МОТИВИ ПО Н.О.Х.Д. 3370/2010г. ПО ОПИСА НА СГС, НО, 10 СЪСТАВ

 

От Софийска градска прокуратура е внесен обвинителен акт по обвинението на И.Г.М. и П.М.С.  за извършено от тях престъпление по чл.199, ал.1 ,т.3, пр.2 и т.4 вр с чл.198,ал.1 ,пр.1 вр с  чл.20, ал.2 вр. с чл. 29, ал.1, б.”б” от НК (  а за П.С. – и във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК) за това,че на 01.11.2010 г. около 21.40ч. в гр.С., до ул."К.Ф." в коритото на река "В." като в съучастие помежду си, като извършители, отнели чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка "Нокия", модел "2330" на стойност 72 лв.; 1 бр. карта за ГТ за един месец на стойност 25 лв.; 1 бр. златен пръстен 14 гр., 14 карата на стойност 700 лв.; 1 бр. часовник механичен марка "Сейко" на стойност 80 лв., всичко на обща стойност 887 лв. от владението на П.С.М. с намерение противозаконно да ги присвоят като са употребили за това сила - С. нанесъл удар с юмрук в областта на лицето и тялото на М., след което пострадалият паднал в коритото на реката и там двамата подсъдими му отнели инкриминираните вещи, като по време на деянието му причинили средна телесна повреда изразяваща се в: 1) контузия на мозъка, осъществяваща постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота и 2) хематом на лявата поясна област и хематом в седалищната област осъществяващи признака тайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, като и за двамата подсъдими деянието било извършено при условията  на опасен рецидив.

Пред настоящия съдебен състав производството е по диференцираната процедура, предвидена в гл. ХХVІІ от НПК, поради изразено и от двамата подсъдими самопризнание по чл. 371, т.2 от НПК и съгласие да не се събират доказателства за фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. От съда е постановено определение по чл.372, ал.4 от НПК, в което са възприети констатации, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от доказателствата, събрани в досъдебното производство.

Прокурорът поддържа обвинението, изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин. По отношение на наказанията се предлага индивидуализирането им за всеки един от подсъдимите в размер на по 10 години лишаване от свобода.

В производството пред съда пострадалият от престъплението е упражнил правото си поиска от съда да се конституира, като частен обвинител и граждански ищец. Това искане е уважено с протоколно определение  от 02.11.2011г. , като е приет на осн. чл.45 от ЗЗД за съвместно разглеждане граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 7000 лева. Гражданският ищец и частен обвинител участва в производството с упълномощен повереник. При пренията от името на частното обвинение се пледира гражданският иск да бъде уважен изцяло. 

Защитата на подсъдимите моли съдът да наложи по-леки наказания с оглед изразената от подсъдимите критичност към случая. По отношение на гражданския иск се изразява становище, че не е доказан и следва да се остави без уважение.

В с.з. подсъдимите не дават обяснения с оглед постановеното определение по чл.327, ал.4 от НПК и констатациите на съда, че няма да събира доказателства. В последната си дума изразяват съжаление за случая и молят за определянето на по-леко наказание.

Съдът,след като взе предвид становищата на страните,въз основа на събраните доказателства,които обсъди поотделно и в съвкупност,намира за установено следното.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

 

Подсъдимият И.Г.М. е български гражданин, роден на *** ***, с  ЕГН: **********,*** 25, осъждан, неженен, неграмотен, с постоянен адрес: гр.С., ул."Л." № **.

Подсъдимият П.М.С. е български гражданин, роден на *** *** ЕГН: **********,*** 4, неженен, с основно образование, безработен, с постоянен адрес: гр.С., ул." М. Б." **.

Към  инкриминираната дата подсъдимият М.  е осъждан два пъти, както следва:

Първото осъждане се обуславя от деяния, извършени при реална съвкупност, за които са постановени  съдебни актове, както следва:  по НОХД И- 1344/2006г.  за деяние по чл.325, ал.2 от НК, извършено на 12.05.2006г., в сила на 05.12.2005г., с което  е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години ; по НОХД  9341/2006г. за деяние по чл.198, ал.1 от НК, извършено на 24.12.2005г., в сила на 27.04.2007г. , за което  е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от три години;

Второто осъждане е свързано със съдебен акт, постановен по НОХД 8792/2007г. по описа на СРС, за деяние по чл.195, ал.1, т.3 от НК, извършено на 01.05.2007г. с протоколно определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 22.12.2007г. С този съдебен  акт на основание чл.68, ал.1 от НК са приведени в изпълнение съдебните актове от съвкупността по първото осъждане. Видно е, че деянието по НОХД 8792/2007г. на СРС, е извършено след влизане в сила на един от съдебните актове, които са постановени по посочената по-горе съвкупност от престъпления. В този смисъл са изпълнени задължителните указания, дадени в Постановление № 2 на Пленума на ВС от 27-29.04.1970г. относно правилата за определянето на рецидивната престъпност – само и единствено в случаите, когато е неприложима разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК.

Така наказанията „лишаване от свобода” са били изтърпени, както следва: по първото осъждане – на 09.04.2009г., а по второто осъждане – в  периода от 09.04.2009г. до 07.08.2009г. ( справка от ГДИН на л. 40 от съдебното производство), т.е. преди изтичането на сроковете по чл.30 от НК.

Към момента на деянието подсъдимият П.М.С. съобразно приложените доказателства за съдимостта му е осъждан четири пъти, както следва:

І осъждане – С определение на СРС по НОХД 10922/01г., влязла в сила на 07.06.2003г. за престъпление по чл. 198, ал.1 от НК, като му налага наказание ЛОС за срок от три години, С определение на СРС по НОХД 8418/05г., влязла в сила на 12.05.2006г. за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр. Чл.194, ал.1, вр. Чл.20, ал.2 от НК, като му налага наказание ЛОС за срок от три месеца;

ІІ осъждане: С определение на СРС по НОХД 826/07г., влязла в сила на 28.04.2007г. за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. Чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.А и б. „Б” вр. чл.20, ал.2 от НК, като му налага наказание ЛОС за срок от осем месеца;

С определение на СГС по НОХД 101/07г., влязла в сила на 22.12.2007г. за престъпление по чл. 199, ал.1, т.З, пр.2 и т.4 вр. Чл.198, ал.1, вр. Чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, като му налага наказание ЛОС за срок от четири години и осем месеца;

С определение на СГС по НОХД 776/08г., влязла в сила на 28.11.2008г. за престъпление по чл. 199, ал.1, т.З, пр.2 и т.4 вр. Чл.198, ал.1, вр. Чл.29, ал.1, б.А и б.Б, вр. Чл. 20, ал.2 от НК, като му налага наказание ЛОС за срок от четири години;

С определение на СГС по НОХД 500/07г., влязла в сила на 18.12.2008г. за престъпление по чл. 199, ал.1, т.З, пр.2 и т.4 вр. Чл.198, ал.1, вр. Чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, като му налага наказание ЛОС за срок от четири години;

С определение на СГС по НОХД 2239/07г., влязла в сила на 25.03.2009г. за престъпление по чл. 199, ал.1, т.З, пр.2 и т.4 вр. Чл.198, ал.1, вр. Чл.29, ал. 1, б.А и б.Б от НК, като му налага наказание ЛОС за срок от четири години;

Поради наличието на предпоставките за определяне на едно общо наказание по така цитираните съдебни актове, те са включени в една обща група по второто осъждане на С..

Наказанията „лишаване от свобода” по първото и второто осъждане са изтърпени на 06.06.2006г. Считано от тази дата, срокът по чл.30 от НК изтича на 06.06.2011г., т.е. към момента на деянието – 01.11.2010г. липсват отрицателни предпоставки за прилагане на правилата по чл.29 от НК.

         Всички деяния, за които са постановени горепосочените съдебни актове  от второто осъждане са извършени в периода от 20.04.2004г. до 30.07.2006г., т.е. след влизане в сила на съдебен акт от съвкупността  по първото осъждане  (07.06.2003г.).

ІІІ осъждане - с определение на СГС по НОХД 1782/09г., влязла в сила на 01.07.2009г. за престъпление по чл. 199, ал.1, т.З, пр.2 и т.4 вр. Чл.198, ал.1, вр. Чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, като му налага наказание ЛОС за срок от четири години;

Деянието е извършено на  24.08.2007г., след влизане в сила на съдебен, акт, включен в съвкупността по второто осъждане ( по НОХД 826/2007г., в сила на 28.04.2007г. 

ІV осъждане - по НОХД 4761/98г. по описа на СРС за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, извършено на 29.04.1996г. със съдебен акт, влязъл в сила на 25.03.1999г. на три месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години. Съдебният акт е влязъл в сила преди извършването на деяние по НОХД 10 922/2001г.)

Наказанието „лишаване от свобода” по третото осъждане е изтърпяно  на 11.10.2010г. ( л.105 от ДП), а по четвъртото осъждане – на 06.06.2006г., т.е. деянието, за което се провежда настоящото наказателно производство е извършено преди изтичане на сроковете по чл.30 от НК.

 За четвъртото осъждане (по НОХД 4761/98г. по описа на СРС, НК) не е имало съответно обвинение във внесения обвинителен акт, тъй като този съдебен акт не е описан в актовете на органите на досъдебното производство, поради което съдът обсъди този аспект от съдимостта на подс. С. на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства, а в диспозитива на присъдата възприе фактическите и юридическите рамки на обвинението, така, както са очертани в обвинителния акт. Въпросът с броя на осъжданията на подс. С. ( три или четири) във всички случаи, независимо от неговия отговор, не оказва влияние върху крайния извод за правната квалификация на деянието, тъй като за съставомерността на деянието във връзка с чл.29, ал.1 б.”б” от НК е достатъчно деецът да е осъждан два пъти за умишлени престъпления от общ характер, за което да му е наложено наказание лишаване от свобода и изпълнението за поне едно от тях да не е отложено по чл.66 от НК. В конкретния случай е било отложено само наказанието, определено по НОХД 4761/98г. по описа на СРС, НК. 

С оглед постановеното определение по чл.372, ал.4 от НПК съдът възприе тази фактическа обстановка, която е описана в обвинителния акт, като счете, тя се основава на правилна интерпретация на доказателствения материал от досъдебното производство ( с частично изключение, толкова, доколкото не са описани съставомерни обстоятелства относно  правния статус на подс. С., доколкото в обема на обвинението не са включени вещи, които са били предмет на престъпление и доколкото при описанието на фактите не е описана цялата интензивност на принудата, така, както е установена от доказателствата по делото).

От фактическа страна е установено, че на 01.11.2010г. св.П.С.М. слязъл от трамвая на спирката на ул."В." и тръгнал към дома си, находящ се в ж.к."С.Р.", бл.**. В същия трамвай пътували  и двамата подсъдими. Те взели решение  да ограбят св.М.. След като св.М. слязъл от трамвая двамата подсъдими го последвали. В неустановен участък по пътя, водещ към бл. 89, подсъдимият  П.С. се приближил до св.М. и го попитал как може да стигне до ж.к.»М.». По същото време подс.  И.  М. стоял от страни до тревните площи. В един момент подсъдимия С. се обърнал с повишен тон към  св.М., като му отправил репликата, че М.  не е човека които ще му обяснява къде е ж.к.»М.». Веднага след това подс. С. нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на св.М.. В резултат на удара св. М. залитнал в страни и се опитал да се подпре на едно дърво, но подс. С. му нанесъл още един удар в областта на седалището. При този удар св. М. загубил равновесие и пропаднал надолу към канала на река В.. В момента в които св.М. се оказал в коритото на реката, подс. С. отишъл при него, изправил го и му нанесъл още един удар в левия хълбок. В резултат на описаните удари на св. М. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка, осъществяваща постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота и 2) хематом на лявата поясна област и хематом в седалищната област осъществяващи признака тайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни.

Междувременно към подс. С. и пострадалия се приближил – другия подсъдим - М.. В този момент съпротивата на св. М. била сломена и двамата подсъдими започнали да пребъркват джобовете на дрехите му. Подсъдимите отнели  от   владението на пострадалия  следните движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка "Нокия", модел "2330" на стойност 72 лв.; 1 бр. карта за градски транспорт за един месец на стойност 25 лв.; 1 бр. златен пръстен 14 гр., 14 карата на стойност 700 лв.; 1 бр. часовник механичен марка "Сейко" на стойност 80 лв., всичко на обща стойност 887 лв.

След като отнели посочените вещи, двамата подсъдими избягали от местопрестъплението в неустановена посока. Пострадалият потърсил първо медицинска помощ, а на 02.11.2010г. сигнализирал органите на МВР.

На неустановена дата след деянието до 15.12.2010г. св. П. С. (брат на подс. С.) използвал отсъствието на подс. С. в местата за лишаване от свобода и ровейки из личните му вещи, взел  мобилен телефон, марка „Нокия, П. С. дал мобилния апарат на своя брат св. Г.С., а той от своя страна го предал на св. М.С. ( племенник на подс. С.). Активирането  на телефона със сим-карта “PRIMA” , регистрирана на името на св. Г. С., било засечено от мобилните оператори и във връзка с предприетите оперативно-издирвателни мероприятия мобилният апарат бил открит у Мл. С..  

Телефонът бил предаден с протокол за доброволно предаване от Г. С. на разследващия орган ( л.13 от ДП).

В резултат на деянието пострадалият следвало да се подложи на продължително лечение. Контузията на мозъка била причина за развитието на посттравматично стресово разстройство, което от своя страна довело до постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота. На пострадалия били причинени и наранявания в областта на челото, които не осъществяват самостоятелно признак на средна телесна повреда, но същите причинили значителен козметичен дефект (установено със заключение на СМЕ (л.97 от ДП). При амбулаторни прегледи за пострадалия било констатирано хиперемия и силно болезнена палпация по цикатрикса на раната, секретирането на „серозен секрет” от челната област, кръвонасядания с „притваряния на очните цепки”.  Пострадалият бил принуден да ползва отпуск по болест над 30 дни ( от писмените доказателства (л.25,л.26 от ДП). Влошаването на здравословното състояние му създало значителни неудобства, свързани с продължително отсъствие от обичайната му социална и работна среда.

 

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Съдът установи описаната фактическа обстановка въз основа на доказателствата, събрани в досъдебното производство, както следва:

·         от гласните доказателствени средства: от показанията на  св. П.М. (л.5, л.6  от ДП), на Г.С., (л.10,11 от ДП), М.С. ( л.12 от ДП), П. С. ( л.14 от ДП).

·         от писмени доказателства – СМУ  № 1218/2010г. –л.7 от СП, искане за образно изследване и медицинско направление ( л.7,8 от ДП), протокол за доброволно предаване, съставен на 15.12.2010г. с участието на Г.С. ( л.13 от ДП), протокол за доброволно предаване от 02.11.2010г. с участието на св. М. (л.37 от ДП), амбулаторен лист – л.24 от ДП, болнични листове (л.25,л.26,л.34 от СП, извлечение от амбулаторен лист от хирургичен кабинет на ДКЦ ХVІІІ ООД – С. –л.27,л.28,л.30,л.32,33  от ДП, препис – извлечение от амбулаторен журнал на ортопедичен кабинет – л.29,л.32 от ДП, справка от „К.Б.М. „ЕАД –л.41, л.42 от ДП ,справки от „М. „ЕАД (л.45 –л.47 от ДП), протокол за разпознаване на лица (л. 81-л.83) – действие, при което пострадалият М. е идентифицирал подс. М., като втория нападател, употребил сила след изблъскването на свидетеля в коритото на реката; протокол за разпознаване на лица (л.85-л.88 от ДП). При това действия св. М. е идентифицирал подс. С., като първия си нападател; доказателства относно правния статус на подсъдимите – удостоверение от ГДИН (л.105 от ДП), свидетелство за съдимост на подс. С. (л.107-л.123 от ДП), свидетелство за съдимост на подс. М. (л.125-л.127 от ДП), доказателства относно причинени неимуществени вреди, представени като приложение към гражданския иск в съдебното производство;

·         въз основа на заключенията на експертизите: дактилоскопна експертиза на документи, предадени от св. М.  № 719/2010г. (л.100,л.101 от ДП), съдебно-оценителна експертиза (л.90,л.91 от ДП), СМЕ по писмени данни ( л.93 – 97 от ДП).От това заключение се установи, че контузията на мозъка са намира в пряка причинно-следствена връзка с причиняването на постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота ( медикобиологичен признак на средна телесна повреда). И това е така, тъй като поради усложненията, настъпили от нея, причинила посттравматично стресово разстройство. От същото заключение се установи, че хематомът  на лява поясна област и хематомът в седалищната област в своята съвкупност осъществяват друг медико-биологичен признак на средна телесна повреда, а именно - трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни.

Съдът изключва от доказателствения материал съдебно-психиатрична експертиза (л.15-л.17 от ДП) и СМЕ на живо лице № 85/2010г. (л.18-л.23) от досъдебното производство, тъй като те не са били назначени от разследващия орган и представляват доказателства, събрани извън настоящото наказателно производство. 

Съдът, намира, че не е необходимо поотделното обсъждане на доказателствата, тъй като  не се констатират съществени противоречия. Следва само да се обобщи кои доказателства и доказателствена средства към кои елементи от основния факт  са относими.

Относно въпросите за авторството на престъплението и формата на изпълнителното деяние

Тези въпроси се изясняват изцяло от показанията на пострадалото от престъплението лице – св. М., както и от проведените с негово участие разпознавания. Действително от протоколите за разпознаване и от заключенията на СМЕ се установява нанасянето на повече от един удар в областта на главата. Няма съмнение обаче за интензивността в употребата на сила, за лицето, което е употребило сила и за разпределението на ролите между участниците.  В обвинителния акт е описан само един удар с такава локализация. Не е описана и употреба на сила от подс. М., въпреки че това обстоятелство се твърди в изявленията на пострадалия по повод разпознаването на подс. М., като втори нападател. ( л.81, стр.2 от ДП). На практика обвинението се  е позовало на първоначалния разпит на св. М., като са игнорирани изявленията на този свидетел при проведените разпознавания, както и констатацията на вещото  лице Г. при личен преглед на пострадалия, отразени в експертното медицинско изследване, че са установени пет броя самостоятелно съществуващи белега в различни части от главата.

Настоящият състав на съда счита, че изменения на фактологията относно броя и локализацията на ударите, нанесени от С. и относно участието на другия подсъдим при употребата на сила с оглед съдържанието на доказателствата по делото, не са допустими.  Аргумент в тази посока е  фактът  на проведена диференцирана процедура и признаването от подсъдимите само и единствено на тези факти, които са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази връзка за настоящия съдебен състав съществува ограничение да реши делото въз основа на различна фактическа обстановка. Следва само да се отбележи, че незначителните противоречия в доказателствените материали не представляват процесуална пречка  за прилагане на процедурата по гл. ХХVІІ от НПК. ( В този смисъл т.4 от ТР № 1 /06.04.2009г. на ВКС, по тълк.дело № 1/2008г. НК). Независимо от посочените несъответствия с оглед  първоначалния разпит на св. М., както и с оглед категоричното разпознаване на подсъдимите, няма никакво съмнение за категоричната подкрепа на направеното самопризнание от събраните доказателства. Детайлите по фактологията за ролята, която са изпълнявали подсъдимите и конкретния принос на всеки един от тях за постигането на общественоопасния резултат,  не касаят съставомерни признаци на инкриминираното деяние и неговото авторство. Дори и да се игнорират заключението на СМЕ в частта относно броя на белезите и уточненията, дадени от св. М. в хода на разследването, теорията и практиката  е напълно единна по въпроса, че грабежът е съставно престъпление. Затова когато две или повече лица, решили да извършат грабеж, разпределят ролите си като една част от тях нанасят побой, за да сломят съпротивата на жертвата, а другата част отнемат имуществото му без негово съгласие, е налице  съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК при осъществяване на престъплението грабеж ( т.напр.  Р 505/12.10.1977г. по Н.Д. 520/77г. на І Н.О. на ВС, също така  „ Наказателно право” Обща част, Ал. С., стр.314)

Ето защо въпросите относно противоречията в доказателствения материал относно броя на нанесените от подсъдимите удари в областта на главата на пострадалия и участието на подс. М. в употребата на сила следва да се оставят без разглеждане,  като се отбележи, че дори и при така установената фактическа обстановка е несъмнено ясно участието на двамата подсъдими в изпълнителното деяние на престъплението.

 

Относно характерът и размерът на вредите, причинени с деянието

 

В полза на защитата е фактът, че върху доброволно предадени от пострадалия вещи (протокол за доброволно предаване от 02.11.2010г. с участието на св. М. (л.37 от ДП) не са открити дактилоскопни следи, идентични с дактилоскопни отпечатъци на подсъдимите ( протокол № 719/2010г. –л.100, л.101 от ДП). Това не са обаче единствените доказателства за установяването на трайна фактическа власт върху вещи, собственост на пострадалия М..

Косвено значение за изясняване на въпросите относно характера и размера на имуществените вреди  имат показанията на свидетелите - на Г.С., (л.10,11 от ДП), М.С. ( л.12 от ДП), П. С. ( л.14 от ДП) – всички от тях в родство с подсъдимия С.. Те не са свидетели очевидци на деянието, но показанията им могат да се ползват от съда за проверка на релевантни факти, за които разказва основният свидетел на обвинението – св. М.. При съпоставката на показанията на свидетелите С.и се обосновава категоричен извод, че подс. С. е упражнявал трайна фактическа власт върху вещ-предмет на престъплението. Мобилен телефон „Нокия, модел Х2” е бил последователно открит от П. С. (брат на подсъдимия С.), след това предаден на друг техен брат – Г.С., който го предоставил на сина си –Мл. С. за активиране със сим – карта. Именно този апарат е върнат с протокол за доброволно предаване от 15.12.2010 г. от св. Г. С.. Вярно е, че в обвинителния акт е инкриминиран друг модел телефон - 1 бр. мобилен телефон марка "Нокия", модел "2330”, но също така е вярно, че в показанията си св. М. свидетелства за отнемането на повече от един телефон марка „Нокия” . Наред с това св. М. е представил, като писмено доказателство гаранционна карта, издадена на негово име именно за такъв модел телефон ( л.40 от ДП). Номерът на регистрирания в гаранционната карта  IMEI  и номерът на IMEI в справка от МТЕЛ, с която се установява активиране на телефона със сим карта, издадена на Г.С., е напълно идентичен ( л.45 от ДП). Следователно, няма никакво съмнение за отнемането на вещ от владението на пострадалия М. и ползването й от трети лица в периода след деянието. Действително тук отново е налице пропуск от страна на органите на досъдебното производство при разчитането на доказателствения материал и адекватната му интерпретация в техните актове, но пропускът е неотстраним в съдебната фаза на производството, т.е. съдът не може да разшири обема на обвинението, като включи в предмета на престъплението и нови вещи, освен изчерпателно посочените в обвинителния акт, въпреки че са налице доказателства те да са били също предмет на престъплението, за което са обвинени подсъдимите. Няма пречка обаче доказателствата за отнемането  на мобилен апарат „Нокия, модел Х2” да се преценяват с оглед обществената опасност на деянието, отегчаващите отговорността обстоятелства, както  и с оглед обосноваването на доказателствена обезпеченост на обвинението.

В конкретния случай е доказано и причиняването на значителни неимуществени вреди. Доказателства за това се съдържат на първо място в показанията на св. М. в досъдебното производство. Въз основа на гласните доказателства се установява, че употребата на сила е била със значителна продължителност и интензитет. Ударите, освен, че са причинили болка и страдание, са довели и до други неудобства, като многократна загуба на равновесие, да разкъсване на дрехи и документи. Свидетелят М. е ползвал продължителен отпуск по болест, което е било свързано и с откъсване от обичайната за него социална и професионална среда. По лицето му са останали незаличими белези със значителен козметичен дефект и в този смисъл му е причинено неудобство, което има характер на продължителност, съизмерима с продължителността на човешкия живот. Не без значение е и фактът, че за съставомерността на деянието по чл.199, ал.1 ,т.3 от НК е било достатъчно причиняването на едно увреждане, което да осъществява медикобиологичния признак на средната телесна повреда. В конкретния случай е установено повече от едно увреждане по чл.129, ал.2 от НК и този факт има пряко отношение, както към въпроса за тежестта на деянието и отегчаващите отговорността обстоятелства, така и относно преценката на справедливия размер на обезщетението, което следва да се присъди за причинени неимуществени вреди.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

Въз основа на така събраните доказателства настоящият състав на съда счете, че от обективна и субективна страна подсъдимите в съучастие помежду си, като извършители на  01.11.2010 г. около 21.40ч. в гр.С., до ул."К.Ф." в коритото на река "В." са отнели  чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка "Нокия", модел "2330" на стойност 72 лв.; 1 бр. карта за ГТ за един месец на стойност 25 лв.; 1 бр. златен пръстен 14 гр., 14 карата на стойност 700 лв.; 1 бр. часовник механичен марка "Сейко" на стойност 80 лв., всичко на обща стойност 887 лв. от владението на П.С.М. с намерение противозаконно да ги присвоят, като  С. е употребил  сила -  нанесъл удар с юмрук в областта на лицето и тялото на М., след което пострадалият паднал в коритото на реката и там двамата подсъдими му отнели инкриминираните вещи, като  грабежът е придружен със средна телесна повреда изразяваща се в: 1) контузия на мозъка, осъществяваща постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота и 2) хематом на лявата поясна област и хематом в седалищната област осъществяващи признака тайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни и деянието и за двамата подсъдими е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 ,б.” от НК, а за подс. С. – и по чл.29, ал.1,б.”а” от НК.

При обсъждането на данните за съдимостта на подс. С. е видно, че осъжданията са му четири, а не девет, както е възприето в обвинителния акт. Неправилно в актовете на органите на досъдебното производство броят на осъжданията е изведен от броя на постановените съдебни актове, дори и за тези, които са постановени за престъпления, извършени в реална съвкупност. За четвъртото осъждане  липсва съответно описание и съдът не може да го коментира при решаването на правните въпроси. Ето защо съдът оправда подс. С. по обвинението да е бил осъждан девет пъти и прие за установено, че съобразно броя на изброените в обвинителния акт съдебни актове е бил осъждан три пъти.

От събраните доказателства е видно, че двамата подсъдими са участвали в изпълнителното деяние на престъплението „грабеж”, че употребата на сила е била насочена към улесняването на отнемането на чужди движими вещи, както и че двамата подсъдими са участвали в отнемането на вещи след сломяване съпротивата на пострадалия и по този начин са установили трайна фактическа власт върху тях, както и върху вещ, която инкорпорира стойност, но не е инкриминирана от обвинението - мобилен апарат „Нокия, модел Х2”. Съгласно обвинението ударите са били нанасяни само от подс. С.. Въпреки, че тази констатация не е съответна на доказателствата за участието  и на М. в употребата на сила, макар и с по-нисък интензитет, дори и да се приеме безкритично този факт, неучастието на подс. М. в употребата на принуда може да се разглежда само на плоскостта на смекчаващо отговорността обстоятелство, а не като аргумент  за липса на съставомерност. В този смисъл настоящият състав на съда споделя доводите от съдебна практика, анализираща случаите на общност на умисъла - т.напр.- Решение № 352 от 27.02.1995 г. по н. д. № 175/1994 г., І Н. О, в което приема, че е  „налице съизвършителство и общност на умисъла, когато съучастниците нанасят побой заедно - едновременно или последователно, или единият в отсъствие на другия, но с последващо продължение на съвместните действия, при което видът на пострадалия ясно е показвал какво му е сторено до този момент”. Психичното отношение на подсъдимите към състоянието на пострадалия е от значение за формата на вината. Въз основа на показанията на св.М. е видно, че всеки един подсъдим е възприемал действията на другия подсъдим – както при употребата на сила, така и при отнемането на вещи.  Към момента на отнемането на вещи подс. М. вече е бил с видими травматични увреждания в областта на главата, с видимо увреждане на дрехи и багаж (разкопчани, раздърпани, изцапани дрехи в канала на река В., с разпръснати документи). Това състояние, без съмнение е било възприето и от двамата подсъдими и без съмнение  те са съзнавали, че със своите действия допринасят за постигането на един общ, целен от тях престъпен резултат.

От субективна страна престъплението  е извършено с пряк умисъл,тъй като подсъдимите  са съзнавали  общественоопасния характер на деянието,предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването им.

 

ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО

 

Престъплението по чл.199, ал.1 , т.3 и 4 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.29, ал.1 б.”а” и б.” от НК е наказуемо с лишаване от свобода от пет до петнадесет  години.

Съдът индивидуализира наказанието при условията на чл.58а от НК. И за двамата подсъдими не са налице основанията на чл.55 от НК, тъй като не се констатират изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Критичността към извършеното и самопризнанията по чл.371, т.2 от НПК съобразно исканията на защитата, не могат да се преценяват като смекчаващо отговорността обстоятелство. Те вече са взети предвид от законодателя с оглед правилата на диференцираната процедура. Наред с това, в конкретния случай не се установяват признания и форма на съдействие от страна на подсъдимите за разкриване на престъплението и неговия автор. Напротив, производството поначало е било образувано срещу неизвестен извършител и едва на 20.12.2010г. поради ефективната дейност на органите на полицията  са били разкрити авторите на престъпното деяние ( л.60 от ДП).

С  оглед изложеното наказанието преди да се извърши редукция с 1/3 наказанието „лишаване от свобода” следва да се определи между минималните и средните предели на предвиденото в закона наказание, съответно –в размер на шест години и три месеца за подс. М. и в предел по-близък до средния, а именно в размер на седем години и девет месеца за подс. С..

Не се установяват смекчаващи отговорността обстоятелства освен тежкото семейно и социално положение на подсъдимите  и младата им възраст.

Отегчаващи отговорността обстоятелства и за двамата подсъдими са високата стойност на отнетите вещи, отнемането на вещ, която не е посочена сред инкриминираните, фактът, че имуществените вреди не са възстановени, участието в деяние с осигуряване на числено превъзходство над жертвата, големия интензитет на принудата и причиняването на повече от една средна телесна повреда. Осъжданията на подсъдимите са взети пред вид вече от законодателя при определянето на отговорност за деяние, извършено при условията на опасен редицив.

За подс. С. се установяват и други отегчаващи отговорността обстоятелства, които касаят само него и поради които следва да му се определи по-тежко наказание в сравнение с наказанието на подс. М..

Допълнителни отегчаващи отговорността обстоятелства за подс. С., са както следва: първото - с висока тежест е фактът, че почти без изключение всички осъждания са за престъпления против собствеността и личността, с относителна тежест  е фактът на повече от две осъждания  - на четири, т.е. - два пъти  повече, отколкото се изисква от закона за съставомерността на деянието, като съдебният акт по четвъртото осъждане не е посочен в обвинителния акт и поради това може да се разглежда единствено при индивидуализация на наказанието; второто - особено съществено обстоятелство е извършването на деянието само един месец след като С. е излязъл от местата за лишаване от свобода по изтърпяване на предходни наказания, което сочи, че дори и ефективното изтърпяване на наказанието не е довело до поправителен и превъзпитателен ефект;  третото -специално за този подсъдим следва да се посочи, че е участвал по интензивно в принудата и като цяло има по-голям принос от другия подсъдим за настъпването на общественоопасния резултат. За всяко допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отмери увеличаване на наказанието на подс. С. спрямо определеното на М. с по шест    месеца лишаване от свобода или общо увеличението над предела от шест години и три месеца ( определеното на М. наказание) на това основание следва да бъде в размер на 18  месеца лишаване от свобода или една година и шест месеца лишаване от свобода. Така общата опасност от личността на подс. С. и за извършеното от него налагат наказание лишаване от свобода” да се определи в по-висок размер в сравнение с  наказанието  от същия вид, за което  е осъден подс. М.. Тази тежест съобразно изложените отегчаващи отговорността обстоятелства изисква наказанието на този подсъдим да се индивидуализира с увеличение от една година и шест  месеца над предела от шест години и три месеца, за който спрямо подсъдимите наказанието е определено при едни  и същи отегчаващи отговорността обстоятелства.

Така за посочените три   допълнително отегчаващи наказателната отговорност за под С. обстоятелства се явява и разликата от осемнадесет месеца между  наказанието, отмерено за М. ( шест години и три месеца) и наказанието, отмерено за С. ( седем години и девет  месеца). При редукцията на тези наказания с 1/3, каквото е изискването на чл.58а, ал.1 от НК ( в ред. от ЗИДНК, обн. в ДВ бр. 26/2010г.) се определя и окончателният размер на наказанието, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА „лишаване от свобода” за подс. М. и ПЕТ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА „лишаване от свобода” за подс. С..

 

На основание чл.61, т.2 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС съдът определи и за двамата подсъдими  първоначален строг режим за изпълнение на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип.

 

         ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК И  РАЗНОСКИТЕ:

 

На основание чл.45 от ЗЗД съдът осъди  подсъдимите И.Г.М. и П.М.С. ( с установена самоличност) солидарно да заплатят на П.С.М. (с ЕГ№ **********) обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 7000 ( седем хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, до окончателно изплащане на сумата. Съдът уважи изцяло предявеният граждански иск, тъй като същият е доказан, както по основание, така и по размер. Преживените от ГИ болки и страдания са били значителни, както към момента на извършване на деянието, така и в продължителен период след това. Нанесени са множество удари по главата  и тялото на пострадалия, като от всеки един от тях му  е била причинена болка. Лечението му е било съпроводено със значителни неудобства, свързани с обездвижване и с усилия за преодоляване на посттравматично разстройство, от което биха могли и да настъпят усложнения. Възстановяването  е отнело продължителен период от време, свързано с откъсване от обичайната работна среда. Продължителността на неудобството от причинени  цикатрикси с траен козметичен ефект е съизмерима с продължителността на човешкия живот. Причинените телесни увреждания, съдържащи самостоятелно медико-биологичният признак на средна телесна повреда, са две и съответно за всяко едно от тях пострадалият следва да получи справедливо обезщетение. Ето защо съдът уважи гражданския иск изцяло.

На основание чл.1 от Тарифа за държавните такси,събирани от съдилищата по ГПК, приета с Постановление № 38 /27.02.2008г., обн. в ДВ 22/28.02.2008г. съдът осъди подсъдимите И.Г.М. и П.М.С. /със снета самоличност/ да заплатят държавна такса в размер на 4% от уважения граждански иск в размер на 280 лева.

На основание чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите И.Г.М. и П.М.С. / със снета самоличност/ да заплатят разноските по делото в размер на сумата от 105  лева в полза на държавата , както и разноските, направени от гражданския ищец по водене на делото в размер на 500 лева.

На основание чл.190,ал.2 от НПК съдът осъди  подсъдимите И.Г.М. И П.М.С. / със снета самоличност/да заплатят ДТ за всеки издаден изпълнителен лист в размер на 5(пет)лева.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: