Р
Е Ш Е Н И Е № 260304 / 13.10.2020г.
гр.
П., 13.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3743 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу Л.Н., с
която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 1 672,97 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2016 г. до
30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***, с абонатен № ***, законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 28.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 203,93 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.10.2016 г. до 14.11.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 8429/2018
г. по описа на Районен съд – П., ГО е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК от 29.11.2018 г.
Ищецът твърди, че между него и
ответницата, в качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди,
съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/
на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната
страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният
недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите
условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота
на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия
период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с
изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението
си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата,
като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на
предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
В съдебно заседание поддържа така
предявените искове. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответницата – адв. И.В. оспорва
предявените искове по основание и размер с твърдението, че ответницата не е
собственик, нито ползвател на процесния имот. Оспорва доставката на топлинна
енергия през процесния период и начина на формиране на сумите, както и
обстоятелството същите да са резултат от извършен в жилището реален отчет. С
тези съображения, поддържавни и в открито заседание, отправя искане за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от
публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата
молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с
това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са
спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които
ищецът носи доказателствена тежест.
Във връзка с първата материална
предпоставка ищецът е представил единствено копие от нотариален акт № 12, т. 1,
рег. № 550, дело № 11/2018 г. на нот. Р. М., от който се установява, че на
19.01.2018 г. ответницата Л.Н.Б. и трети за процеса лица – К. С.Н. и Н. С. Н.
са дарили на А. Н. С. (внук на ответницата и син на единия от дарителите)
процесния апартамент, находящ се на ул. „“, като дарителят Н. Н. си е запазил
пожизнено правото на ползване върху недвижимия имот. Видно от отразеното в
заключителната част от нотариалния акт, при изготвянето на същия като
документи, установяващи правото на собственост, са били представени Договор за
покупко-продажба на жилище, сключен на 03.03.1981 г. по реда на чл. 117 ЗТСУ и
удостоверение за наследници, издадено въз основа на акт за смърт от 19.09.1983
г.
В съответствие с правомощията си по чл.
7 и чл. 8 ГПК съдът е издал на ищеца поисканото от него съдебно удостоверение,
чрез което да се снабди с цитирания в нотариалния акт договор, сключен по реда
на ЗТСУ. Въпреки предоставената процесуална възможност за ангажиране на
доказателства за съответните правно релевантни факти чрез и обстоятелството, че
делото е било отложено с цел снабдяване с посоченото доказателство, същото не е
било представено по делото. Не се сочат други доказателства, при съвкупната
преценка на които би могъл да се направи несъмнен и категоричен извод за съществуващо
в полза на ответника право на собственост или право на ползване, обуславящо в
исковия период качеството му „потребител на топлинна енергия“. Отразеното в
нотариалния акт индицира, че преди прехвърлянето му през 2018 г. имотът е бил
съсобствен между ответницата и трети лица, но няма никакви доказателства (напр.
удостоверения за наследници, декларация по чл. 14 ЗМДТ, акт за граждански брак
и други), чрез които да се установява по несъмнен начин на какво основание е
възникнала съсобствеността, нейния режим, квотите на съсобственост и др.
Произтичащото от принципа на служебното
начало в гражданския процес задължение на съда за съдействие на страните за
изясняване на делото, не означава да съдът да осъществи вместо страната
собствените ѝ процесуални адължения във връзка с доказателствената тежест.
В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното
субективно материално право и изрично указани ѝ от съда, съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита
неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за
несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право. Тази
процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и
неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в
този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.).
Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт – съществуващо в полза на
ответника право на собственост или друго вещно право върху процесния имот, за
неосъществил се.
Ето защо, съдът приема, че предявените
искове се явяват недоказани по своето основание – поради липсата на първата и
основна предпоставка за уважаването им – съществуването на облигационно
правоотношение между страните, поради което подлежат на отхвърляне, което прави
ненеобходимо обсъждането на останалите наведени доводи в отговора на исковата
молба, съответно на събраните в тази насока доказателства – експертни
заключения.
По
разноските:
При този изход на спора по силата на чл.
78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът, но същият е бил представляван
от особен представител и не е сторил такива.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация-П.“
АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ срещу Л.Н.Б., ЕГН **********
***, обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че в полза на „Топлофикация П.“
АД съществува изискуемо вземане срещу Л.Н.Б. за сумата от 1 672,97 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***, с абонатен № ***, законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 28.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 203,93 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.10.2016 г. до 14.11.2018 г., за които суми по ч. гр. дело №
08429/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО е издадена Заповед за изпълнение
на парични задължения по чл. 410 ГПК от 29.11.2018 г., като неоснователни
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________