “Панайот
Волов“, излиза се на площадката и там е монтиран гаражът. Няма спомен да е
имало пътека около гаража.
Във връзка със заявени
неудобства от поставянето на този гараж, е водена преписка в Община-Разград по
жалба вх.№ 156/02.11.2022г. на Г. И. Т. и П. И. Т., като при извършената
проверка на терен са констатирани същите обстоятелства, описани по-горе,
онагледени и със снимков материал относно състоянието на обекта към
04.11.2022г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна
страна Административен съд-Разград прецени следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол. Като собственик на жилище в общинския
имот, в който се намира и процесният метален гараж, Г. И. Т. обосновава личен,
пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на Разрешението за поставяне
на гаража. Административният акт създава права на трето лице – заинтересования
Н. Д. А., в полза на когото е разрешено поставянето на гаража, а от това
действие жалбоподателката твърди, че към момента търпи вреди, изразяващи се в
ограничаване достъпа до жилището й от улица „Г. С. Раковски”. В тази връзка
следва да се приеме, че има право да поиска от съда да прогласи нищожността на
акта, който я уврежда, като съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК това искане не е ограничено
със срок. Аргументи в подкрепа на горното съдът извлича от Тълкувателно решение
№ 3 от 16.04.2013 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ВАС.
Няма легална дефиниция кога един административен акт
е нищожен, но както в съдебната практика, така и в доктрината се приема, че
нищожен е този акт, който е издаден от некомпетентен орган, в ненадлежна
писмена форма или при допуснати особено тежки нарушения на материалния и
процесуален закон, поради които той е лишен от законово основание или
последиците от неговото изпълнение са нетърпими за правовия ред. Следователно
не всяко нарушение на законовите изисквания води до нищожност на издадения акт.
В казуса не се доказаха такива нарушения, които по своя характер да съставляват
основания, обуславящи нищожност на оспореното Разрешение за поставяне на
метален гараж № 153 от 25.06.1996г., придружено със скица № 869/19.06.1996г.,
заверени от Главния архитект на Община-Разград.
Оспореният акт е издаден при условията и по реда на ЗТСУ (отм.) и
ППЗТСУ (отм.), като преценката за действителност следва да се направи
съобразно действалите към издаването на акта разпоредби, по арг. на чл. 142,
ал. 1 от АПК.
Процесното
Разрешение е издадено от орган, овластен за
това, в пределите на неговата компетентност, а именно от Главния
архитект на Община-Разград, в качеството му на териториално компетентен
административен орган по смисъла на чл. 120,
ал. 4 от ППЗТСУ (Отм.) в приложимата редакция от ДВ, бр. 2 от 05.01.1996г.
Актът е писмен и съдържа текстова и графична част, а в обстоятелствената част
на Разрешението са посочени правните и фактически основания за издаването му.
Не са налице и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при които би се стигнало до друго
решение на административния орган. Разпоредбата на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (Отм., редакция от ДВ бр. 2/05.01.1996 год.),
регламентира изключение от общото правило за поставяне на временни постройки, с
оглед на временно възникнала нужда, вкл. в държавни, в общински или в чужди
имоти със съгласието на съответния собственик, изразено в
писмено заявление до службата при общината. Доколкото процесният метален гараж
е монтиран върху покривната
плоча на полуподземните гаражи в общинския УПИ I „Жилищно строителство",
то съвсем резонно за поставянето е било изискано, респ. дадено съгласието на
заинтересованите лица с частен интерес, каквито са собствениците на масивни
гаражи в южната част на жилищна кооперация „Зорница“. В този смисъл, не е било
нарушено и изискването на чл. 7, ал. 2 от ЗАП (Отм.) за уведомяване на заинтересованите лица, въпреки че прилагането на
специалната разпоредба на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (Отм.) изключва приложението
на общия закон.
Не се доказаха и тежки противоречия с
материалноправните разпоредби, които правят последиците от издадения акт
нетърпими за правовия ред.
Принципно противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност,
когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма,
когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с
такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от
никой орган. В случая посочените условия не са изпълнени, като оспореното
Разрешение е издадено на предвидено в закона основание и при отсъствие на
особено тежки нарушения на материалноправни разпоредби, засягащи изискванията
за валидност на административния акт.
Както се установи от заключението на назначената съдебно-техническа
експертиза, поставянето/изграждането
на процесния метален гараж е било съобразено с действалите към този момент
правила и нормативи за изпълнението му. ППЗТСУ (Отм.) не е налагал
изискване за вида на временната постройка и нейната конструкция, а е определял
градоустройственият й статут като "временна". Тоест, постройката в този режим
е могла да бъде както върху носеща конструкция - колони, греди, плочи и тухлени
стени, така и сглобяема. Начинът на
изпълнението не е бил определящ за статута й по закон. По своето предназначение
гаражът не покрива и характеристиките на преместваем обект, тъй като не е сред
видовете обекти, изброени в разпоредбата на чл. 120, ал. 5 от ППЗТСУ (отм.) -
обект за търговски и други обслужващи дейности - маса, павилион, кабина или др.
Разрешението за поставяне на гаража е издадено на посоченото в акта правно основание относимо
за временните постройки и има своята законова опора.
Не е налице и превратно упражняване на власт, тъй
като с оглед предизвикваните правни последици се преследва допустима от закона
цел.
С оглед временния характер на
спорния обект, поставянето му не е имало за цел да ограничи предвидения от ЗРП
на гр. Разград пешеходен достъп между ул.“Г.С.Раковски“ и ул.“Панайот Волов“.
Обстоятелствата, свързани с продължаващото ползване на обекта, предвид, че не е
бил определен специален срок за ползване на гаража, както и липсата на
своевременно проведена процедура за установяване на постоянен градоустройствен
статут, не са релевантни за преценката за законосъобразност на оспорвания
административен към момента на издаването му, тъй както не променят
съществуващото към този момент правно положение. Не заличават с обратна сила
релевантните за издаване на Разрешението факти, а обуславят занапред
последиците, свързани с временния статут на обекта.
По изложените съображения
Административен съд-Разград приема, че липсват основания за обявяване на нищожност
на оспорения административен акт, поради което оспорването следва да бъде
отхвърлено.
При този изход на делото
претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски се явява
неоснователна, а ответната страна, както и заинтересованата страна не са
претендирали заплащане на такива.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Разград
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Разрешение за поставяне
на метален гараж № 153 от 25.06.1996г., придружено със скица №
869/19.06.1996г., заверени от Главния архитект на Община-Разград и издадени в
полза на Н. Д. А., ЕГН-********** от гр. Р.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.